№ 609
гр. Благоевград, 13.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500191 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 във вр. с чл. 420, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ю.Б.“АД (в качеството и на
правоприемник на „БПБ“АД), ЕИК:*********, насочена против Определение
№901800/06.12.2021 г., постановено по ч.гр.д.№935/2019 г., с което е
постановено спиране на изпълнението по и.д.№556/2021 г. по описа на ЧСИ
Б.В.
Частният жалбоподател намира атакуваното определение за
неправилно. Поддържа, че не са налице предпоставките за спиране на
незабавното изпълнение в случая. Изтъква, че още определението е
неправилно поради допуснати съществени нарушения и необоснованост.
Моли се да бъде отменено Определение №901800/06.12.2021 г., постановено
по ч.гр.д.№935/2019 г. като неправилно поради необоснованост и вместо него
БлОС да постанови определение, с което да бъде възобновено изп.
производство по изп.дело№556/21 г. по описа на ЧСИ Б.В.
Насрещната страна – Ф. ИЛ. К. и Л. ЕМ. К., със седалище в гр. София,
ЕИК ,,,,,,,,,,,, чрез пълномощника си адв. В.В., са депозирали отговор по реда
на чл. 276 ГПК. Изразяват становище за неоснователност на доводите,
визирани от жалбоподателя. Считат, че са налице хипотезите, при които е
допустимо спиране на изпълнението по смисъла на чл. 420 ГПК. Иска
1
определението на РС – гр. С. да бъде потвърдено.
Въззивният съд, след като взе предвид становищата на страните,
съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено следното:
Относно допустимостта на жалбата:
Подадената частна жалба е процесуално допустима. Същата изхожда от
легитимирано лице, депозирана е в законоустановения срок за оспорване,
насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е
адресирана до компетентния съд.
Относно основателността на жалбата:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от Ф. ИЛ. К., с ЕГН
**********, и Л. ЕМ. К., с ЕГН **********, чрез пълномощника им - адвокат
В.В. от САК, за спиране на незабавното изпълнение на заповед от
23.08.2019г., издадена по настоящото дело и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.№ 556/2021 г. по
описа на ЧСИ Б.В. с рег.№ 890 и район на действие-Окръжен съд
Благоевград.
На 22.08.2019г. от пълномощник на законните представители на „БПБ“АД е
било депозирано в Районен съд - С. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Л. ЕМ. К., с ЕГН-
**********, и Ф. ИЛ. К., с ЕГН ********** за описаните в заявлението
парични вземания. В заявлението заявителят е посочил, че вземането му
произтича от извлечение от счетоводните книги на Банката по договор за
кредит срещу ипотека № 178/R/2007 от 25.01.2007г. и три броя анекси към
него от 17.09.2011 г., от 13.12.2012г. и от 17.12.2013г. и твърдят, че поради
непогасяване в срок на вноските по кредита и поради забава при плащането за
задълженията по кредита с повече от 90 дни, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем с изпращане до длъжниците на нотариални покани. С разпореждане
от 23.08.2019г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист срещу Л. ЕМ. К., с ЕГН **********, и Ф.
ИЛ. К., с ЕГН **********, в полза на „БПБ“ АД, с ЕИК ********* за
заплащане на претендираните суми. Въз основа на издадения изпълнителен
лист е образувано изп.д.№ 556/2021 г. по описа на частен съдебен изпълнител
2
Б.В. Частният съдебен изпълнител е изпратил на длъжниците покана за
доброволно изпълнение, с приложена заповед за изпълнение, изх.№
съответно 13576/15.11.2021 г. и 13573 от 15.11.2021 г., които са им връчени на
18.11.2021 г. и на 24.11.2021 г., в пликове с пощенски клейма от 22.11.2021 г.,
са постъпили възражения от длъжниците, в които сочат, че не дължат
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. От договора
за кредит срещу ипотека е видно, че средствата по кредита се получават,
ползват и издължават по банков път чрез спестовна сметка, открита на името
на кредитополучателя при банката, на 360 месечни вноски съгласно
погасителен план. Съгласно чл.13 от договора, за обезпечаване на вземанията
на банката по кредита клиентът трябвало да представи вписана първа по ред
ипотека, учредена в полза на банката върху следните недвижими имоти:
западен апартамент № 8, находящ се на ет. 2, и североизточен апартамент №
12, находящ се на ет. 5, ведно със склад № 4 и склад № 8, ведно с идеалните
части от общите части на жилищната сграда построена в УПИ XXI,
планоснимачен № 2891, квартал 121 по новия план на гр. С.. От нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 16, т.1, рег.
№182, д.№16 от 25.01.2007г. е видно,
че между страните по договора за кредит е бил сключен договор за ипотека,
по силата на който в полза на кредитора -„БПБ“, е била учредена ипотека
върху гореописаните недвижими имоти като обезпечение на задълженията на
длъжниците по цитирания договор за ипотечен кредит. От представената
справка за Юрибор (EURIBOR) в периода 2007-2014г. е видно, че същият се е
променял във времето, включително и чрез намаляване на стойността му.
С Определение №901800/06.12.2021 г., съдът е спрял незабавното
изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 2133/23.08.2019г., издадена по ч.гр.д.№
935/2019г. по описа на Районен съд гр.С., и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.дело №
20218900400556 по описа на ЧСИ Б.В. с рег.№ 890 и район на действие-
Окръжен съд Благоевград.
Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.
Аргументи:
3
Заповедното производство може да бъде спирано само при условията
и в хипотезите по чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК. При представяне на обезпечение по
реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД едновременно с депозираното възражение
срещу заповедта, изпълнението се спира по право и съдът само констатира
това обстоятелство в определението си. В другата възможна хипотеза – при
представяне на убедителни доказателства за недължимост на кредиторовото
вземане, съдът следва да постанови определение за спиране, което е с
конститутивен ефект.
За да настъпи спиране на изпълнението за заповедта за изпълнение по
чл. 420, ал. 1 ЗЗД, следва едновременно с искането за спиране да бъдат
представени доказателства, че е учредено обезпечение пред съд по реда на чл.
180 и чл. 181 ЗЗД. Когато това обезпечение се дава под формата на ипотека,
към искането за спиране следва да е представено вписано нотариално
заверено съгласие за вписване на ипотека от собственика на недвижим имот –
чл. 181, ал. 2 ЗЗД, като е необходимо да се установи и пазарната цена на
недвижимия имот, с оглед преценка на това, дали вписаната ипотека е
достатъчно обезпечение на вземането – чл. 180, ал. 2 ГПК. Наличието на
договорна ипотека между кредитора и длъжника е ирелевантно за
необходимостта от вписване на ипотека по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Ако
законът имаше предвид наличие на какво да е обезпечение като условие за
спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК, нямаше изрично да препрати
към реда за учредяване обезпечение пред съд, съответно, към установените
там видове обезпечения и условията за тяхното учредяване. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК
(напр. Определение № 38/14.I.2010 г. по ч. гр. д. № 543/2009 г. на ВКС, IV
г.о. и Определение на ВКС № 163/1.III.2010 г. по ч. т. д. № 504/2009 г. на
ВКС, II т.о. и Определение № 453 от 25.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
478/2010 г., II т. о., ТК).
Не са налице и предпоставките за спиране на изпълнението в
хипотезата на чл. 420, ал.2 ГПК – длъжниците не са представили убедителни
писмени доказателства, че не дължат. Видно от представения Договор за
кредит, същият е следвало да бъде изплатен на 360 анюитетни вноски, като
липсват доказателства същите да са изплатени. Следователно, не е доказано
твърдението за недължимост поради плащане на задължението.
4
Преди да бъде разгледано визираното възражение на длъжниците за
неравноправните клаузи, е необходимо да бъде решен въпросът дали въобще
е допустимо в процедурата по чл. 420, ал. 2 ГПК да бъдат поставяни
проблеми от посоченото естество. На така формулираното питане се дължи
положителен отговор. Действително едно такова разрешение не следва от
буквалния прочит на цитираната разпоредба. То обаче трябва да бъде
изведено в резултат на разширителното й тълкуване.
Аргумент в тази насока е приетото в Решение от 14 март 2013 г. по
дело С-415/11 на Съда на Европейския съюз (СЕС) – първи състав, което е
задължително за националните юрисдикции на държавите членки на Съюза.
Посоченото решение касае тълкуването на Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори и е постановено по
повод отправено преюдициално запитване от испански съд. Самата директива
е надлежно транспонирана в националното българско законодателство
посредством действащия Закон за защита на потребителите (чл. 143 и сл.).
В цитираното решение е прието, че директивата следва да се тълкува в
смисъл, че не се допуска правна уредба на държава членка, която не
предвижда възможност в процедура по принудително изпълнение върху
ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна
клауза, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, без да е проведено
преди това исково производство.
Заповедното производство от систематично-правна гледна точка е
ситуирано в материята на изпълнителния процес, доколкото представлява
възможност за снабдяване с изпълнителен лист, без предварително
дължимостта на вземането да е установено в рамките на състезателен исков
процес. Ето защо, с оглед цитираната директива и тълкуването й, дадено с
решението на СЕС, е нужно правоприлагащият орган да взема предвид и да
преценява възражения за неравноправни клаузи. Предвид липсата на
специална процедура в гражданския процесуален закон, в чийто рамки да се
осъществява проверка в коментирания аспект, това следва да се върши в
хипотезата на чл. 420 ГПК. Да се приеме обратното, би означавало да се
стигне до противоречие и съответно нарушение на общностното право, което
е недопустимо, тъй като последното се прилага с предимство пред нормите,
формиращи националната правна система.
5
От друга страна, възможността незабавното изпълнение на заповед по
чл. 417 ГПК да бъде спирано по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК при наличие на
неравноправни клаузи в договор, послужил за издаване на заповедта, се
възприема и в по-новата практика на съдилищата в България (вж.
така Определение от 15.04.2014 г. по в. ч. т. д. № 264/2014 г. на Окръжния
съд в гр. Варна и Определение от 27.01.2014 г. по в. ч. гр. д. 586/2014 г. на
Софийския градски съд).
Важно е обаче да се има предвид, че спиране на изпълнението ще бъде
основателно, когато дадена договорна клауза има отношение към вземанията
по издадената заповед за изпълнение и същевременно данните по делото
обосновават нейната неравноправност. Визираните изисквания следват и от
обсъжданото вече Решение на СЕС по дело С-415/11 , с което е изяснено и
понятието „неравноправна клауза” в контекста на критериите, въз основа на
които националните юрисдикции на държавите членки ще правят преценката
за неравноправност в конкретните казуси, поставяни пред тях за решаване.
Следователно не е достатъчно само и единствено позоваване на
неравноправни клаузи, а е необходимо действително да се констатира
наличието на такива в разглеждания случай.
В общи линии критериите, на които трябва да се базира проверката на
националния съд, се свеждат до това дали клаузата: е или не е индивидуално
договорена; нарушава принципа на добросъвестност; създава в ущърб на
потребителя „значителна неравнопоставеност” между неговите права и
задължения и тези на търговеца. Също така от значение е и предметът на
договора (характер на стоките или услугите) и приложимата към него
национална правна рамка при липсата на уговорка между страните.
Сключеният Договор за кредит срещу ипотека № 178/R/2007 г. от
25.01.2007 г. в чл. 5, ал. 1 ясно и точно посочва размерът на дължимия лихвен
процент като допълнително в ал. 2 регламентира и начинът на неговото
формиране. Още повече, към Договора на кредитополучателя и солидарния
длъжник е предоставен Погасителен план, който ясно разписва размерът на
месечните анюитетни вноски. Същият, на всяка една от страниците си, носи
подписите както на кредитополучателя, така и на солидарния длъжник.
Следвателно, не може да се счете, че в процесния случай длъжниците не са
били наясно с размера на дължимите лихви, как точно се формират или
6
разпределят за целия период на Договора, нито че Банката не се е
съобразявала с тях, предвид конкретно предоставената разбивка. От
изложеното, следва, че не е налице нарушение на изискването за
добросъвестност и/или създаване на значително неравновесие между правата
и задълженията на Банката и на кредитополучателя.
Още повече, Лиляна и Филка Кузманови са подписали общо три броя анекси
към Договора за кредит, два от които-Анекс № 1 от 17.09.2011 г. и Анекс № 2
от 13.12.2012 г., в чл. 2 и чл. 3, са съдържали уговорки засягащи
предоговарянето на дължимия лихвен процент. Всеки от Анексите е
съдържал точният размер на дължимия лихвен процент и начинът по който се
формира, а именно - Базовия лихвен процент (БЛП) на Банката за кредити в
евро плюс надбавка. Като при всеки от Анексите е посочен конкретният
размер на БЛП на Банката към датата на подписване.
Не могат да бъдат споделени вързаженията на длъжниците, тъй като
кредитополучателят и солидарния длъжник са били ясно и точно уведомени
относно условията, при които лихвеният процент се изчислява, както към
момента на първоначалното сключване на Договора, така и при последващото
подписване на анексите към него. В настоящия случай, оспорваните клаузи,
които касаят начина на определяне на лихвения процент по Договора, са
индивидуално договорени между страните. Клаузите представляват
съглашения по самия договор и не са включени в общите условия, които са
изготвени предварително. Кредитополучателят и солидарния длъжник са
имали възможността да влияят на посочените клаузи и при изявено тяхно
желание, те да бъдат променени. Пример за това е обстоятелството, че Анекс
N2 1 и Анекс N° 2 са сключени именно въз основа на подадена молба за
промяна на параметри от кредитополучателите. Както вече беше описано по-
горе, в тях се засяга определянето на дължимия лихвен процент по кредита.
Подобно предоговаряне, само по себе си, ясно сочи за наличие на
индивидуално договаряне на клаузите в Договора. Предвид последното,
кредитополучателят и солидарния длъжник са имали възможност да се
запознаят с начина на определяне и в случай на несъгласие, пред тях е стояла
възможността за въвеждане на корекции. Ето защо, не може да се твърди, че
клаузите касаещи лихвения процент по договора са неравноправни, тъй като
те са индивидуално уговорени с потребителите.
7
В заключение се налага обобщаващият извод, че данните по делото не
обосновават наличието на хипотезите по чл. 420 ГПК за спиране
изпълнението на процесната заповед.
Предвид изложеното, постановеното от РС – гр. С. определение за
спиране на изпълнението е неправилно и следва да бъде отменено.
Воден от горното, БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №901800/06.12.2021 г., постановено по ч.гр.д.
№935/2019 г., с което е спряно незабавното изпълнение на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№ 2133/23.08.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 935/2019г. по описа на Районен съд
гр.С. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп.дело № 20218900400556 по описа на ЧСИ Б.В. с рег.№ 890 и
район на действие- Окръжен съд Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8