Определение по дело №862/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 787
Дата: 8 юни 2020 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20205300500862
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 787

08.06.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                   

               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                      ХРИСТО  ИВАНОВ.

 

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело862  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.130  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба  на  Й.  Б.  А. ***,  ЕГН  **********,   чрез  пълномощника  му  адв. К.  И.,  против Определение  №3812  от  28.03.2020г., постановено по  гр. д. №97/2020г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХХІІ  гр.с., с  което  е  прекратено  производството  по  делото поради недопустимост  на  предявения  иск.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се  иска  отмяната  му  и  връщане  на  делото  на  първоинстанционния  съд  за  разглеждане  на  предявения  иск,  производството  по  който  е  прекратено. 

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. 

Първоинстанционният  съд  е  бил сезиран  с искове  с правно основание  чл.26, ал.1  от  ЗЗД  и  чл.124, ал.1  от  ГПК,  предявени  от Й.  Б.  А.  против  Н.  И.  К.,  за  обявяване  за  нищожни,  а  при  условията  на евентуалност-  за относително  недействителни,  на  6  джира  от  11.01.2017г.,  с които ответникът  е  прехвърлил  на  „КЦМ  2000“  АД  общо  2000  акции  от  капитала  на „КЦМ  2000“  АД.    За да прекрати  производството  по делото,  съдът  е  приел,  че в  предоставения  му  срок  ищецът  не  е  изпълнил  дадените  му  указания  за  отстраняване  на нередовности  на  исковата молба,  а  именно- да насочи  иска  си  и  срещу  дружеството- приобретател на  акциите  „КЦМ  2000“  АД.  

Частната  жалба  срещу  така  постановеното  определение  е  неоснователна, както  въззивната  инстанция  изцяло споделя  изложените  от първоинстанционния съд съображения  за  прекратяване  на  производството  по  делото.  Ищецът  е предявил  иск  за  прогласяване  на  нищожността  или  относителната  недействителност  на  джира  на  акции  от капитала  на „КЦМ  2000“  АД,  с  които  последните  са били прехвърлени  от  Н.И.К.  на  „КЦМ  2000“  АД,  поради  нарушения  на  разпоредбата на чл.8, ал.3  от  Устава  на дружеството, предвиждаща  при прехвърляне  на  поименни  акции  съответният  акционер  да  предложи  същите  на другите  акционери-  учредители,  а  като  ответник  по иска  е  посочил  само  джиранта    Н.  И.  К..   Исковата  молба  е  била  оставена  без движение  от  първоинстанционния  съд,  който  е  указал  на  ищеца  в  едноседмичен срок  от съобщението  да  насочи  иска  си  и  срещу  джиратаря  „КЦМ  2000“ АД,  което  обаче  ищецът е  отказал  да  направи.  При  това  положение  правилно  съдът  е  приел,  че  предявеният  иск  е  недопустим  и  е  прекратил  производството  по  него.  Независимо  че  е  едностранна  и  абстрактна  сделка,  джирото  на  акции  поражда права  за  приобретателя  и  винаги  обслужва  друга  каузална сделка  между  джиранта  и  джиратаря,  страните  по  която  с  оглед  естеството  на  правоотношението  следва  да  се приемат  за  задължителни  необходими  другари  при  предявяване  на  иск  от трето  лице  за  оспорване  на  джирото,  тъй  като  съдебното  решение,  с  което  се  установява  или  отхвърля  нищожността,  следва  да  бъде еднакво  спрямо  всички  страни  по сделката.  В този смисъл  е  и  цитираната от първоинстанционния  съд трайна  практика  на ВКС,  в  която  се  приема,  че  искът  за  обявяване  на нищожността  на  джиро  следва  да  се  предяви  както срещу  джиранта,  така  и  срещу джиратаря,  като обстоятелството,  че  същата  е формирана  по  искове  с  правно  основание  чл.71  и  чл.74  от  ТЗ  не  може  да  е  основание  за  игнорирането  й.   Посоченото  в  частната  жалба  Решение  №19  от 08.08.2019г.  на  ВКС  по  т.д.№2511/2017г.,  II  т.о.,   разрешава  въпроса  за  правните последици при  прехвърляне  на  винкулирани  акции  в  нарушение  на  установени  в  устава  на  акционерно  дружество  ограничения,  т.е.  същото  би  имало    значение  при  решаване  на  делото по същество, но в него  по  никакъв начин  не  е обсъждан  въпросът  кои  са  надлежните  страни  по  предявен  от трето  лице  иск  за  прогласяване  на  нищожност  на  джиро  на акции.    Предвид  горното  се  налага  изводът, че предявеният  от  ищеца  в  настоящото  производство  иск е  процесуално  недопустим,  тъй  като  същият,  въпреки  дадените  указания,  не  е  насочен  и  срещу  другата  страна  в оспореното  материално  правоотношение-  джиратаря  „КЦМ  2000“  АД, който  е  задължителен  необходим  другар  и  следва  да  бъде  обвързан  от  постановеното  по  делото  съдебно  решение.  

Предвид  горното  обжалваното  определение  следва  да  бъде  потвърдено.

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение  №3812  от  28.03.2020г., постановено по  гр. д. №97/2020г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХХІІ  гр.с., с  което  е  прекратено  производството  по  делото поради недопустимост  на  предявения  иск.

Определението  е  окончателно  и  не подлежи  на  обжалване. 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: