Решение по дело №173/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от К. П. Я. от [населено място], [община], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, подадена чрез пълномощник, против Отказ с рег.№271р-22864/07.08.2023г. за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 30 см и боеприпаси за него , издадено от Началника на РУ-Харманли.

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и неправилен, поради издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи, че притежава пистолет „Байкал“/442“, калибър 9х18 мм, с фабричен номер *******, придобит по наследство, както и разрешение за носене, употреба и съхранение за него, валидно до 14.06.2023г. като повече от 20 години оръжието се притежавало и съхранявало от него. До постановяване на оспорения отказ разрешението за носене, употреба и съхранение за оръжието винаги било подновявано от РУ-Хасково. Твърди, че отказът е немотивиран и неясен. От съдържанието на обжалвания акт не ставало ясно какво точно установил административният орган , за да откаже да поднови срока на разрешението за съхранение, носене и употреба на оръжието и боеприпаси за него. Липсвали данни да е извършвана каквато и да било проверка по подаденото заявление. Посоченото в акта от фактическа страна, че не изложил основателна причина, обосноваваща издаването на исканото разрешение, не било достатъчно за надлежното мотивиране на отказа. Жалбоподателят счита, че такава причина е изложил, вписвайки в подаденото заявление, че оръжието му е необходимо за самоотбрана и като бивш служител на МВР, при което административният орган бил длъжен да разгледа така заявеното и да обоснове защо приема посочените причини за неоснователни, но мотивировка в тази насока нямало. Според жалбоподателя, при липсата на конкретни мотиви в оспорения акт, следвало да се приеме, че административният орган се е произнесъл в нарушение на изискването по чл.35 от АПК т.е. без да обсъди фактите и обстоятелствата от значение за случая, каквото идентично задължение му вменявали и разпоредбите на чл.83, ал.1 – ал.3 от ЗОБВВПИ. При позоваване на посочената нормативна уредба, излага доводи, че ако административният орган е считал, че в подаденото от него заявление не се сочи основателна причина, обосноваваща издаване на исканото разрешение, то е следвало да му укаже това обстоятелство и да му даде срок за отстраняване на нередовността по заявлението като при неотстраняването й – да прекрати производството. Произнасяйки се по същество без да изясни тези значими обстоятелства и без дори да възложи проверка по случая, Началникът на РУ-Харманли допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че е имал и предходно, подобно на исканото разрешение, като поради изтичане на срока му е подал процесното заявление, но такава констатация липсвала в оспорения акт. Административният орган разглеждал заявлението му като първоначално такова т.е. все едно, че е сезиран за първи път с подобно искане. Отразяването на предходно издаденото разрешение било от значение в случая, доколкото се дължала самостоятелна мотивировка относно това каква е променената фактическа обстановка, спрямо тази по предходното разрешение.

По изложените съображения жалбоподателят моли да се отмени оспорения отказ и преписката да се върне на Началника на РУ-Харманли за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски.

Ответникът – Началник РУ-Харманли, не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и доводите в жалбата, приема за установено следното:

Със заявление вх.№271000-4459/12.06.2023г. К. П. Я. е поискал от Началника на РУ- Харманли издаване на разрешение за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. В заявлението е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Посочил е , че притежава пистолет „Байкал“, калибър 9х18 мм, с номер *******, придобит като бивш служител на МО. Към заявлението е приложил декларация от 09.06.2023г. за начина на съхранение на оръжието и боеприпасите за него, справка за съдимост, медицинска бележка №1735/02.06.2023г. от психиатричен кабинет към „Медицински център 1 -Харманли” ЕООД, удостоверение от 14.06.2023г. на Национална следствена служба, Удостоверение №096253/02.06.2023г. за извършен технически преглед на оръжието и годността му за употреба, ведно с Протокол от същата дата за изразходване боеприпаси, лична карта.

С Докладна записка №271р-17117/12.06.2023г. мл.полицейски инспектор „КОС“ при РУ-Харманли е уведомил Началника на РУ-Харманли за необходимостта от изясняване на конкретно посочени обстоятелства, за което да се извършат съответните проверки и справки, и да бъде изготвена докладна записка. Във връзка с последното, с Докладна записка рег.№271р-17729/19.06.2023г. Мл.ПИ в Група „ОП“ – РУ-Харманли е уведомил Началника на РУ-Харманли, че за последните три години, на заявителя не са налагани мерки по Закона за домашното насилие, няма констатирани нарушения по ЗДвП и няма данни за психични заболявания. Изразил е становище да бъде подновен срока на разрешителното за дейности с ООБ.

Във връзка с постъпилото искане е била изготвена Справка рег.№271р-19805/07.07.2023г., съгласно която К. П. Я. няма регистрирани противообществени прояви или криминалистични регистрации като до момента за последния не са постъпвали оперативни данни да е извършвал престъпление, както и да поддържа връзки с лица от криминалния контингент.

С Докладна записка рег.№271р-20094/10.07.2023г. МлПИ„КОС“ при РУ-Харманли е уведомил Началника на РУ-Харманли за установеното в хода на извършената служебна проверка по повод подаденото заявление за подновяване на разрешението за дейности с късоцевно огнестрелно оръжие. Посочил е, че преписката е окомплектована съгласно ЗОБВВПИ, както и че: лицето не е осъждано; срещу него няма обвинения по неприключили наказателни производства; не са му налагани мерки по Закона за защита от домашно насилие; не е регистриран като психически болен и няма психични заболявания; не е настаняван в лечебни заведения по Глава пета , раздел втори от Закона за здравето, няма данни да е лекуван за употреба на наркотични вещества; няма невръчени ЕФ, наказателни постановления и неплатени глоби, наложени по ЗДвП. Посочил е също, че Янакиев е бивш служител на МО и е заявил, че късоцевното огнестрено оръжие му е необходимо за самоотбрана. Изразил е становище, че в оперативната самостоятелност на Началника на РУ- Харманли е да прецени дали на К. П. Я. да бъде издадено исканото разрешение или на основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ мотивирано да му бъде отказано, поради недоказано основание – чл.58, ал., т.10 от ЗОБВВПИ.

С писмо рег.№271000-5313/12.07.2023г. К. Я. е бил уведомен , че по заявление вх.№271000-4459/12.06.2023г. предстои да бъде отказано подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, поради липса на основателна причина, която да обосновава това по несъмнен начин. Указана му е възможността в 3-дневен срок от получаване на писмото да изложи в писмен вид мотивите относно подновяването на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Писмото е било получено от К.* на 19.07.2023г., видно от обективираната в същото разписка. Няма данни по преписката и не се твърди от жалбоподателя да се е възползвал от указаната му възможност.

Последвало е издаване на оспорения Отказ рег.№271р-22864/07.08.2023г. , с който на основание чл.83, ал.5 вр.чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ Началника на РУ - Харманли е отказал да поднови срока на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, издадено на К. П. Я., като е изложил подробни мотиви .

Отказ рег.№271р-22864/07.08.2023г. на Началника на РУ - Харманли е бил връчен лично на К.* на 05.02.2024г.

На 19.02.2024г. от К. П. Я. е подадена жалба срещу отказа, депозирана директно до съда.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу годен за обжалване административен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният отказ изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ орган. Обективиран е в писмена форма и противно на твърденията на жалбоподателя, съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му, вкл. констатация, че последният е имал разрешение за носене, съхранение и употреба за притежаваното от него оръжие със срок на валидност до 14.06.2023г. Във връзка с последното не се споделя оплакването, че отказът е немотивиран. Изложените в оспорения акт от фактическа страна обстоятелства са достатъчни да се извърши преценка относно съответствието му с материалния закон, а доколко те обосновават прилагането на посочената от органа правна норма и съответно дали се подкрепят от събраните по делото доказателства, е въпрос на материална законосъобразност на административния акт, но не и нарушаване на изискването за мотивирането му.

Не се установява при издаването на оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Производството по подновяване срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него е регламентирано в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

В чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ (в редакцията , действаща към момента на издаване на оспорения отказ) е посочено, че в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от документите посочени в т. 1, т. 2 и т.3 от същата норма, като съгласно ал. 3 разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83.

В чл. 83 от ЗОБВВПИ е предвидено органът да проверява окомплектоваността на документите и съответствието им с изискванията за издаване на разрешение, служебно да проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. В случая, тези действия са извършени преди издаване на обжалвания административен акт, поради което не се споделя оплакването на жалбоподателя, че по заявлението му не е била извършена каквато и да било проверка. Доколкото е установена необоснованост на необходимостта от притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси като физическо лице за граждански цели – самоотбрана, с писмо рег.№271000-5313/12.07.2023г. на жалбоподателя е даден е срок, в който да изложи в писмен вид допълнителни мотиви във връзка с искането си, от която възможност последният не се е възползвал. Следва да се отбележи, че писмо рег.№271000-5313/12.07.2023г. не представлява указание по смисъла на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ. Процедиране по реда на тази разпоредба административният орган дължи само при констатирани непълноти и/или несъответствия на заявлението и приложената към него документация с изискванията на закона, а в случая такива не са установени. Противно на твърденията на жалбоподателя, не се касае за нередовно заявление, а за недостатъчна обоснованост на искането, поради което оплакването за неспазване на разпоредбите на чл.83, ал.1 – ал.3 от ЗОБВВПИ е неоснователно, а наред с това и ирелевантно. Във връзка с последното, не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 35 от АПК. Административният орган правилно не е прекратил производството по заявлението и се е произнесъл по същество.

Съдът счита, че оспореният отказ съответства и на материалния закон.

За да откаже подновяване срока на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие административният орган е приел, че е налице основанието по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ – неизложена основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение. Анализът на цитираната правна норма налага извода, че основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на необходимост – основателна причина, която следва да бъде доказана от заявителя и то по категоричен, несъмнен начин. В този смисъл е и константната съдебна практика.

От събраните по делото доказателства не се установява, че за жалбоподателя е налице такава необходимост.

В заявлението си жалбоподателят е посочил единствено, че исканото разрешение му е необходимо за самоотбрана. Въпреки дадената му възможност, не е ангажирал допълнителни мотиви и доказателства, обосноваващи необходимостта от подновяване срока на разрешителното му за носене, употреба и съхранение на късоцевно оръжие.

С нормата на чл. 83, ал. 4 от ЗОБВВПИ, законодателят в е разпределил доказателствената тежест между страните. По силата на същата разпоредба, административният орган има задължение служебно да събира доказателства само относно обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, както и дали срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, но няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, респ. подновяването му. Доказателствената тежест за установяване наличието на изискуемите обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ - т. е. наличие на някоя от посочените в тази норма цели - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, е изцяло на заявителя. Както вече бе посочено, в случая на жалбоподателя е била дадена възможност да обоснове целите по посочената норма, но същият не се е възползвал от тази възможност, нито е представил доказателства, вкл. не представя такива и пред съда. Обстоятелството, че жалбоподателят е бивш служител на МО правилно не е възприето за такова, обосноваващо необходимост от подновяване срока на издаденото му разрешение за дейности по ЗОБВВПИ. Изцяло се споделя съображението на административния орган, че законът не създава привилегии по отношение на такава категория лица като последните също следва да доказват наличието на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.

Придобиването на огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ, макар и правнорегламентирана дейност, крие риск от висока обществена опасност и не случайно е поставено под разрешителен режим от страна на законодателя. Поради това последният е поставил възможността за упражняването на дейностите по ЗОБВВПИ в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – в случая на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ, като не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение непременно да продължава срока му на действие. Ето защо, при всяко искане за издаване/подновяване на разрешение, следва по несъмнен начин да бъде доказана нуждата от придобиването/носенето/употребата/съхранението на оръжие. В тази връзка неоснователни са доводите в жалбата, че в случая не било изследвано каква е променената фактическа обстановка, спрямо предходното разрешение.

Жалбоподателят не е доказал наличието на необходимост от подновяване на разрешителното за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ, а изводът на административният орган , че липсва основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, се подкрепя от събраните по делото доказателства. Правилно е прието, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на благоприятен по искането на жалбоподателя административен акт, а оспореният отказ е издаден в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на производството на жалбоподателя не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 , от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. П. Я. от [населено място], [община], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, против Отказ с рег.№271р-22864/07.08.2023г. за подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 30 см и боеприпаси за него , издадено от Началника на РУ-Харманли.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.