Решение по дело №196/2009 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

N

гр.Радомир, 15.06.2009 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, наказателно отделение, пети състав, в публичното заседание на девети юни две хиляди и девета година, в състав:

 

                                   Районен съдия: А.И.                          

                        

при участието на секретаря В. К., изслуша  докладваното от съдията  наказателно административен характер  дело N 196 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С Наказателно постановление № 430/29.04.2008 г. на Началника на сектор ПП- КАТ към ОДП- Перник, на жалбоподателя К.И. Т., с адрес: гр.С. са били наложени административни наказания по чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП- глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, като са му отнети 10 контролни точки по Наредба № І-1959 на МВР.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган Началника на сектор ПП- КАТ към ОДП- П. редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.   

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства  по реда на чл. 14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                                       

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт № 430/01.04.2008 г. на В. С.- мл. автоконтрольор към сектор ПП- КАТ- П.. Според констатациите в същия, на същата дата, около 13.29 ч.на път Е-79 при разклона за с.Старо село км 301.7 в посока София – Банско, жалбоподателят е управлявал л. а. ВАЗ 2107   и при ограничение от 90 км.ч. въведено с ПЗ  В26, се е движел със скорост 134 км.ч., като скоростта е отчетена с техническа средство Радар ТР 4, № 332/02. Въз основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 430/29.04.2008 г. на Началника на сектор ПП- КАТ към ОДП- П.. В съдебно заседание като свидетел е разпитан актосъставителя В.С.и   за установяване  на административно нарушение. Актосъставителят подробно обясняват кога и как е извършена проверката и потвърждава констатациите, отразени в съставения АУАН. Свидетелят поддържа акта и  подвърждава, че подписът върху акта е негов.

При съставянето на акта, като законна разпоредба, която е била нарушена е посочен чл.21, ал.1 ЗДвП. Същият текст /чл.21, ал.1 ЗДвП/ е цитиран и в обжалваното наказателно постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП е забранено движението на леки автомобили в извън населено място със скорост по-голяма от 90 км.ч. В АУАН е отразено, че при ограничение от 90 км.ч., валидно за извън  населеното място, жалбоподателя е управлявал автомобила с 134км.ч.

В преценката си дали да се издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16 НПК, във връзка с чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия казус, при дадените от актосъставителя показания, които покриват изцяло констатациите по акта и потвърждението от страна на свидетеля, че подписът върху акта е негов, съдът счита, че са налице убедителни доказателства, че нарушението описано в акта е извършено от жалбоподателя.

В този смисъл, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно издадено. Наказващият орган се е съобразил с безспорно установената фактическа обстановка и е наложил единствените предвидени в чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, по вид и размер наказания.

Предвид изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63, ал.1, предлож.І-во ЗАНН

 

 

               Р    Е    Ш    И   

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 430/29.04.2008 г. на Началника на сектор ПП- КАТ към ОДП- П., с което на жалбоподателя К. И.Т. , с адрес: гр.С., са били наложени административни наказания по чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП- глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, като са му отнети 10 контролни точки по Наредба № І-1959 на МВР.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване пред Пернишки административен съд на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок.

 

                                                      

                

РАЙОНЕН СЪДИЯ :