Р Е Ш
Е Н И Е
№ 943,
гр. Пловдив, 17.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 04.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2447/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 43/23.03.2020г. на И.Д. Директор на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с което
на „ВИТ-74” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Ягодово, ул. „Цар Калоян“ № 5, община „Родопи“, област Пловдив, предсталвявано от управителят Г.Х.Т., на основание чл.200,
ал.1, т.1, предл. първо, буква „б“ от Закона за водите /ЗВ/ е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ.
Жалбоподателят, „ВИТ-74”, по
съображения, изложени в жалбата моли Съда за отмяна на процесното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Алтернативно навежда аргументи
за маловажен случай или за налагане на санкция в минимален размер. Редовно призован,
в съдебно заседание се представлява от адв. Е.К., която поддържа жалбата. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – юрк. М.Х., която моли процесното
наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.12.2019г. от експерти на БД ИБР била извършена
проверка на обект: „Салон за специализирана тежкотоварна техника”, стопанисван
от „ВИТ-74” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село
Ягодово, ул. „Цар Калоян” № 5, община Родопи, област Пловдив, представлявано от
Управителя Г.Х.Т..
В хода на проверката било установено, че
дружеството-жалбоподател водовземало от един брой
оборудвано водовземно съоръжение - тръбен кладенец
(ТК), който се намирал в подземна бетонова шахта, оборудван с хидрофорна центробежна помпа „Pedrollo”,
с Q mах = 5 - 130л/мин., посредством която
се водовземала подземна вода за нуждите на
автомивката на територията на обекта. Така проверяващите органи, сред които св.
Н.И.Д. – гл. експерт – контрол към БД ИБР приела, че към дата 03.12.2019г.
„ВИТ-74” ЕООД, водовземало подземна вода от един брой
оборудвано водовземно съоръжение (ТК), която използвало
за нуждите на „автомивка”, без да притежава разрешително, издадено в
съответствие със Закона за водите.
За тези констатации срещу жалбоподателя „ВИТ-74”
ЕООД бил съставен АУАН № 300/18.12.2019г. в присъствието на упълномощено лице,
което получило и екземпляр от акта и го подписало без възражения. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН в БД ИБР не постъпили писмени възражения, като въз основа на
съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
В хода на
съдебното производство в качеството му на свидетел беше разпитан актосъставителя Н.И.Д., която потвържадва
авторството на АУАН и направените в него констатации. От показанията на
свидетеля се установява, че по време на проверката на обект за специализирана
тежкотоварна техника, който се намираl на бул. “Васил Левски” в гр.Пловдив и се стопанисвал от дружеството-жалбоподател тя установила наличието на
сондажен кладенец, който бил оборудван с хидрофорна
помпа, посредством която се водовземало подземна вода
за нуждите на автомивка, която се намира на територията на обекта. По време на проверката обаче,
актосъставителят установила, че дружеството
„ВИТ – 74“ ЕООД не разполагало с разрешително за водовземане
съгласно чл.44, ал.1 от Закона са водите, в резултат на което съставила срещу
него процесния акт.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като
обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
намира следното от правна страна:
Събраните по делото доказателства мотивират
категоричния извод, че по време на проверката извършена от БД ИБР на обект: „Салон за
специализирана тежкотоварна техника”, стопанисван от „ВИТ-74” ЕООД, ЕИК
*********, се е осъществявало водовземане на подземни
води от изграденото за това съоръжение, като така добитата подземна вода се е
използвала за нуждите на автомивката на територията на обекта, без дружеството да е
притежавало разрешително за тази дейност, като този факт не се оспорва и от
самия жалбоподател. Съгласно чл.44, ал.1 от ЗВ, разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен по чл.43,
ал.2 от ЗВ, за дейностите по защита на населението при обявено бедствено
положение по реда на Закона за защита при бедствия и в случаите по чл.58, ал.1,
т.1 и 2 ЗВ., като настоящият не е сред изброените изключения.
От
всичко изложено следва, че извършвайки дейността по водовземане,
без съответното разрешително, „ВИТ-74” ЕООД не е преминал през разрешителната
процедура, въз основа на която може да се направи преценка дали същият отговаря
на всички предвидени в закона изисквания. По този начин са били засегнати
обществените интереси във връзка с упражняването от държавата на правото на
собственост и опазването на околната среда и водите, което води до несъмнен
извод за осъществен състав на вмененото на дружеството административно нарушение. Поради изложено правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността
на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал.1 ЗВ.
Неоснователно е възражението, че АУАН е изготвен в
присъствието и връчен на лице без представителна власт, а именно на лицето Елена
Райчева Богданова. По административнонаказателната
преписка фигурира нотариално заверено пълномощно, съгласно което Богданова е
била упълномощена да представлява „ВИТ – 74“ ЕООД пред всички дръжавни органи и да подписва всякакви документи, поради
което следва да се приеме, че тя е разполагал с представителна власт да
подписва и да получава АУАН. Административнонаказателното
производство е било известно на представителя на търговеца, предвид срочно
упражненото право на жалба по настоящото дело. Затова правата и законните
интереси на жалбоподателя не са били ограничени от контролните органи.
Възражението, че управителят едва ли не през цялото време не е знаел за
производството е безпочвено и не отговаря на събраните доказателства.
Установените от наказващия орган обстоятелства не
сочат и на маловажност на нарушението, поради което не може да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН за
прилагане на хипотезата на маловажен случай следва нарушението, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, да сочи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В процесния
случай констатираното нарушение е формално, при което законът не изисква
настъпването на вредоносен резултат. Липсват доказателства за наличие на
каквито и да било други факти, в това число и смекчаващи отговорността
обстоятелства, които въз основа на преценката дали се явяват изключително или
многобройни такива, да обосновават липса или по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, което
сочи, че процесното деяние не представлява и не може
да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нещо
повече, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото се касае не
само за просто обикновено битово водоползване, а за
ползване на подземни води за нуждите на автомивката на дружеството и то в
обект, който представлява „Салон за специализирана тежкотоварна техника”, като
за целта е била изградена цяла система – хидрофорна
центробежна помпа с голям дебит, тръбен кладенец, бетонова шахта, като цялата
тази дейност се е осъществявала в един продължителен период.
При проверка относно определяне справедливостта на
размера на наложеното наказание съдът съобрази разпоредбата на чл.200, ал.1
т.1, предл. първо буква „Б“ от ЗВ. В тази норма е
предвидена санкция в размер от 500 до 5000 лева за физическото или юридическото
лице, което ползва води без необходимото за това основание. При издаване на
наказателното постановление е отбелязано в съдържанието, че става дума за първо
нарушение. Това налага изменение на наказателното постановление в тази му част,
като наложената санкция в размер на 1000 лв. следва да бъде намалена на 500 лв.
Искане за разноски е направено единствено от страна
на жалбоподателя. С оглед изход от спора, а именно изменението размера на така
наложеното наказание на половина и липсата на искане за присъжда на разноски от
въззиваемата страна, право на такива съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има
жалбоподателят по съразмерност. Видно от представения в хода на производството
договор за правна помощ жалбоподателят е заплатил в брой сума в размер на 300
лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. Тъй
като санкцията наложена на жалбоподателя се намалява наполовина следва и съразмерно
да се уважи искането за разноски за защитник в половин размер, а именно 150лв.
Предвид това и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 43/23.03.2020г. на И.Д. Директор на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/, с което
на „ВИТ-74” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Ягодово, ул. „Цар Калоян“ № 5, община „Родопи“, област Пловдив, предсталвявано от управителят Г.Х.Т., на основание чл.200,
ал.1, т.1, предл. първо, буква „б“ от Закона за
водите /ЗВ/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ, КАТО НАМАЛЯВА размера
на имуществената санкция на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/ да заплати в полза на „ВИТ-74” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Ягодово, ул. „Цар Калоян“ №
5, община „Родопи“, област Пловдив сума в размер от 150 /сто и петдесет/ лева,
представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на
производството пред РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.