Р Е Ш Е Н И Е
№ 260759 20.05.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На двадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6845 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след като с определение от 05.10.2020 година Районен съд – Средец е прекратил производството по гражданско дело № 236 по описа на съда за 2020 година и е изпратил делото по подсъдност на Бургаски районен съд.
Производството е образувано по повод искова молба от „Водоснабдяване и канализация “ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор инж. Г. Т., чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Д. З., срещу Г.М.Л., гражданин на ***, роден на *** година, с адрес: *** ***и У.В. В. Л., гражданин на ***, роден на *** година, с адрес ***, за осъждане на ответниците да платят на ищеца сумата 118, 64 лева, представляваща главница, дължима по фактури, издадени за отчетен период от 05.10.2016 година до 12.11.2019 година, и сумата 14, 35 лева, представляваща общ размер на лихви, начислени за периода от 26.11.2017 година до 28.05.20202 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ответниците са собственици на посочения по – горе недвижим имот и съответна са клиенти на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Притежава качеството потребители в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабдения обект, находящ се на посочения адрес. Ищецът излага, че представляваното от него дружество точно и добросъвестно е осъществявал непрекъснато водоподаване, считайки ответника за негов контрагент. Съгласно публично известните Общи условия на оператора е открита партида в базата данни с абонатен № ***. Доставките са отчитани по електронен път, съгласно чл.23, ал.4 от Общите условия и действащата наредба. Уточнено е в исковата молба, че ответниците са имали задължения да осигурят достъп на имота. На следващо място в исковата молба е направено позоваване на чл.23 , ал.1 от Общите условия като е посочени, че при обекти, имащи сезонен характер операторът може да извършва отчитане два пъти годишно. В случая претенцията е по две фактури: от 25.10.2017 година и от 25.11.2019 година. Ищецът претендира присъждане и на лихва за забава.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначения на основание чл. 47 от ГПК особен представител на ответниците – адвокат Д.Д. - К., е дала писмен отговор на предявените искове, в който е направила възражение за местна неподсъдност на делото с оглед чл.107 от ГПК и е поискала делото да бъде изпратено по подсъдност на Бургаски районен съд в района на който е постоянния адрес на представителя на ответника. Относно основателността на иска процесуалният представител на ответниците счита, че не може да бъде направен извод за дължимост на сумите за доставени, отведени и пречистени количества вода само въз основа на представените писмени доказателства. По изложените съображения по същество на спора дава становище за неоснователност на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител – юрисконсулт Б. и адвокат П.,
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора
моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
В
съдебно заседание особеният представител на ответниците Г.М. Л. и У.В. В. Л. -
адвокат К. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Отправя
искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
По
материално правното основание на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Исковете
са осъдителни и са с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото подсъдно на българския съд предвид, чл. 94 от КМЧП, тъй като договорът е в най-тясна връзка с Република България. Основанието за това по смисъла на посоченото правило е, че страната, която трябва да изпълни характерната престация /В случая „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД/, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 3 Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните
системи, Потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж
или право на ползване, включително
чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти,
от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни вода. В същия смисъл е и предходната редакция на тази норма.
В случая от приетите като писмени доказателства извлечения от партидата на У.В. В. Л. за периода от 01.01.1992 година до 14.05.2020 година се установява, че Г.М.Л. и У.В. В. Л. са придобили чрез договор за продажба в сграда „***“ бл.1, ет.3, ап. G -24 имот. Нотариалният акт е вписан на 01.09.2008 година.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, което настоящият състав приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че в обекта на ответниците има монтиран един измервателен уред – битов водомер за студена вода, разположен в сервизното помещение на апартамента. Този водомер е въведен в базата данни на „В и К“ ЕАД – град Бургас, с виртуален номер ***, вписан в карнет № 1651, стр.265. Отчитането на измервателния уред се извършва чрез мобилно устройство е електронен карнет. От приложената справка – извлечение за показания на водомера с титуляр Г.М.Л. се установява, че е извършено отчитане на следните дати: 18.03.2019 година, 17.10.2017 година, 05.10.2016 година и 07.10.2015 година, като е отразено, че водомера е видян. В заключението на вещото лице е посочено още, че за периода, посочен в исковата молба /05.10.2016 година до 12.11.2019 година/ отчетеното количество вода е е 44 м3. В случая не е начислена цена за вода по разпределение. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за целия отчетен период са издадени 2 фактури: от 25.11.2019 година за сума в размер от 74, 86 лева и от 25.10.2017 година за сума в размер от 43, 78 лева или общо задължение в размер от 118, 64 лева. Стойностите на отчетените количества вода в справката извлечение и двете издадени фактури кореспондират помежду си и задълженията са за посочените по – горе стойности на цена за доставена, отведена и пречистена вода.
Поради изложеното настоящият състав приема, че предявените искове за осъждане на ответниците да платят доставените за периода посочен в исковата молба количества вода е основателен и доказан. Следва да бъде допълнено, че по делото липсват твърдения и доказателства за изпълнение на задълженията за плащане.
Следва да бъде посочено, че в исковата молба не е посочено дали ищецът е отправил искане ответниците да платят сумите солидарно или разделно. Съгласно чл.121 от ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случая липсват твърдения за наличие на основание да се приеме, че ответниците са пасивно материално правнолегитимирани да отговарят солидарно, поради което следва да бъде постановено, че те отговарят разделно за задълженията. Правата следва да са равни, тъй като по делото не е установен обема им и съответно приложение следва да намери чл.30, ал.2 от ЗС.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД настоящият състав приема следното:
Съгласно общите условия на дружеството задължението за цена следва да бъде платено в едномесечен срок от издаване на фактурите. Лихвата за забава върху главница в размер от 43, 78 лева, начислена за периода от 27.11.2019 година до 28.05.2020 година, посочена като крайна дата в исковата молба е в размер от 11, 02 лева, а върху главница в размер от 74, 86 лева за периода от 27.12.2019 година до 20.05.2020 година задължението за лихва е в размер от 3,03 лева. Поради изложеното и съгласно чл.162 от ГПК следва и исковете за лихва да бъдат уважени до пълните предявените размери, предвид възможността разликите да се дължат на използвани различни изчислителни системи.
По правилото на чл.78 от ГПК и предвид този изход от спора ответниците дължат на ищеца разноските, направени по водене на делото, които видно от приложените по делото доказателства са в размер от 325 лева, от които: сумата 100 лева, представляваща внесена държавна такса, сумата 100 лева,представляваща разноски, направени за особен представител, и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.М.Л., гражданин на ***, роден на *** година, с адрес: *** и У.В. В. Л., гражданин на ***, роден на *** година, с адрес ***, да платят разделно сумата на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Г. Й. Т., представлявано от процесуален представител, сумата 118, 64 лева /сто и осемнадесет лева, шестдесет и четири стотинки/, представляваща главница, дължима по фактури, издадени за отчетен период от 05.10.2016 година до 12.11.2019 година, и сумата 14,35 лева /четиринадесет лева, тридесет и пет стотинки/, представляваща общ размер на лихви, начислени за периода от 26.11.2017 година до 28.05.20202 година, ведно със законната лихва върху главницата от 118, 64 лева /сто и осемнадесет лева, шестдесет и четири стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 04.06.2020 година до окончателното й плащане , както и сумата 350 лева /триста и петдесет лева/, като всеки един от ответниците плати главница в размер от 59, 32 лева /петдесет и девет лева, тридесет и две стотинки/, ведно със законната лихва , считан от 04.06.2020 година до датата на подаване на исковата молба в размер от 7, 18 лева /седем лева и осемнадесет стотинки/ и сума в размер от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ