РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Ил. Костадинова
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Диана Ил. Костадинова Гражданско дело №
20215330114655 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Постъпила е искова молба от С. С. Р. чрез неговата майка и
законен представител В. И. К. против С. Г. Р., в която твърди, че на ***** е
роден ищецът в производството. С решение от 2014г. на IV бр.с., влязло в
законна сила на 28.05.2014г., е прекратен бракът между страните, като бащата
е осъден да заплаша издръжка на детето в размер на 100 лв. Със съдебна
спогодба, постигната на 16.05.2017г., първоначално определената издръжка е
увеличена на 170 лв., считано от 16.11.2016г. Според ищцовата страна са
настъпили причини за изменение на така определената издръжка от 170 лв.
След постановяване на последното решение до момента на подаване на
исковата молба изминали почти 5 години, при което съществено се изменили
обстоятелствата релевантни по отношение издръжката на самото дете. С. бил
на *** години, ученик в начално училище, имал нараснали нужди, нови и
променени потребности според възрастта си. Променени били и социално-
икономическите условия в страната. С. се обучавал целодневно, като се
хранил на обяд в училищен стол, който се заплащал веднъж месечно и
отделно му се предоставяли ежедневно джобни пари. Посещавал училищна
1
занималня и обучителен курс. От друга страна детето имало специфична
нужда от ортопедични обувки поради сериозен проблем с глезените и
ходилата, с поставена диагноза *****. Тези обувки почти ежемесечно се
подменяли с нови. Средно месечните разходи за отглеждането на детето били
в размер на около 1000 лв., като средно месечните сметки по консумативи
били около 450 лв. за цялото семейство или около 150 лв. припадаща се част
за детето. Отделно за храна месечно около 300 лв. за детето, за дрехи и
обувки, бельо и медикаменти средно месечно около 250 лв. Детето било
записано и посещавало ментална математика с месечна такса 140 лв. Освен
това посещавало и футбол, като месечната такса била 50 лв. За хранене на
обяд в училищния стол месечна такса 84 лв. За джобни пари за училище и
други игри и занимания - средно месечно 110 лв. Отделно при започване на
учебната година се формирал голям разход еднократно около 400 лв., а два
пъти годишно допълнително се заплащали суми от всички родители за
пособия и помагала, дезинфектанти и препарати, средно 50 лв. Основната
тежест по обгрижването на детето понасяла майката, която от последващ брак
имала още едно дете – И., което също живеело с нея. Бащата от своя страна
бил дезинтересиран от С., като не желаел да получава никаква информация
относно растежа на детето и постиженията му в училище. Не му купувал
нищо, нито дрешки, нито играчки, не го водил на почивка, на море, на
планина. Не взимал детето за изпълнение на режим на лични контакти.
Единствено в живота на детето го бил посетил един единствен път в дома на
майката, когато детето е било много малко на **** годинки. Самото дете не
го помнило и не би го разпознало, а бащата не участвал в живота на детето по
друг начин, освен да заплаща определената издръжка от 170 лв. Ответникът
бил здрав и в трудоспособна възраст. Работил в чужбина и имал трудови
доходи от там. Работил в А., близо до М., в ****. Правил ****. Оттам можело
да се направи извод за неговия среден доход, тъй като в тази сфера и област
надницата на ден била между 100-150 паунда, т.е. той получавал не по-малко
от 2200 паунда на месец. Той бил длъжен да допринася за отглеждането на
детето с издръжката му в по-голям размер. От 31.08.2021г, майката работила
като ***** със заплата 900 лв., с 6-месечен изпитателен срок в полза на
работодателя, което правило финансовото й положение нестабилно. Преди
това била безработна, а на предходна работа работила с работна заплата 650
лв. Майката живеела с двете си малолетни деца, като тя била тази, която
2
понасяла финансовата тежест и задълженията за издръжка на родителя към
детето. Това й създавало изключителни затруднения поради лишенията, които
изпитвала и ощетявала по-малкото си дете. Налагало се да разчита на
финансовата подкрепа на нейните родители, които живеели и работили в И. и
й изпращали средства, за да може да покрива семейните разходи. С оглед на
горното е направено искане съдът да измени издръжката, която ответникът е
бил осъден да заплаща на своето малолетно дете, чрез неговата и законен
представител, като увеличи същата от 170 лв. на 350 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.09.2021г., до настъпване на причина за
нейното изменение или прекратяване. Претендира се и законната лихва върху
всяка просрочена вноска. Направено е искане съдът да присъди в полза на
ищцовата страна направените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника.
Намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Размерът на
претендираната издръжка бил силно завишен, несъобразен с възможностите и
материалното му състояние, които за съжаление били силно намалели.
Изнесеното в исковата молба или категорично не отговаряло на
действителността или фактите били преиначени. Твърди, че е звънял
нееднократно на ищцата поне за да чуе детето си, като тя винаги го криела и
по всякакъв начин се стремяла да го раздели с него, включително и под
предлог, че поредният й мъж я ревнува, дори като се обаждал по телефона.
Твърди, че всъщност тя го търси единствено и само за пари. Той живеел и
работил в М., А.. Имал жена и дете. За съжаление в последните година и
половина заради пандемията доходите му рязко намалели заради
непрекъснатите ограничения, които в М. били изключително строги -
налагане на карантина заради болни от Ковид негови колеги, включително
три месеца било невъзможно да излиза от дома си. Налагало се да взема пари
назаем, както и да разчита на помощи от държавата. В последната година
средствата, с които издържал семейството си били около 1300 паунда
месечно, които били помощи от държавата, които били крайно недостатъчни
за живота в А. на семейството му, а от тях изпращал пари за определената
издръжка на С.. Заради липсата на средства не си идвал в България в
последните две години, но продължавал да се опитва да се свърже с бившата
си съпруга, включително и от чужди телефони, защото тя не винаги му
отговаряла. Твърди да се е интересувал от детето, да е звънял по празници, а
3
чрез баща си се опитвал да му дава и суми извън определената издръжка - за
първия учебен ден, за празниците, а и без повод, както и баща му се опитвал
да види детето. Парите били давани лично на детето, но със знанието на
майката, тъй като тя го придружавала при тези срещи. Едва през последната
година заплащал издръжката на куп за няколко месеца, доколкото имал
финансови затруднения. Твърди, че въпреки желанието си не може да плаща
увеличена издръжка, още повече в такъв огромен и невъзможен за
възможностите му размер.
Предявеният иск е по чл. 150 от СК.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, че С. С. Р. ЕГН ********** е дете на В.
И. К. ЕГН ********** и С. Г. Р. ЕГН **********
Видно от представеното Определение от 16.05.2017г. на Районен съд -
П., II брачен състав, постановено по гр.д. № 15691/2016г., влязло в сила на
същата дата, ответникът С. Г. Р. ЕГН ********** е осъден да заплаща на
малолетното дете С. С. Р. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В. И. К. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 170
лева /сто и седемдесет лева/.
От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна М. Г. К., живущ
на семейни начала с майката на ищеца става ясно, че познава майката на
ищеца В. от може би 6-7 години. Живеели заедно от 3 години. За С. се
грижили той и майка му. Тя имала и друго дете - И. се казвало, което живеело
при тях, от време на време го взимал и баща му. Живеели в жилището на
свидетеля в *****. Мисли, че са успяли да създадат нормални условия на
детето за живот. Имало негова стая, гардеробче, легло, телевизор, осигурили
му всички нужни неща, които трябват на едно дете. В редки случаи за детето
помагала бабата на В. по майчина линия. Свидетелят водил детето сутрин на
училище, взимал го от училище, водил го на курсове, на уроци, на спортни
мероприятия. Детето ходило на футбол и на ментална математика. За
футбола месечната такса била вразмер на 50 лв., а за менталната
4
математика - 130 лв. на месец, отделно храната в училище за обяд била
някъде около 83-84 лв. Детето имало заболяване на крачетата, самите му
стави били по-слаби и се налагало по - качествени обувки да се купуват, по-
често ги късало. За 2-3 месец били купили около 7 чифта обувки. Това се
налагало, защото детето късало обувките поради спецификата на походката
си. Ходило на една страна. И ортопедични обувки купували, но в училище
нямало как винаги да е с такива обувки, защото преподавателите имали
условия- искали един чифт спортни обувки там да се оставят. Не можело само
един чифт ортопедични обувки да има. С. бил претенциозен към храната,
една от любимите му храни била пица „Феличана“, но като му купили от
магазина искал допълнителни добавки, искал кашкавалче. Детето обичало
предимно месо -свинско месо. Обичал суши да яде Освен това С. често
боледувал, все бил настинал и за това нещо му купували имуностимулант.
Малкото шишенце било към 50 лв., голямото към 90 лв. За два месеца горе-
долу стигало едно шишенце. Често купували долнища и горнища – по два-три
комплекта на месец. Над 400 лв. семейството отделяло за сметките за
домакинството. С. имал личен телефон с карта и интернет.
Свидетелства, че никога не е виждал бащата на С.. Не знае да го е
търсил. Откакто живеели заедно никога не бил идвал. Мисли, че не е търсил
и майката по телефона. Детето, ако два-три пъти е говорило с него, то е през
на дядо си телефона. С дядото по бащина линия няколко пъти били
разговаряли по телефона. Дядото имал номера на детето. Доколкото знае
няколко пъти детето се е виждало с дядото, може би два-три пъти за периода
откакто са заедно с В., откакто живеели заедно. Знае, че по никакъв начин
бащата не участва в живота на С.. Той изпращал чрез баща си само
издръжката и то няколко пъти в годината, не ежемесечно, а когато му
скимнело в годината. Не знае дядото да е правил подаръци на детето. Мисли,
че не е. Тази година мисли, че С. не се е срещал дядо си. С. знаел, че има
сестра от друга връзка на баща си. Майка му му била казала. Бащата по
никакъв начин не бил правил опит да запознае двете деца. Доколкото знае
бащата е идвал в България, стоял е доста време с новата си жена. Стоял е тук
безхаберно и не е направил опит да се свърже с майката и с детето по
някакъв начин.
5
От разпита на допуснатия свидетел на ответната страна Г. И. Р.,
баща на ответника, дядо на ищеца, става ясно, че синът му – ответника в
производството живее в М.. Не си бил идвал в България от 3 години. Искал
да си идва, обаче заради пандемията от лятото 2020г. не си бил идвал. В М.
имал семейство, женен бил, имал си дете, гледали го там. Сега направило
**** годинки второто му дете. От началото на пандемията не работил всеки
ден. Работил в **** като *****, взимал около 1300 паунда месечно. Затваряли
ги постоянно. Ако намерили един човек с Ковид затваряли обекта. Жена му
не работила, гледала си детето. Помощи някакви взимала жена му за детето и
с неговата заплата от 1300 паунда живеели. Свидетелят говорил съссина си по
телефона. Не можел даси дойде, защото това щяло да муструва много
разходи, а той не разполагал стези пари. Парите за издръжката на С.
изпращал по пощата и свидетелят ги пращал на детето. Ответникът живеел на
квартира в М.. Свидетелят бил ходил преди 3 години там - тогава живеели в
къща 11 човека. Свидетелят, когато бил виждал С. му давал по 20 лв., един
път и 100 лв. му дал. Ответникът казвал на баща си, че е правил опити да се
свърже с детето, но не знаел защо несесвързва с него. На другото дете му
правили операция на ръчичките на 13.12. Не ходили на почивка, защото
имали разходи. Имало нещо на ръчичката, на пръстчето на второто дете на
ответника и затова се наложила операция, не знае точно. Не ходило на
градина, майка му го гледало.
Преди за започне училище С., не помни кой месец било дал на майка
му В. 100 лв. Свидетелят имал телефона на С. и винаги му се обаждал. Един-
два пъти говорили с баща му по телефона.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели на ищцовата
и ответната страна, тъй като същите пресъздават непосредствените си
впечатления от отношенията на страните, не са противоречиви и съответстват
на събрания доказателствен матиреал по делото.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП- П. става ясно по
данни от майката , че двамата с бащата сключват граждански брак през *****
г. От брака си имат едно дете - С. на ***** г. По време на брака си са живеели
в И. при родителите на г-жа К. и изцяло разчитали на тяхната финансова
издръжка. Майката споделя, че една седмица след раждането на сина им
бащата заминава за Б. и прекъсва всякакъв контакт с тях. След известно време
г-жа К. и С. се връщат в България, след което се връща и г-н Р. и тримата
отново заживяват заедно на квартира, защото неговата майка ги гони от
6
жилището й. През 2014г. родителите на детето се развеждат. Като причина за
раздялата майката посочва, че бащата не желаел да работи, тя изцяло
издържала семейството с подкрепата на нейните родители и на неговия баща.
След развода родителските права са определени на майката като на бащата е
определен режим на лични контакти. Г-жа К. заявява, че режимът не се
спазва, защото г-н Р. не е търсил контакт със сина им. Майката казва, че
бащата е искал да се откаже от родителските права. На г-н Р. е определено да
изплаща месечна издръжка от 170 лв., която той изплаща един път годишно.
Г-жа К. разказва, че има още едно дете на **** г. от друг брак. Споделя, че с
неговия баща са разведени, но двамата поддържат много добри
взаимоотношения, двамата съвместно полагат грижи за него, въпреки че към
настоящия момент тя съжителства на семейни начала с друг мъж. Основните
грижи за детето С. в момента се поемат от майката . Майката полага
адекватни грижи за С. предвид възрастта му - посрещнати са здравните,
емоционалните и образователните му потребности. Малолетният получава
обич и внимание от майка си. Майката и детето живеят с новия й партньор в
собствения му апартамент. Жилището се състои от детска стая, спалня,
трапезария, кухня и санитарен възел. Апартаментът е обзаведен с
необходимите мебели и уреди за домакинството, спазва се добра хигиена,
жилището е обезопасено. Г-жа К. работи във фирма ****** като *****, с
работно време от 9,00 ч. до 18,00 ч. и с брутно трудово възнаграждение от 900
лв. Майката казва, че бащата не дава пари за издръжката на С.. Детето
контактува с баба си и дядо си по майчина линия и с дядо си по бащина
линия. Приятелският кръг на детето е изграден от деца от училището, в което
учи и от квартала, в който живеят. С. е ученик в СУ ******. Според майка му,
той е послушен, спазва наложените му правила и ограничения. Г-жа К.
посещава родителските срещи в училището, интересува се от успеваемостта
на сина си и му помага в усвояване на нови знания. С. тренира футбол, за
което майката заплаща 40 лв. месечно и посещава уроци по ментална
математика, за които г-жа К. заплаща 130 лв. месечно. По наблюдение на
социален работник, детето е привързано към своята майка. Има изградена
емоционална връзка е нея. Не е наблюдаван контакта на С. с баща му. По
данни на г-жа К. тя познава приятелския кръг на сина си, разпознава
промяната в настроението на детето си и може да реагира адекватно на
ситуации, свързани с него. Майката казва, че С. много е привързан към новия
й партньор и двамата имат изградена емоционална връзка. Към настоящия
момент двамата родители не поддържат връзка и контактът между тях е
прекъснат.
За майката на детето съобразно приетата по делото справка от
НАП – П., става ясно че за лицето В. И. К. ЕГН **********: няма
регистрация като едноличен търговец и няма участие в търговски дружества;
няма регистрация като самоосигуряващо се лице; Няма данни за подадени
Годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2019г. и
2020г.Съгласно Справка за изплатени доходи по чл. 73. ал. 1 и ал.6 от ЗДДФЛ
7
ЕГН, за лицето няма данни за изплатени доходи по извънтрудови
правоотношения за отчетни 2019г. и 2020г. Има декларирани МПС-та :
******. Няма данни за декларирано недвижимо имущество, /по данни на
Общините/
За бащата на детето и ответник в производството има следните
данни: За лицето С. Г. Р. с ЕГН ********** : Лицето няма регистрация като
едноличен търговец и няма участие в търговски дружества; няма регистрация
като самоосигуряващо се лице. В „Регистъра на осигурителите за
регистрирани трудови договори", няма данни за подадени уведомления по
чл.62, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ за регистрация на действащи трудови
договори за периода от 01.01.2019 г. до настоящия момент. Няма подадени
данни за осигуряването на лицето по ЕГН - Декларации Обр.1 за периода от
01.01.2019г. до 31.10.2021г. Няма данни за подадени Годишни данъчни
декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2019г. и 2020г. Съгласно
Справка за изплатени доходи по чл. 73, ал. 1 и ал.6 от ЗДДФЛ по ЕГН, за
лицето няма данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за
отчетни 2019 г. и 2020 г. Има декларирани данни за недвижим имот –
собственик на сграда в гр. С. Няма декларирани МПС /по данни на
Общините/.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се
установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен
8
първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от
родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка
в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е
налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения
размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди 4
години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето.
Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в страната,
при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с
определените преди 4 години средства от 170 лева- издръжката, която
ответникът е осъден да плаща. Освен това трябва да се има пред вид, че
майката осъществява и фактическото отглеждане на детето. От друга страна
има данни и не сеспори по това между страните, че бащата на детето полага
грижи и за издръжка на друго малолетно дете. Бащата на детето е млад, здрав
и в трудоспособна възраст, живее и работи в страна с високстандарт на
живот и реализира месечен доход многократно над размера на средния за
България такъв. Следва да се има предвид, че бащата не участва по друг
начин в отглеждането и възпитанието на детето. Съдът има предвид, че при
предходното определяне на издръжката детето не е било във възраст, за да
е имало толкова потребности както понастоящем. В момента обаче нуждите
на детето са завишени с оглед факта, че има нужда от дневни в по-висок
размер предвид активния растеж и нуждата от повече питателна и
здравословна храна. Детето има формиран хранителен и дневен режим,
съобразен с възрастта си. С. посещава футбол и курсове по ментална
математика, които ежемесечно възлизат около 170 лева. Детето има
здравословен проблем с крачетата и се нуждае от постоянна смяна на
обувките, понеже поради спецификатана походката си къса обувките
ежемесечно. При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който
да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на
родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 440 лв
- за храна, дрехи, обувки, ток, вода, интернет, за развлечения, подходящи за
дете на неговата възраст, за училищни пособия и материалии, за извънкласни
9
занимания и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива,
необходими за правилното интелектуално и физическо развитие, както и за
задоволяване на здравословните проблеми и необходимите за това лекарства
и витамини. Необходими са средства и за здравословен хранителен режим.
При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето
живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият
съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 270 лева месечна
издръжка за детето си, а останалите 170 лева следва да се поемат от майката,
която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за
сумата в размер на 270 лева месечно за детето С., начиная от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 15.09.2021г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради
което и следва да бъде уважен в този размер. Възражението на ответната
страна, че средствата му от труд са намалели, поради пандемията от
Ковид не следва да се кредитират, доколкото пандемията е в световен
мащаб и е засегнала и България, където също съществуват редица
ограничения свързани с полагането на труд и не само. Все пак ответникът
предпочита да работи и живее във В., въпреки трудностите, които твърди в
отговора си на исковата молба.
За разликата над сумата от уважения размер от 270 лева до пълния
претендиран размер от 350 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Не се установи от доказателствата по делото
детето да има нужди толкова различни и по-високи от своите връстници.
Не може да се приеме за нормално, че детето къса по два- три комплекта на
месец и съответно му се купуват по толкова ежемесечно. Не може да се
приеме и това, че детето се храни предимно със суши и пици и това
оскъпява разходите му за живот. Освентова и майката и бащата надетето
имат по още едно малолетно дете за което да полагат грижи. Дететона
ответника от втората му връзка е със здравословни проблеми и видно от
показанията на разпитания свидетелна ответната страна е претърпяло
операция през декември 2021г. за която също са били необходими средства,
както и такива за възстановяването на детето.
10
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи
окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на
присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на сумата от 144 лева (сто,
четиридесет и четири лева)– държавна такса върху увеличения размер на
издръжката /100 лв. х 36 месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с
отхвърлената част. Ищецът претендира разноски в настоящето производство,
а и има доказателства за направени такива. Представено е адвокатско
пълномощно, видно от което направените в производството разноски от
страна на ищеца за един адвокат са в размер на 300 лева /л.5 от делото/-
минималния адвокатски хонорар за предявения иск по чл. 150 от СК.
Искът е уважен частично. Така разноските, които ответникът дължи на
ищцовата страна са в размер на 166.67 лева /сто, шестдесет и щест лева и
шестдесет и седем стотинки/. На ответникът се дължат разноски , съобразно
с отхвърлената част на иска. Ответникът обаче не претендира разноски. Не
съществуват и доказателства за направени такива от ответната страна .
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за
присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Определение от 16.05.2017г. на
Районен съд - П., II брачен състав, постановено по гр.д. № 15691/2016г.,
влязло в сила на същата дата, месечна издръжка, дължима от С. Г. Р. ЕГН
********** на малолетното дете С. С. Р. ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител В. И. К. ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА
същата от 170 лева /сто и седемдесет лева/ на 270 лева (двеста и седемдесет
лева) месечно, считано от 15.09.2021г. до навършване на пълнолетие от
детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното
11
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска заразликата над уважения размер от 270лева до
пълния претендиран такъв от 350лева.
ОСЪЖДА С. Г. Р. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд- Пловдив сумата от 144 лева (сто, четиридесет и четири лева)– държавна
такса върху увеличения размер на издръжката /100 лв. х 36 месеца х 4%/.
ОСЪЖДА С. Г. Р. ЕГН ********** да заплати на малолетното дете С.
С. Р. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В. И. К.
ЕГН ********** сумата от 166.67 лева /сто, шестдесет и щест лева и
шестдесет и седем стотинки/- направени разноски в производството от
ищцовата страна за хонорар на един адвокат съобразно с уважената част на
иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________
12