РЕШЕНИЕ
№ 1983
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110137414 по описа за 2022 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Д З АД против Д Ж и з АД с искане да му
бъде заплатена сумата от 2758,84 лева – заплатено обезщетение на трето лице
по застраховка Каско, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането и сумата от 97,33
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 04.03.2022 г. до
08.07.2022 г. Ищецът твърди, че на 04.11.2021 г. в гр. София, в ж.к.
Студентски град, на ул. „Акад. Жак Натан“, в продължението по ул. било
реализирано ПТП между л.а. Волво С 40 с рег. № , управляван от И. М. и
паркиран л.а. Пежо 2008 с рег. № , управляван от Б. А. Д.. Вина за ПТП
носел водачът на л.а. Волво С 40. Вследствие на удара на л.а. „Пежо 2008”
били нанесени материални вреди. Този автомобил бил застрахован по
застраховка Каско към ищеца, а л.а. Волво С 40 бил застрахован по
застраховка Гражданска отговорност към ответника. За описаното ПТП бил
съставен Двустранен констативен протокол, подписан от участниците.
Уврежданията по на л.а. Пежо 2008 били възстановени в автосервиз, като
стойността им била 2743,84 лева, заплатени от ищеца на дружеството,
опериращо автосервиза. С изплащане на задължението, ищецът счита, че бил
встъпил в правата на увреденото лице, срещу ответника в качеството му на
застраховател на гражданската отговорност на виновния водач. На ответника
било изпратено Писмо с Изх. № ********* от 28.01.2022г., ведно с регресна
покана за задължението му по преписка № ********* и документите по
процесната преписка. Поканата била получена на 31.01.2022 г., но плащане не
последвало. Ищецът счита, че процесните суми му се дължат и моли съда да
осъди ответника да му ги заплати. Претендира разноски.
1
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не
оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Волво С 40, че е
налице валидно застрахователно правоотношение със застраховка „Каско“ за
л.а. Пежо 2008, както и че ищецът заплатил сумата от 2743,84 лева. Оспорва
наличието и механизмът на ПТП, видът и размерът на причинените вреди,
стойността на същите, причинно-следствената връзка между тях и ПТП,
вината на водача на л.а. Волво С 40. Прави възражение за съпричиняване.
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, явяват се и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: между страните са безспорни
фактите на наличието на застраховка Каско по отношение на л.а. Пежо 2008,
сключена с ищеца, наличието на застраховка Гражданска отговорност по
отношение л.а. Волво С 40, сключена с ответника, заплащането от ищеца на
сумата от 2743,84 лева, на заплащането от ищеца на сумата от 213,60 лева. От
представения по делото двустранен констативен протокол от 04.11.2021 г. се
установява, че на същата дата в гр. София, движейки се по , водачът на л.а.
Волво С 40 е ударил л.а. Пежо 2008, който в този момент е бил приведен в
движение от паркирало състояние. Повредите върху л.а. Пежо 2008 са
подробно описани в приложения опис-заключение за вреди на МПС – л. 30 и
л. 31 от делото. Вредите са отстранени в сервиз, за което на ищеца е издадена
фактура на стойност 2743,84 лева, заплатена от него с платежно нареждане от
29.11.2021 г. – л. 43 от делото.
По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Установява, че механизма на настъпване на ПТП
съответства на посочения в двустранно подписания протокол. Щетите по л.а.
Пежо 2008 са в причинно-следствена връзка с това ПТП. Стойността на
възстановяване на този автомобил, изчислена на база средни пазарни цени
към момента на ПТП е била 2404,52 лева, съгласно т. 6 от заключението.
Съдът приема тази стойност, тъй като стойността, посочена в т. 5 от
заключението е определена в съответствие с Методиката към наредба № 24 и
не е меродавна. Налице е константна съдебна практика, че тази наредба не
обвързва съда при преценката на обезщетението. В открито съдебно заседание
след разпит на свидетеля вещото лице уточни, че към момента на удара л.а.
Пежо 2008 е бил приведен в движение.
Като свидетел по делото е разпитана Б. А. Д. – водач на л.а. Пежо 2008.
Заявява, че си спомня процесното ПТП. Била паркирала пред жилищен блок и
се канела да тръгне. Паркингът бил голям и тесен. Нямало как да се кара с
висока скорост. Свидетелката включила двигателя и се опитала да тръгне. В
този момент друг автомобил преминал пред нейния и двата се ударили. По
нейния автомобил ударът бил в предната част. По автомобила на другия
водач отстрани имало ожулване в дясната част на автомобила. Попълнили
двустранен протокол. Не се свързали с полиция. До автомобила на
свидетелката имало други паркирани автомобили. Свидетелката привела
автомобила в движение, тъй като нямала видимост. Била изнесена на няколко
сантиметра пред останалите паркирали автомобили, не повече от метър.
Между нейния и паркираните автомобили имало достатъчно място да мине
2
автомобил. Нейният автомобил бил престоял около час и половина на това
място преди тя да го приведе в движение. Заявява, че за превозно средство Б
и участник Б текстът и подписът са положени от нея. Не знае с каква скорост
се движел другият водач.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на
увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния
фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена
връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност спрямо
причинителя на вредата, наличие на застраховка Каско по отношение на
увредения и направено от застрахователя по застраховка Каско плащане.
Последните три факта се установяват безспорно от доказателствата по делото
и не се оспорват от страните. От показанията на свидетеля, както и от
двустранно подписания протокол за ПТП съдът намира, че то се е
осъществило, като при движение по платното за движение л.а. Волво С 40 се
е ударил в л.а. Пежо 2008, който към момента на удара е потеглял от
паркирало състояние. Вредите, настъпили по л.а. Пежо 2008, съдът приема за
доказани от приетите описи за вреди и съдебно-техническата експертиза, от
която се установява и причинно-следствената връзка. Деянието се установява
от свидетелските показания, съдебно-техническата експертиза и двустранно
подписания протокол. По отношение на противоправността съдът намира, че
съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. След анализ на цялостната доказателствена съвкупност съдът
приема за установено, че л.а. Пежо 2008 не е бил спрял към момента на удара,
а е бил приведен в движение и то от паркирало състояние. Поради това за
водача на този автомобил е било налице задължение да съобрази излизането
си от реда на паркирани автомобили с движението на л.а. Волво С 40. От това
следва на първо място, че механизмът на ПТП не е идентичен с твърдения в
исковата молба, където е посочено, че към момента на удара л.а. Пежо 2008 е
бил спрял. На второ място от това следва, че с действията си водачът на л.а.
Волво С 40 не е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Твърдението на ищеца за
наличие на противоправно поведение на този водач не беше доказано в
процеса. Поради липсата на този юридически факт съдът намира, че не следва
да бъде ангажирана гражданската отговорност на този водач, нито
отговорността на ответника като производна от нея. С оглед на това главният
иск е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен. Като обусловен от
него на отхвърляне подлежи и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
От него бяха направени разноски в размер на 110 лева – депозит за експертиза
и юрисконсултско възнаграждение в производството, което с оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът определя на 150 лева.
Разноските са доказани и следва да се присъдят в тежест на ищеца.
3
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д З АД, ЕИК с адрес г срещу Д Ж и З
ЕИК със седалище и адрес на управление иск с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ за осъждане да му заплати сумата от 2758,84 лева – изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП,
осъществено на 04.11.2021 г. в гр. София между лек автомобил Волво С 40 с
рег. № и лек автомобил Пежо 2008 с рег. № , включващо обичайни
разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д З АД, ЕИК срещу Д Ж и З , ЕИК иск с
правно основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД за осъждане да му заплати сумата от 97,33
лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 04.03.2022 г.
до 08.07.2022 г., като неоснователен.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4