№…………./……....11.2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Колева
в.ч.т.д. № 1669 по описа за
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по
частна жалба с вх. № 64500/03.10.2018 г. на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. „Д-р Железкова” 42, вх. Б,
ет. 1, офис 1, представлявано от Росен Иванов Христов, чрез адв.
А.Х., срещу определение № 10361 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 3626/2018
г. по описа на ВРС, ХLIII състав, с което е
оставено без уважение искането на
ответника „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД за разглеждане в исковото производство на
възражението му за прихващане на негово изискуемо вземане в размер на 31966,63
лева с вземането на ищеца „ФАКТОРЪТ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „КДП
Георги Боев“ № 4, ет. 2, ап. 17, до размера на по-малкото от
двете вземания.
В жалбата се излагат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът е
ограничил правото на защита на ответното дружество в процеса, при липса на
правомощия да преценява по целесъобразност дали да приеме или не за общо
разглеждане въведеното възражение. Аргументира неприложимост на чл. 211, ал. 2 от ГПК и сочи, че определението прегражда развитието на делото по смисъла на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което подлежи на самостоятелно въззивно обжалване. Моли за отмяна на определението в
обжалваната му част, като делото бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
След връчването на препис от частната жалба
на насрещната страна „ФАКТОРЪТ“ ЕООД – гр.
Варна, по делото е постъпил отговор от същата, чрез пълномощника адв. М.Г., в
който излага становище за неоснователност на оплакванията в частната жалба и
моли същата да бъде оставена без уважение.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените
оплаквания и като съобрази относимите нормативни
разпоредби, намира, че частната жалба е недопустима
и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз
основа на нея производство да бъде прекратено, по следните съображения:
За да постанови
обжалваното определение, първоинстанционният съд е
приел, че макар да се твърди от ответна страна, че вземането на ответното
дружество е изискуемо, няма данни и не се твърди същото да е признато
извънсъдебно или да е установено с влязло в сила решение. Поради това вземането
на ответника в случая не е установено по основание и размер, т.е. не е
ликвидно. Посочил е, че от изложеното в отговора по исковата молба и
уточняващата го такава става ясно, че установяването на вземането на ответното
дружество в хода на настоящия исков процес значително би повишило фактическата
и правна сложност на делото и би затруднило неговото разглеждане в разумни
срокове. Освен това, съдът е приел, че доколкото възражението за прихващане по
своето правно естество представлява насрещен иск, няма пречка ответникът да
предяви самостоятелен такъв за осъждане на ищеца да му заплати претендираните по възражението за прихващане суми. В този
смисъл неразглеждането на претенцията на ответника не го лишава от възможност
да потърси правата си по съдебен ред. По изложените съображения съдът е приел,
че искането на ответното дружество за съвместно разглеждане на претенцията му
срещу ищеца, произтичаща от договор за превоз и цесия, е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Съгласно чл. 274,
ал. 1 от ГПК е допустимо въззивно обжалване на
определенията, в случаите, когато те преграждат по-нататъшното развитие на
производството или в случаите, когато това изрично е предвидено в закона. В
конкретния случай ВРС е приравнил направеното възражение за прихващане на
предявяването на насрещен иск от страна на ответника. Възможността за обжалване
на определението, с което не се приема за разглеждане в производството на
предявен насрещен иск, е била разглеждана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В случая посоченото в т. 7в от диспозитива
на цитираното ТР не може да обоснове обжалваемост на
определението на ВРС, тъй като се касае не до предявен насрещен иск, който се
предявява с искова молба, за която е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 3
от ГПК, а до по-леката форма на защита, а именно - възражение, което се прави с
отговора на исковата молба и поради тази причина за него не намират приложение
изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 от ГПК. В този
смисъл молбата, с която е направено възражение срещу иска, не може да бъде
върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. В останалите случаи, разгледани в
мотивите на т.7в от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се
приема, че определението, с което не се приема разглеждането на насрещния иск
не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда развитието на спора. В случая
това ще важи и за по-малкото средство за защита, а именно - възражението. При
възраженията законът не поставя изискването съдът да постановява изрично
определение по приемането на възраженията за разглеждане или не, както и не
предоставя възможност на съда да извършва преценка за това дали са налице
допълнителни предпоставки за приемането им за разглеждане подобно на тези,
предвидени в чл. 211, ал. 2 от ГПК за насрещния иск. Поради тази причина липсва
и изрична норма, която да предвижда обжалваемост на
подобно определение. Освен това, то не прегражда развитието на производството
като отказът на съда да разгледа възражение, което е относимо
към спора, направено в установените срокове, ще се отрази на правилността на
решението му, тъй като ще се касае за допуснато от съда съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В този смисъл контролът
на правилността на определението, с което е отказано приемането на
възражението, ще се извърши едновременно с контрола на съдебното решение, който
ще бъде извършен от въззивния съд. В този случай
доказателствените искания на страната във връзка с направеното възражение няма
да се считат преклудирани.
С оглед на това, че обжалваното определение не попада в нито една от двете
категории по чл. 274, ал. 1 от ГПК, същото не подлежи на самостоятелно
обжалване, поради което и така подадената до въззивния
съд частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз
основа на нея производство да бъде прекратено.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна
жалба с вх. № 64500/03.10.2018 г. на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД, ЕИК *********,
гр. Варна, ул. „Д-р Железкова” 42, вх. Б, ет. 1, офис
1, представлявано от Росен Иванов Христов, чрез адв. А.Х.,
срещу оределение № 10361 от 17.09.2018 г.,
постановено по гр.д. № 3626/2018 г. по описа на ВРС, ХLIII състав, с което е оставено без уважение искането на ответника
„КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД за разглеждане в исковото производство на
възражението му за прихващане на негово изискуемо вземане в размер на 31966,63
лева с вземането на ищеца „ФАКТОРЪТ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.
„КДП Георги Боев“ № 4,
ет. 2, ап. 17, до размера на по-малкото от двете вземания.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. № 1669/2018 г.
по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.