Р Е Ш Е Н И Е
№3290/20.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 21149 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 96915 от 30.12.2019 г. от Д.И.Р., ЕГН **********,***, *, чрез процесуален представител срещу О. Д. Н. М. - В., с адрес: *, с искане
до съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 1953.41 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 281,42 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения,
че за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност
„младши инспектор“ в О. Д. Н. М. - В., поради което е бил със статут на държавен
служител. Твърди, че за процесния период е положил общо
1968 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент
1.143 възлиза на 2249,42 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от още 281,42 часа, който
твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на
1953.41 лева.
Ответникът – *, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва, предявения иск като
неоснователен. Не оспорва съществувалото
служебно правоотношение в релевирания
период на сочената от ищеца
длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички
отработени от ищеца часове извънреден труд. Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални
норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове нощен труд.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени искове, с правно
основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В настоящата хипотеза, безспорно по делото е, че в
периода 01.10.2016 год. - 30.09.2019 год. между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което Д.И.Р., ЕГН ********** заема длъжност „старши полицай“ в Участък - Бяла към Четвърто РУ при ОД
на МВР – Варна.
От заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, следното:
че за периода от 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год. ищецът е положил, респ. му е заплатен извънреден труд от 4756 часа, за което
е получено възнаграждение в размер на 2951.09 лв. (за 431 часа); стойността на дължимото допълнително възнаграждение, при преобразуване на нощните часове с коефицент 1.143, за процесния
период е общо 1993.22 лв.
Установява се от гореописаната кадрова
справка, назначаването на ищеца
на работа в * на длъжност „старши полицай“ и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че
за процесния период ищецът
е полагал труд на 12-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорния
по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане на извънреден труд за така
преобразуваните часове
труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители
в МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда,
че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение
и за извънреден труд. Според
нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
В процесния
период, от 01.10.2016 год. до
30.09.2019 год., е действала
издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на законово вмененото му задължение
с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 год., в сила от 02.08.2016 год.
Текстовете
на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда,
че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. В Наредбата
липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 год. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 год., която
в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира,
че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143. Липсата на такава норма не следва
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните
работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от
26.01.2007 год.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения (макар и по повод въпроса
освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане
на държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по тълк. д. № 6/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС).
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
От събраните
по делото доказателства се
установи, че ищецът за периода 01.10.2016 год. до 30.11.2019 год. е положил извънреден
труд, от които, след преизчисляване
с коефициент 1.143 за превръщането
им в дневен труд, неизплатени
са 288 часа, на обща стойност 1993.22 лв.
Ето защо, предявеният иск се явява основателен и
следва да бъде уважен съобразно заявения размер.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното
искане в полза на ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В предвид релевираното
възражение за прекомерност, след съобразяване фактическата и правна сложност на
спора, извършените от страните процесуални действия, цената на исковете, а също
и минималните размери, определени в Наредба № 1/ 2004 год., се налага извода,
че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение. В тази връзка, в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 480.00 лева с ДДС.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС
сумата от 278.13 лева, формирана както следва: 78.13 лева, представляваща дължимата
държавна такса за производството
и 200.00 лева, представляваща възнаграждение
за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О. Д. Н. М. - В., с адрес: *
да заплати на Д.И.Р., ЕГН **********,***, *, сумата от 1953.41 лв. (хиляда деветстотин петдесет и три лева и четиридесет
и една стотинки), представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 281,42 часа, за периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 30.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. Д. Н. М. - В., с адрес: *, да заплати на Д.И.Р., ЕГН **********,***, *, сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща
извършени в производството
разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О. Д. Н. М. - В., с адрес: *, да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен
съд – Варна сумата от 278.13
лв. (двеста и седемдесет и осем лева и тринадесет
стотинки), на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: