Решение по адм. дело №596/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Делото е образувано по жалба от А. М. М. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Решение №2153-08-294/29.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания №№ЗД-1-08-02041672/18.08.2025 г. и №ЗД-1-08-02041686/18.08.2025 г. издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, за заличаване на данни, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода от 19.12.2019 г. до 31.12.2022 г.

Жалбоподателката намира оспорения акт за незаконосъобразен, като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи, че през процесния период е била регистрирана като земеделски производител и обработвала земеделска площ от 1,5 декара. За 2022 г. подала и Годишна данъчна декларация, в която отразила доход в размер на *** лв., реализиран от земеделска дейност. Счита, че е установила реално упражняване на земеделска дейност, предвид обстоятелството, че е поддържала ежегодно регистрацията си като земеделски стопанин. Иска отмяна на оспореното решение и на потвърдените с него задължителния предписания. Претендира направените по делото разноски. В писмено становище, подадено от пълномощник, поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения.

Ответникът – директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. В представено от пълномощника писмено становище излага подробни съображения за законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

С писмо изх. №21102-08-806/05.08.2025 г., адресирано до [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали е поискал потвърждаване на данните за осигурителния стаж и доход на А. М. М. за периода от 01.01.2016 г. до 17.08.2022 г.

Според приложеното по делото писмо с изх.№ РД-12-02-716-5/14.08.2025 г., изд. от ОД „Земеделие“ – Кърджали, жалбоподателката е била регистрирана като земеделски стопанин на 29.01.2010 г. до 17.06.2019 г. Няма регистрация за 2019 г. Регистрирана е отново на 19.12.2019 г., и има пререгистрация за 2021 г. и 2022 г. , която важи до 21.07.2023 г.

Видно от относимите към случая справки от Регистъра на земеделските стопани, към 19.12.2019 г. и 15.01.2021 г. жалбоподателката е заявила намерение за отглеждане на 0,1000 ха картофи. С актуализация от 21.01.2022 г., лицето е декларирало намерение за отглеждане на 0.1500 ха картофи.

В Констативен протокол № КВ-5-08-02041658/18.08.2025 г. за извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1 от КСО, във връзка с постъпилия сигнал/писмо/ №21102-08-806/05.08.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП НОИ-Кърджали, е установено, че А. М. е регистрирана като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин от 29.01.2010 г., с прекъсване на дейността, считано от 01.07.2018 г., възобновяване на дейността, считано от 19.12.2019 г. и прекъсване на същата от 01.01.2023 г. Посочено е, че през горните периоди лицето се е осигурявало за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ на ДОО. Констатирано е, че за периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2018 г. на А. М. е удостоверен осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо лице, заверен в осигурителна книжка. Предвид данните, съдържащи се в справките от Регистъра на земеделските стопани е прието, че в периода от 19.12.2019 г. до 31.12.2022 г., лицето не е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството на продукция, предназначена за продажба. Прието е поради горното, че не са налице предпоставките на чл.10, ал.1 от КСО, във вр. с §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на КСО и по отношение на лицето не е възникнало осигуряване.

Със Задължителни предписания №ЗД-1-08-02041672/18.08.2025 г. и №ЗД-1-08-02041686/18.08.2025 г., издадени от [длъжност] - контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателката е предписано да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода от 19.12.2019 г. – 31.12.2021 г., както и за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г. , с код за вид осигурен - 13, декларация обр. №1 „Данни за осигурено лице“. В задължителните предписания е отразено, че в горния период А. М. не е произвеждала животинска/растителна продукция, предназначена за продажба и не е извършвала трудова дейност, която да е основание за осигуряване, по смисъла на чл.10 КСО. Горните задължителни предписания съдържат и препращане към констатациите в Констативен протокол КВ-5-08-02041658/18.08.2025 г., съставен от [длъжност] – контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали.

С оспореното Решение №2153-08-294/29.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, е отхвърлена жалбата на А. М. срещу Задължителни предписания №ЗД-1-08-02041672/18.08.2025 Г. И №ЗД-1-08-02041686/18.08.2025 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали. Решаващият орган е възприел констатациите в ЗП, че лицето не е упражнявало трудова дейност и не се счита за осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 и т.5 от ДР на КСО. По тези съображения стигнал до извода, че правилно е било предписано заличаването на данните.

Видно от приложеното по делото писмо с изх.№К-2829/03.09.2025 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр.Кърджали, жалбоподателката няма регистрирани обекти за производство и дистрибуция на храни по чл.26 от Закона за храните, както и няма данни да е търговец на пресни плодове и зеленчуци.

Според приложената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2022 г., жалбоподателката е декларирала придобит доход от друга стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ, в размер на *** лв.

В хода на административното производството жалбоподателката е представила и приемно-предавателни протоколи от 07.06.2020 г., 04.06.2021 г. и 08.09.2022 г. за продажба на картофи.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Установи се от приложените по делото доказателства, че в разглеждания период от 19.12.2019 г. до 31.12.2022 г., жалбоподателката се е регистрирала като самоосигуряващо се лице-земеделски стопанин, декларирала е съответното осигуряване, като няма спор също така, че за горния период е подала данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, като самоосигуряващо се лице.

Установи се от обсъдените по-горе доказателства, че през периода, отразен в оспорените задължителни предписания регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин е свързана с намерение за отглеждането на 0,1000 ха картофи.

За да отхвърли жалбата срещу задължителните предписания за заличаване на данни, свързани с осигуряването на лицето, за периода, за който е заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, административният орган е приел, че последното не е произвеждало растителна продукция, предназначена за продажба, респ. не е извършвало трудова дейност по смисъла на чл.10 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.

Според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

В случая не се установи по безспорен начин, през процесния период жалбоподателката да е произвеждала растителна продукция, предназначена за продажба и да е регистрирана за това по установения ред. Така, според обсъденото по-горе писмо на директора на ОДБХ-Кърджали, жалбоподателката няма регистрирани обекти за производство и дистрибуция на храни по чл.26 от Закона за храните, както и няма данни да е търговец на пресни плодове и зеленчуци. В тази връзка следва да се приеме, че дори да е продавала някаква продукция, то това е станало без надлежна регистрация. Следва да се отбележи, че при отглеждане на растителна продукция, предназначена за продажба, наред с регистрация по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, е необходимо и наличието на регистрация по чл.26 от ЗХ, за да се приеме, че земеделският стопанин е регистриран по установения ред, каквото е изискването на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. При липсата на подобна регистрация, независимо от регистрацията като земеделски стопанин, не може да се приеме, че лицето е регистриран земеделски стопанин, по смисъла, вложен в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

Представените приемо-предавателни протоколи, както и подадената Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, не променят този извод. От съдържанието на ГДД за 2022 г. не се установява посоченият в нея доход да е реализиран именно от продажбата на растителна продукция. От своя страна, приемо-предавателните протоколи са частни документи и се ползват с доказателствена сила само по отношение на обстоятелството, че изявленията в тях са направени от лицата, които са ги подписали, но не удостоверяват датата на изявлението, което обективират. По аргумент от чл. 181 от ГПК горните ППП имат достоверна дата от деня, в който са представени пред административния орган, поради което не може да се приеме, че на посочените в тях дати е извършена продажба на растителна продукция.

По изложените съображения съдът намира, че по делото не са представени доказателства през процесния период жалбоподателката реално да е осъществявала трудова дейност, като е отглеждала растителна продукция, предназначена за продажба, поради което правилно е прието от административния орган, че същата не е имала качество на „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Респ., за разглеждания период на регистрация като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, същата не е осигурено лице за съответния осигурителен риск.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно е предписано заличаването на данните, свързани с осигуряването на лицето за периода, за който е заявено упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице, тъй като последното не е упражнявало трудовата дейност, за която е регистрирано, поради което няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО. От своя страна, внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да има жалбоподателката качеството на осигурено лице, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, ал.1, т.3 от ДР КСО, като липсата на осигурително правоотношение е основание за коригиране на декларираните данни, за да се приведат последните в съответствие с действителното положение.

По горните съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. М. против Решение №2153-08-294/29.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали.

ОСЪЖДА А. М. М. от [населено място], [община], с [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали деловодни разноски в размер на 200 лева.

Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му.