МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 120/08.05.2018г. по НОХД № 777/2018г.
по описа на ПРС - ХХІІІн.с.
Окръжна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.С. за това, че на 03.08.2017г. в гр. Пловдив съзнателно се е ползвал от неистински официални
документи - турско свидетелство за управление на МПС, издадено на името на M S с № ***/16.10.2009г.
и чуждестранен документ за самоличност - лична карта с № ***, издадена на името
на M S, като ги е представил пред И.Ж.Г. ***, М.П.П. -
Началник на група „ПОРИТХППСОС“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР –
Пловдив, и К.Т.А. - ***в група „ПОРИТХППСОС“ към отдел „Криминална полиция“ при
ОДМВР - Пловдив, когато от него за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление
по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно
„лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно реално.
Подсъдимият М.С. не се признава за
виновен, дава обяснения по случая.
Граждански иск не е предявен.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Подсъдимият М.С.
е роден на ***г. в гр. К, Р Т,
живущ ***, т, т г., със средно образование, женен, работещ, неосъждан.
М.С. е турски гражданин. Същият бил осъден с присъда №
2012/52 от 30.03.2012г. по дело с входящ № 2010/79 на 13-ти тежък наказателен
съд – гр. Истанбул, влязла в сила на 23.05.2013г., с която му било наложено
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 19 години и 12 месеца за
извършени от него престъпления, както следва: извършване на търговия или
осигуряване на наркотични вещества или производни и членство в организация,
образувана за извършване на престъпление. За да избегне изтърпяването на така
наложеното му наказание „лишаване от свобода“, подс. С.
напуснал Р Турция, където бил обявен за издирване във връзка с горното му
осъждане, след което на неизвестна дата се установил в Р България – в гр.
Пловдив, като към месец юни 2017г. обитавал жилище в гр. П, на бул. „П ш“ № ,
вх. „г“, ет., ап. , и
фактически стопанисвал ресторант „Х“, находящ се в същия град, на ул. „Славееви
гори“ № 21. Тъй като, обаче, не притежавал, а и поради посоченото му осъждане в
Р Турция не можел да се сдобие с необходимия му законен статут за пребиваване в
Р България в качеството му на чужденец, по неустановен начин и на неустановена
дата той успял да се снабди с неистински документи, които да ползва при престоя
си в страната ни, а именно: с турско свидетелство за управление на МПС,
издадено на името на M S с № ***/16.10.2009г. и чуждестранен документ за самоличност -
лична карта с № ***, издадена на името на M S.
В началото на месец юни 2017г. в ТДНС – Пловдив
постъпила оперативна информация за това, че подсъдимият се укрива от турските
съдебни власти в гр. Пловдив, като ползва неистински документ за самоличност - неистинска
чуждестранна лична карта, както и че евентуално бил съпричастен към трафика на прекурсори /оцетен анхидрид/ от България към Турция. За
разследване на тези обстоятелства било образувано досъдебно
производство № 100/2017г. по описа на отдел „КП“ – ОДМВР – Пловдив /от което с
постановление от 01.12.2017г. на ОП – Пловдив е било разделено настоящото досъдебно производство № 197/2017г. по описа на отдел „КП“
– ОДМВР - Пловдив/. В хода на така образуваното производство, на 03.08.2017г.
било извършено претърсване в ресторант „Х“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „С г“
№ , където в това време се намирал подсъдимият. Соченото процесуално-следствено
действие било извършено със съдействието на полицейски служители при отдел „КП“
при ОДМВР – Пловдив и на служители при ТДНС – Пловдив, между които били свидетелите
М.П. - Началник на група „ПОРИТХППСОС“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР
– Пловдив, К.А. - ***в група „ПОРИТХППСОС“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР
- Пловдив и И.Г. ***. В това си качество и с цел да установят самоличността на подс. С.М.П. и К.А. му разпоредили да се легитимира, като
представи документ за самоличност. Тогава подсъдимият извадил от борсетата си /кафява мъжка чантичка/ процесните
документи, а именно: турско свидетелство за управление на МПС, издадено на
името на M S
с № ***/16.10.2009г. и чуждестранен документ за самоличност -
лична карта с №***, издадена на името на M S, и ги
представил пред тримата свидетели - Г., П. и А., след което ги прибрал обратно
в борсетата и я оставил на рафт в ресторанта.
Въпросните документи - турско свидетелство за управление на МПС, издадено на
името на M S
с № ***/16.10.2009г. и чуждестранен документ за самоличност -
лична карта с № ***, издадена на името на M S, с които С. се легитимирал пред тримата свидетели,
били иззети като веществени доказателства по делото при извършеното претърсване
в посочения ресторант. В хода на същото процесуално-следствено
действие като веществени доказателства били иззети още: 1бр. мобилен телефон –
марка „Самсунг“ /с пукнато защитно стъкло/; 1бр.
карта „Прима“ на „Мобилтел“ ЕАД с № 89359019908 2 769785 6 – без СИМ картата, с
посочен на нея мобилен номер , ПИН и ПУК код; 1бр. мобилен телефон – марка „Самсунг“, бял на цвят, с черен протектор и надпис на
протектора: „i-berry“, ведно с
карта на „Теленор България“ ЕАД; 1бр. листче – бяло
на цвят, поставено в полиетиленов плик, с напечатани от двете му страни еднакви
надписи: „ВИК № ********** EVN № 4126129 домоуправ. № 10864912“. На същата дата – 03.08.2017г., обв. М.С. бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
В хода на досъдебното
производство на 03.08.2017г. е било извършено претърсване и в жилището,
находящо се в гр. Пловдив, бул. „П ш“ № , вх. „“, ет.
, ап. , ползвано от подс. М.С.,
при което като веществени доказателства са били иззети следните вещи: 1бр.
полиетиленова торба – бяла на цвят, с намиращите се в нея 1бр. мобилен телефон - марка „Алкател “, модел „ONE
TOUCH“ с № ,
без СИМ карта; 1бр. мобилен телефон - марка „Теленор
М100“, с ИМЕЙ , без батерия, без капаче и без СИМ карта в него; 1бр. мобилен
телефон - марка „Нокия“, модел 100 - с ИМЕЙ , с
батерия и с капаче, без СИМ карта; 1бр. мобилен телефон - марка „Самсунг“ - с ИМЕЙ , без батерия и с капаче, без СИМ карта;
1бр. мобилен телефон - марка „Самсунг“, черен на цвят
- с ИМЕЙ , с батерия и с капаче, без СИМ карта; 1бр. мобилен телефон - марка „Самсунг“, бял на цвят - с ИМЕЙ , без батерия, без СИМ
карта; 1бр. мобилен телефон - марка „Самсунг“, бял на
цвят - със заличен частично ИМЕЙ, виждат
се само първите цифри - 352906, без СИМ
карта; 1бр. мобилен телефон - марка „Нокия“ – сив на
цвят, с ИМЕЙ 520047717425922, без батерия, без СИМ карта; 5бр. батерии за
мобилни телефони, от които: 3бр. - марка „Самсунг“,
1бр. – марка „Нокия“ и 1бр. с надпис: „Mobi wire“.
При разследването като
веществено доказателство е бил приобщен чрез доброволно предаване от свидетеля М.Д.
1бр. мобилен телефон – марка „Самсунг“, със счупен
дисплей, с ИМЕЙ , ведно със СИМ карта на „Теленор
България“ ЕАД /л. 92/.
По досъдебното производство
е била назначена и изготвена техническа експертиза, според чието заключение
изследваните процесни документи – турско свидетелство
за управление на МПС, издадено на името на М S с № ***/16.10.2009г. и чуждестранен
документ за самоличност - лична карта с № ***, издадена на името на M S, са изцяло неистински
Така
очертаната фактическа обстановка се установява, според съда, по безспорен и
категоричен начин частично от обясненията на подсъдимия М.С., изразили се само
в отговори на определени въпроси, поставени му от защитата, от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели И. Ж Г., М.П.П., К.Т.А.,
от показанията на свидетеля М.Д., депозирани в хода на досъдебното
производство пред съдия и приобщени към доказателствата по делото на основание
чл.281 ал.1 т.5 от НПК. Възприетото по-горе се подкрепя и от приетите и
приложени по делото писмени доказателства – протоколи за претърсване и
изземване и фотоалбуми към същите, Разпореждания на ПОС, турско свидетелство за управление на МПС, издадено на
името на M S
с № ***/16.10.2009г. и чуждестранен документ за самоличност -
лична карта с № ***, издадена на името на M S, заключение на техническа експертиза, кореспонденция
с консулството на Р Турция в Р България, свидетелство за съдимост,
характеристична справка, находящи се по дознанието и съдебното дело.
Съдът кредитира и изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Г., П.
и А. и възприема заявеното от свидетеля Д. в разпита му пред съдия във фазата надосъдебнотопроизводство, като счита същите за логични, безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду
си и с писмените доказателства по делото.
Съдът напълно
се доверява и на заключението на техническата
експертиза, което намира за обосновано, незаинтересовано,
компетентно изготвено, с необходимите знания и опит, в съответствие с
материалите по делото.
От друга страна съдът не
дава вяра на обясненията на подс. С. относно
твърденията му, че веднага са му поставени белезници и никой не го е питал за
никакви лични документи. На първо място така заявеното се намира в пряко
противоречие с показанията на свидетелите Г., П. и А., депозирани както непосредствено след
инцидента, така и пред настоящия състав в разпитите им. В същите и тримата
свидетели са категорични и напълно последователни, като казват, че съвсем ясно на подс.
С. е било разпоредено да се легитимира, при което същият представил
инкриминираните документи по делото - турско
свидетелство за управление на МПС, издадено на името на M S с № ***/16.10.2009г.
и чуждестранен документ за самоличност - лична карта с № ***, издадена на името
на M S. За разлика от подсъдимия,
полицейските служители не се намират в никакви взаимоотношения със С. или друго
заинтересовано лице по делото, на инкриминираните дата и място просто са
изпълнявали служебните си задължения и поради това не възниква никакво съмнение
в достоверността на заявеното от тях относно авторството на извършеното деяние.
Още повече, че твърденията им не се опровергават от никакви други доказателства
по делото, включително и от поискания от защитата свид.
М.Д.. Последният по никакъв начин не допринася за изясняване на главните факти,
подлежащи на доказване в настоящото производство, доколкото описва обстановката
само да влизането на ресторанта на полицейските служители и факта, че в този
момент подсъдимият е бил в кухнята. За последвалите събития, обаче, този
свидетел не дава никакви сведения.
Поради това и обясненията на
подсъдимия, в обсъдената им част, следва да бъдат отхвърлени като недостоверни,
депозирани не с цел изясняване на обективната истина по делото, а единствено
като реализация на защитната позиция на С. по делото, с цел да бъде той
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Що се отнася до показанията на
свидетелите Г., П. и А. относно начина,
по който са им били представени инкриминираните документи, издадени на името на
подсъдимия, то наистина са налице известни разминавания в твърденията им.
Последните, обаче, касаят само факта чисто физически кой е извадил документите
от борсетата на С.. Същевременно и тримата свидетели
са категорични и напълно безпротиворечиво във
всичките си разпити потвърждават, че когато поискали лицата в ресторанта да се
легитимират, именно подс. С. им е показал къде се
намират документите му – в борсетета, всички отишли
до нея и от там били извадени документи, които да потвърдят самоличността му.
Точно същите документи, без в близост до тях преди или след това да е имало
други лица, са били иззети по делото и в последствие са били предмет на
изследване от техническата експертиза, която е дала категорично становище, че
са изцяло неистински.
При така установената
фактическа обстановка, съдът счита за доказан по несъмнен начин факта, че подсъдимият М.С. е реализирал от обективна и субективна страна
състава на деяние по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 03.08.2017г. в гр. Пловдив съзнателно се е ползвал от неистински
официални документи - турско свидетелство за управление на МПС, издадено на
името на M S
с № ***/16.10.2009г. и чуждестранен документ за самоличност -
лична карта с № ***, издадена на името на M S, като ги е представил пред И.Ж.Г. ***, М.П.П. -
Началник на група „ПОРИТХППСОС“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР –
Пловдив, и К.Т.А. - ***в група „ПОРИТХППСОС“ към отдел „Криминална полиция“ при
ОДМВР - Пловдив, когато от него за самото им съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл. С. ясно е съзнавал, че на инкриминираните дата и място се
легитимира пред посочените полицейски служители с неистински документи за
самоличност, но въпреки това им ги е представил, желаейки директно настъпването
на противоправните последици от извършеното. Пряко доказателство за това са
целенасочеността на действията му и приобщените по делото гласни и писмени
доказателства – показанията на свидетелите Г., П. и А., писмените доказателства - турско свидетелство за управление на МПС, издадено на
името на M S
с № ***/16.10.2009г. и чуждестранен документ за самоличност -
лична карта с № ***, издадена на името на M S, както и заключение
на техническата
експертиза.
Във връзка с горното, съдът намира за неоснователни
възраженията на защитата относно недоказаността на престъплението. Както вече се посочи
по-горе, настоящият състав намира за напълно доказано, по предвидения в чл.303
от НПК несъмнен начин факта, че именно С. се е ползвал от инкриминираните
неистински документи на процесните дата и място. Тук следва единствено да се
допълни, че не се констатират твърдените от защитата противоречия и непълноти в
показанията на свидетелите Г., П. и А., като такива не са установени и по реда
на чл.281 от НПК. Освен това, с оглед интензивността и спецификата на работата
на тримата полицейски служители, е напълно логично същите да нямат толкова ясен
спомен за събития, протекли преди немалък период от време. Така или иначе, по
основните факти, подлежащи на доказване в настоящото производство и тримата са
напълно категорични, последователни и непротиворечиви в твърденията си. По
отношение останалите доводи на защитата следва да се изтъкне, че не отговаря на
истината за други твърдения по тези факти на подсъдимия и свид.
Д.. Както вече се посочи, последният изобщо не описва да е бил очевидец на
събития след влизането на полицейските служители в заведението, когато
подсъдимия е бил в кухнята. Така заявеното, обаче, по никакъв начин не
противоречи на показанията на останалите разпитани свидетели, тъй като и
тримата полицейски служители всъщност описват какво се е случило след този
момент, тоест когато вече са били в пряк контакт с подсъдимия и със свид. Д..
Предмет на документните престъпления е този документ,
който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или
обстоятелства, или твърдения за съществуването на факти или обстоятелства,
които имат правно значение. Истински документ ще е налице, когато изразеното
писмено изявление е на действителния автор на документа. За неистинността на
документа е без значение дали съдържанието на изявлението е вярно или невярно.
От значение е дали посоченият автор в действителност не е съставил документа.
Различието между неистински документ и документа с невярно съдържание
(лъжливото документиране) се заключава в това, че неистинността при първите се
отнася до неавтентичността на автора на документа, а
вторият документ е истински по произход, но съдържа неверни обстоятелства или
изявления. Престъплението по чл.316 от НК е завършено, когато документът е
употребен. Употребата ще е налице при представяне на документа пред съответното
длъжностно или частно лице. Когато деецът се е насочил пряко и непосредствено
към употребата, но още не е използвал документа, ще е налице опит. Състава на чл. 316 от НК
е субсидиарен спрямо предходните състави на
документните престъпления тъй като изпълнителното деяние се изразява само в
ползването на опорочения документ когато той се представи.
С
гореописаното си поведение подс. С. категорично е
осъществил признаците на чл. 316 от НК,
тъй като от една страна безспорно се установи, че не е участвал при престъпното
съставяне на документите - турско свидетелство за управление на МПС, издадено
на името на M S с № ***/16.10.2009г. и чуждестранен документ за самоличност -
лична карта с № ***, издадена на името на M S, но същевременно също така категорично се доказа, че ги е употребил,
за да удостовери самоличността си пред полицейските служители, с което
престъплението е довършено.
С оглед така установената правна квалификация на
извършеното от М.С. престъпление, както и с оглед на целите по чл.36 от НК и
най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния
казус на същия следва да бъде определено и наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а
именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според настоящия състав именно с това наказание
ще бъдат постигнати целите на горепосочената норма като се подейства превъзпитателно
спрямо подсъдимия и същевременно предупредително по отношение на останалите
членове на обществото. При индивидуализация размера на така определеното по вид
наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат сравнително младата
възраст на подсъдимия и невисоката степен на обществена опасност на
престъплението му. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явява общия
интензитет на престъпната дейност на С., нелегално пребиваващ на територията на
Република Българи, с цел избягване изтърпяване на ефективно наказание „лишаване
от свобода” в значителен размер в Р Турция и опита му именно посредством
неистинските документи да избегне наказателна репресия. С оглед на изложеното
съдът намира, че най-справедливо е на М.С. да бъде наложено наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Въпреки липсата на предходни осъждания
на подсъдимия в Република България, за поправянето и превъзпитанието му,
настоящият състав е на становище, че така наложеното наказание една година и
шест месеца „лишаване от свобода” Е необходимо да бъде изтърпяно от същия
РЕАЛНО. Макар наказанието по вид и размер да съответства на изискванията на
чл.66 от НК и подсъдимият да не е осъждан, съдът намира, че не е налице третата
предпоставка за отлагане на наказанието. Както се посочи и по-горе разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и
именно на тази плоскост - личността на подсъдимия и прогнозата за неговото
поправяне и превъзпитание, съдът преценява, че с условното осъждане тази цел
може да бъде постигната. Този извод се основава най-вече на обстоятелството, че
макар С. да е осъждан в друга държава, с налагане на ефективно наказание
„лишаване от свобода”, същият очевидно не се поправил и превъзпитал, а с
бягството си зад граница е избегнал изтърпяването му. Освен това е необходимо
да бъде направена и преценка за общия превантивен ефект от наказанието,
изразяваща негативната обществена оценка за престъпното деяние. Поради
всичко изложено и на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, наложеното на
подсъдимия М.С. наказание от една година
„лишаване от свобода”, следва да бъде ИЗТЪРПЯНО от същия РЕАЛНО при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
Видно от приложените по
делото писмени доказателства, подс. С. е бил задържан
със Заповед по реда на ЗМВР на 03.08.2017г., а в последствие спрямо него е била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Поради това и на основание
чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НПК от така наложеното на М С.
наказание една година „лишаване от свобода”, следва да бъде ПРИСПАДНАТО
времето, през което е бил задържан – от 03.08.2017г. до влизане в сила на
настоящата присъда, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Иззетите и приложени
веществени доказателства - 1бр. турско
свидетелство за управление на МПС, издадено на името на M S с № ***/16.10.2009г.
и 1бр. чуждестранен документ за самоличност - лична карта с № ***, издадена на
името на M S следва ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата и да бъдат
УНИЩОЖЕНИ по определения ред след влизане на настоящата присъда в законна сила.
Веществените доказателства - 1бр. мобилен телефон – марка „Самсунг“
/с пукнато защитно стъкло/; 1бр. карта „Прима“ на „Мобилтел“ ЕАД с № – без СИМ картата, с посочен на нея мобилен
номер , ПИН и ПУК код; 1бр. мобилен телефон – марка „Самсунг“,
бял на цвят, с черен протектор и надпис на протектора: „i-berry“, ведно с карта на „Теленор
България“ ЕАД; 1бр. листче – бяло на цвят, поставено в полиетиленов плик, с
напечатани от двете му страни еднакви надписи: „ВИК № домоуправ. № 10864912“;
1бр. полиетиленова торба – бяла на цвят, с намиращите се в нея 1бр. мобилен телефон - марка „Алкател “, модел „ONE
TOUCH“ с № ,
без СИМ карта; 1бр. мобилен телефон - марка „Теленор
М100“, с ИМЕЙ , без батерия, без капаче и без СИМ карта в него; 1бр. мобилен
телефон - марка „Нокия“, модел 100 - с ИМЕЙ , с
батерия и с капаче, без СИМ карта; 1бр. мобилен телефон - марка „Самсунг“ - с ИМЕЙ , без батерия и с капаче, без СИМ карта;
1бр. мобилен телефон - марка „Самсунг“, черен на цвят
- с ИМЕЙ , с батерия и с капаче, без СИМ карта; 1бр. мобилен телефон - марка „Самсунг“, бял на цвят - с ИМЕЙ , без батерия, без СИМ
карта; 1бр. мобилен телефон - марка „Самсунг“, бял на
цвят - със заличен частично ИМЕЙ, виждат
се само първите цифри - 352906, без СИМ
карта; 1бр. мобилен телефон - марка „Нокия“ – сив на
цвят, с ИМЕЙ 5, без батерия, без СИМ карта; 5бр. батерии за мобилни телефони,
от които: 3бр. - марка „Самсунг“, 1бр. – марка „Нокия“ и 1бр. с надпис: „Mobi wire“; 1бр. мобилен телефон – марка „Самсунг“,
със счупен дисплей, с ИМЕЙ , ведно със СИМ карта на „Теленор
България“ ЕАД следва да бъдат ВЪРНАТИ на собственика им – подсъдимия М.С. след
влизане в сила на настоящата присъда.
В хода
на досъдебното производство са били направени
разноски за техническа
експертиза в размер на 120лв.
Предвид признаването на подсъдимия М.С. за виновен по повдигнатото му обвинение и на
основание чл.189 ал.3 от НПК същият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ОДМВР гр. Пловдив посочената сума.
На
основание чл.189 ал.2 от НПК направените разноски по делото за преводач в
размер на 30лв. в досъдебното производство и в размер
на 200лв. в съдебната фаза на процеса следва ДА ОСТАНАТ за сметка съответно на
органа на досъдебното производство и за сметка на
Съда.
Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, незачитане на
установения в страната правов ред и правилата за вярно документиране.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.