Р Е
Ш Е Н
И Е №
260554
19.04.2021г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на шести април две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева
Елена Калпачка
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 705/ 2021 г по описа на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1 и
сл. ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на Б.М.Р. ***, чрез адв.К. и адв.М.Г. против
Решение № 87/ 26.01.2021г. постановено по гр.д.№ 10552/ 2020г. по описа на
Пловдивски районен съд – VIII гр.с., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ във
вр. с чл.225, ал.1 КТ против „Франкщал България“ ЕООД - гр.Пловдив. По изложени
доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на така
предявените искове. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от
„Франкщал България“ ЕООД – гр.Пловдив, в който оспорва жалбата като
неоснователна, моли да се потвърди обжалваното решение и се претендира
присъждане на направените за настоящото производство разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
събраните по делото доказателства, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран предявени обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ от Б.М.Р. *** против „Франкщал България“ ЕООД-гр. Пловдив за признаване
незаконност на уволнение, извършено със заповед № 151/ 23.06.2020г. на
работодателя, с която на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, считано от 24.06.2020г., неговата отмяна,
възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност „*****“, както и
присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето на оставане без работа
от 24.06.2020г. до 24.12.2020г., след прихващане на получено обезщетение по
чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху посочения
размер от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ищецът
оспорва законността на уволнението с главния довод, че не са налице
предпоставките за това – обективно намаляване на обема на работа в
предприятието-работодател, което да тайно състояние и с твърдението, че въпреки
пандемията и наложените ограничения за придвижване , за ответния работодател не
само не съществува намаление на обема на работата , но и с ръст на доставките в
месеца на уволнението, а застоят в доставките бил изключително кратък. Въведено
е твърдението също за незаконност на уволнението поради неспазване срока на
предизвестието. Отделно от това са
въведени и твърденията, че уволнението е инспирирано от внезапен разрив в
отношенията между ищеца и представляващия ответното дружество прокурист М. И.
по повод стълкновение на датата 23.06.2020г. , когато ищецът излязъл в обедна
почивка, уведомил за това колегите си и се забавил около час, при завръщането
си след което получил имейл от прокуриста за явяване за даване на обяснения за
отсъствието си, бил посрещнат с груб тон и покана за напускане на офиса. Така
изложените фактически обстоятелства и доводи се поддържат и с въззивната жалба.
С
отговора по исковата молба в първоинстанционното производство ответникът е
оспорил така предявените искове чрез оспорване заявената от ищеца липса на
намаление в обема на работата и насрещното твърдение, че в резултата на
настъпилата криза във връзка с разпространението на COVID-19
се наблюдавал значителен спад в потреблението
на произвеждани стоки , което довело до намаляване извършването на
доставки през месеца на уволнението на ищеца, обуславяло спад в приходите на
предприятието и необходимост от намаляване на наетия персонал. С оглед на това
ответното дружество към момента на
уволнението не е имало необходимост от лице, което да заема длъжността „****“,
към момента няма нов служител в дружеството на тази длъжност поради заявеното
намаляване в обема на работата; оспорено е и наведеното от ищеца обстоятелство
във връзка с личните отношения на ищеца с лицето Б.Р.. Така заявеното оспорване
на предявените искове въз основа на
посочените обстоятелства и доводи се поддържа и с отговора по въззивната жалба.
С последната се акцентира на депизораните по делото две допълнителни ССчЕ на
в.л. И. С., въз основа на които данните се сочи, че въпреки трудностите за
бизнеса, свързан с обявената пандемия през 2020г., заявките, направени от
жалбоподателя за период от шест месеца на 2020г. се равняван та ½ от
заявките, които са правени през всяка една от предходните години. При сравнение
за първите месеци от годината – за периода от януари до юни 2020г. са били
извършени 356 заявки, а за същия период на 2019г. са извършени 365 заявки, а
през 2018г. – извършени 363 заявки за транспорт, поради което се прави довод за
наличие на извод за пренебрежимо малко намаление в обема на работата въпреки
по-различната обстановка и икономическа реалност.
За да отхвърли така предявените искове
районният съд се е основал на заключението на ССЕ и допълнителни такива от
13.11. и 03.12.2020г. на вещото лице по делото за това, че в ответното дружество
действително е било налице намаляване на обема на работата към момента на
уволнението на ищеца, изразяващо се в намаление на извършваните от
ответника доставки и съответно намаление
на приходите на ответника от дейността му, както и за това, че след уволнението
на мястото на ответника не било назначено друго лице. Въз основа на събраните
гласни доказателства е прието недоказано твърдението на ищеца за прекратяване
на трудовото правоотношение поради възникнал конфликт между него и прокуриста
на дружеството.
Безспорно е по делото, че ищецът до
атакуваното уволнение е работил на длъжността „*****“ по трудово
правоотношение, като считано от 24.06.2020г. същото е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.3 КТ – намаление в обема на работата.
Трайно
прието е в доктрината и съдебната практика, че
намаляване обема на работата като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение трябва да представлява
намаляване на количеството работа, в конкретния случай извършвани
услуги, да е действително, да има траен характер и да обхваща по-продължителен
период от време. Освен това намаляването
на обема на работата трябва да се отнася
до конкретна трудова дейност, извършвана в предприятието на
работодателя, а не до общия обем работа, като то трябва да е трайно и осезаемо,
обективно и фактически да съществува,а
доказателствена тежест за правно релевантния факт относно наличието на
спад на работата носи работодателят. В настоящия случай за изследване на
основния спорен въпрос относно наличието или липсата на намаление в обема на
работата, засягащо трудовите функции на ищеца, е ангажирана ССчЕ, по която са
депозирани едно основно и две допълнителни заключения на вещото лице.
Видно от основното заключение по ССчЕ
на поставения за изясняване фактически въпрос от работодателя - ответното
дружество във връзка с намаление на работата е извършено сравнение на
приходите, генерирани през м.юни 2020г., спрямо м.юни 2019г. , при което
изчислено намаление от 8,8 %.
Пак
във връзка с изследване на основния спорен въпрос в първото допълнително
заключение по ССчЕ сравнителният анализ на броя на транспортните и спедиторски
услуги, потребени от ответника като
получател на такива услуги за периода на първото шестмесечие на 2019г. и същото
за 2020г., релевантен период към момента на уволнението на ищеца , показва :
м.януари 2019г - 52 / м.януари 2020г. –
54 ; м.февруари 2019г – 74/ м.февруари 2020г. – 79; м.март 2019г-67/ м.март 2020г
– 69; м.април 2019г. – 56/ м.април 2020г- 58; м.май 2019г -63/ м.май 2020г- 33;
м.юни 2019г- 53/ м.юни 2020г. – 63 или съответно общият брой за периода
м.януари 2019г.- м.юни 2019г- възлиза на 365 в сравнение със същия период на
2020г - 356. Следователно от една страна от сравнението поотделно на месеците в
шестмесечието на 2019г. януари -юни със същото за 2020г. за съответните месеци
има в някои случаи по-нисък брой, в други случаи по-висок брой на транспортни и
спедиторски услуги за 2019г. от тези през 2020г., а разликата общият им брой за
двете години действително е незначителна. Сравнителният анализ на оборотите в
лева от дейността на ответното дружество за същия шестмесечен период показва:
м.януари 2019г - 17320лв /
м.януари 2020г. – 24660 лв ; м.февруари 2019г – 17800 лв/ м.февруари 2020г. –
79; м.март 2019г-22991,07лв/ м.март 2020г – 28003,5лв; м.април 2019г. –
25840лв/ м.април 2020г- 19880лв; м.май 2019г –23711лв/ м.май 2020г- 13535лв;
м.юни 2019г- 18705 лв/ м.юни 2020г. – 12560 лв или съответно общият брой за
периода м.януари 2019г.- м.юни 2019г- възлиза на 126 367,07 лв в сравнение
със същия период на 2020г – 122 533,5 лв. По така посочения критерий
също от една страна от сравнението
поотделно на месеците в шестмесечието на 2019г. януари -юни със същото за
2020г. за съответните месеци има в някои случаи по-нисък размер на оборотите от
дейността на предприятието, в други случаи по-висок такъв от тази дейност за
2019г. от тези през 2020г., а разликата общият им брой за двете години отново е
незначителна.
Така
посочените данни относно основни показатели, касаещи дейността на ответното
дружество за по-продължителен период /
поне от шест месеца/ преди уволнението на ищеца, какъвто следва да се отчете
при сравнителния анализ, така посочените икономически критерии относно обема на
работата не показват такова намаление на количеството работа, обосноваща
приложението на процесното уволнително основание чл.328, ал.1, т.3 КТ-намаление обема на
работата. Като основание за извод в обратната насока не може да се приеме
констатацията при сравнителния анализ на по един месец / м.юни/ от двете
сравнявани години – 2019г и 2020г. по икономическия критерий приходи.
Видно от длъжностната
характеристика на заеманата от ищеца длъжност трудовите функции и задължения на
ищеца включват договаряне и организиране на транспорт на стоки за складовете на
ответното дружество, както и транспортирането на продадените стоки до посочени
от клиенти места, които са в пряка
връзка и обусловеност от описаните по-горе икономически критерии от дейността
на ответното предприятие.
По така изложените съображения се
намира с оглед доказателствената тежест на работодателя фактическият състав на
уволнителното основание – намаляване обема на работата - да не е осъществен,
поради което и прекратяването на трудовото правоотношение на това основание
- незаконосъобразно. Следователно предявеният главен иск по
чл.344, ал.1, т.1 КТ се намира за основателен, както и акцесорния нему иск по
чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност. Доказан по
основание е и акцесорният иск по 344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 КТ ,
видно от представената служебна бележка на АЗ изх.№ 60-06-11-42391/
13.08.2020г. относно регистрацията на ищеца в ДБТ-Пловдив на 30.06.2020г.,
както и видно от представения заверен препис на трудовата книжка липса на
реквизити за учредени трудови правоотношения за претендирания шестмесечен
период на безработност. Съобразно размера на БТВ от 1750,76 лв установен се явява по основното заключение на ССчЕ
размера на дължимото обезщетение за шестмесечния период на основание чл.225,
ал.1 КТ, след съответните прихващания на получените от същия обезщетения по
чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ , възлизащ в общ дължим размер от 7 473,
68 лв, в който така предявеният иск следва да се уважи.
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция, ответното
дружество следва да заплати ДТ в полза на бюджета на съдебната власт в размер
на от по 50 лв за двата неоценяеми иска, както и 4% върху присъдения размер на
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, възлизаща в общ размер от 398,95 лв, както и
ДТ за въззивното производство в размер на 50 лв, както и направените разноски
от бюджета за ССчЕ – в размер на 160 лв. На ищеца следва да се присъдят
направените за двете инстанции разноски за адв.възнаграждение в размер на 1750
лв за първоинстанционното производство, съобразно Списък по чл.80 ГПК , както и
за въззивното производство в размер на 1740 лв с ДДС.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 87/ 26.01.2021г. постановено по
гр.д.№ 10552/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – VIII гр.с. И ВМЕСТО
ТОВА
П О С Т А Н О В Я В А:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА Заповед № 151/
23.06.2020г.на Прокуриста на „Франкщал България“ ЕООД -гр.Пловдив, с която е
прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ на Б.М.Р.,
ЕГН: ********** ***, считано от 24.06.2020г.,
КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ И
ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца на работа на заеманата преди
уволнението длъжност „***“.
ОСЪЖДА „Франкщал
България“ ЕООД-гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на на Б.М.Р., ЕГН: **********
сумата 7 473, 68 лв / седем хиляди четиристотин седемдесет и три лева и 68
ст./ - обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ за периода 24.06. – 24.12.2020г. , ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, КАКТО И направените разноски
за първоинстанционното производство за адв.възнаграждение в размер на 1750 лв /
хиляда седемстотин и петдесет лева/ , КАКТО И направените разноски за
адв.възнаграждение за въззивното производство в размер на 1740 лв с ДДС /
хиляда седемстотин и четиридесет лева/.
ОСЪЖДА
„Франкщал България“ ЕООД-гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса
за първоинстанционното производство в размер на 398, 95 лв / триста деветдесет
и осем лева и 95 ст./ и за въззивното производство в размер на 50 лева /
петдесет лева/, КАКТО и направените
разноски от бюджета на съда в размер на 160 лв.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: