Р
Е Ш Е
Н И Е
№
21
гр. Пловдив 17.01.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито заседание на двадесет и осми
ноември две хиляди и деветнадесета
година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
ВЕСЕЛИН
ХАДЖИЕВ
При
секретаря Гергана Спасова, след като се
запозна с докладваното от председателя ВНЧХД
№ 2043/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава XXI от НПК.
С Присъда
№ 238/27.09.2019 г.,постановена по НЧХД № 3473/2019 г. Пловдивският районен съд
– I н.с. е признал подсъдимия В.Н.Р. за виновен в това, че на 26.02.2019 г. в
с.Й.Г.,община С. е казал нещо унизително за честта и достойнството на Т.Г.А. в
нейно присъствие, но тъй като тъжителката е отвърнала веднага с унизителни за
честта и достойнството на подсъдимия изрази, на основание чл.146 ал.2 от НК е освободил и двамата от наказание.
Подсъдимият
Р. е осъден да заплати на частната тъжителка Т.А. сумата от 1000/хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието по
чл.146 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането до окончателното ѝ изплащане.
Недоволен
от постановения съдебен акт, в гражданско-осъдителната му част, е останал
подсъдимият В.Р., който чрез адв. С. я обжалва с
оплакване, че съдът без основание е уважил гражданският иск. Прави се искане въззивната инстанция да отменена присъдата в тази ѝ
част.
В съдебно заседание пред настоящия
съдебен състав, адв. С. поддържа жалбата.Счита, че
гражданският иск е неоснователен, тъй като подзащитният
му е освободен от наказание.Алтернативно се претендира намаляване размера на
присъденото обезщетение.
Повереникът на частната тъжителка – адв.
Й., намира жалбата за неоснователна, моли въззивният
съд да я остави без уважение и да потвърди присъдата в атакуваната й част.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки законосъобразността и обосноваността на
атакувания съдебен акт в гражданскоосъдителната му
част, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:
От приложените по делото
доказателства, първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа
страна :
Частната тъжителка Т.А. била с
влошено здравословно състояние, страдала от **** и често получавала припадъци в
резултат от заболяването. На *** г. загубила дъщеря си К. С., която починала на
****годишна възраст. ***г. се навършвала една година от смъртта на детето, за
което тъжителката организирала помен.
А. била съсед на подсъдимия и
приятелка на свид. И. В.Г.негова тъща.
Свидетелката И.Г. живеела в село Й.
Г., на ул. **** а и имала две дъщери В.и В.. В. била омъжена за К. Р. /починал
към момента на процеса/ и носела фамилията Р.. От брака си В.и К. Р. имали син
- св. И. Р.. В. живеела на семейни начала с подсъдимия В.Р., но била запазила моминската
си фамилия Г.. В. Г.и подс. В.Р. имали две дъщери -
свидетелките Н. Р. и П. Р.. Свидетелката П. Р.живеела на семейни начала със
свидетеля Р. Г., с когото имали дете – Х.. Съвпадението на фамилиите на
починалият К. Р. и на подсъдимия В.Р. било случайно и двамата нямали родствена
връзка.
На *** г между 14.00 - 16.00 часа,
тъжителката посетила дома на своята съседка и приятелка И. В. Г., за да се
видят. Когато влязла в къщата на И. Г. при нея били внучката ѝ Н.Р. и
мъжът на другата ѝ внучка П.Р. – Р. А. Г.. Р. Г. се карал с Н. Р.на висок
глас. Поради наличната свада, тъжителката А. си тръгнала с намерение да се видят по-късно.
Към 18.00 ч, след като взела дъщеря
си от детска градина, А. отново отишла в
дома на И.Г.. Направили си кафе, а
детето на тъжителката си играело до тях. В двора на къщата цепел дърва внукът
на И.Г.- св. И. Р.. В даден момент И. влезнал при баба си вътре в къщата.
Всичко било наред до момента, в който в
къщата не дошли дъщерята на И.- В. Г. и нейните две дъщери П.Р. и Н. Р..
В.започнала да иска обяснение от
дъщеря си Н., по повод на случилото се
по-рано през деня - скандала с Р.Г., на който тъжителката станала неволен свидетел.
Тъжителката се намесила в конфронтацията между майка и дъщеря, като се опитала
да обоснове липсата на вина у Н. за случилото се.В.отправила предупреждение към
тъжителката да не се меси в отношенията между майка и дъщеря. Тъжителката
продължила да участва с реплики в разправията. Скандалът между жените бил дочут
от подсъдимия В.Р., който влезнал в стаята и
направил забележка на тъжителката да не се намесва в техните работи.
Скандалът се ожесточил и всички участници в него разменяли помежду си реплики.
По-конкретно тъжителката определила Р. Г.като наркоман, а подсъдимия В.Р.
нарекла „***“, „***“, „****“. Споменатите
епитети силно афектирали подсъдимия, който казал на тъжителката : "***, мен не ме интересува твоето мнение", "Ти си толкова ***, че затова Господ ти взе детето".
След тези думи на В.Р., тъжителката
започнала да плаче и трепери, тъй като само година по-рано била загубила
внезапно голямата си дъщеря, вследствие на заболяване.
След инцидента тъжителката изживяла
стрес. Затворила се в себе си, не излизала, не говорела с близките и приятелите
си. Вечер се сепвала на сън. Обмисляла от унижение да сложи край на живота си.
При така установената фактическа
обстановка първостепенният съд е приложил институтът на реторсията,
визиран в чл.146 ал.2 от НК, като е признал подсъдимият В.Н.Р. за виновен в
това на инкриминираната дата да е казал унизителни за честта и достойнството на
тъжителката изрази, но тъй като същата веднага му е отвърнала с обидни епитети ги е освободил и
двамата от наказание.
Присъдата в наказателната част не
се атакува от страните пред въззивната инстанция и
същата е влязла в законна сила.Оспорва се от подсъдимия присъденото обезщетение
в размер на 1000лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от пострадалата, с аргументи за неоснователност и алтернативна претенция
за намаляването му.
Въззивният съд се солидаризира изцяло с мотивите на първата
инстанция, които са в унисон с трайната и неизменна в годините съдебна практика,че институтът на реторсията не изключва гражданската отговорност на виновния
от непозволено увреждане по смисъла на чл.49 и сл. от ЗЗД щом като е
установено, че с деянието са причинени виновно вреди другиму/ Решение № 86 от
4.02.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1509/2007 г., II г. о.; Решение № 255 от 17.VI.1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о./В
този смисъл искането на защитата за отхвърляне на уважения граждански иск,
поради липса на основание се явява напълно несъстоятелно.
От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин е установено от районния съд, че инкриминираните в тъжбата изрази отправени от подсъдимия към личността на частната тъжителка А.: "***, мен не ме интересува твоето мнение", "***,
че затова Господ ти взе детето" са унизителния по своя характер за честта
и достойнството й,поради което и правилно е ангажирана деликтната му отговорност.Естеството на отправените
обидни изрази към тъжителката, обстановката, в която се е развила конфликтната
ситуация, фактът, че са изречени пред всички
присъстващи, включително и пред собственото й дете сочат, че тя е
преживяла срам, унижение и морални болки със значителен интензитет.Отправените
унизителни реплики, с които е засегната и нейната човешка трагедия - загубата
на по-голямото й дете са причинили тежки психически и емоционални страдания у
тъжителката и са накърнили с по-голям интензивност честта и достойнството на
личността в сравнение с типичните прояви от този вид.От събраните по делото
доказателства е установено, че след инцидента пострадалата се е
затворила,преустановила е контактите с близките си,нямала е желание да излизала от дома си.Сънят й бил неспокоен,а
унижението от думите на подсъдимия предизвиквали суицидни мисли.Установено е по
делото, че тъжителката А. е с влошено здравословно състояние от години – **** и
след загубата на голямата си дъщеря е посещавала психиатър, като е провеждала и лечение с антидепресанти.
По изложените съображения въззивният съд
намира присъдата на първата инстанция, в гражданскоосъдителната
й част, за законосъобразна и изцяло съответна на принципа за справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Присъденото обезщетение в пълния му
предявен размер от 1000/хиляда/ лева за претърпени неимуществени вреди се явява
адекватно на претърпените неимуществени
вреди от пострадалата, поради което и няма основание да бъде намалено, така
както алтернативно се настоява от защитата на подсъдимия.
Искането на повереника
адв.Й. в тежест на подсъдимия да бъдат възложени
направените пред настоящата инстанция разноски от тъжителката А. за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева се явява неоснователно.При
института на реторсията разноските остават за сметка
на всяка от страните, както ги е направила, в който смисъл е и цитираното от първоинстнационния съд Решение №184 от 15.05.2013г. на ВКС
по н.д.№416/13г. на II н.о.
По изложените съображения
настоящият въззивен състав намира атакуваната присъда
в гражданскоосъдителната й част за правилна и
законосъобразна, което налага да бъде потвърдена. Присъдата в наказателната й
част е влязла в законна сила.
С оглед горното и на основание с чл.338 във вр.
с чл.334, т.6 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 238/27.09.2019 г.,постановена по НЧХД №
3473/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд – I н.с. в гражданскоосъдителната
й част.
ПРИСЪДАТА
в наказателната част е влязла в законна сила.
На
основание чл.340 ал.2 пр.2 от НПК страните да бъдат уведомени за изготвеното
решение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :