№ 8211
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110165995 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство първоначално е образувано под № 21151/2021
г. по описа на СРС и приключило с Решение № 20050637 от 28.07.2022 г. С
Решение № 5660/07.11.2023 г. по в.гр.д. № 9734/2022 г. по описа на СГС
решението на първоистанционния съд е обезсилено частично като делото е
върнато на първата инстанция за разглеждане от друг състав с указания
производството да продължи от стадия „определение по чл. 140 от ГПК“.
Решение № 20050637 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 21151/2021 г. на СРС е
влязло в сила, в частта в която са отхвърлени исковете за обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение /в размер на 2.22 лева за
ответницата и в размер на 0.75 лева за ответника/.
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.Т., срещу
Н. В. П., с код по БУЛСТАТ: ********* и Д. В. П., с код по БУЛСТАТ:
*********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят в
условията на разделност сумата от общо 169 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия до
топлоснабден обект – офис № 12 с адрес, за следните суми:
Н. В. П.: 1/ сумата от 95,91 лева – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и
стойността по изравнителна сметка №**********/м.11.2018 г. за периода
от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., която сума представлява ¾ от общото
вземане в размер от 127.89 лева, ведно със законната лихва от 15.04.2021
1
г. /датата на исковата молба/ до изплащане на вземането и сумата от
17,94 лева – обезщетение за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия за периода от 31.03.2018 г. до 18.02.2020 г., която сума
представлява ¾ от общото вземане от 23.93 лева и 2/ сумата от 12,88 лв.
- цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., която сума представлява ¾ от общото
вземане от 17.18 лева, ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до
изплащане на вземането.
Д. В. П.: 1/ сумата от 31,98 лева – цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и
стойността по изравнителна сметка №**********/м.11.2018 г. за периода
от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., която сума представлява ¼ от общото
вземане в размер от 127.89 лева, ведно със законна лихва от 15.04.2021 г.
до изплащане на вземането и сумата от 5,99 лева - мораторна лихва
върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от
31.03.2018 г. до 18.02.2020 г., която сума представлява ¼ от общото
вземане от 23.93 лева и 2/ сумата от 4,30 лева – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018
г., която сума представлява ¼ от общото вземане от 17.18 лева ведно със
законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането
с които суми по двете главници ответниците са се обогатили, доколкото
са спестили разходи за топлинна енергия съответно услуга дялово
разпределение, а ищцовото за сметка на това е обедняло, доколкото е
осигурило съответните доставка и услуга. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците притежавали имот в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), за която ищецът е
доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, а от ФДР
е извършвана услугата дялово разпределение. В тази връзка ищецът
многократно отправял покани до ответниците помежду им да бъде сключен
договор при ОУ – за продажба на топлинна енергия. Задължение да сключи
такъв договор ответникът имал по силата на § , т. 43 от ДР на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, доколкото бил потребител на топлинна енергия за
стопански нужди като ползваният имот бил офис. С този договор при ОУ
ясно следвало да се уредят правата и задълженията на страните, доставката,
редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинната
енергия, отговорността при неизпълнение и др. Ответната страна обаче така и
не пожелала да сключи договор с ищеца. Предвид това, че имотът бил в
топлоснабдена сграда обаче дружеството доставило топлинна енергия и
енергия за подгряване на гореща вода, съответно осигурило услугата дялово
разпределение. Така ищецът обеднял като реализирал доставка съответно
услуга, стойността на които обаче не била заплатена от ответниците, които от
своя страна се обогатили като спестили съответните разходи. Поради това и
2
ищцовото дружество счита че процесните суми за главници му се дължат
съобразно принципа за неоснователното обогатяване. Доколкото за
дължимостта на сумите били издадени фактури, които ответникът не
заплатил в срока по ОУ на дружеството, то същият изпаднал в забава. С тези
аргументи се иска уважаване на претенциите.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка; копие
от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 84/03.12.2012
г., том II, рег. № 6752; нот.д. № 263 от 2012 г. на нотариус Ксения
Белазелкова и Нотариален акт № 63/28.09.2018 г., том III, рег. № 25261,
нот.д. № 408 от 2018 г. на нотариус Цветелина Гечева; протокол от общо
събрание на етажна собственост за избор на фирма за дялово разпределение,
договор между етажната собственост и „Топлофикация София“ ЕАД,
споразумение от 28.09.2018 г. и ОУ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
по делото, чрез назначения им от съда особен представител – адв. В. Рачева –
Йорданова, са постъпили писмени отговори, с които предявените искове се
оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва пасивната
легитимация на ответниците да отговарят за задължения за процесния
недвижим имот. Оспорва представените доказателства като неотносими.
Посочва, че не е доказано, че ФДР е легитимирана да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния недвижим имот, оспорва
облигационно отношение между ФДР и „Топлофикация София“ ЕАД.
Посочва, че няма доказателства как се е отчитала топлинната енергия за
процесния имот.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
частично отхвърлени.
С определение № 128/03.01.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Бруната“ ООД, с ЕИК:
*********. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово
разпределение –изравнителна сметка и протокол за неосигурен достъп.
Изгответвена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. №
79408/11.03.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 09.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответниците се представляват от адв. Йорданов. Последният изразява
становище за цялостно респ. частично отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от нотариален акт за покупко-продажба
3
на недвижим имот № 84/03.12.2012 г., том II, рег. № 6752; нот.д. № 263 от
2012 г. на нотариус Ксения Белазелкова и удостоверение за идентичност на
адреси се установява, че на 03.12.2012 г. ответницата Н. В. П. и съпругът й
Валерий Анатолиевич П.й са придобили чрез покупка собствеността върху
процесния имот – офис № 12, находящ се в гр. София, бул. България № 49А,
вх. А. Няма данни досежно имота да има лице със запазено вещно право на
ползване.
Видно от копие от нотариален акт № 63/28.09.2018 г., том III, рег. №
25261, нот.д. № 408 от 2018 г. на нотариус Цветелина Гечева – лицето
Валерий Анатолиевич П.й е починал на 12.02.2018 г. /акт за смърт №
711/12.02.2018 г./. Към смъртта си същият е бил женен като е оставил за
наследници съпругата си Н. В. П. и сина си Д. В. П.. Последните двама са се
разпоредили с процесния имот като са продали същия на трето лице
„Групони“ ЕООД на 28.09.2018 г. Съгласно споразумение между продавач и
купувач продавачите са се задължили да платят дължимите към
„Топлофикация София“ АД суми за имота до датата на прехвърлителната
сделка.
От договор между СЕС и ФДР от 19.12.2009 г. и протокол от ОС на
СЕС за избор на ФДР от 24.09.2009 г. се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово
разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/
„Бруната“ ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим
етажната собственост /СЕС/ от 2009 г. Поради това и е налице въведена
система за дялово разпределение през процесния период.
Налице е и договор от 01.06.2015 г. между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение, със срок от една година и клауза за
автоматично продължаване – действал в процесния период.
От протокол за достъп на ФДР съдът установи до процесния имот е
осигурен достъп – доколкото в протокола е налице подпис за клиент, който не
е оспорен.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза с вх. №
79408/11.03.2024 г., от която се установява, че абонатът е осигурил достъп за
отчет през процесния период. Отоплителната инсталация е с хоризонтална
разводка и при отделните абонати има апартаментни топломери. В процесния
имот също има апартаментен топломер и не е начислявана топлинна енергия
за отопление. Абонатът заплаща само топлинна енергия за сградна
инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати съобразно
отопляемите обеми на имотите им. В имота е начислявана битова гореща вода
от един водомер. Относиви към процесния период са два броя изравнителни
сметки.
Съгласно експертизата през процесния период измервателните уреди са
преминали задължителните метрологични проверки и съответстват на
одобрения тип, годни да се използват за търговски измерване, а показанията
им могат да се счетат за достоверни.
Според вещото лице налице е реален отчет на абонатите в сградата.
4
В тази връзка и при съобразяване на изравнителните сметки и процесния
период вещото лице е достигнало до извод, че дължимата сума за топлинна
енергия възлиза на 70.05 лева, формирана от 49.72 лева сградна инсталация,
16.36 лева отопление на общи части и 3.97 лева битова гореща вода.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото
експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на
вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз
основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово
разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването.
В тежест на ищеца по иска за неоснователно обогатяване е да установи,
както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, но и общите
факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Ответникът следва да установи основание за имущественото
разместване на блага.
Доколкото процесните искове са предявени по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД съдът
следва да установи дължимостта на сумите единствено на плоскостта на
неоснователното обогатяване, като нямат отношение разпоредбите на ЗЕ,
касаещи единствено хипотеза на договор за доставка на топлинна енергия за
стопански нужди между ищеца и ФЛ ответник, ползващо имота за стопански
нужди.
На следващо място от представените по делото писмени доказателства
/копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
84/03.12.2012 г., том II, рег. № 6752; нот.д. № 263 от 2012 г. на нотариус
Ксения Белазелкова и удостоверение за идентичност на адреси и копие от
нотариален акт № 63/28.09.2018 г., том III, рег. № 25261, нот.д. № 408 от
2018 г. на нотариус Цветелина Гечева/ следва извод, че ответниците са
собственици на процесния имот през целия процесен период като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
В тази връзка съдът обръща внимание, че ответниците са граждани на
Руската федерация. Съгласно чл. 64, ал. 1 от Кодекса на международното
частно право /КМЧП/ владението, правото на собственост и другите вещни
права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на
държавата, в която те се намират.
Същото е положението и досежно наследяването – видно от чл. 89, ал. 2
5
от КМЧП наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на
държавата, в която вещите се намират.
Чл. 79, ал. 1 от КМЧП предвижда, че личните отношения между
съпрузи се уреждат от тяхното общо отечествено право, а имуществените
отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните
лични отношения.
Предвид горното съдът съобразява, че процесният имот е придобит от
Н. В. П. и съпруга й Валерий Анатолиевич П.й по време на брака им. С оглед
липсата на възражения от ответната страна в отговора на исковата молба
срещу претендираните от ищцовото дружество квоти в общото задължение за
имота съдът приема, че имотът е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. След смъртта на Валерий Анатолиевич П.й
половината от имота остава в собственост на Н. В. П. по силата на
прекратената СИО. Останалата ½ идеална част от имота се придобива по
силата на българския ЗН от сина и преживелия съпруг. Така Н. В. П. става
собственик на ¾ идеални части от имота, а синът й Д. В. П. – на ¼ идеална
част. В този размер са формулирани и квотите от ищеца, срещу които, както
се посочи, няма възражение от ответниците.
Следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на имот в сграда — етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя имот, не противоречи на общностното право.
В случая съдът намира, че от изготвената СТЕ се установи, че
процесната главница е формирана от няколко компонента – 1/ сградна
инсталация 49.72 лева – за процесния период; 2/ 16.36 лева отопление на
общи части в процесния период и 3/ 3.97 лева битова гореща вода в
процесния период или общо 70.05 лева.
В тази връзка, както се отбеляза и по-горе, претенциите са заявени по
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, което изключва наличието на договор между страните,
респ. приложение на ОУ на дружеството ищец. Сумите са начислени въз
основа на реален отчет и реално потребление, доколкото е осигурен достъп за
отчет, а и инсталацията в сградата е хоризонтален тип. На последно място
искът за неоснователно обогатяване предполага действително разместване на
имуществени блага т.е. действително обедняване на ищеца за сметка на
обогатяването на ответника. В случая ищецът реално е доставил топлинна
енергия /вкл. сградна инсталация, БГВ и отопление на общи части/ на
стойност от 70.05 лева, именно с която сума е обеднял.
С оглед гореизложеното исковата претенция за главница за потребена
топлинна енергия се явява доказана до сумата от 70.05 лева.
Предвид участието в съсобствеността ответницата Н. В. П. дължи ¾
части от сумата или 52.54 лева, а синът й Д. В. П. – ¼ част или 17.51 лева, до
6
който размер исковете се явяват основателни.
За разликата до пълните размери от 95.91 лева съответно 31.98 лева или
за сумата от 43.37 лева съответно 14.47 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия същият е изцяло неоснователен. Това е така, доколкото както се
посочи и по-горе исковете са заявени по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а не на договорно
основание. Поради това и ответникът изпада в забава не съгласно
предвиденото в ОУ на дружеството ищец, а от момента на поканата да плати /
така Решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015 г. на ВКС, 4-то г.о. –
където се приема, че в хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок т.е.
кредиторът може да иска изпълнение веднага; вземането за обезщетение за
мораторна лихва възниква от деня на забавата, която при липсата на
определен срок настъпва след покана от кредитора/. Такава покана не се
установи да е получена от ответника още по-малко за процесните суми.
Поради това и на ищеца се дължи единствено законната лихва за забава от
датата на исковата молба.
Досежно иска за главница за услугата дялово разпределение същият се
явява изцяло основателен – за сумата от 12.88 лева за ответницата и от 4.30
лева за ответника. Това е така, доколкото действително се установи, че
имотът се намира в сграда с режим на ЕС, която е топлоснабдена и има
избрана ФДР. В случая е неотносима „четливостта“ на протокола от ОС на ЕС
и договора му с ФДР, доколкото от посочените документи съдът установи, че
са съставени преди ответниците да придобият собствеността върху процесния
имот. Предвид обстоятелството, че са изготвяни и изравнителни сметки, то се
установи, че услугата дялово разпределение е действително извършена.
Искът за обезщетение за забава върху тази сума – е с влязло в сила
Решение № 20050637 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 21151/2021 г. на СРС.
Възражение за давност не е въведено с отговора на исковата молба и
съдът не обсъжда такова.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направено само от ищеца.
Същите са както следва: 50 лева държавна такса по гр.д. № 21151/2021
г. на СРС; 300 лева депозит за особен представител по гр.д. № 21151/2021 г.
на СРС и 300 лева депозит за вещо лице по гр.д. № 21151/2021 г. на СРС,
както и 100 лева за юрисконсулт.
По настоящото дело ищецът претендира разноски в размер на 300 лева
за вещо лице и 250 лева за особен представител, както и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендирани
разноски са действително извършени.
В тази връзка и дружеството, претендира общо 1400 лева. От тях 1050
лева от ответницата и 350 лева от ответника.
С оглед изхода на делото ответницата дължи 542.03 лева с оглед
7
уважената част от иска, а ответникът – 180.59 лева.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
В Решение № 20050637 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 21151/2021 г. на СРС
съдът не е съобразил разноските съобразно изхода на делото, но решението
така или иначе е обезсилено в частта за разноските изцяло.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. П. с код по БУЛСТАТ: *********, родена на
********** г. в Р.Ф. с АДРЕС ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от 52.54 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – офис № 12 с адрес, за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018
г., както и стойността по изравнителна сметка № **********/м.11.2018 г. за
периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., която сума представлява ¾ от
общото вземане в размер от 70.05 лева, ведно със законната лихва от
15.04.2021 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на вземането и 2/
сумата от 12,88 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., която сума представлява ¾ от
общото вземане от 17.18 лева, ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до
изплащане на вземането– с които суми по двете главници ответницата Н. В.
П. се е обогатила, доколкото е спестила разходи за топлинна енергия
съответно услуга дялово разпределение, а ищцовото „Топлофикация София“
ЕАД за сметка на това е обедняло, доколкото е осигурило съответните
доставка и услуга КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди:
за сумата от 43.37 лева – главница, представляваща разликата до пълния
размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за посочения имот и изцяло за сумата от 17,94 лева –
обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия за
периода от 31.03.2018 г. до 18.02.2020 г. поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Д. В. П., с код по БУЛСТАТ: *********, роден на
********** г. в Р.Ф., гр. Л., с АДРЕС ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от 17.51 лева –
главница, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за имот – офис № 12 с адрес, за периода от
01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и стойността по изравнителна сметка №
**********/м.11.2018 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., която
сума представлява ¼ от общото вземане в размер от 70.05 лева, ведно със
8
законната лихва от 15.04.2021 г. /датата на исковата молба/ до изплащане на
вземането и 2/ сумата от 4,30 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., която сума
представлява ¼ от общото вземане от 17.18 лева, ведно със законна лихва от
15.04.2021 г. до изплащане на вземането– с които суми по двете главници
ответникът Д. В. П. се е обогатил, доколкото е спестил разходи за топлинна
енергия съответно услуга дялово разпределение, а ищцовото „Топлофикация
София“ ЕАД за сметка на това е обедняло, доколкото е осигурило
съответните доставка и услуга КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните
суми и периоди: за сумата от 14.47 лева – главница, представляваща
разликата до пълния размер на претендираната стойност на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за посочения имот и изцяло за
сумата от 5,99 лева – обезщетение за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия за периода от 31.03.2018 г. до 18.02.2020 г. поради
неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Н. В. П. с код по БУЛСТАТ: *********, родена на
********** г. в Р.Ф. с АДРЕС ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 542.03 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
65955/2023 г. на СРС съобразно уважената част от исковете /която сума
включва и разноските по първото разглеждане на делото от друг състав/.
ОСЪЖДА Д. В. П., с код по БУЛСТАТ: *********, роден на
********** г. в Р.Ф., гр. Л., с АДРЕС ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 180.59
лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
65955/2023 г. на СРС съобразно уважената част от исковете /която сума
включва и разноските по първото разглеждане на делото от друг състав/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Бруната“ ООД, с ЕИК: *********.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9