Решение по дело №2150/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е   №  260111

 

 23.09.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

   

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                                                    ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

разгледа докладваното от съдията  Куршумова гр. д. № 2150 по описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното:

Производството  е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на И.  Г.  А., ЕГН **********- длъжник по изп. д. №20078260400248 по описа на ЧСИ  Ангел  Ангелаков, рег. № 826, район на действие- ОС- Пловдив, против насочването на изпълнението по  изпълнителното  дело  върху имущество, което счита за несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.5 ГПК - земеделски земи ниви на земеделски производител,  находящи се в  с. З.,  община Родопи,  м.  „***“,  с  обща  площ от 90 дка.   Иска се отмяна  на действията  на ЧСИ А., изразяващи се в извършването на опис и насрочване на публична продан срещу притежаваните от длъжника ниви до  несеквестируемия  размер от  30 дка. Допълнително се уточнява със Заявление от 16.09.2020 г. по изпълнителното дело, че публичната продан е насочена към следните негови недвижими имоти, а именно: 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31036.15.* с площ от 46 936 кв.м., 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31036.15.* с площ от 10 837 кв.м., 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31036.15.* с площ от 10 837 кв.м., 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31036.15.3* с площ от 10 837 кв.м. и 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31036.15.* с площ от 10 837 кв.м., всички находящи се в с. З.,  община Родопи,  м.  „***“. От тези имота жалбоподателят уточнява, че счита за несеквестируеми по смисъла на чл.444, т.5 ГПК следните: 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31036.15.2* с площ от 46 936 кв.м., 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31036.15.29 с площ от 10 837 кв.м., 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор 31036.15.30, всички находящи се в с. З.,  община Родопи,  м.  „***“. Поддържа искането си за спиране на принудителното изпълнение - насрочената публична продан на недвижимото имущество.

Ответната страна по жалбата-  Национална  агенция за приходите,  в писмено възражение  на  същата  иска  оставянето  й  без уважение.  

Ответната страна  по жалбата-  „Инкотар“  АД,   не взема становище  по нея. 

В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  съдебният  изпълнител  излага  съображения за допустимостта, но за неоснователността  на  жалбата. 

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „Инкотар“АД, гр.София за събиране на вземане по изпълнителен лист от 27.09.2006 г. и изпълнителен лист от 12.10.2006 г.  по гр.д.№ 14996 по описа за 2006 г. на СРС против длъжника И.  Г.  А..

В производството е присъединен взискателят НАП за събиране на вземането на Държавен фонд „Земеделие“ по изп.лист от 01.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 9928/10 г. по описа на ПРС

Видно от представеното копие от изпълнителното дело, принудителното изпълнение по делото е насочено е  върху  притежаваните  от жалбоподателя- длъжник  И.  Г.  А.  ½  идеална  част от поземлени  имоти с идентификатори  31036.15.* с площ от  46936  кв.м., 31036.15.*  с  площ от  10837  кв.м., 31036.15.*  с  площ от  10837  кв.м., 31036.15.3*  с  площ от  10837  кв.м.  и  31036.15.*  с  площ от  10837  кв.м., намиращи  се  в  с. З.,  община  Родопи,  в  м.  „***“,  като  същите  са  били изнесени  на публична продан. 

Жалбата е процесуално  допустима, подаден е в законоустановения срок от уведомяването за насрочената публична продан, изхожда от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/  и  с нея се  обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо,  което  съгласно  разпоредбата на  чл.435, ал.2, т.2  от  ГПК  е  от  кръга на  действията, които  длъжникът може да обжалва. Според задължителните указания в т. 1 на Тълкувателно  решение  № 2/2013г.  на  ОСГТК  на  ВКС на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. Доколкото в случая длъжникът се позовава именно на несеквестируемостта на имоти,  върху  които  е  насочено  принудително  изпълнение, тя е допустима, като евентуалната отмяна на несъвместимите с несеквестируемостта действия би била законна последица от извода за несеквестируемост на вещта и не е обвързана от това дали от страна на длъжника е формулирано такова искане и какво е неговото естество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на възбранените имоти по силата на чл. 444, т. 5 от ГПК, според която разпоредба изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника физическо лице - земеделски стопанин, включващи и ниви с площ до 30 дка. Нормата има за цел да гарантира лицата, чието занятие е свързано със земеделското производство като основно средство за препитанието им, бранейки имуществото им, чрез което осъществяват такава дейност. Обективно наличието на тези обстоятелства подлежат на установяване чрез въведения от Закона за подпомагане на земеделските производители и издадената въз основа на чл. 7 от него Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър за земеделските производители, регистрационен режим на лицата, стопанисващи земеделска земя и/или осъществяващи производство на земеделска продукция. Според същия, физическите лица се регистрират като земеделски производители в областната дирекция "Земеделие" по постоянния си адрес, вписват се в регистъра на земеделските производители и им се издава регистрационна карта. В случая осъществяването на посочените обстоятелства се установяват от представената Регистрационна карта за земеделски производител издадена на 12.04.2018 г., от която е видно, че жалбоподателят  е  регистриран  като  земеделски производител  по реда на  Наредба  №3 от  29.01.1999г. за  създаване  и  поддържане на  регистър на земеделските  стопани  на посочената дата 12.04.2018г. Предвид на това не се доказват твърденията на жалбоподателя, че е регистриран като земеделски производител при  ОД „Земеделие“ от 09.04.2004 г. като представеното удостоверение от регистър „Булстат“ не обосновава придобиването от жалбоподателя на соченото качество според посочената нормативна уредба, а и няма данни тази регистрация да е била действаща към момента на налагане на възбраната. Следва да се има предвид, че въпросът за несеквестируемостта на имуществото на длъжника, спрямо което е насочено принудителното изпълнение, може да бъде повдигнат във всеки момент от развитието на изпълнителното производство по повод конкретно предприети срещу него действия, но в материалноправен аспект се поставя и преценява към момента на налагане на възбраната. В случая по делото се констатира, че възбраната върху процесните недвижими имоти е била наложена през 2007 г. С оглед на последното и предвид регистрацията на длъжника като земеделски производител от 12.04.2018г., се налага изводът, че към момента  на  насочване на изпълнението  върху имотите  жалбоподателят  не  е  имал качеството  на  земеделски  производител. Впоследствие предприетите действия от длъжника по регистрация като земеделски производител са непротивопоставими на взискателя и не водят до извода за несеквестируемостта на длъжниковото имущество.

Предвид  горното жалбата е неоснователна и следва  да  се   остави  без  уважение. 

Изложеното обуславя и неоснователността на искането за спиране на принудителното изпълнение върху соченото от длъжника имущество, поради което същото ще се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ жалбата  на  И.  Г.  А., ЕГН **********- длъжник по изп. д. №20078260400248 по описа на ЧСИ  Ангел  Ангелаков, рег. № 826, район на действие-  ОС- Пловдив, против насочването на изпълнението по  изпълнителното  дело  върху несеквестируемо имущество- ½  идеална  част от поземлени  имоти с идентификатор  31036.15.* с площ от  46936  кв.м., ½  идеална  част от поземлени  имоти с идентификатори   31036.15.*  с  площ от  10837  кв.м. и ½  идеална  част от поземлени  имоти с идентификатори  31036.15.*  с  площ от  10837  кв.м., всички находящи се в с. З.,  община  Родопи,  в  м.  „***“.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на принудителното изпълнение -  публичната продан, изтичаща на 01.09.2020 г. по изп. д. №20078260400248 по описа на ЧСИ  Ангел  Ангелаков, рег. № 826, район на действие- ОС- Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               ЧЛЕНОВЕ: