№ 5894
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110127416 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 11.10.2020г. пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, настъпило в района на гр. София, е изплатил по застраховка “Каско”
обезщетение за причинени имуществени вреди на увредения автомобил „Тойота Ланд
Круизер“ с рег. № СА 5054 РТ в размер на 496,89 лв. Посочва, че ПТП-то е настъпило по
вина на водача, управлявал застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” автомобил „Пежо 301“ с рег. № СВ 7547 НА. Счита, че с изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
ответника като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” и въпреки
отправените покани до него, същия не е заплатил дължимата сума, ликвидационни разноски,
както и законна лихва за забава от датата на подаването на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, оспорва механизма на ПТП описан в исковата
молба и причинната връзка между настъпилото ПТП и вредите. Счита, че не е налице
противоправност, прави възражение, че водачът на автомобила, застрахован при ищеца има
изключителна вина за настъпване на ПТП-то. Твърди необосновано завишаване на размера
на определеното от ищеца обезщетение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
1
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да
има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
С доклада по чл. 146 ГПК като безспорно между страните е отделено:
Валидно към 11.10.2020г. облигационно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско” между собственика на автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА
5054 РТ и ищцовото дружество.
Видно е от справка в информационен център към Гаранционен фонд, че към
11.10.2020г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за
„Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил „Пежо 301“ с
рег. № СВ 7547 НА и ответното дружество.
От представен опис за масово плащане се установява, а не се и оспорва, заплащане на
сумата от 496,89 лв. обезщетение на собственика на автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с
рег. № СА 5054 РТ М. Стоянова- Иванова.
Ответникът оспорва механизма на ПТП и вината на водача на лек автомобил „Пежо
301“ с рег. № СВ 7547 НА.
Съдът счита, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване
механизма на настъпване на процесното ПТП. Съгласно показанията на св. В. И., водач на
„Пежо 301“ с рег. № СВ 7547 НА, произшествието е настъпило поради движение на
автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА 5054 РТ назад, в лентата, в която са се
движили двата автомобила. Според показанията на св. М. Г.-Иванова, произшествието е
настъпило поради невъзможност за спиране и сблъсък, причинен от водач на „Пежо 301“ с
рег. № СВ 7547 НА, който поради движение с несъобразена скорост се е спрял в нейния
автомобил. Свидетелката твърди, че не се е движела назад, а е спряла аварийно, за да слезе
синът . В изготвения двустранен констативен протокол не се признава вина на някой от
участниците. От него не се установява по категоричен начин механизма на ПТП-то. Според
вещото лице не може да се определи кой от така описаните два механизма на настъпване на
ПТП-то е по-вероятен /така в разяснения на в.л. от с.з от 18.11.2022г. и отговор на задача 5
от доп. САТЕ/. Това се извежда още и от внимателен прочит на отговорите по останалите
поставени на вещото лице задачи по изготвените САТЕ и допълнителната САТЕ и
двукратното му изслушване в съдебна зала. Без значение е изправността на електрическата
системата на автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № СА 5054 РТ, върху което набляга
ищеца. Това е така, тъй като изправността не би могла да опровергае показанията на св. В.
И., а единствено да потвърди до известна степен тези на св. М. Г.-Иванова, което не би
отстранило противоречието помежду им. Още повече такава изправност не е била доказана
от страна на ищеца, в чиято тежест е да докаже в пълна степен исковата си претенция, а и
същата не може да се презумира. За да бъде осъществено главно доказване е необходимо
след изясняване на обстановката да не остават съмнения относно елементите на
разглеждания фактически състав. В случая, по горните съображения, съдът не може да
достигне до еднозначен извод за механизма на настъпване на процесното ПТП. Ето защо
съдът намира, че не е доказан в условията на пълно и главно доказване състава на чл. 45
ЗЗД, поради което искът за сумата от 511,89 лв. следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по производството:
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на ответника
и разпоредбата на чл.78 ал. 3 от ГПК, ищецът носи отговорността за заплащане на
направените от ответника разноски в цялост.
Разноските направени в производството от страна на ответника са, както следва:
юристконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 25 НЗПП, в размер на 100
лв., дължими от ищеца.
2
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „...” ЕАД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., срещу „Д.З.” АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...,
иск с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ за сумата 511,89 лв., представляваща неплатен
размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по имуществена застраховка „Каско” относно автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с
рег. № СА 5054 РТ, поради настъпило в района на гр. София пътнотранспортно
произшествие на 11.10.2020г. по вина на водача на автомобил „Пежо 301“ с рег. № СВ 7547
НА, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „...” ЕАД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.З.” АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание
чл.78 ал.3 от ГПК разноските по делото в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3