Решение по дело №3554/2019 на Софийски градски съд

                                               РЕШЕНИЕ

 

                                                                      №

 

                                                       гр.София, ……………….. г.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                                     Светлана Петкова  

при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдията Иванова в.гр.дело N: 3 554 по описа за 2019 година и за да се произ-несе взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

 

              С решение № 570517 от 28.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 3 132/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, Н.С.Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* сумата 10 000,00 лева, ведно със законната лихва от деня на депозиране на исковата молба – 15.01.2018 г.до окончателното й изплащане, представляваща част от регресно вземане за заплатено обезщетение от ищеца в общ размер на 221 216,30 лева за причинени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 22.01.2008 г., причинено виновно от ответника, който при управление на лек автомобил „ВАЗ 21061“ с ДК № *******е нарушил правилата за движение по пътищата, напуснал е местопроизшествието и по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол в кръвта, причинил е по непредпазливост смъртта на М.М.И., за което ищецът е заплатил обезщетения на близките на починалото лице, на основание чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

              Със същия съдебен акт Н.С.Х. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 950,00 лева – разноски по делото.

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Н.С.Х., действащ чрез процесуалния си представител адв.Д.. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Наведени са доводи, че изводът на съда, че след като в мотивите на влязлата в сила присъда по нохд № 239/2008 г. на ОС Силистра е посочено, че подсъдимият съзнателно е избягал от местопроизшествието след настъпване на ПТП, то следва да се приеме, че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол и е налице фактическият състав на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ са неправилни поради съществени процесуални нарушения относно приложението на чл.133 ГПК във връзка с чл.131 ГПК , както и поради неправилно тълкуване и прилагане на цитираната разпоредба от КЗ /отм./. Релевирани са твърдения, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил доводите и възраженията на ответника с мотива, че са преклудирани след като са направени след отговора на исковата молба, като не е направил разлика между възражение по смисъла на чл.133 ГПК и направени фактически и правни доводи по основанието на иска въз основа на обстоятелствата по делото; че разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ предвижда, че е налице основание за регресен иск, ако виновният за ПТП „е отказал да се подложи на проверка за алкохол“ или ако „виновно се е отклонил от проверка за алкохол“, за които хипотези по делото няма доказателства. Инвокирано е твърдение за неправилност на извода на СРС, че по делото е доказано плащане от страна на ищеца на застрахователно обезпечение на правоимащите лица по смисъла на чл.226 КЗ.

              Моли да се отмени атакуваното решение и да постанови ново такова, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира и присъждането на разноски по делото.

  Ответникът по жалбата – ЗД „Евроинс“ АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена. Наведени са съображения, че в хода на първоинстанционното производство ищецът е направил пълно и главно доказване на фактическия състав на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, както и че правилно и законосъобразно СРС е приел, че възраженията на ответника са преклудирани съгласно чл.133 ГПК.

              Моли съда да потвърди решението на обжалваното СРС. Претендира присъждането на разноски.

              Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК намира за установено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

              В исковата молба на ЗД „Евроинс” АД се твърди, че на 22.06.2008 г. при управление на лек автомобил /л.а./ „ВАЗ 21061“ с ДК № *******ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата й е причинил ПТП, като е напуснал същото и по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол, както и че в резултат на произшествието по непредпазливост е причинил смъртта на М.М.И., които обстоятелства са установени по безспорен начин по нохд № 239/2008 г. на Окръжен съд – Силистра и Варненски апелативен съд по нохд № 89/2009 г. Сочи се и че като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач по застрахователна полица № 071070342116 пред образувана щета № ********** и след предявяване по съдебен ред на искова претенция срещу него по гр.д.№ 308/2010 г. по описа на СГС, по което е осъдено да заплати сумата от 221 216,30 лева, е изплатило тази сума на наследниците на починалото лице.

              Поддържа се, че в хода на образуваното срещу Н.С.Х. наказа-телно производство безспорно е установено, че при осъществяване на деянието същият е напуснал процесното ПТП като по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол, което поражда правния интерес на ищеца от завеждане на иска на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ да получи платеното застрахователно обезщетение на правоимащите лица.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.С.Х. да му заплати исковата сума от 10 000,00 лева – частичен иск от изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер от 221 216,30 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното й изплащане. Претендира присъждането на разноски.

  Ответникът – Н.С.Х. в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е падал отговор на исковата молба. В проведеното първо открито съдебно заседание е оспорил изцяло предявения иск, като е релевирал съображения, че не е налице хипотезата на чл.274, ал.1 КЗ /отм./, че няма данни за това ответникът да се напуснал ПТП, именно за да се отклони от проверка за алкохол. Оспорил е твърдението в исковата молба, че е заплатена сумата от 221 000,00 лева и е навел възражение за погасителна давност. Инвокирал е искане за присъждане на разноски.

              Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. от  КЗ от 2005 г. /отм./.

              С разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ от 2005 г. /отм./ законодателят е предвидил, че освен в случаите на чл.227 от същия акт, застрахователят има право да получи от застрахова-ния платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

              От приетото заверено копие от влязла в сила на 21.08.2009 г. присъда № 41/08.12.2008 г., постановено по нохд № 239/2008 г. по описа на Силистренски окръжен съд, наказателен състав подсъдимият Н.С.Х., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 22.06.2008 г. около 21,00 ч. на път № ІІІ-213, километър 10+103 по посока гр.Силистра към с.Калипетрово при управление на моторно превозно средство лек автомобил /л.а./ „ВАЗ 21061“ с рег.№ *******е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.117 ЗДвП и е допуснал пътнотранспортно произшествие, вследствие на което на 06.08.2008 г. е причинил по непредпазливост смъртта на М.М.И., ЕГН ********** ***, като след настъпване на произшествието е избягал от него – престъпление по чл.343, ал.3, пр.6, б.“б“, пр.1 от НК във връзка с чл.343, ал.1, б.“в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.36 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. На основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за срок от четири години.

              Със същия съдебен акт Н.С.Х. е осъден да заплати на гражданс-кия ищец М.Г.М.сумата 40 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейния син, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.

              С решение № 113 от 22.07.2009 г., постановено по внохд № 89/2009 г. по описа на Варненски апелативен съд присъда № 41/08.12.2008 г., постановено по нохд № 239/2008 г. по описа на Силистренски окръжен съд, е изменена в частта относно предявения иск от гражданския ищец, като е увеличен размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди от 40 000,00 лева на 60 000,00 лева.

              Постановената присъда на основание чл.300 ГПК е задължителна за настоящата съдебна инстанция относно това: извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

              С визираните доказателства безспорно е доказано в производството участието на от-ветната страна в процесния инцидент, наличието на противоправно и виновно поведение на същия за реализирането на произшествието, както и обстоятелството, че след неговото настъп-ване Н.С.Х. е напуснал мястото на събитието, от което са увредени третите за спора лица – родителите на починалия пешеходец М.М.И., за репарирането на чиито неимуществени вреди – установени по делото от представените пред СРС влезли в сила съдебни актове, цитирани по-горе, както и с влязлото в сила на 08.04.2013 г. решение от 15.03.2013 г., постановено по гр.д.№ 308/2010 г. по описа на СГС, І ГО, 8 състав,   

С което ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на М.Г.М.на основание чл.226 КЗ /отм./ сумата 60 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й М.И.на 06.08.2008 г. в резултат на ПТП от 22.06.2008 г., причинено от водача на л.а.„ВАЗ 21061“ с рег.№ ******, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане.

              Ищецът – като застраховател по риск „Гражданска отговорност” на водачите на л.а.„ВАЗ 21061“ с рег.№ *******по полица № 071070342116 от 28.10.2007 г. със срок на валидност: от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. /неоспорена в процеса/, по образуваната пред него щета № **********/16.09.2009 г. в периода от 13.05.2013 г. до 28.08.2013 г. е заплатил сумата от 221 216,30 лева.

              Горното обстоятелство се установява от приложените по щетата документи – заверени копия от изпълнителни листове, покани за доброволно изпълнение по изп.дела № 20137670400637 и №  20137670400638 по описа на ЧСИ Г.Г., рег.№ 767 на КЧСИ, по изп.дело № 20133420400149 по описа на ДСИ при РС-Силистра, ликвидационни актове във връзка с т.д.№ 207/2012 г. на ОС гр.Силистра и гр.д.№ 308/2010 г. на СГС, пълномощно с рег.№ 5757/11.09.2012 г. по описа на нотариус З.Н., извлечение от банковата сметка на застрахователното дружество в „УниКредит Булбанк“ АД, както и от приетото пред СРС заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В.П., неоспорено в процеса.

              Както обаче е прието в практиката на ВКС, обективирана в решение № 113/11.01.2012 г. по т.д.№ 741/2010 г. на ВКС, І ТО, решение № 16/02.02.2011 г. по т.д.№ 374/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 183/22.11.2010 г. по т.д.№ 30/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, която настоящият съдебен състав напълно споделя, само фактът на напус-кане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от страна на ищеца по регресния иск на разглежданото основание. Само при наличие на данни за пред-приети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.274, ал.1, т.1, пр. последно от КЗ от 2005 г. /отм./ за регресна отговорност на застрахования. Данни за пред-приети действия за извършване на проверка за алкохол на ответника – като участник в процесното събитие, от която той да се е отклонил, не са налице в събраните по искане на ищеца доказателства по делото, а с оглед предвидените с нормата на чл.154, ал.1 ГПК правила относно разпределение-то на доказателствената тежест в гражданския процес, отклонението от проверка за алкохол подлежи на установяване от застрахователя в производството по реграсния иск при условията на пълно и главно доказване.

              Поради липсата на един от елементите от фактическия състав за приложението на раз-поредбата на чл.274, ал.1, т.1, пр.последно от КЗ от 2005 г. /отм./, предявеният от Застрахо-вателно дружество „Евроинс“ АД иск на това основание се явява изцяло неоснователен.

              Поради несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първо-инстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора, атакуваното решение като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което заявеният от ищеца иск на основание чл.274, ал.1, т.1, пр.посл. от КЗ от 2005 г. /отм./ да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

              Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивният съд намира за незаконосъобразен изводът на решаващия състав на СРС, че наведените в първото съдебно заседание от ответника доводи и възражения /извън възражението за погасителна давност/ във връзка с фактически и правни твърдения за съществуването на заявеното вземане, са преклудирани и не подлежат на разглеждане. Съгласно постоянната практика на ВКС неподаването на писмен отговор в законоустановения срок не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените доказателства, включително по тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК. Не може да бъде поставен знак на равенство пред различните хипотези на чл.133 ГПК и пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна или погасителна давност да се приравни към ограничение за становище по основателността на иска /в т.см решение № 290/15.08.2011 г. по гр.д.№ 1211/2010 г. на ВКС, І ГО, решение № 67/06.07.2010 г. по т.д.№ 898/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 50167/22.02.2023 г. по т.д.№ 1088/2021 г. на ВКС, I ТО и др./.

             С оглед приетия изход на спора на жалбоподателя се дължат съобразно уважената част от жалбата разноски за въззивното производство на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 200,00 лева – държавна такса. Поради липсата на представени доказателства за извършени разноски в първоинстанционното производство такива не следва да му бъдат присъждани по реда на чл.78, ал.3 ГПК.

              На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна не се дължат разноски за въззивното производство.

 

 

 Воден от горното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

           ОТМЕНЯ в цялост решение № 570517 от 28.12.2018 г., постановено по гр.д.№ 3 132/ 2018 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав като неправилно, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

           ОТХВЪРЛЯ предявеният от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Н.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1, пр. посл. от КЗ от 2005 г. /отм./ сумата 10 000,00 лева – частичен иск от претенция в общ размер от 221 216,30 лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 071070342116 за вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.06.2008 г. поради виновното и противоправно поведение на ответника при управление на л.а.“ВАЗ 21061“ с ДК № ******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане

 

              ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Н.С.Х., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 200,00 лева /двеста лева/ – разноски за въззивното производство.

 

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.