Р Е Ш Е Н И Е
гр.Р., 21.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично заседание на шести декември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН
СТАМЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Тодорка
Недева и прокурора Валентина Личева, разгледа докладваното от съдия Ралица Герасимова
в.н.о.х. дело №705 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №100 от 07.08.2018 г.
по н.о.х.д. №576/2018 г. на РРС подс. Т.Й.П. е била
призната за виновна в това, че на 03.08.2016 г., в гр.Р., пред надлежен орган
на властта – прокурор от Окръжна прокуратура гр. Р., в подадена от нея жалба,
набедила А. Р.Х. и А.С.С. ***, в престъпление по
чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК – опит за убийство на Т.Й.П.,
като знаела, че А. Р.Х. и А.С.С. са невинни, поради
което и на основание чл.286, ал.1, вр. чл.36 и чл.54
от НК й било наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и
четири месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено
за изпитателен срок от три години и наказание “обществено порицание”, което да
се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в К.гр. Д.М..
Със същия съдебен акт РРС отхвърлил
предявените от А. Р.Х. и А.С.С. граждански искове
срещу подсъдимата Т.Й.П., всеки за сумата от 2000.00 лв., като недоказани.
Подсъдимата Т.Й.П. била осъдена и
направените в производството разноски - сумата от 200.00 лв. в полза на Районен
съд Р. за разноски на съдебното производство.
Недоволна от така постановената
присъда останал подс. Т.Й.П., която я обжалвала в
законния срок, развивайки оплаквания за нейната необоснованост, материална и
процесуална незаконосъобразност с предложение същата да бъде отменена, като се
претендира постановяването на нова присъда, с която подсъдимата да бъде
оправдана. Алтернативно се развиват доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода като се моли същото да бъде намалено.
Твърди се, че деянието на подсъдимата се явява несъставомерно от субективна
страна, както и недоказаност на повдигнатото обвинение. Сочи се, че не е било
надлежно индивидуализирано наложеното наказание като са надценени отегчаващите
отговорността обстоятелства и игнорирани смекчаващите такива.
Пред въззивния съд представителят
на Р.нска окръжна прокуратура навежда твърдение за
неоснователност на жалбата като моли присъдата на РРС да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразно постановена. Развива съображения за съставомерност
на извършеното от страна на подсъдимата деяние – както от обективна, така и от
субективна страна
В съдебно заседание защитникът
на подсъдимата – адв. И. пледира за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда от страна на
въззивната инстанция, с която подс. П. да бъде
оправдана по повдигнатото и обвинение. Твърди, че подсъдимата е била уверена, че
спрямо нея е бил осъществен опит за убийство от страна на пострадалите с оглед
конкретните им действия – стискане в областта на шията, като последните
обективно са застрашили нейния живот.
Подс. Т.П. моли да бъде оправдана. Твърди, че била душена, което е било надлежно установено
посредством заключението на СМЕ и СМУ. Конкретизира, че на процесната дата не е
търсела пострадалите, а бащата на децата си. Сочи още, че инцидента е възприела
като реално посегателство върху живота си и с депозиране на жалбата до РОП е потърсила
защита на правата си.
Р.нски окръжен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда
констатира, че не са налице основания за нейното отменяване и постановяване на
оправдателна присъда поради следните съображения:
За да постанови присъдата си,
районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Ясно изразеното
убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на
събраните по делото доказателствени материали – обясненията на подс. П. (частично), показанията на свидетелите А.С., А.Х.,
В.В., П.П., Н.А., В.Р., Д.Г.(дадени
в хода на съдебното дирене) и М.М.(приобщени по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК), приложените и
приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства – жалба до
Окръжна прокуратура гр.Р. вх.№ 4130/16 от 03.08.2016 г., постановление от
17.11.2016 г. на прокурор в Окръжна прокуратура Р., протоколи за полицейско предупреждение,
справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение,
автобиография и експертното заключение на назначената и изслушана в производството
съдебномедицинска експертиза.
Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира
безусловна опора в приобщения доказателствен материал.
Изброените доказателствени
материали са относително еднопосочни (изключение правят единствено обясненията
на подс. П. в отделни техни части). Те са достатъчни
за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз основа на
тях се установява, че
Свидетелите А.Х. и А.С. били
майка и дъщеря и към 2016 г. живеели в къща в гр. Д.М., обл.
Р., ул. „В.“№**. По същото време подсъдимата Т.П. работела като *** ***в гр. Д.М..
Отношенията между тях били влошени от години. Често между св. С. и подсъдимата
възниквали конфликти и скандали. Това било известно на полицейските органи в гр. Д.М. като били образувани множество
преписки и извършвани проверки. Неведнъж на подс. П.
били съставяни предупредителни полицейски протоколи.
На 02.08.2016 г. около 13.00 ч., подс. П. отишла до
дома на свидетелите Х. и С.. Паркирала автомобила си пред входа на гаража им излязла
от превозното средство, след което се насочила към вратата на гаража и
започнала да удря по нея с ръце, викайки силно. По това време Х. и С. били в
дома си. След като чули шума, първо св. Х., а след нея и св. С. излезли пред къщата
и влезли в диалог с подс. П., която започнала да ги
обижда и обвинява на висок глас. Двете жени поискали подсъдимата да се махне,
но тя заявила, че иска издръжка за децата си, при което св. С. и св. Х. се
опитали да се приберат във вътрешността на жилището и да затворят портата, но
подсъдимата натиснала вратата, попречила тя да бъде затворена. След това тя изблъскала
св. Х., при което скъсала блузата и. Подс. П.
последвала двете жени и трите влезли в преддверието на къщата. Там подс. П. и свид. С. влезли във
физическа саморазправа, като дърпали дрехите си, нанасяли си удари с ръце и
скубели косите си. В един момент св. С. успяла да позвъни на спешен номер 112 и
да уведоми за случващото се. На място пристигнал полицейски патрул на РУ Д.М. в
състав свидетелите В.В. и П.П.
– полицейски служители в управлението. Още като излезли от автомобила полицаите
чули виковете на подс. Т.П. от вътрешността на
къщата: „Искам си парите! Дайте ми парите!“ След като влезли в преддверието на
къщата заварили там трите жени и мъжът с когото С. живеела и който бил баща на
деца на подсъдимата - С.. Видели, че косите и дрехите на жените са раздърпани,
но по тях нямало видими следи от наранявания. Независимо от присъствието на
полицаите подс. П. продължавала да се държи агресивно
към свидетелите Х. и С. и да крещи, че си иска парите. След като прекратили
скандала, полицейските служители наредили на подсъдимата да напусне дома на С.
и да се яви в полицейското управление за снемане на обяснения. След като й били
снети обяснения на подс. П. бил съставен протокол за
полицейско предупреждение, с който била предупредена да не влиза в имота на Х.
и С.
На 03.08.2016 г. подс. П. посетила кабинет на съдебен лекар – д-р П. Д.от МУ
гр.Плевен където била освидетелствана и и било издадено съдебно медицинско
удостоверение. В него били описани установени охлузвания по лицето, шията и
крайниците й.
На същата дата - 03.08.2016 г., подс. Т.П. подала писмена жалба до Окръжна прокуратура гр. Р.,
с вх. № 4130/16 г. С жалбата П. искала от прокуратурата да повдигне обвинение
на Х. и С. за извършено от тях на 02.08.2016 г. спрямо нея престъпление – опит за умишлено убийство,
което квалифицирала по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Извън другите обстоятелства, в жалбата си подсъдимата твърдяла, че на
02.08.2016 г. Х. и С. са я довлекли в дома си, разкъсали дрехите й, след което
с ръце започнали да я душат с цел умъртвяване, като й причинят механична асфиксия, блъскали главата й в цимента на пода с цел да
получи смъртоносен кръвоизлив и да умре. По подадената от подсъдимата жалба
била извършена проверка по реда на чл.145 ЗСВ. След приключване на проверката,
с постановление от 17.11.2016 г., прокурор от Окръжна прокуратура Р. постановил
отказ да образува досъдебно производство, а материалите били изпратени по
компетентност в РП Р., с оглед извършени престъпления от подсъдимата по чл.286,
ал.1 от НК, чл. 131, ал.1, т.12 от НК или чл. 325, ал.1 от НК.
От заключението на назначената и
изготвена в хода на съдебното производство пред РРС съдебномедицинска експертиза
било установено, че подс. Т.П. е получила следните
травматични увреждания: охлузвания на шията, лявото рамо, лява мишница и дясна предмишница, с които са й причинени болка и страдания.
Според вещото лице, тези охлузвания не биха могли да имат характера на
застрашаващи живота сами по себе си. Вещото лице дало заключение, че описаните
увреждания отговарят да бъдат получени при действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени при
инцидента на 02.08.2016 г., както и по начин описан в показанията на
свидетелките С. и Х.. Вещото лице посочило, че охлузванията по шията на подс. П. добре отговарят да са получени от тангенциалното
действие на нокти от човешки пръсти, т.е. при одиране, което не би могло
обективно да причини увреждания на магистралните кръвоносни съдове на шията и
дихателните пътища. Приема, че по делото няма данни посоченото в медицинското
удостоверение стискане с две ръце за шията да е причинило животозастрашаващи
процеси, настъпващи при душене.
Съвкупната преценка на гласните
доказателства, събрани чрез разпит на подс. П., както и такъв на свидетелите А.С., А.Х., В.В., П.П., Н.И., В.Р., Д.Г.(дадени
в хода на съдебното дирене) и М.М.(приобщени по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК) установяват
една безпротиворечива фактическа обстановка.
Като цяло доказателствената
съвкупност е безпротиворечива и в този смисъл и per argumentum a contrario от чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК не следва да се
подлагат на самостоятелна преценка, съпоставка и анализ отделните
доказателствени източници. Въпреки това контролираната съдебна инстанция е дала
отговор на въпроса на кои гласни доказателствени източници е изградила
фактическите си изводи, както и причините поради които не е възприела изцяло
изложението на подс. П..
В допълнение към изложеното
въззивният съдебен състав на самостоятелно основание извърши анализ на
доказателствената съвкупност и не констатира противоречия в същата. В тази
връзка възприеха се изцяло доводите на контролираната съдебна инстанция за
частичното възприемане на изложението на обясненията на подс.
П. при разпита и пред контролираната съдебна инстанция. Така конкретно,
касателно отношенията и с пострадалите, срещата им на 02.08.2018 г. –
обстоятелството, че е посетила домът им, че е възникнало спречкване, прераснало
и във физическа саморазправа. Както и касателно депозирането на жалбата от
нейна страна пред РОП обясненията на подсъдимата са изцяло в унисон с
останалата доказателствена съвкупност – както гласната такава, така и писмените
доказателства, в частност процесната жалба.
Законосъобразно РРС не е възприел
за истинни твърденията на подсъдимата в останалата им част, приемайки ги за
защитна версия чрез която същата упражнява признатото си от процесуалния закон
право на лична защита – конкретно – относно твърдението и, че е била вкарана насила
в къщата от св. С. и св. Х., двете са я съборили на земята, че са я душили с ръце
и блъскали главата й в земята и, както и че противно на волята и са я
задържали, до идването на органите на полицията. Както правилно е отчел РРС в
тези им части освен житейски недостоверни и нелогични същите се опровергават с
категоричност от всички останали доказателства по делото – както от показанията
на С. и Х., така и от тези на пристигналите на мястото на инцидента полицейски
служители – свидетелите В.и П., а също и тот
приобщените показания на св. М.. В унисон една с друга свидетелите очевидци – С.,
Х. и М. посочват, че именно подсъдимата
сама е посетила адреса на пострадалите и предизвикала спречкването с виковете
си, обидите и блъскането по врата на дома им, а впоследствие – и с
насилственото влизане в жилището им. Напълно житейски нелогично и твърдението,
че подсъдимата е била задържана от пострадалите, подложена на значителна
физическа интервенция от тяхна страна (душена, съборена на земята и блъскана в
земята), но въпреки това сигнала за случилото се до полицейските служители е
бил отправен от нейните нападатели, а не от нея самата. Изложението на
подсъдимата в тази насока категорично се опровергава и от показанията на
полицейските служители В.и П.
непосредствено възприели състоянието на трите жени при пристигането си на място
и конкретно – виковете и агресивното поведение на подс.
П., което не съответства на твърдението и да е била отвлечена, насилствено
задържана и след опит за умъртвяването и от страна на С. и Х.. Маркирайки
всички констатирани противоречия, житейска и логическа неиздържаност
контролирания съдебен състав е достигнал до законосъобразни доказателстевни
изводи в насока доказателствената стойност на обясненията на подсъдимата в
техните отделни части.
Въззивният съдебен състав както и
проверявания съд даде вяра изцяло на показанията на свидетеля С., Х. и М.. Точно,
прецизно и безпротиворечиво, в унисон с косвените и
производни гласни доказателства, последователно и житейски правдиво те възпроизвеждат
преките си възприятия относно значимите за производството факти. Конкретно –
относно времето, мястото и поведението
както на подсъдимата от 02.08.2016 г. и конкретното развитие и приключване на
инцидента. Изложеното от св. С., и св. Х. изцяло е в унисон с показанията на
свидетелите В.и П., възприели състоянието на трите жени при идването си на
място, с писмените доказателства и експертното заключение на съдебно
медицинското изследване.
Законосъобразна е и оценката на
показанията на св. В.Р. от страна на РРС, последните не опровергават изложеното
от Х. и С., както и не са в подкрепа с тезата на подсъдимата за извършени по
отношения на нея действия обективно довели до застрашаване на живота и, а единствено
на такива довели до накърняване на телесната и неприкосновеност и то с нисък
интензитет. На общо основание това важи и за показанията на св. Десислава
Димитрова – възприела състоянието на подсъдимата след инцидента (пред нея
подсъдимата е споделила единствено за „спречкване“ с С. и Х.).
Въззивният съдебен състав възприе
изцяло отчитайки доказателствената им значимост показанията на В.и П. пресъздаващи
възприятията си относно състоянието на подсъдимата, пострадалите и разказаното
им тяхна страна при пристигането им на място.
Следва да се приемат за значими
за изясняване на релевантните за производството факти описаните по-горе
доказателства и средства за установяване на такива, а също и експертното
заключение на назначената и изслушана в производството съдебномедицинска експертиза.
При тези уточнения и при правилно
установената фактическа обстановка първата инстанция е направила
законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на подсъдимата
Т.П. осъществява състава на престъплението по чл.286, ал.1 от НК-както от
обективна, така и от субективна страна.
За да отговори на един от
основните въпроси по чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно извършено ли е било
престъплението, за което подсъдимото лице е било привлечено да отговаря, съдът е
обсъдил всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради
приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Анализът на
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка и от
настоящата въззивна инстанция, обусловя извод за несъмнена доказаност на
обвинението за съпричастност на Т.П. в осъществяване на деянието с посочената
по-горе материална квалификация и неговата обективна и субективна
съставомерност.
При така установената фактическа
обстановка първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е
приела, че поведението на подсъдимата Т.Й.П. осъществява от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.286, ал.1 от НК.
Набедяването е от категорията
престъпления против държавните органи и в частност на правосъдните такива.
Обект на засягане от една страна са обществените отношения, които осигуряват
правораздавателната дейност по наказателни дела, авторитета на органите на
съдебната власт и доверието на гражданите в дейността им, и от друга
неприкосновеността на личната чест и достойнство на засегнатите с него лица.
Т.е. престъплението набедяване има един комплексен обект на посегателство,
чиито характеристики трябва да бъдат обективно налице. Водещ обект на това
посегателство, чрез който се определя и систематичното му място в наказателния
закон са отношенията, свързани с
правосъдната дейност и органите на съдебната власт. Засягането на тези отношения
се свързва с това, че при набедяването възниква обществено отношение между
гражданинът, направил съобщение за извършено престъпление и съответния орган,
който го е приел. Решаващото в случая е, че липсва пораждащият отношението
факт, а именно извършено престъпление от друго лице, за което подаващият
съобщението уведомява. По този начин отношението възниква без необходимата
социална обусловеност и включено вече в структурата на правосъдната система не
допринася за нейното правилно развитие. Възникнало неоснователно то може да
породи верига от ненужни и пречещи правилното функциониране на правосъдието
отношения, които се развиват без обществена потребност.
Съгласно чл. 286, ал. 1 от НК
набедяването е умишлено приписването на неизвършено престъпление пред надлежен
орган на власт или депозиране на неистински доказателства. В този смисъл се
касае, както нееднократно теоретично е било подчертавано, че изпълнителното му
деяние се изразява в съобщаване на определени, компетентни да отпочнат наказателно производство органи, на сведения за
извършено от някого престъпление, при което съобщаващият сведенията следва да
знае с категоричност, че този за когото се отнасят е невинен. Във всички случаи
„приписването”, респ. „съобщаването” е налице към момента, в който сведенията
бъдат предявени на надлежния дестинатер-орган на
властта. В този момент следва да се счита, че е осъществена изпълнителната
деятелност по посочения по-горе текст на углавния закон.
В настоящия случай е повдигнато
обвинение по първото предложение на чл. 286, ал.1 НК и по-конкретно, че чрез
депозиране на жалба до РОП подс. Т.П. е набедила С. и
Х. в извършване на престъпление по чл.115, вр. чл.18,
ал.1 от НК. Набедяването е твърдение,
уличаване, поднасяне на лъжливи факти и
обстоятелства, отговарящи на признаците на престъпление от особената част на
Наказателния кодекс осъществено от
конкретно физическо лице.
От обективна страна съставът на
визираното престъпление включва няколко елемента, чието кумулативно наличие
води до съставомерност на извършеното по тази разпоредба на наказателния закон.
На първо място изявленията
депозирани пред компетентния орган трябва да са неверни, т.е. обективно да не
отразяват действителни фактически положения, а изопачени такива. При това в
твърденията си деецът следва да сочи на такива неверни факти, които обективно
съставляват характеристики на определен престъпен състав-както от обективна,
така и от субективна страна. Без значение за възникване на наказателната
отговорност по чл. 286, ал. 1 от НК е как подателят (в случая подсъдимата) е квалифицирал
поведението на набедения. В тази връзка за набедяване по визирания в
обвинителния акт престъпен състав е необходимо от фактическите твърдения на
подсъдимата П., съдържащи се в процесната жалба до РОП да се извличат
признаците на определено престъпление от НК-конкретно това на чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК-опит за убийство. Реализирането на
последното от обективна страна, предпоставя осъществяване
на действия или бездействия насочени пряко и обективно годни да причинят
смъртта на пострадалия. В конкретния случай с процесната жалба, депозирана от
страна на подсъдимото лице на 03.08.2016 г. до РОП се изнасят фактически
твърдения, че на 02.08.2016 г. С. и Х. са реализирали деятелност – душене в
областта на шията, събаряне на земята и блъскане на главата на П. в земята с
цел умъртвяването и, които отговарят на описания по – горе престъпен състав На
второ място, с оглед отразеното по-горе следва да се счете, че посочените от
страна на П. фактически твърдения са обективно неверни в отделни техни части – досежно
конкретното поведение на пострадалите и неговата насоченост – не към
причиняване на телесни увреди с нисък интензитет (каквито са били действията на
С. и Х.), а към умъртвяването на П.. Последното се опровергава както от
показанията на посочените по-горе свидетели, така и от обективно установеното
от назначената и изслушана от първостепенния съд СМЕ.
В този смисъл е необходимо
принципно да се отбележи, че гражданите са длъжни да не се подават на емоции, а
стриктно да се придържат към предписанията на закона. Едно поведение може да
бъде окачествено като обществено неприемливо, но същевременно обективно да не
покрива признаците на състав на престъпление от НК.
На следващо място като обективен
признак на набедяването е изискването, твърденията на дееца да са достигнали у
надлежен орган на власт, който има компетентността да инициира наказателно
преследване. В случая РОП безспорно
попада в тази категория, като в жалбата на подсъдимата изрично се иска отпочване на наказателно производство спрямо С. и Х..
Безспорно е, че подс. П. разполага с правото да сигнализира държавните
органи и да търси помощ и съдействие, гарантирано и от чл. 45 от Конституцията
на Република България. Това право обаче не е абсолютно и при упражняването му е
необходимо лицата да вярват, че изнесените обстоятелства отговорят на истината.
Всички установени по делото факти, които първоинстанционният съд и въззивната
инстанция подложиха на обсъждане в насока ясното знание, респективно убеденост
на подс. П., че към момента на подаване на жалбата до
РОП набедените С. и Х. не са осъществили действия насочени към лишаването и от
живот. Същата ясно е съзнавала, че тя самата е посетила адреса им, че е
предизвикала скандала, че е нахлула в чуждия имот въпреки неколкократното
и подканване да си тръгне, както и че реално е предизвикала физическа
саморазправа при това единствено със С., която се е изчерпала с взаимно
дърпане, блъскане и нанасяне на удари от двете жени. Упражняването на правото
на жалба с описание на ясно възприети и оценени действия на другиго със
субективната увереност, че те не са истинни е набедяване.
От субективна страна
престъплението набедяване съдържа два елемента. На първо място то е умишлено
престъпление и деецът трябва да съзнава, че твърденията му пред органа на власт
са неистински, както и че, лицето, което уличава е невиновно. Освен това
елемент от състава му е и специфична субективна цел – срещу това лице да бъде
образувано наказателно преследване, което всъщност е водещият мотив за
извършване на деянието. В настоящото производство, с жалбата си до РОП, подсъдимата
навежда конкретни неистински твърдения (че на 02.08.2016 г. Х. и С. са я
довлекли в дома си, разкъсали дрехите й, след което с ръце започнали да я душат
с цел умъртвяване, като й причинят механична асфиксия,
блъскали главата й в цимента на пода с цел да получи смъртоносен кръвоизлив и
да умре), които изрично квалифицира като опит за убийство. Всички установени
фактически обстоятелства обаче (посредством показанията на свидетелите досежно
поведението и по време и след инцидента и посредством заключението на СМЕ
досежно характера и интензитета на получените от нейна страна травми), ведно с
факта, че подсъдимата е лекар по професия дава да се разбере, че тя е била убедена
в невинността на свидетелите С. и Х.. Тя е била наясно и в обстоятелството, че
депозира сигнала до надлежен орган на властта – РОП, който е и компетентен да
предприеме действия по ангажиране отговорността на С. и Х.. Безспорно в рамките
на производството е доказано наличието и на втория субективен елемент на
състава – целта спрямо пострадалите да бъде отпочнато
наказателно производство и те да търпят всички негативни последици от това, което
всъщност, ведно с желанието за саморазправа предвид влошените отношения с
пострадалите е било водещо за осъществяване на деянието от страна на подс. П..
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Т.П.
за извършеното престъпление по чл. 286, ал.1 от НК, законосъобразно районният
съд е взел предвид обстоятелствата, които я отегчават отговорността на
подсъдимата, конкретно предходното и санкциониране по административен ред. Като
смекчаващо такова от страна на въззивния съд беше отчетено трайното влошаване
на отношенията и с пострадалите.
Ръководейки се от изброените обстоятелства и предвиденото
в санкционната част на нормата на чл. 286, ал.1 от НК, РОС както и РРС прие, че
наказанието на подс. П. следва да се отмери при лек превес
на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства и в този смисъл правилно е било
прието, че следва да бъде ориентирано към средата на предвиденото от закона – в
размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав, както и предходния счете, че
изтърпяването на така отмереното наказание лишаване от свобода за срок от една
година и четири месеца по отношение на подс. П.
следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Предпоставките на този
текст от закона са налице, тъй като наложеното наказание е до три години
лишаване от свобода, подсъдимата не е осъждана, като неизолирането от
нормалната и житейска среда успешно ще подпомогне реализацията на установените
в чл. 36 от НК цели. В последната насока въззивният съд също намери, че по
отношение на конкретната личност на Т.П. не се явява за необходима нейната
социална изолация. Тежестта на наказанието и начинът на неговото изпълнение – с
определяне на изпитателен срок или с постановяване на ефективно изтърпяване, представляват
комплексна форма на наказателна репресия, която постига справедливия ефект на
предупредително-възпиращо и превъзпитателно въздействие върху дееца, когато
сама по себе си се отличава с вътрешен баланс. В този смисъл законосъобразно
РРС е приел, че в пълнота са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за
отлагане на изпълнението на определеното и наказание лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно РРС е счел, че по отношение на
подсъдимата П. следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание
„Обществено порицание“, което да бъде изпълнено чрез обявяване на присъдата на
видно място в К.гр.Д.М..
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал.
3 от НПК с присъдата си районният съд е възложил на подсъдимата направените в
производството разноски.
По отношение на решението на РРС досежно гражданските
искове – предвид липсата на жалба от гражданските ищци и протест от прокурора,
съдебният акт в тази му част не подлежи на контрол от страна на въззивния
съдебен състав.
При цялостна служебна проверка на
присъдата въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на
материалния закон или допускането на съществени нарушения на процесуалните
правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден
изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.
338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Р.нски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №100 от 07.08.2018 г. по н.о.х.д. №576/2018
г. на РРС.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.