№ 271
гр. Шумен, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Т. Енч. Д.
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Въззивно гражданско
дело № 20223600500489 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред- вид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.28, ал.6 от Закона за закрила на
детето.
С Решение № 133 от 10.07.2022г., постановено по г.д. № 197/2022 г. по описа на
Великопреславския районен съд, съдът е настанил децата Б.Д.П.., ЕГН ********** и
Д.Д.П.., ЕГН ********** при баба им по майчина линия Т. Д. М., ЕГН ********** с
постоянен адрес в с. ...., общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „....“, № 1 за срок от три
години, считано от влизането на решението в сила или до отпадане на основанията за
настаняване на основание чл.28, ал.1 от ЗЗД.
Недоволен от така постановеното съдебно решение, бащата на децата Д. П. И. го
обжалва, като счита, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила, по изложени в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВПРС и да
му бъдат присъдени направените от него разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. С. М.
от АК – Търговище, поддържа жалбата си за отмяна решението на районният съд, но въз
основа на новонастъпили обстоятелства, различни от тези изложени във въззивната жалба, а
именно издаването на две нови заповеди, с които децата са настанени вече при майка им. В
момента децата са при майката и жалбоподателят няма нищо против това. Двамата родители
1
са постигнали споразумение за предоставяне на родителските права на майката с режим на
свиждане на бащата, който ще плаща и съответната издръжка. Споразумението ще бъде
оформено със съответната спогодба.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Велики Преслав на 27.07.2022 г. е депозирала
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, като подробно излагат аргументи
обосноваващи необходимостта от настаняването на двете деца при баба им по майчина
линия Т. М.. В съдебно заседание представителят на дирекцията Н.А.З. – началник отдел
заявява, че към настоящият момент настаняването на децата при баба им е прекратено, като
по делото са представени и съответните заповеди.
Заинтересованите страни Т. Д. М. и С. Б. С. не са депозирали отговори на въззивната
жалба. В съдебно заседание С. Б. С. е съгласна с казаното от процесуалния представител на
жалбоподателя, заявява, че тя ще си гледа децата и желае да се отмени обжалваното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.28, ал.6 от ЗЗД, от надлежна страна, при
наличието на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на
обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.
След като разгледа направените в жалбата оплаквания и прецени събраните по
делото доказателства, както и изложените от страните доводи съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото удостоверения за раждане, издадени въз основа на
Акт за раждане № ....2013 г. и Акт за раждане № .....2008 г. децата Б.Д.П.. и Д.Д.П.. са родени
съответно на 10.05.2013 г. и 19.07.2008 г. от майка С. Б. С. и баща Д. П. И..
От приложените по делото доклади за оценка на случай и предприемане на мярка за
закрила спрямо дете и социални доклади от 31.03.2022 г. на ДСП – В. Преслав се
установява, че на 02.02.2022 г. майката напуснала семейното жилище изоставайки двете
деца от първото съжителство – Б. и Д. и родените от второто съжителство деца – Т. и Н.
Към датата на изготвянето на докладите адресът на майката е неизвестен. Бащата на децата
Б. и Д. не е контактувал с тях от раздялата си с майката през 2015 г. Бабата и дядото по
бащина линия на децата са починали. Грижи за двете деца полагат тяхната баба по майчина
линия и пастрока им П.П.ов. Жилището което обитават децата, представлява къща,
находяща се в с. ...., ул. „....“, № 1, в добро техническо състояние, със задоволителни
хигиенно-битови условия, обзаведено е с необходимите вещи от първа необходимост.
Социалният работник е констатирал, че на децата е осигурена здравословна, безопасна,
подкрепяща и спокойна среда. За децата се полагат адекватни грижи и те са силно
привързани към баба си по майчина линия. Въз основа на докладите са издадени Заповед №
ЗД/Д-Н-ВП-027/31.03.2022 г. и Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-026/31.03.2022 г., с които децата на
основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1, т.2 и чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗД са настанени временно
в семейството на Т. Д. М. – баба по майчина линия с постоянен адрес в с. ...., общ. Велики
2
Преслав, обл. Шумен, ул. „....“, № 1 до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗД.
На 31.10.2022 г. директорът на ДСП – В. Преслав е издал Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-
071/31.10.2022 г. и Заповед № ЗД/Д-Н-ВП-072/31.10.2022 г., в които е посочено, че на
24.10.2022 г. е постъпило заявление от майката на децата - С. Б. С. за прекратяване
настаняването им в семейството на роднини. Тя заявила готовността си да полага преки
грижи за децата си. Въз основа на заявлението със заповедите е прекратено настаняването на
двете деца в семейството на Т. Д. М. – баба по майчина линия с постоянен адрес в с. ....,
общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „....“, № 1. Заповедите са връчени на родителите на
децата С. Б. С. и Д. П. И., както и на Т. Д. М.. Не са представени доказателства, от които да
се установи, че заповедите са обжалвани пред Административен съд – Шумен в
законоустановеният срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Прилагането на исканата от ДСП гр. В. Преслав мярка за закрила на детето –
настаняване извън семейството в приемно семейство се прилага само в изчерпателно
изброените в чл. 25 от Закона за закрила на детето. Анализа на текста показва, че това са
случаи, при които детето е невъзможно да получи адекватна защита на своите права и
интереси в семейната среда и те са сериозно застрашени и нарушени именно в тази среда. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от същия закон. Съгласно този текст
настаняването на детето в приемно семейство се извършва само в случаите, когато са
изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда. Достатъчно е да е налице
само една от предвидените в чл. 25, ал.1 от Закона за закрила на детето хипотези за да се
приложи настаняване извън семейството.
Но при преценка на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд
следва да съобрази материалноправното положение към деня на приключване на съдебното
дирене във въззивната инстанция, а не към датата, на която районният съд е постановил
решението си, поради което въззивният съд следва да вземе предвид и фактите настъпили
след тази дата съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. От събраните в хода на процеса доказателства
безспорно се установява, че след постановяване на първоинстанционното решение от
Великопреславския районен съд е налице промяна и са отпаднали обстоятелствата,
породили необходимостта двете деца да бъдат настанени при тяхната баба по майчина
линия. Към настоящият момент грижите за двете деца се полагат от майка им, в рамките на
семейството, не са налице данни от които да се установи, че правата и интересите на децата
са застрашени, респективно нарушени. Родителите на децата изрично заявяват, че смятат да
уредят помежду си въпросите касаещи упражняването на родителските права и задължения,
личните отношения между децата и баща им, както и издръжката им. Следователно не са
налице визираните в чл. 25 от Закона за закрила на детето основания за налагане на мяркана
– настаняване на децата извън семейството, с цел да се осъществи защита на техните
интереси и права.
Предвид гореизложеното подадената от Д. П. И. въззивна жалба е основателна и като
3
такава не следва да бъде уважена. Достигайки до тези правни изводи настоящата инстанция
констатира, че те се различават от тези на първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да
отхвърли молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. В. Преслав за настаняване на
децата извън семейството.
В настоящото производство, имащо характер на спорна администрация разноски не
се присъждат, поради което, въпреки основателността на въззивната жалба разноски не
следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 133 от 10.07.2022г., постановено по г.д. № 197/2022 г. по описа
на Великопреславския районен съд, като вместо това постановява:
Отхвърля молбата на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велики Преслав за
настаняване на децата Б.Д.П.., ЕГН ********** и Д.Д.П.., ЕГН ********** при баба им по
майчина линия Т. Д. М., ЕГН ********** с постоянен адрес в с. ...., общ. Велики Преслав,
обл. Шумен, ул. „....“, № 1 за срок от три години, считано от влизането на решението в сила
или до отпадане на основанията за настаняване.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4