Решение по дело №185/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 71
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Веселина Тодорова Семкова
Дело: 20225300600185
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600185 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано по
жалба на частния тъжител Н.К. против Разпореждане №7730/23.11.2021 г., с
което е върната като нередовна тъжба с вх.№63863/28.10.2021 г., подадена от
нея срещу А.А., както и е прекратено наказателното производство по НЧХД
№7047/2021 г. по описа на ПдРС, Х н.с. Претендира се отмяната му.
В съдебно заседание тъжителят К. се представлява от повереника си
адв.П., който поддържа жалбата.
Подс.А. моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна
със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в
тяхната съвкупност, в контекста на наведените в жалбата оплаквания,
проверявайки правилността на обжалваното разпореждане в пределите на
чл.314 НПК, прие за установено следното:
С разпореждане от 03.11.2021 г. съдията-докладчик при първостепенния
съд е констатирал неизправност на депозираната до съда от Н.К. тъжба и е
1
оставил същата без движение с указание в 7-дневен срок от връчване на
съобщението да опише подробно какви са били действията, извършени на
28.05.2021 г. в гр.Пловдив от А.А., както и да представи доказателства за
внесена държавна такса в размер на 12 лева по сметка на ПдРС за образуване
на делото.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е
приел, че въпреки дадените й указания за отстраняване на констатираните в
тъжбата нередовности и срок за изпълнение, тъжителката не е изпълнила
въобще същите и то не само до датата на изтичане на срока, но и към датата
на постановяване на съдебния акт. Ето защо, считайки за налично
прекратителното основание по чл.24, ал.5, т.2 НПК, е върнал като нередовна
подадената от К. тъжба и е прекратил производството по делото.
Недоволна от постановения акт е останала частната тъжителка,
депозирала жалба срещу същия в законоустановения срок. Доколкото
изхожда от лице, упражнило предоставеното му от процесуалния закон право
да обжалва актовете, накърняващи правата и законните му интереси, жалбата
е допустима, а разгледана по същество – неоснователна поради следните
съображения:
Изведеният въз основа на приетата по делото фактология извод от страна
на първоинстепенния съд въззивната инстанция намира за законосъобразен и
обоснован. Съвсем правилно при отчетени нередовности на депозираната
тъжба, са дадени точни и ясни указания за отстраняването им, ведно с
отбелязване, че при неизпълнение следва връщане на тъжбата и прекратяване
на вече образуваното наказателно производство, доколкото същото не може
да продължи хода си. Съобщение в този смисъл, ведно с разпореждането на
съда е изпратено до тъжителката на указания от същата съдебен адрес в
гр.Пловдив, ул.“***. Всъщност по тези факти спор няма. Такъв е възникнал
относно датата на връчване на това съобщение на К., доколкото последната
претендира, че това е станало на 19.11.2021 г. и именно поради това си била
направила отбелязване върху връченото й съобщение, че срокът по него
изтича на 26.11.2021 г., с оглед на което и е инициирала отстраняване на
нередовностите на тази именно дата, съгласно поставения печат от ПдРС
върху уточняващата й молба /л.8/.
Видно от изпратеното до К. съобщение касателно постановеното
2
разпореждане от 03.11.2021 г., в същото действително налична е корекция
относно датата на връчването му на тъжителката. Тя от своя страна не
позволява установяване дали връчването е реализирано на 09.11.2021 г. или
на 19.11.2021 г., защото липсва отразяване коя цифра е била поправена: 0 на
1 или 1 на 0 относно въпросната дата от месец ноември. За изясняване на това
обстоятелство е изискана справка от първостепенния съд, като от изпратената
такава се установява, че съобщението с адресат Н.К. с баркод 202153390578 е
било връчено на 09.11.2021 г. лично на адресата и върнато в съда на
следващия ден от връчителя Т.К.. В този смисъл е и извлечението от
деловодната програма на контролираната инстанция /л.13 от настоящото
дело/. В контекста на тези констатации несъмнен се явява изводът, че
горецитираното съобщение е било връчено лично на адресата си К. на дата
09.11.2021 г. Застъпената от последната теза за поправка на цифрата 0 в
цифрата 1, а не в обратния смисъл от 1 на 0, относно конкретния ден се оказва
несъстоятелна, защото след като връченият вече отрязък от съобщението на
Н.К. е върнат в съда на 10.11.2021 г., както сочи извлечението от самата
деловодна система, то е невъзможно да е било реализирано връчване на
същото девет дни по-късно, тоест едва на 19.11.2021 г. Действително
поправка в самото съобщение е била извършена, но след като от обективните
данни по делото се установява в какво точно същата се е състояла, то
безспорен се явява изводът, че въпросното съобщение е било връчено на
09.11.2021 г., което означава, че преклузивният срок за отстраняване
нередовностите на тъжбата е изтекъл на 16.11.2021 г., след която дата
тъжбата е подлежала на връщане, а образуваното наказателно производство –
на прекратяване. Ето защо изложените в тази насока изводи от
първоинстанционния съд са съвсем правилни и не подлежат на коригиране в
претендираната от жалбоподателя и повереника му насока. Действително
самото прекратително разпореждане е изпратено до адреса по местоживеене
на тъжителката, а не отбелязания съдебен адрес, и там лично й е било
връчено, но това по никакъв начин не е накърнило процесуалните й права,
доколкото в законоустановения срок същата е упражнила правото си да го
обжалва пред настоящата инстанция, поради което и изтъкнатото в тази
насока възражение се явява неоснователно.
Съобразявайки се с гореизложеното, въззивният съд прие, че не са
налице основания за изменение или отмяна на обжалваното разпореждане,
3
включително и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, като контролираният съдебен акт следва да бъде
потвърден, поради което и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК Пловдивският
окръжен съд:
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №7730/23.11.2021 г. по НЧХД
№7047/2021 г. по описа на ПдРС, Х н.с., с което е върната като нередовна
тъжба с вх.№63863/28.10.2021 г., подадена от Н. КР. КР. против АНГ. В.
АНД., както и е прекратено наказателното производство по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4