Р Е Ш Е Н И Е
06.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
16.12. 2019
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1302 2019
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-5310-001252 от 22.10.2019 г., издадено началник група КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Е.Г. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на Е. е наложено наказание глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП;
2. За нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на Е. е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал санкцонираният водач Е.Е., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против атакувания акт. Твърди, че не е извършил нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е бил с предпазен колан по време на шофирането като е свалил същия след спирането му от актосъставителя. Изтъква, че е заплатил наложената му глоба от 20 лева за нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП с приложено към жалбата платежно нареждане. В петитума на жалбата си иска отмяната на НП като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява. Упълномощеният от него процесуален
представител – адв. Г. е депозирал писмено становище, в което поддържа доводите
изложени в жалбата и направените искания. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за
установено следното:
На 09.10.2019 г., около 21:35 ч., жалбоподателят Е.Е. управлявал товарен автомобил „Мерцедес 818 АТЕГО”, с рег. № СА 1392 ВХ, движейки се по Автомагистрала А-3, км. 56+570, в посока към гр. София. Водачът бил спрян от полицейските служители С. и В., като непосредствено при спирането му св. С., а след това и св. В. установили, че жалбоподателят управлява без да е поставил задължителния обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. След извършена справка с РСОД по време на проверката е установено, че водачът управлява след като има незаплатени глоби.
Поради това, свидетелят С. е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение. АУАН е съставен в присъствието на свидетеля В. и на нарушителя, връчен му е лично и последният го е подписал без възражения.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-5310-001252 от 22.10.2019 г., издадено от началник група КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Е.Г. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на Е. е наложено наказание глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП;
2. За нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на Е. е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в
съдебното заседание свидетели С. и В., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно
изисканата от АНО справка за нарушител/водач на жалбоподателя. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични
и ясни. И двамата добросъвестно отговарят на поставените въпроси, като отчитат
обстоятелствата, за които нямат пресни и ясни спомени. С категоричност поддържат
отразеното в съставения от св. С. на място АУАН и не сочат каквито и да е
възражения направени пред тях от жалбоподателя по повод поставянето на
обезопасителен колан при управлението на автомобила. Описват последователно и
еднозначно мястото на нарушението, времето и условията при които е било
установено.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в срок и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което
е допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна, поради следното:
При
разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд винаги
се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие
съдът констатира, че АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени
от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание -
чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения за това ред и в преклузивните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя - лично на него. НП също е
връчено редовно, видно от разписката върху същото.
По нарушението на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.”. В случаите, в които се допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е предвидил точно определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер на 50 лева.
Съдът намира, че е безспорно установено от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Не са налични никакви доказателства, които да оборят отразените в АУАН и НП фактически констатации в този смисъл. Освен това, в показанията си пред съда и актосъставителят и свидетеля по съставяне на АУАН, който е свидетел при установяване на нарушението заявиха недвусмислено пред съдебния състав, че поддържат констациията отразена в АУАН, че Е. е шофирал без поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано. Напротив подобни негови възражения не са били отразени на място и в подписания и връчен на жалбоподателя АУАН, както и не се сочат от разпитаните свидетели да са направени пред тях устно. Крайно нелогично и абсурдно е според съда да се приеме, че ако някой ти вменява нарушение, което не си извършил няма да възразиш непосредствено срещу това още при съставяне на АУАН, преди да го подпишеш, а напротив ще подпишеш и ще ти бъде връчен лично препис от АУАН, който отразява такова нарушение.
Нарушението е съставомерно и от субективна страна, доколкото като професионален водач на тежкотоварно МПС, видно от справката, жалбоподателят е съзнавал напълно, че следва да шофира с поставен обезопасителен колан, с какъвто процесното МПС е било оборудвано, но въпреки това умишелно не е поставил същия. Предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с поведението си пряко е целял настъпването на същите. Наложено е посоченото в закона наказание, което не може да бъде изменено от съда. Ето защо, съдът намира, че в тази си част НП е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По нарушението на чл. 190, ал.3 от ЗДвП:
Съдът отбелязва, че не споделя доводите в жалбата, че жалбоподателят е заплатил доброволно наложеното му наказание по чл. 190, ал.3 от ЗДвП, в размер на 20 лева с приложеното към жалбата платежно нареждане, което е относимо единствено към предходно, друго негово наказание наложено с друго влязло в сила НП, чиито номер се съдържа в този платежен документ.
Въпреки това, по отношение на второто описано в АУАН и санкционирано с НП, по реда на чл. 185 от ЗДвП, нарушение на чл. 190, ал.3 ЗДвП, съдът намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Съгласно нормата на чл. 190, ал.3 ЗДвП "Наложено наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване." Тоест в хипотезата на разпоредбата са посочени лимитативно актовете, с които следва задължително да е била наложена незаплатената в посочения 1-месечен срок глоба, а именно: наказателно постановление, електронен фиш или съответно съдебно решение или определение на съда, при евентуално обжалване на НП или електронен фиш. От обхвата на тази норма, по волята на законодателя, са изключени администравните наказания глоба налагани с фишове по реда на чл. 39 от ЗАНН и др. В конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателят управлява МПС въпреки, че има неплатени глоби. Не е посочено с какви и с колко на брой актове са били наложени същите и дали става въпрос за наказателни постановления или електронни фишове, както и дали не става въпрос за друг вид глоби наложени с фишове. Наред с това не е указано, кой е акта и дали този акт или актове, с които на водача са наложени административни наказания глоба е влязъл в сила, респективно бил ли е обжалван, за да може да се прецени от съда от кога следва да се брои посочения в чл. 190, ал.3 ЗДвП 1-месечен срок за доброволното заплащане на наложеното със същите глоби. В този смисъл наличния в съдържанието на АУАН недостатък свързан с непълнота и неяснота е бил пренесен и в съдържанието на съставеното във връзка с него и обжалвано НП. Неяснотата при описанието на нарушението неминуемо накърнява съществено правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият е поставен от АНО в обективна невъзможност да ангажира съответни оневиняващи го доказателства за изпълнение на законовата разпоредба на чл. 190, ал.3 ЗДвП и заплащане на по-рано наложените му наказания “глоба“ в срок.
Ето защо, по пункт 2 обжалваното НП следва да се отмени като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неяснота на обвинението и препятстващи правото на защита на жалбоподателя.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, видно от приложената справка за нарушител/водач, жалбоподателят е извършил 4 нарушения на ЗДвП само през 2019 г. и множество други назад във времето.
По разноските:
Съобразно заявената претенция от процесуалния представител на жалбоподателя, по чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл. 144, ал. 1 от АПК, за разноски и изхода на делото такива принципно се дължат в полза на същия в частта, в която обжалваното НП е отменено. Въпреки това по делото е депозиран единствено Договор за правна защита и съдействие от 10.11.2019 г., сключен между жалбоподателя и адвокатско дружество „Г. и Петров“ и пълномощно в полза на същото дружество и лично на адв. Г.. В договора е постигнато съгласие, че дружеството предоставя безплатна правна помощ на жалбоподателя по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, т.е. като материално затруднено лице. Липсват каквито и да е други доказателства извън това единствено писмено твърдение, че жалбоподателят реално е лице, което е материално затруднено, т.е. не разполага с парични средства да заплати адвокатски хонорар. Поради това и съдът е поставен в обективна невъзможност да определи, дали изобщо са налице предпоставките визирани в чл. 38, ал.1 от ЗА по отношение на жалбоподателя. Присъждане на възнаграждение без доказване и установяване на визираните от цитираната норма на ЗА изисквания спрямо жалбоподателя означава да се допусне възможност за заобикаляне на закона и възползване от посочената разпоредба на лица, които не са изобщо материално затруднени. Нормата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА е създадена като изключение от общия случай и нейното приложение следва да бъде внимателно преценявано всеки път. В този смисъл виж и най-новата практика на ВАС и ВКС - Решение № 6650 от 07.05.2019 г. по адм. д. № 6567 / 2018 на Върховния административен съд, Решение № 1867 от 11.02.2019 г. по адм. д. № 4167 / 2018 на Върховния административен съд и Решение № 189 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 588 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение
Съобразно изложеното искането за разноски е неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-5310-001252 от 22.10.2019 г., издадено началник група КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил, в пункт 1-ви, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Е.Г. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание, както следва:
1. За нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП на Е. е наложено наказание глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-5310-001252 от 22.10.2019 г., издадено началник група КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил, в неговия пункт 2-ри, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на Е.Г. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание, както следва:
2. За нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП на Е. е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил,
на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: