Р Е Ш Е Н И Е
№….., 21.09.2020г. ГР.БАЛЧИК
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично съдебно заседание
на втори
септември, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА
ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от Председателя НАХД №16 по описа за 2020год. на БРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена жалба от „Хелиос БГ“ ООД с ЕИК124620701,със седалище и адрес на
управление гр.Балчик,ул.“Черни връх“№18, представлявано от управителя С.Д.Г., срещу
Наказателно Постановление №08-001458/359 от 18.12.2019г.на Директора на Дирекция ”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Дружеството- Жалбоподател твърди в жалбата си,че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно.
В жалбата си, дружеството-жалбоподател оспорва
твърдяната от проверяващите фактическа обстановка, твърди, че лицето Г.,установено
по време на проверката в обекта не е изпълнявало трудови функции,поради което и
не е бил назначен с трудов договор.Освен горното , дружеството е подало
заявление за допускането му на работа,като непълнолетен,което към датата на
проверката не било разгледано.Лицето е син на семейни на управителя на
дружеството приятели и имало намерение да работи в дружеството с оглед на което
на процесната дата се намирало в обекта за да се запознае с дейността.В
последствие се е сключил трудов договор.
Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание от своя
процесуален представител адвокат Г.С. ***.
Адв.С. поддържа жалбата.Сочи допълнителни
доказателства и иска събирането на допълнително такива.
В последното съдебно заседание,адвокат С. пледира съда
да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно.
Оспорва приложената към делото декларация ,като
посочва,че е попълнена под стрес,страх и напрежение,не отговаряща на
фактическото положение.
Пледира за присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна,редовно призована се представлява
в с.з. от ю.к. Н..
Процесуалният представител твърди,че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни,а наказателното постановление е правилно,обосновано
и законосъобразно.Моли съда да го потвърди изцяло.
Пледира за присъждане на разноски.
По делото,като свидетели са разпитани актосъставителя
,св.К.А..По искане на жалбоподателя са разпитани,като свидетел Г. и Н..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
Св.Г. Г. е в роднински отношения с управителя на
дружеството.По този повод му е било обещано през летния сезон на 2019г. да бъде
взет на работа в комплекс „Хелиос“ гр.Балчик, като пом.сервитьор.
Наемането му на работа било съгласувано с неговите родители.
По този повод св.Г. Г. подал до дружеството Заявление
от 26.04.2020г. за кандидатстване на длъжност „помощник сервитьор“ в ресторант
„Хелиос“.
Съгласно Заключение на Службата по Трудова
Медицина-Добрич от 25.06.2019г. е
видно,че лицето може да изпълнява заеманата длъжност –помощник сервитьор-Пиколо
и това няма да увреди здравето му и да попречи на правилното му физическо и нервно-психично
развитие.
В тази връзка
дружеството направило искане до ДИТ-Добрич,с правно основание
чл.302,ал.2 и чл.303,ал.3 от КТ за издаване на разрешение за приемане на работа
на непълнолетни лица,заведено с вх.№19077995/01.07.2019г.
По повод депозираното искане до ДИТ-Добрич, на
03.07.2019г. около 11.45часа била извършена проверка от служители на ДИТ-Добрич-св.А.
и Мая Кръстева в хотелски комплекс „Хелиос“,находящ се в
гр.Балчик,ул.“Приморска“№32,стопанисван от „Хелиос БГ“ООД.
На място установили,че се извършва трудова дейност,като
лицето Г. Г. бил заварен да полира прибори.
От декларация на лицето Г. е видно,че същото работило за
„Хелиос БГ“ООД,като помощник сервитьор в ресторант „Хелиос“ в гр.Балчик , с
работно време от 12,00 до 20,00 часа, с един почивен ден седмично и има сключен
трудов договор.
С призовка по чл.45,ал.1 от АПК,св.А. разпоредила на 08.07.2019г.
в ДИТ-Добрич да се яви управителя на „Хелиос БГ”ООД и да предостави трудовите
досиета на работниците,ведомост за заплати и др.документи изискани по реда на
чл.402,ал.1 и 2 от КТ.
Призовката е връчена на Димитър Д.,в качеството му
на счетоводител на дружеството .
На 08.07.2020г. в ДИТ били представени документи от С.Г.-управител
във вр.с изисканите с призовката.
Установено било ,че дружеството ,в качеството си на
работодател е приело на работа лицето Г. Г.,лице ненавършило 18г.,като помощник
сервитьор-пиколо ,преди да е получило предварително разрешение от ИТ,за
сключване на трудов договор и наемане на работа и с него няма сключен трудов
договор в писмена форма.
Извършената проверка обективирала със съставянето на
ПИП №ПР1921930/16.07.2019г.
ПИП е връчен на управителя Г. на 16.07.2019г.
Констатациите от протокола на са били обжалвани по
реда на АПК и са влезли в сила.
Въз основа на констатираното от проверката,Директора
на ДИТ-Добрич отказал на дружеството „Хелиос БГ“ООД,извършването на
услуга/процедура:Издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетни
лица,във вр.с подадено заявление с вх.№19077995/01.07.2019г.,като причини били
посочени,тези ,че лицето при извършена проверка било заварено в обекта ,преди
издаване на разрешението по чл.303,ал.3 от КТ.
На 16.07.2019г. дружеството отново депозирало искане
по чл.302,ал.2 и чл.303,ал.3 от КТ за издаване на разрешение за приемане на
работа на непълнолетно лице,заведено с вх.№19083794/16.07.2019г.,на което било
дадено разрешение .
На 17.07.2019г. между дружеството и Г. бил скл.ТД№62/17.07.2019г.
и подадено до НАП Заявление по чл.62,ал.5 от КТ.
Въпреки факта на издадено в последствие Разрешение за
приемане на работа на непълнолетното лице Г. и това че едва на 17.07.2019г. е
сключило трудов договор с него,Свидетелят А. достигнала до извода,че
дружеството-жалбоподател е приело на работа на 03.07.2019г.лицето Г. Г.,като
помощник сервитьор с място на работа-ресторант „Хелиос“,преди да е получило
предварително разрешение от инспекцията по труда за това.
Свидетелят А. съставила Акт за установяване на
административно нарушение на 13.08.2019г,който е връчен на 13.08.2019год.на управителя
на „Хелиос БГ“ООД,като приема,че е налице административно нарушение на чл.303,ал.3
от Кодекса на труда.
АУАН е връчен без възражения.
В срока по
чл.44,ал.1 от ЗАНН също не били депозирани писмени възражения пред
наказващият орган.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление №08-001458/359 на 18.12.2019г.,като постановява имуществена
санкция в размер на 1500,00лв.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността
и правилността му,съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното
постановление,видно от разписката за връчване е връчено на 31.12.2019г.Жалбата
е подадена с вх.№20001132/08.01.2020г.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в законноустановения срок.
Жалбата
е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия
орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич съгл.чл.416,ал.5 от КТ.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и на обжалваното наказателно постановление.
От служебната проверка за процесуалноправна
законосъобразност на атакуваното НП ,съобразно правомощията си в настоящото
производство както и релевираните от дружеството жалбоподател доводи,съдът не
констатира допуснати процесуални нарушения при издаването му,които да са
съществени такива,представляващи формални предпоставки за неговата отмяна.
Както НП така и АУАН са издадени от компетентни органи
,спазени са формата и редът при постановяването им,като същите имат
задължителни реквизити съгл.чл.42и 57 от ЗАНН.съдържащото се в тях фактическо
описание на нарушението е достатъчно ,пълно и конкретно и позволява
индивидуализацията му като административно-наказателен състав чл.303,ал.3 от КТ.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН
и НП досежно съдържание,като съдът не
констатира недостатъци във формата на оспорения санкционен акт с оглед липсата
на някой императивно изискуеми реквизити ,предвидени в чл.57 от ЗАНН.
Ето защо обжалваното НП се прецени изцяло като
законосъобразно от процесуална страна,издадено в напълно редовно започнало и
развило са производство по ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя,при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения в тази фаза ,поради което да се предпоставя санкцията на отмяна на
същото на процесуално основание.
Фактическата обстановка,доказана от събраните писмени
и гласни доказателства е,че на 03.07.2019г.,св. Клементина А. и колегата й Мая Кръстева -инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич,
извършили проверка в ресторант „Хелиос“ в гр.Балчик,относно условията на труд
които ще се предоставят на непълнолетното лице Г. ,при която последният бил заварен да полага труд като полира прибори , без за това да има издадено
разрешение от инспекцията по труда .
От декларация
по чл.402,ал.1,т.3 от КТ на лицето Г. е видно,че същото работило за „Хелиос
БГ”ООД от 03.07.2019г. като помощник сервитьор,с работно време от 12 до 20 часа,
с един почивен ден седмично и има сключен трудов договор.
В същото време към датата на полагане на труд лицето Г.
не е имал разрешение от инспекция по труда относно този факт.
С оглед на гореизложеното,проверяващите достигнали до
извода,че е налице административно нарушение на чл.303,ал.3 от КТ,за което св.А.
съставила първоначално АУАН №08-001424,но поради това,че същият бил без дата на
съставяне ,резолюция №001458/14.08.2019г. на Директора на ДИТ-Добрич
производството по този АУАН било прекратено.
В тази връзка св.А. съставила на дружеството нов АУАН с
№08-001458/13.08.2019Г.
АУАН бил съставен и връчен на 13.08.2019г.
По него както съдът посочи по -горе не са постъпили
възражения в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Горната
фактическа обстановка се
установява от приетите от съда писмени и гласни доказателства,приобщени по реда
на чл.283 от НПК-показанията на св. А.,досежно
съставянето на АУАН и извършената проверка.
Тези констатации ,а именно ,че Г. е полагал труд
именно за дружеството –жалбоподател,при подготовката на ресторанта за
обслужване на туристи ,а именно като е полирал прибори, без за това да е имало
получено разрешение от инспекцията по труда,съгл.чл.303,ал.3 от КТ, не се
опровергават от събраните писмени доказателства по делото ,поради което и съдът
ги кредитира изцяло.
Следва да бъде посочено,че показанията на разпитаните
свидетели Г. и Н. в тази връзка също не опровергават констатираното от
служителите на ДИТ,дори напротив ,същите разпитани в с.з. заявяват че Г. е
полирал прибори,сгъвал дори салфетки, при извършване на проверката,но според
тях е бил в обекта за да види каква работа ще работи и като цяло да се запознае
с работата и колегите си,а полирал прибори и сгъвал салфетки , за това, защото
като видял какво правят бъдещите му колеги му станало интересно и решил да
пробва и той,като в него момент пристигнали именно служителите на ДИТ.
Съдът дава вяра на отразеното в Декларацията попълнена
от Г. Г.,т.к. ако обстоятелствата са били други, той е положил подписа
си,предвид и това,че никой не му е оказвал натиск да подпише декларацията,ако
отразеното в нея не отговаряше на действителността ,независимо от факта,че е
била попълнена под диктовка от друго лице,той е бил започнат със съдържанието й
.Що се отнася до това да запише ,че е имал сключен трудов договор заявява,че е
очаквал,че просто е готов .Също така на въпрос на съда знае ли какво означава
сключен трудов договор той отговори положително
Ако фактическата обстановка и по –специално трудовото
правоотношение е било друго или изобщо е липсвало такова,последният е следвало
да посочи този факт в декларацията .
Що се отнася до факта на самото разрешение,последният
не би могъл да знае,какъв е бил отговорът на ДИТ,предвид на това,че това е
обстоятелство ,което вменява задължение на работодателя, а не на
работника/служителя.
Съставът на нарушението ,за което дружеството е
санкционирано е установен в чл.414,ал.1 от КТ,съгласно който Работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.
Наказващият орган е приел ,че жалбоподателя е
нарушил разпоредбата на чл.303,ал.3 от КТ,съгласно който Лицата
от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за
всеки отделен случай.
Работодателя е длъжен преди да приеме лице на възраст
от 16 до 18г.да поиска и получи разрешение от инспекцията по труда и едва след
това лицето да започне да престира труда си.
В настоящият
случай безспорно се установява,че работодателя,санкционираното дружество е
допуснало на работа Г. ,без да е получило преди това разрешение от инспекция по
труда.
Безспорен е за съда и факта,че работодател на Г. е било не друго юридическо лице ,а именно
дружеството „Хелиос БГ”ООД ,за което последният е престирал труда си поради
което и приема за доказано извършеното
нарушение от обективна страна.
По дефиниция и определение от закона –КТ ,трудово е
всяко правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила
от работника на работодателя,за изпълнение на даден вид работа,при определен
работен режим и условия за нейното предоставяне и използване-работно време и
възнаграждение за конкретно възложената работа,със съответно произтичащите от това права и задължения и се
урежда от трудово правните норми.
Според императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ
предоставянето на работна сила е юридически факт и форма само на трудово
правоотношение.
От тук ,изводими са и особеностите на трудовото
правоотношение,предопределящи същите и за трудовия договор,като характерното е
не само относно предмета-престира се работна сила/жив труд/,при упражняване на
конкретна трудово функция и с уговорени съществени елементи-работно време и
място,характер на извършваната работа и трудово възнаграждение.
Типичното за същото са и продължителността –нееднократност на
престирането на задълженията,така и необвързаността с определен резултат а с дължимост на работната сила като
поведение.Не на последно място,присъща за трудовото правоотношение е и
йерархичната зависимост на работника от работодателя,като той-първият е
задължен да спазва определен ред и трудово дисциплина,работно време и др.които
са създадени от работодателя и са разписани от него.
Гласните доказателства пряко и абсолютно
безпротиворечиво доказват фактите: за местонахождението на лицето в обекта ,
както и изпълняваната от него конкретна трудова функция, пряко свързана с
реализация на стопанската дейност и обективирана в извършване на фактически
действия по полиране на прибори в ресторант „Хелиос“ в гр.Балчик, бил е облечен
с бяла риза и тъмен панталон,което субсумира престиране на работна сила, при
това на определено място и под контрола на работодателя,т.к.по време на
проверката,в обекта е била управителката на хотела,според казаното от самия Г.
и от показанията на св.А..
Същевременно, от съдържанието на
депозираната декларация от работника Г. Г., изготвена в момента на проверката,
установими са и др. релевантни признаци, от действителното фактическо
положение, предопределящи трудово-правна връзка по правоотношението, в частност
правнозначими се явяват: началната дата от която работи на това място и в
същото дружество-03.07.2019г., описаното работно време и почивки.
Относно тези факти, съдържанието на
декларацията на работника, не се опровергава от др. доказателствени средства по
делото, които съдът кредитира.
В действителност при попълване на
декларацията се установяват
несъответствие относно действителното правно положение ,т.к. лицето е
попълнило,че има сключен трудов договор ,но няма граждански,като всъщност той
ТД към датата 03.07.2019г. не е имал сключен,но това го отдава на възрастта и
невъзможността да разбира в цялост съдържанието на декларацията и да попълва в
цялост и коректно съдържанието й.
Поради това и съдът само частично
кредитира, обсъдения документ- декларация на Г., като при направената правна
интерпретация, преодолимо е противоречието й с гласните доказателства и не се
налага цялостното й изключване от доказателствената съвкупност.
Интерпретирайки
писмените доказателствени средства и съобразно установените факти по делото, в
конкретния случай съдът приема, че работата извършвана от Г. в полза на „Хелиос
БГ” ООД гр.Балчик, представлява престиране на работна сила и последният е
осъществявал такъв труд,но същевременно за процесната дата,тази на проверката
извършена от служители на ДИТ-Добрич с лицето не е имало издадено разрешение от
инспекцията по труда,за конкретното лице и място на работа.
Изложеният правен извод, безспорно се
налага предвид категорично доказаните факти, въз основа на показанията на
свидетелите А., че лицето Г. е бил нает на работа и е работило на обекта, както
и че той е изпълнявал конкретна трудова функция, пряко свързана с тази дейност,
в организационен и оперативен режим на работа, създадени от работодателя и под
негов контрол. В тази насока, дадените сведения от свидетелите са еднозначни и
безпротиворечиви, изградени на лични възприятия, като и св.А. поддържа, че
лицето Г. е заварен в момента на проверката на 03.07.19г. там, да престира
непосредствено работната си сила, извършвайки пряко действия по полиране на
прибори, съответстващи на длъжността, която е посочил ,че изпълнява –помощник
сервитьор-пиколо, от тук пряко установима и доказана е неговата трудовата
функция с него, в този смисъл налице е
определено работно място на работника,намиращ се в ресторанта към момента на
проверката.
След
като това е така и между страните е съществувало трудово правоотношение, с
произтичащите от това права и задължения, предмет на уредба от трудовоправните
норми, безспорно обусловено е тяхното приложение, в т.ч. задължението у
работодателя да поиска и получи разрешение за приемане на работа непълнолетно
лице и едва тогава да го приеме и да му предостави възможност да престира труда
си.
Обективно е вярно, като доказано
обстоятелството, че в конкретния случай работещото лице – Г. Г. в деня на
проверката -03.07.19г се е намирал в обекта, т.е. явил се на работа и е
работил, престирал е работната си сила на определеното му място, изпълнявайки
възложената му работа, но в конкретния случай по отношение на него не е била
завършена процедурата по чл.303,ал.3 от КТ
От тук и по аргумент за обратното, безспорно,
осъществено от обективна страна е вмененото административно нарушение, тъй като
работодателят - ТД жалбоподател очевидно не е изпълнил императивното си
задължение, предписано от чл. 303, ал.3 КТ .
С това си бездействие, дружеството, безспорно е
консумирало административно
наказателният състав на чл. 414, ал.1 от КТ,във вр.с
чл.303,ал.3 от КТ.
Липсата на разрешение се установява по категоричен
начин от събраните по делото доказателства,подадено заявление и последвал отказ.
Съдът приема,че допускането на непълнолетното
лице Г. Г. на територията на комплекс „Хелиос“ в гр.Балчик,позволявайки му да
извършва трудова дейност ,без да е получило разрешение за това от
ДИТ,дружеството е осъществило административно наказателния състав на нарушение
по чл.414,ал.1,във вр.с чл.303,ал.3 от
КТ ,поради което приема,че правилно е било санкционирано от страна на Дирекция
Инспекция по труда-Добрич в лицето на нейния Директор.
Нарушението е извършено от юридическо лице,поради
което въпросът за неговата субективна страна не следва да се обсъжда,защото в
случая се касае за ангажиране на отговорност ,която е обективна и безвиновна.
От което следва извода,че не следва да се анализира
липсата или наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица,свързани с осъществяване на дейността му,нито да се определя нейната
форма.
Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и НП
не се констатираха нарушения на
процесуалните права на дружеството,които съществени и да са основание за отмяна .Както в АУАН ,така
и в НП е посочено какво е нарушението,каква е правната му квалификация,въз
основа на какви доказателства са съставени,от лица,в кръга на правомощията им
,предявени са надлежно ,своевременно е упражнено правото на жалба.
По отношение определяне на наказанието:
Съдът не споделя изводите на наказващият орган относно това,че нарушението не може да бъде
определено като маловажно,т.к. е неотстранимо и е с висока степен на обществена
опасност..
Да,безспорно,нарушението се отличава с висока степен
на обществена опасност,но същевременно наказващият орган не е взел предвид
факта,че лицето заварено в обекта да полира прибори е в близки отношения с
управителя на дружеството-роднински/приятелски,имало е съгласието на своите
родители за започване на работа,била предприета процедура по разрешение за
допускане на работа,преминало е медицински преглед,било е налице съгласие за
наемането му на работа ,липсват физически увреждания у Г. от положения труд,у
него е било желание да работи да дружеството,не на последно място след повторно
искано разрешение от ДИТ-Добрич за допускането му на работа такова е било
дадено,т.е.нарушението е било отстранено веднага и то преди издаване на НП,дават
основание на съда да приеме,че липсват общественоопасните последици от деянието
,като същото следва да бъде
квалифицирано като маловажно и бъде приложена разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ,като съдът следва да измени размера на имуществена санкция ,като я намали до
законовия й минимум ,даден в чл.415в,ал.1 от КТ от 100,00/сто/лева
Според съда в
този вид и размер наказанието ще постигне целите на индивидуалната и
генералната превенции.
По делото се претендират разноски и от двете страни,но
при този ход ,следва да се обсъждат само тези за процесуално представителство
на наказващият орган.
От юр.к.Н. се претендират разноски за юр.к.
Възнаграждение по реда на чл.63,ал.5 от ЗАНН.
Съдът приема,че следва да се присъди
юр.к.възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП,съгласно препращащата
разпоредба на чл.63,ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
Наредба на МС по предложение на НБПП.
В случая,за защитата по дела по ЗАНН правно приложение
намира разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
,която предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Съдът счита,че следва да определи размер на
възнаграждението от 80,00лева,т.к.делото не е с правна и фактическа сложност .
Мотивиран от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,СЪДЪТ,
Р
Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно
Постановление №08-001458/359 от 18.12.2019г.на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”-гр.Добрич,В ЧАСТТА,С КОЕТО на
„Хелиос БГ“ ООД с ЕИК124620701,със
седалище и адрес на управление гр.Балчик,ул.“Черни връх“№18,представлявано от
управителя С.Д.Г., на основание чл.416
ал.5, във вр.чл.414,ал.1 от КТ е наложено наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 1500,00лв.(хиляда и петстотин
лева),за нарушение на чл.303,ал.3 от КТ,като ПОСТАНОВЯВА „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в
размер на 100,00/ сто/лева ,съгласно чл.415в,ал.1 от КТ!
ОСЪЖДА „Хелиос БГ“ ООД
с ЕИК124620701,със седалище и адрес на управление гр.Балчик,ул.“Черни
връх“№18,представлявано от управителя С.Д.Г.,на осн.чл.63,ал.5 от ЗАНН във вр.с
чл.37,ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,да
заплати на ДИТ-Добрич юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00/осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: