РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300502416 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.124 ал.1 и по
чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по подадени –
съответно въззивна жалба от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК- *********, чрез юрк.К. Н., против Решение
№ 1075/30.06.2021г., постановено по гр.д.№ 1848/2021г. по описа на Районен
съд –Пловдив, VII гр.с., в частта, с която е признато за установено по
отношение на „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК: *********, и „Форхенд Мастър“
ЕООД, ЕИК- *********, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК-
*********, дължи на ищците сумата от общо 138,90 лв., от които 69,45 лв.
на „Сървис Уинър“ ЕООД и 69,45 лв. на „Форхенд Мастър“ ЕООД,
представляващи законна лихва за периода 18.12.2017 г. – 21.01.2019 г. върху
главница в размер на 1250 лева, недължимо платена от „Гейминг Машийн
Технолоджи“ ЕООД по фактура № **********/12.10.2017 г., което вземане е
1
прехвърлено на ищците с Договор за цесия от 20.03.2020 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
261912/26.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14959 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, XXII гр. с.
съответна частна жалба от „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК-
*********, и „Форхенд Мастър“ ЕООД, ЕИК- *********, чрез адв.М.Л.,
против Определение № 6239/17.08.2021г., постановено по гр.д.№ 1848/2021г.
по описа на Районен съд –Пловдив, VII гр.с., с което е оставена без уважение
Молба с вх.№ 41632/26.07.2021г. на осн. чл.248 от ГПК за изменение на
Решение № 1075/30.06.2021г., постановено по гр.д.№ 1848/2021г. по описа на
Районен съд –Пловдив, VII гр.с. за присъждане на всеки от тях по 162,50 лв.
за направени разноски.
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК- *********, моли
да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да се
постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове изцяло.
„Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК- *********, и „Форхенд Мастър“
ЕООД, ЕИК- *********, молят да бъде отменено обжалваното от тях
определение и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи
подадена подадената молба за изменение на решението в частта за
разноските, като им бъдат присъдени поотделно по 162,50 лв.
По отношение на въззивната жалба от страна на въззиваемите
страни „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК- *********, и „Форхенд Мастър“ ЕООД,
ЕИК- *********, чрез адв.М.Л., е депозиран писмен отговор, че е
неоснователна.
По отношение на частната жалба от страна на въззиваемата
страна „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез юрк.К.Н., е депозиран
писмен отговор, че е неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, констатира, че подадените въззивни
жалби са допустими, подадени са от надлежна страна по делото в законния
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно
решение и прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от „Сървис Уинър“ ЕООД, и
„Форхенд Мастър“ ЕООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
2
заведена на осн. чл.422 от ГПК искова молба, с която посочват, че на
17.11.2017 г. от страна на „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД е заплатена
в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в размер на 1 250
лв., начислена в резултат на извършено едностранна корекция на сметка. С
Решение № 1578/18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2505/2018 г. по описа
на Окръжен съд - Пловдив, ответникът бил осъден да заплати на „Гейминг
Машийн Технолоджи“ ЕООД посочената сума като недължимо платена.
Изтъкнато е, че с Договор за цесия от 20.03.2020 г. „Гейминг Машийн
Технолоджи“ ЕООД е прехвърлил на ищците вземането за законна лихва
върху посочената сума. С писмо-уведомление № 50/13.05.2020 г. „Гейминг
Машийн Технолоджи“ ЕООД уведомило ответника за извършената цесия.
Посочва се още, че от страна на ищците било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
процесните суми, което било уважено и била издадена претендираната
заповед срещу която е постъпило възражение. относно дължимостта на
вземането.
Към исковата молба са приложени заверено копие от Решение №
1578/18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2505/2018 г. по описа на Окръжен
съд - Пловдив, IX гр.с.; Договор за цесия от 20.03.2020г., сключен между
„Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД, наричан накратко цедент, от една
страна, и „Сървис Уинър“ ЕООД, и „Форхенд Мастър“ ЕООД, наричани
накратко цесионер, от друга страна; Уведомително писмо от стария кредитор
„Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД до длъжника „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, затова, че вземането му е прехвърлено посредством
Договор за цесия от 20.03.2020г.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез юрк.
К.Н., в едномесечен срок депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който
се оспорват изцяло предявените искове като неоснователни. Застъпва, че
сключеният договор за цесия между „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД
и ищците е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД – поради
противоречие с добрите нрави. Аргументи затова са изведени от
обстоятелствата, че главницата е цедирана на едно лице – „Дюс Адвантидж“,
а законната лихва върху главницата на ищците, като всички вземания са
прехвърлени на свързани лица с цел събиране на разноски по множество
образувани дела. Описани са хронологически събитията, възприети от
3
ответника. Посоченото според ответника преследва цел, несъответстваща с
общоприетите норми за морал и добросъвестност в гражданските отношения,
поради което договорът за цесия се явява нищожен поради противоречие с
добрите нрави. В случая, длъжникът съобщава по делото, че в резултат на
раздробяването на дълга са образувани множество на брой дела с аналогичен
предмет с цел облагодетелстване с разноски. Също така, акцентира, че
седалището и адресите на всички дружества се намират всъщност на един и
същи адрес – гр. Х., ул. ***, каквато улица не съществува в град Х.. Посочва
се също, че наред с „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, друго лице,
също потърпевшо от подобна схема е и „Софийска вода“ АД.
Районният съд, за да уважи иска по делото до размера от общо
138, 90 лв., излага основни съображения, че по делото е нямало спор между
страните, че с влязло в сила Решение № 1578/18.12.2018 г., постановено по в.
гр. д. № 2505/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, е признато за
установено в отношенията между „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД и
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, че ищецът притежава вземане в
размер на 1250 лева, представляваща част от цялата сума в размер на 2123,57
лева с ДДС, 3 начислена въз основа на Констативен протокол от 14.08.2017 г.
за периода 16.05.2017 г. – 14.08.2017 г. и фактура № **********/12.10.2017 г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 19.12.2017 г. по ч. гр. д. № 20074/2017 г. по описа на Районен съд
Пловдив. Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
конкретния случай, исковата молба/заявлението за издаване на заповед за
изпълнение има ролята на покана за плащане на вземането, предмет на
предявения иск. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е станалo
повод за образуването на ч. гр. д. № 20074/2017 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, е депозирано на 18.12.2017 г. От този момент длъжникът е изпаднал
в забава, като от този момент и ищецът по делото е могъл да претендира
обезщетение за забавено плащане, дори и в същото съдебно производство.
Обстоятелството обаче, че не е поискано присъждането на законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в съда в производството по ч. гр. д. № 20074/2017 г. по описа на
Районен съд Пловдив, не лишава титуляря на вземането да го претендира в
отделно производство и не освобождава длъжника от заплащането на
4
обезщетението за забавено плащане. Позовава се на съдебна практика -
Определение № 305/ 09.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 5086 / 2015 г. на
ВКС. За този период ответнкът дължи обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. В настоящото
производство предмет на претенцията е обезщетение за забава за периода от
18.11.2017 г. до 21.01.2019 г. Ищците претендират да са титуляри на
вземането за лихва за забава за посочения период по силата на договор за
цесия от 20.03.2020 г. Длъжникът е бил уведомен за извършената цесия с
писмо от 13.05.2020 г. Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД цесията е
породила действия спрямо длъжника от момента на уведомяването му и от
този момент той е знаел кой е неговият кредитор и е могъл да изпълни
задължението си. Районният съд е наложил правен извод, че ищците са
титуляри на процесното вземане, прехвърлено им с договор за цесия от
20.03.2020 г., като същото обхваща единствено периодът от 18.12.2017 г. до
21.01.2019 г., като размерът възлиза на 138,90 лв., или за всеки един от
двамата ищци по 69,45 лв.
Районният съд е аргументирал, че не възприема доводите на
ответника за нищожност на договора за цесия поради противоречие с добрите
нрави. Установило се е по делото, че дружеството „Гейминг Машийн
Технолоджи“ ЕООД е прехвърлило на части вземанията си за главница и
обезщетение за забава на други търговски дружества, но това не е забранено
от закона. Приобретателите на това вземане имат правната възможност да
потърсят изпълнение, включително и по съдебен ред, както е в случая, при
липса на доброволно плащане от страна на длъжника.
I.По въззивната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД против Решение № 1075/30.06.2021г.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
5
Съгл. чл.99 ал.1 от ЗЗД – Кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска
това. По аргумент за по-силното основание /per argumentum a fortiori/
кредиторът може да прехвърли и част от своето вземане. Законът не
забранява прехвърлянето на части от вземане в полза на множество различни
други лица.
В настоящия конкретен случай, обаче, прави впечатление от
приложените по делото разпечатки от Търговския регистър и регистърът на
юридическите лица с нестопанска цел /на л.62 - 90/, че вземанията на
„Гейминг Машийн технолоджи“ ЕООД са прехвърляне на части на свързани
помежду си дружества. Договорите за цесия са сключени с дружества, чийто
фирми се обединяват около термини в спорта тенис на корт „Сървис
Уинър“ЕООД, „Форхенд мастър“ ЕООД, „Фърст Сърв Ейс Мастър“ ЕООД,
„Тайбрек Уинър“ ЕООД, „Ред Клей Мастър“ ЕООД, „Клей мастър“ ЕООД,
„Фърст Сърв Мастър“ ЕООД, „Дюс Адвантидж“ ЕООД, „Гранд Слав
Чемпиън“ЕООД, „Гранд Слам Мастър Про“ ЕООД, „Бест Сърв Мастър“
ЕООД, „Ейс Мастър“ ЕООД, „Ейс Сървър Про“ ЕООД и „Грам Слам
Уинър“ЕООД, чийто собственик на капитала е едновременно управител е
едно и също лице Г. С. К.. Също така, седалищата и адресите на управление
на всички изброени 14 дружества е един и същи – гр.Х., ул.***. „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД е съобщил на съда, че такава улица не
съществува в гр.Хисар и в тази връзка с въззивната жалба е направено
особено искане от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на осн.чл.127
ал.4 във вр. с чл.236 ал.1 т.7 от ГПК за задължаване на въззиваемите страни
„Сървис Уинър“ ЕООД и „Форхенд Мастър“ ЕООД да посочат банкова
сметка, по която да се преведат присъдените суми или да се посочи друг
начин на плащане. С Молба – уточнение с вх.№ 13326/25.10.2021г., подадена
от „Сървис Уинър“ ЕООД и „Форхенд Мастър“ ЕООД е отговорено, че се
посочва начин на плащане в брой на адреса на седалището и адрес на
управление, а именно гр.Х., ул.*** – партер, като упълномощен да получи
плащане в брой е само управителят на двете дружества Г. С. К., вписан в
Търговския регистър.
Съдът достига до извод, че целта на тези действия по прехвърляне
на части от вземанията е с цел явно раздробяване на дълга за цели,
6
противоправни на закона, а именно образуване на многобройни граждански
дела за облагодетелстване с присъдени разноски след като длъжникът е
поставен в ситуация да иска да заплати, но да е поставен в невъзможност
затова.
Целта на сключения Договор за цесия от 20.03.2020г. е чрез
позволени от закона средства да се постигне забранения резултат да се
навреди на другата страна чрез обременяване със съдебно –деловодни
разноски вследствие на това раздробяване на първоначалния дълг между
различни еднолични търговски дружества зад които стоят едни и същи лица,
т.е. налице е злоупотреба с право. Съгласно чл.289 от ТЗ –упражняването на
право въз основа на търговска сделка е недопустимо ако се извършва с
намерение да се увреди другата страна. В случая намерението се презюмира,
тъй като 14 цесионера са свързани лица. Договорът за цесия от 20.03.2020г. е
недействителен поради накърняващ добрите нрави, тъй като нарушава
основни морални норми и принципа да не се вреди другиму, както и
общоприетите морални норми за добросъвестност и справедливост при
упражняването на законоустановени права. Договорът за цесия от
20.03.2020г. е нищожен като противоречащ на закона и добрите нрави - чл.
26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради което вземането, което
е предмет на този договор и на настоящия иск, не е преминало в
патримониума на ищеца. Въззиваемите цесионери не са придобили това
процесно вземане за обезщетение за забава за исковия период и затова искът
им по чл.86 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
В тази насока е налице вече формирана съдебна практика-
Решение № 1099/20.10.2020г. по възз.гр.д.№ 1099/2020г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, XIV гр.с.
Решение № I- 31/05.06.2015г. по гр.д.№ 7360/2015г. по описа на
СРС, 31 гр.с. В последното цитирано съдебно решение на СРС, постановено
по аналогичен казус, наред с изложените правни мотиви, е изказано и
съждение, което се споделя и от настоящия съдебен състав, а именно, че:
“Цялата схема дразни правосъзнанието със своята плоскост и с наивността, че
съдът ще даде санкция на нещо толкова прозрачно и злоупотребително….
Недопустима е идеята за невъзможност за ликвидиране на един паричен дълг
и неговото непрекъснато експоненциално нарастване и обременяване със
7
съдебно-деловодни разноски, присъждани на по същество същите физически
лица, маскирани зад различни еднолични търговски дружества“.
Не до същите изводи е стигнал първоинстанционният съд, поради
което решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него
ще се постанови ново, с което исковете следва да се отхвърлят. В останалата
част решението е влязло в сила като необжалвано.
Разноски.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят има право на
разноските, направени пред ПдОС /25 лв. за държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение/ и пред ПдРС /100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение/.
II.По частната жалба на Сървис Уинър“ ЕООД и „Форхенд
Мастър“ ЕООД против Определение № 6239/17.08.2021г.
Районният съд, за да оставена без уважение Молба с вх.№
41632/26.07.2021г. на осн. чл.248 от ГПК за изменение на Решение №
1075/30.06.2021г. за присъждане на всеки от тях по 162,50 лв. за направени
разноски, излага основни съображения, че процесното вземане, както и
съпътстващите го такива са прехвърлени на множество различни кредитори
от „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД, което е довело образуването на
множество дела. Посочва, че упражняването на процесуални права в
нарушение на чл.3 от ГПК не поражда правни последици и не следва да се
зачита, както и поначало упражняването им не може да води до
неоснователно обогатяване. Позовава се на Решение № 7746/ 07.11.2019 г. по
възз. гр. д. № 15025/2018 г. на Софийски градски съд/.
С частната жалба Сървис Уинър“ ЕООД и „Форхенд Мастър“
ЕООД възразяват, че определението е неправилно, тъй като не е нарушена
разпоредбата на чл.3 от ГПК. Отговорността за съдебните разноски е
последица от изхода от спора.
Окръжен съд – Пловдив, намира, че обжалваното определение е
законосъобразно, тъй като има данни за образувани на множество различни
дела по прехвърлени частични вземания, а същевременно дружествата не
посочват банкова сметка или друг реален начин на плащане, по който
длъжникът може да заплати претендираната от него сума.
8
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Отменя Решение № 1075/30.06.2021г., постановено по гр.д.№
1848/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, VII гр.с., в частта, с която е
признато за установено по отношение на „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК:
*********, и „Форхенд Мастър“ ЕООД, ЕИК- *********, че „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК- *********, дължи на ищците сумата от общо
138,90 лв., от които 69,45 лв. на „Сървис Уинър“ ЕООД и 69,45 лв. на
„Форхенд Мастър“ ЕООД, представляващи законна лихва за периода
18.12.2017 г. – 21.01.2019 г. върху главница в размер на 1250 лева, недължимо
платена от „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД по фактура №
**********/12.10.2017 г., което вземане е прехвърлено на ищците с Договор
за цесия от 20.03.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 261912/26.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14959
/2020 г. на Районен съд - Пловдив, XXII гр.с.;
като вместо това постановява –
Отхвърля предявените от „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК:
*********, и „Форхенд Мастър“ ЕООД, ЕИК- *********, за признаване за
установено между страните, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК- *********, дължи на ищците сумата от общо 138,90 лв., от които
69,45 лв. на „Сървис Уинър“ ЕООД и 69,45 лв. на „Форхенд Мастър“ ЕООД,
представляващи законна лихва за периода 18.12.2017 г. – 21.01.2019 г. върху
главница в размер на 1250 лева, недължимо платена от „Гейминг Машийн
Технолоджи“ ЕООД по фактура № **********/12.10.2017 г., което вземане е
прехвърлено на ищците с Договор за цесия от 20.03.2020 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
261912/26.11.2020 г. по ч.гр.д. № 14959 /2020 г. на Районен съд - Пловдив,
XXII гр.с., като неоснователни и недоказани.
В останалата част за разликата над 138,90 лв. до пълния
9
предявен размер от 149 лв. решението е влязло в сила.
Потвърждава Определение № 6239/17.08.2021г., постановено по
гр.д.№ 1848/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, VII гр.с., с което е
оставена без уважение Молба с вх.№ 41632/26.07.2021г., подадена на осн.
чл.248 от ГПК от „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК- *********, и „Форхенд
Мастър“ ЕООД, ЕИК- *********, за изменение на Решение №
1075/30.06.2021г., постановено по гр.д.№ 1848/2021г. по описа на Районен
съд –Пловдив, VII гр.с. за присъждане на всеки от тях по 162,50 лв. за
направени разноски по делото.
Осъжда „Сървис Уинър“ ЕООД, ЕИК: *********, и „Форхенд
Мастър“ ЕООД, ЕИК- *********, да заплатят на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК- *********, общо сумата 225 лв. за
направени разноски за всички съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10