РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1997
гр. Пловдив,09.10.
2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ
отделение, ХІІ състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесетата година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно
дело № 2591 по описа за 2017 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано е по жалба на В.Б.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. П.К. против Решение № 2153 - 15- 172
от 25.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив.
С посоченото решение е:
1. Потвърдено Разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-23 от 28.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ - Пловдив в частта с която е отменено Разпореждане № 51012345/Протокол №
N01077/09.09.2003г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ -
Пловдив и всички последващи го.
2. Изменено Разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-23 от 28.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ Пловдив, в частта с която на В.Б.П. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст като е изменена от 23.11.2016г. пожизнено личната й
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Осигурителен стаж от II категория труд ………………………..07
г. 04 м. 03 дни
осигурителен стаж от III категория труд…………………………20
г. 06 м. 01дни
На основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж от
трета категория …...…29 г. 08 м. 05 дни
За времето: 01.01.1991 - 31.12.1993 г.
Общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен
доход)……143851.00 лв.
и 15.03.1998 г.- 14.10.2003 г.
Осигурителен доход за периода
15.03.1998-30.06.1999г.…………1228528.00 лв.
Осигурителен доход за периода
01.07.1999-14.10.2003г.……………..6558.00 лв.
Общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен
доход)……….7786.53 лв.
Индивидуален коефициент -1.102
Средномесечен осигурителен доход за страната за 11.2015
- 10.2016г…………………………………………………………………………..763.23 лв.
Доход за изчисляване размера на пенсията…………………..………….841.08
лв.
Съгласно чл.70, ал.1 КСО – 32.63 % от 841.08 лв………………………..274.44
лв.
От 01.07.2017г. на основание §53, ал.2 от ПЗР на
ЗИДКСО
Индивидуален коефициент - 1.102
Средномесечен осигурителен доход за страната за 11.2015
- 10.2016г…………………………………………………………………………..763.23 лв.
Доход за изчисляване размера на пенсията………………………………841.08
лв.
Проценти осигурителен стаж - 29 г. 08 м. * 1.126% =
33.40%
Съгласно чл.70, ал.1 КСО - 33.40 % от 841.08 лв…………….…………..280.92
лв.
МЕСЕЧНА СУМА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ:………….……………………………..280.92
лв.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на административния акт, постановен в
противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочено е, че не са изложени мотиви обосноваващи
необходимост за отмяна на разпореждането с което е отпусната пенсията и всички
последващи го. Според жалбоподателя отмененото разпореждане от 09.09.2003г. е
индивидуален административен акт, като същото не е обжалвано и е влязло в сила и
като такова може да бъде отменено само по реда на възобновяването на
административното производство по чл.99 и чл. от АПК и то само в сроковете
предвидени в чл.102 от АПК, които в случая са изтекли. Излага становище, че
неправилно органа се е позовал на чл.108 ал.1 т.1 от КСО, която не дава
възможност неограничено във времето да се отменят влезли във сила разпореждания
по чл.98 ал.1 т.1 от КСО, както и че неправилно се е позовал на Наредбата на за
пенсиите и осигурителния стаж, която не предвижда задължение на пенсионираните
лица да съхраняват при себе си оригиналите на документите, удостоверяващи
осигурителния им стаж, като тези документи следва да се съхраняват в
пенсионното досие, което се съхранява в ТП на НОИ съгласно чл.9 ал.1 от
Наредбата. На следващо място посочва, че неправилно й е изчислен трудовия стаж,
като в „******* АД Пловдив има трудов/осигурителен стаж II категория 07 години и 06 месеца, а не 07 год. 04 м.
и 03 дни. Изложено е, че в ******* Пловдив е работила от 22.06.1974г. до 17.03.1975г.,
т.е. 08 м. и 23 дни, който стаж не е отчетен. Наведени са доводи, че при
издаване на оспорваното решение не е взет предвид и осигурителния стаж по чл.79
от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./ 10 месеца за периода
01.12.1996г. – 30.09.1997г., като на база неправилно изчисления осигурителен
стаж, неправилно е определен началния момент, от който е придобила право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.1 от КСО. На
следващо място се поддържа, че при изчисляване на осигурителния й стаж при
пенсиониране по чл.68 ал.1 от КСО следва да се отчете и осигурителния стаж на
родителите й като член кооператори в ТКСЗ с.Брестовица за периода 1957г. – 23.01.1969г. – 11г. 00м.
и 23 дни, които се отнасят и за нея. В жалбата е посочено, че неправилно в
обжалваното решение, условията за пенсиониране са определени по чл.68 ал.3 от КСО.Иска се отмяна на оспореното решение в обжалваните му части или да се върне
преписката на административния орган с указания за правилно прилагане на
закона. Претендират се направените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП
на НОИ - гр.Пловдив, чрез процесуалния
си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и недоказана
и като такава следва да бъде отхвърлена. В писмено становище приложено по
делото се поддържа, че оспореният административен акт е законосъобразен и
съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира
се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
4.
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо
правен интерес от оспорване срещу индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол за законосъобразност, засягащ неблагоприятно правната сфера
на оспорващия в оспорената част, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите и тяхната
хронология :
5.
С Разпореждане № **********/Протокол № N01077/09.09.2003г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив (лист 20
по делото) на В.Б.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 23.01.2003г., определена за 17г.
06м. 14 дни осигурителен стаж от втора категория труд, 16г. 10м. 25 дни
осигурителен стаж от трета категория труд, общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд 38г. 09м. 28 дни. Индивидуалният
коефициент 1.368 е изчислен от доход за периодите 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г.
с доход 205854,00 лв. и 15.03.1998 г. - 31.12.2002 г. с доход 6379.89 лв.
6. С Разпореждане № **********/Протокол № 2141-15-23/28.06.2017г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, на
основание чл. 99, ал.1, т.2 б. „г“ на КСО и чл.68 ал.3 от КСО е отменено разпореждане № **********/Протокол
№ N01077/09.09.2003г. и всички последващи го и е отпусната от 23.11.2016г. пожизнено по
чл.68 ал.3 от КСО лична пенсия за ОСВ в минимален размер съгласно чл.70 ал.10
от КСО 137.17 лв.
В хода на това производство от страна на пенсионните
органи е прието, че в ТП на НОИ Пловдив е предприета процедура по проверка на
достоверността на отпуснатата пенсия и установяване на осигурителен стаж на П.,
съгласно чл.108, ал.1, т.1 от КСО. От П. с писмо изх.№ К-9043/11.03.2013г.
(лист 27) е изискано да представи всички
документи, удостоверяващи трудов/осигурителен стаж. От страна на П. е посочено,
че не съхранява документите, въз основа на които й е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст през 2003г. От страна на контролните органи при ТП
на НОИ Пловдив е прието, че са налице известни несъответствия със зачетения
стаж по Разпореждане № **********/Протокол № N01077/09.09.2003г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ гр. Пловдив. Така е прието, че въз основа на получените документи и
данни от Регистъра на осигурените лица в НОИ - Пловдив, установения
осигурителен стаж на П., съгласно който следва да се прецени право на пенсия е
осигурителен стаж от втора категория труд - 07г. 04м. 03 дни, осигурителен стаж от трета категория труд –
06г. 00м. 17 дни, общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО, превърнат към трета
категория труд 15г. 02м. 21 дни.
Прието е, че не се потвърждават данните за
осигурителен стаж и доход на П. в разпореждане № **********/Протокол №
N01077/09.09.2003г., а именно осигурителен стаж от втора категория 17г. 06м. 14
дни и от трета категория 16г. 10м. 25 дни, както и осигурителен доход за
периодите 01.01.1991г. - 31.12.1993 г. с доход 205854,00 лв. и 15.03.1998 г. -
31.12.2002 г. с доход 6379.89 лв.
Въз основа на тези данни е прието, че към
23.01.2003г. за П. не се доказва да има право на отпуснатата пенсия на
основание § 4, ал.1 от ПЗР КСО, както и че няма данни, съгласно саморъчната й
декларация и служебно възстановения стаж, да има положен стаж втора категория
17г. 06м. 14 дни, даващ право на пенсия на основание § 4, ал.1 от ПЗР КСО при
навършена възраст 52 години. При тези данни е прието, че П. придобива право на
пенсия за ОСВ на основание чл.68 ал.3 от КСО при навършена възраст 65 години и
10 месеца на 23.11.2016г. и тъй като не е установено да е получен осигурителен
доход за периода от 01.01.1991г. – 31.12.1993г. пенсията следва да се отпусне в
минимален размер съгласно чл.70 ал.10 от КСО до представяне на документ за
доход от друг избран от лицето тригодишен базисен период.
7.П. е обжалвала така постановеното разпореждане пред
Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, като към жалбата е приложила копия от УП 2
№ 4/17.07.2017г. – *******, УП 3 № 025/06.07.2017г. ****** УП 3 №
28/12.07.2017г. – „****** ЕООД, осигурителна книжка, удостоверение № 121 от
05.09.2006г. - кметство с.Брестовица, удостоверение № 122 от 05.09.2006г. -
кметство с.Брестовица. В самата жалба е посочено, че този осигурителен стаж е
достатъчен с оглед изискванията на чл.68
ал.1 и ал.2 от КСО – в редакцията към 31.01.2011г. (момента на навършване
на пенсионна възраст – 60години и 34 години осигурителен стаж).
8. Във връзка с представените с жалбата документи е
извършена служебна проверка.
С писмо изх. № 1012-15-192# 3/09.08.2017г. (лист 76) до
******* ЕООД е изпратено искане за потвърждаване на данните по Обр. УП 3 №
28/12.07.2017г., в отговор на което с потвърдително писмо вх. № 1012-15-192#8/21.08.2017г.
(лист 84) е удостоверена верността на данните в обр. УП 3 № 28/12.07.2017г.
С писмо изх. № 1012-15-192# 1/09.08.2017г. (лист 77) до
****** АД е изпратено искане за потвърждаване на данните по Обр. УП 3 №
025/06.07.2017г. и обр. УП 2 № 4/17.07.2017г., в отговор на което с писмо изх.
№ 258/16.08.2017г. (лист 81) е потвърдено, че УП 3 № 025/06.07.2017г. и УП 2 №
4/17.07.2017г. са издадени от служители на дружеството въз основа на
разплащателните ведомости и личното досие на В.П., като е приложено заверено
копие на обр. УП 2 № 3 от 17.07.2017г. с осигурителен доход за периода 01.01.1991г.
– 31.12.1993г. получено от П. на 19.07.2017г.
С писмо изх. № 1012-15-192# 5/09.08.2017г. (лист 79) от
лицето е изискано да представи заверена осигурителна книжка за периода на
самоосигуряване чрез ЕТ „****- В.П.“, в отговор на което с писмо вх. №
1012-15-192# 7/ 18.08.2017г.П. е представила заверена от контролен орган при ТП
на НОИ – Пловдив осигурителна книжка, издадена на 14.08.2017г. за периода от 15.03.1998г.
до 30.11.2001г.
9. С обжалваното в настоящото производство решение №
2153-15-172/25.08.2017 г., Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, е:
- потвърдил
е Разпореждане № **********/Протокол № 2141-15-23/28.06.2017г. на Ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив в частта, с която е отменено
Разпореждане № **********/ Протокол № N 01077/09.09.2003 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив и всички последващи го. В тази
насока е прието, че потвърденият и установен в хода на производството
осигурителен стаж доказва, че П. няма осигурителен стаж от втора категория труд
-17г. 06м. 14 дни и осигурителен стаж от трета категория труд - 16г. 10м. 25
дни, общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд 38г. 09м. 28 дни и няма право на пенсия
на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но е прието, че има на пенсия на
основание чл.68, ал.3 от КСО, считано от 23.11.2016г., при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца.
-
изменил е разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-23/28.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ Пловдив, в частта с която на В.Б.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е
изменена от 23.11.2016г. пожизнено личната й пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Осигурителен стаж от II категория труд
………………………..07 г. 04 м. 03 дни
осигурителен стаж от III категория труд…………………………20
г. 06 м. 01дни
На основание чл.104 КСО общ осигурителен стаж от
трета категория …...…29 г. 08 м. 05 дни
За времето: 01.01.1991 - 31.12.1993 г.
Общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен
доход)……143851.00 лв.
и 15.03.1998 г.- 14.10.2003 г.
Осигурителен доход за периода
15.03.1998-30.06.1999г.…………1228528.00 лв.
Осигурителен доход за периода
01.07.1999-14.10.2003г.……………..6558.00 лв.
Общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен
доход)……….7786.53 лв.
Индивидуален коефициент -1.102
Средномесечен осигурителен доход за страната за 11.2015
- 10.2016г…………………………………………………………………………..763.23 лв.
Доход за изчисляване размера на пенсията…………………..………….841.08
лв.
Съгласно чл.70, ал.1 КСО – 32.63 % от 841.08 лв………………………..274.44
лв.
От 01.07.2017г. на основание §53, ал.2 от ПЗР на
ЗИДКСО
Индивидуален коефициент - 1.102
Средномесечен осигурителен доход за страната за 11.2015
- 10.2016г…………………………………………………………………………..763.23 лв.
Доход за изчисляване размера на пенсията………………………………841.08
лв.
Проценти осигурителен стаж - 29 г. 08 м. * 1.126% =
33.40%
Съгласно чл.70, ал.1 КСО - 33.40 % от 841.08 лв…………….…………..280.92
лв.
МЕСЕЧНА СУМА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ:………….……………………………..280.92
лв.
В тази насока е прието, че въз основа на
представените с жалбата допълнителни доказателства за осигурителен стаж и доход
отпуснатата с разпореждане № **********/Протокол № 2141-15-23/28.06.2017г.
лична пенсия за ОСВ следва да се измени и да се определи в действителен размер,
като индивидуалния коефициент следва да
се определи при базисен период преди 01.01.1997г. с осигурителния доход от 01.01.1991г. до 31.12.1993г., тъй като е
по-благоприятен от представения с жалбата осигурителен доход за базисен период
от 01.11.1993г. до 31.10.1996г. По отношение на представените удостоверение №
121 от 05.09.2006г. - кметство с.Брестовица, удостоверение № 122 от 05.09.2006г.
- кметство с.Брестовица решаващият орган е посочил, че не се зачита за
осигурителен стаж при условията на чл.76 буква „е“ от отм.ППЗП на П., тъй като
в представените документи липсват данни за лично отработени дни и пенсионни
вноски.
10. Към административната преписка
са приложени Заповед №82 от 06.03.2013 г. (лист 117-118) на Директора на ТП на
НОИ, с която е наредено извършване на проверка в архивохранилището на отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ-гр.Пловдив на реда и начина на съхранение на действащите
пенсионни досиета по списък на активните пенсионери към месец 03.2013 г.,
както и Заповед № 200 от 15.07.2013 г. (лист 119-120)
на Директора на ТП на НОИ, с която са определени работни екипи, които в срок до
15.09.2013 г. да извършат преглед на случаите на липсващи или служебно
възстановени пенсионни досиета, съгласно представен списък.
11. В хода на съдебното производство
от трето неучастващо в производството лице Агенция по заетостта са представени:
оригинал на обр. УП – 3/ №
20-06-11-206/21.08.2017г. издадено на В.Б.П. (лист 153); електронна платежна
ведомост за начислени и получени обезщетения от безработен за периода 01.12.1996г. – 30.09.1997г. (лист
155); заявление от П. за издаване на обр. УП-3 (лист 156).
От
„****** АД в хода на делото получено писмо, в което е посочено, че В.Б. С. /П./
фигурира във ведомостите за заплати на *******за периода 1973г. – 1982г.
В
хода на съдебното производство жалбоподателката е представила заверено копие на
трудова книжка (лист 181-186).
12. В съдебно заседание от 14.11.2017г. по делото е разпитан свидетеля Л.Б.Т.
- сестра на жалбоподателката, която заявява, че са живели в Брестовица, докато
завърши висшето си образование, а сестра й средното. Посочва, че докато сестра
й е била ученичка е работила в ТКЗС – Брестовица,
както и че родителите й винаги са работили там. Заявява, че със сестра й всяко
лято като ученички са работили в ТКЗС, както и че Т. е завършила средното си
образование през 1966 година, а сестра й - 1970г. По отношение на заплащането,
сочи, че е ставало по ведомости, а самото отчитане на трудовия стаж, не може да
каже как е ставало.
13. По искане на
жалбоподателя по делото бе
допусната съдебно-икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице М.М., приета без възражения от страните по делото. Съгласно
заключението трудовият / осигурителният стаж
на В.Б.П. в изменителната част на Решение № 2153-15-172 от 25.08.2017г. на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив, сътветно за втора и трета категория труд и
общо е правилно категоризиран и изчислен. Вещото лице е посочило, че е в
невъзможност да отговори въз основа на какви документи е изчислен
трудовият/осигурителният стаж на В.Б.П. съответно втора и трета категория при
издаването на Разпореждане № ********** / Протокол № 01077 от 09.09.2003 г. и
правилно ли е изчислен, тъй като по делото не се съдържат данни за ползваните
документи за трудов и осигурителен стаж при отпускането на пенсията, както и
същите не са представени от жалбоподателката при поискването им от пенсионния орган
с писмо № К-9043 / 11.03.2013 г. В заключението е посочено, че при извършената
проверка на място в Архивохранилището на ТП на НОИ - Пловдив и проверяване на
всички съхранявани документи предадени от ТКЗС с.Брестовица, касаещи В.Б.П. с
ЕГН ********** на експертизата се представени: Книгата за трудов стаж и внесени
пенсионни вноски на член-кооператорите на ТКЗС "Нов живот"
с.Брестовица; Удостоверение обр.УП-13 с изх.№ 5506-15-3338#1 / 24.10.2017 г. ,
по което е оформен трудов стаж на жалбоподателката в ТКЗС с.Брестовица Община
Родопи за периодите, както следва :м. 08.1967 г. - м. 08.1967 г. - 05дни; м.
09.1967 г. - м. 09.1967г. - 01 дни м. 07.1968 г. - м. 07.1968 г. - 18 дни м.
08.1968 г. - м. 08.1968 г. - 30 дни м. 09.1968 г. - м. 09.1968 г. - 20 дни. Посочено е, че не са установени
данни за начислено и заплатено трудово възнаграждение на В.Б.П.. Според вещото
лице общият размер на полагащия се на В.Б.П. като член на домакинството на
родителите й трудов /осигурителен стаж в ТКЗС „Нов живот" с.Брестовица при
описаните в раздел III-ти на заключението условия е за периода след
навършване на 16 годишна възраст на 23.01.1967 г. до началото на трудовата й
дейност 19.09.1971 г. общо 04 год. 07 мес. и 26 дни от трета категория. Според
експерта при признаване на този трудов/осигурителен стаж като член от семейството
на член кооператор в ТКЗС и този зачетен по представените копия на документи
/трудова книжка и УП-3/ подробно описани в раздел III-ти на заключението общият размер на трудовия /
осигурителния стаж на В.Б.П. съответно втора и трета категория и общо е от II – ра категория 07 год. 04 мес. 03 дни, от III-та категория труд 27 год. 04 мес. 02дни. Общ
осигурителен стаж превърнат към III-та категория труд 36 год. 06 мес. 06 дни. По въпрос
6 от експертизата е посочено, че при така зачетения и категоризиран трудов и
осигурителен стаж посочен в отговор по т.5 от на заключението, като се има
предвид зачетения трудов и осигурителен стаж, то жалбоподателката не отговаря
на условията на & 4, ал.1 от ПЗР на КСО, както и че В.Б.П. придобива право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 ал.1 и 2
от КСО, считано от 23.01.2011 г. датата на навършване на 60 годишна възраст. По
въпрос 7 от експертизата е изложено, че В.Б.П. придобива право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68 ал.1 и 2 от КСО, считано
от 23.01.2011г. датата на навършване на 60 годишна възраст, като от тази дата жалбоподателката
отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст 60 годишна възраст и 34 години трудов/осигурителен стаж, като към тази
дата, размерът на полагащата се пенсия се определя в размер на 252,35 лв.
месечно. Според вещото лице ако се приеме, че жалбоподателката няма право да
ползва посочения трудов стаж, като работещ член от домакинството на член
кооперотора Б.Д. С.и се ползва само описания в т.5 от заключението съгласно
представените копия на трудова книжка и Удостоверение обр. УП.З, като се вземе
предвид издаденото от НСИ Удостоверение обр. УП-13 №5506-15-333/#1/24.10.2017г.
то общия осигурителен стаж на жалбоподателката се изчислява общо на 31 год. 10 мес. 24дни и размерът на
пенсията към датата на отпускане 23.11.2016
г. е изчислен на 294,55 лв. месечно.
С
оглед представените по делото документи от „ИТ ******АД процесуалния представител на ответника е
поискал да се назначи допълнителна ССЕ, която е приета по делото без възражения
от страните. Според експерта в Удостоверение обр. УП-3 №
199 / 23.08.1999г. издадено от ******-АД -Пловдив на жалбоподателката В.Б. /С./
П. е зачетен трудов и осигурителен стаж общо за периода 13.03.1973г. –
17.09.1982г. от трета категория 01г. 02м. 29дни и втора категория 07г. 06м.
00дни, подробно описани в табличен вид в заключението. В Таблица № 2 от
допълнителното заключение са описани периоди и длъжности от съответната
категория труд съгласно първичната документация, месечните разплащателни
ведомости намиращи се при осигурител “ *****” АД- Пловдив правоприемник на *****
- Пловдив и ***** - Пловдив за периода 1973г - 1982г., в които фигурира
жалбоподателката В.Б. /С./ П.. Според експерта разликата между данните в
Удостоверение обр. УП-3 № 199 / 23.08.1999 г. и тези от месечните разплащателни
ведомости е в трудовия и осигурителен стаж от втора категория като в месечните
разплащателни ведомости жалбоподателката В.Б. /С./ П. на длъжност „Организатор
производство СМР на строителни обекти" е от дата 13.03.1975г. , в
Удостоверение обр. УП-3 № 199 / 23.08.1999 г. е посочено от дата 17.03.1975г.
тоест 3 дни по-малко. Посочено е, че в месечните разплащателни ведомости
жалбоподателката В.Б. /С./ П. на длъжност „Организатор производство СМР на
строителни обекти" в периода от 13.03.1975г. до 01.03.1977г. има два
месеца ползвано майчинство, които два месеца са посочени в Удостоверение обр.
УП-3 № 199 / 23.08.1999 г. за периода от 17.03.1975г. до 01.03.1978г. тоест два
месеца повече.
В
Таблица № 3 от допълнителното заключение вещото лице подробно е описало данните
за трудов стаж, положен в периода 1973г - 1982г. в „******* - Пловдив, *******
- Пловдив респективно ********* АД - Пловдив съдържащи се в трудовата книжка на
жалбоподателката В.Б.П., издадена на 07.10.1971г., като е посочило, че разликата
между данните за трудов стаж, положен в периода 1973г -1982г. в „**** - Пловдив
, ****** -Пловдив респективно **********АД -Пловдив съдържащи се в трудовата
книжка на жалбоподателката В.Б.П., издадена на 07.10.1971г. и тези от месечните
разплащателни ведомости е в това, че в месечните разплащателни ведомости
жалбоподателката В.Б. /С./ П. на длъжност „Организатор производство СМР на
строителни обекти" е от дата 13.03.1975г. , в трудовата книжка е посочено
от дата 17.03.1975г. тоест 3 дни по-малко.
ІV.
За правото :
14.
Според разпоредбата на
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Очевидно е при
това положение, че Разпореждане № **********/Протокол
№ N01077/09.09.2003г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
Пловдив е индивидуален административен акт, който разрешава конкретен
административноправен въпрос. Този акт, има като правна последица възникването
на конкретни права и задължения, за страните по административното правоотношение.
КСО
не сочи, кога един административен акт влиза в сила. Поради това и по силата на
препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение намира чл. 296 от ГПК. С
оглед възведените в този текст правила, следва да се приеме, че когато разпореждането
не е обжалвано по административен и съдебен ред, с изтичането на предвидения в
закона срок за обжалване същото влиза в сила. Същият резултат настъпва и когато
е изчерпана възможността за обжалване на административния акт. Влязлото в сила разпореждане,
означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на
органите на НОИ да бъдат страна в конкретното правоотношение. Именно,
преклудирането на правомощието на административния орган да въздейства, върху
разрешения по вече приключилото производство въпрос, осигурява формалната
законна сила на индивидуалния административен акт, каквото безспорно е разпореждането
за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и
възстановяване на пенсии. Ето защо, влезлият в сила административен акт,
гарантира на адресата си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения
с него материалноправен проблем така, както е установено в акта.
15. Именно защото се посяга на
стабилитета на индивидуалния административен акт, законодателят е предвидил
отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно
да се измени или отмени разпореждането, издадено по реда на чл. 98 от КСО (каквото несъмнено е Разпореждане № **********/Протокол
№ N01077/09.09.2003г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в
ТП на НОИ - Пловдив). Регламентацията се съдържа в чл. 99 от КСО. Правната норма лимитивно
изброява предпоставките, даващи възможност да се образува производство по
изменение или отменяне на влязло в сила разпореждане за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране,
възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии, една от които е неправилно
отпусната пенсия – чл.99,ал.1,т.2,б.“г“ от КСО. Точно тази хипотеза е
установена от органите на НОИ в хода на развилото се административно производство.
Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО,
контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на
служебните си задължения имат право да проверят всички физически и юридически
лица за дейността, възложена на Националния осигурителен институт. За
извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните
помещения и обекти. Следователно по силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО,
е допустимо и законосъобразно контролните органи при ТП на НОИ да извършват
проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия
период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от
наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации.
В тази връзка са и нормите на глава
четвърта от Правилника за организацията и
дейността на Националния осигурителен институт. Според чл. 108, ал.3 КСО, физическите и
юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния
осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации,
обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното
законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен
институт.
Именно посочените по-горе правни норми и неправилно отпуснатата пенсия е
обосновало отмяната на Разпореждане № **********/Протокол № N01077/09.09.2003г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив (лист 20
по делото), с което на В.Б.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 23.01.2003г. Именно
тези мотиви са изложени в оспореното решение в частта, с която е потвърдено Разпореждане
№ **********/Протокол № 2141-15-23/28.06.2017г. относно отмяната на Разпореждане № **********/Протокол
№ N01077/09.09.2003г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив. В тази връзка следва да се отбележи,
че нито в административното, нито в съдебното производство жалбоподателката
представи доказателства за наличие на изискуемия съгласно &
4, ал.1 от ПЗР на КСО стаж от втора категория. Прави впечатление, че дори и с
жалбата против Разпореждане
№ **********/Протокол № 2141-15-23/28.06.2017г. не само, че
не се твърди наличие на такъв стаж, но и се възразява само, че жалбоподателката
отговаря на условията по чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО. Поради което настоящия
съдебен състав, счита оспореното решение в тази част за правилно и
законосъобразно.
16. По отношение на възражението на жалбоподателката, че Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, която не предвижда задължение на пенсионираните
лица да съхраняват при себе си оригиналите на документите, удостоверяващи
осигурителния им стаж, като тези документи следва да се съхраняват в
пенсионното досие, което се съхранява в ТП на НОИ, следва да се посочи следното
: Съгласно чл.9, ал.1 изр.3 от НПОС, трудовите, осигурителните и военноотчетните книжки и
други документи, освен изброените в изречение второ, се връщат на лицето заедно
с разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. По искане на лицето,
Националният осигурителен институт издава удостоверение за зачетения
осигурителен стаж въз основа на представените оригинални документи, които са
приложени към пенсионната преписка.
17. Както вече бе
казано, на В.Б.П. с Разпореждане № **********/Протокол № N01077/09.09.2003г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 23.01.2003г. при условията на § 4, ал.1 от КСО, при
положен осигурителен стаж от втора категория - 17 г. 06 м. 14 дни; и
осигурителен стаж от трета категория труд - 16 г. 10 м. 25 дни, съответно общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория, на основание чл.104 от КСО -
38 г. 09 м. 28 дни. Определен е индивидуален
коефициент 1.368, изчислен от доход за периодите 01.01.1991 г. - 31.12.1993 г.
с доход 205854,00 лв. и 15.03.1998 г. - 31.12.2002 г. с доход 6379.89 лв.
Именно с оглед
установяване на последнопосочения осигурителен доход и стаж е поискано от
жалбоподателката да представи необходимите документи. В тежест на П. е било да докаже своя осигурителен
стаж, независимо от причините за извършената проверка. Но съдът счита за
неправилна преценката на решаващия орган за законосъобразност на оспореното
пред него разпореждане в частта, с която е изменено Разпореждане № **********/Протокол № 2141-15-23
от 28.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив
и е определен нов размер на пенсията на жалбоподателката. В тази връзка на първо място е необходимо да се отбележи, че
административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36,
ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния
случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2
от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства, независимо дали има
искане от страните за това.
Релевантните в случая факти и обстоятелства не са
изследвани в пълнота, и са възприети напълно безкритично от страна на органите
на НОИ. Липсата на подробни
мотиви в тази насока обосновават нарушения и на административнопроизводствените
правила.
На първо място пенсионния орган не е преценил
правилно представените от жалбоподателката в хода на административното
производство: удостоверение № 121/05.09.2006 г.,
удостоверение № 122/05.09.2006 г., издадени от Кметство с. Брестовица и
приложени към всяко от тях заверено копие от стр. 248 от Книгата за трудовите
дни и личните пенсионни вноски за периода от 1957 г. до 1974 г. Правилно органът е посочил, че съгласно чл. 76, буква „е" от отм. Правилник за
прилагане закона за пенсиите (ППЗП) трудов стаж по смисъла на отм. Закон за
пенсиите се счита времето след 01.01.1957 г., през което лицата са работили
като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор,
които са работили, като пенсионният орган правилно е посочил, че член на ТКЗС
може да бъде всеки трудещ се, навършил 16-годишна възраст, който лично или
членовете на домакинството му редовно участват с труда си в производствената
дейност на кооперативното стопанство. Именно с цел изясняване на
релевантните по делото обстоятелства по делото е прието без заявени резерви от
страните заключение по допуснатата ССЕ, както и допълнително заключение, които
съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно
изготвени. Вещото лице е посочило, че при
извършената проверка на място в Архивохранилището на ТП на НОИ- Пловдив и
проверяване на всички съхранявани документи предадени от ТКЗС с.Брестовица,
касаещи В.Б.П. с ЕГН ********** на експертизата се представени: Книгата за
трудов стаж и внесени пенсионни вноски на член-кооператорите на ТКЗС "Нов
живот" с.Брестовица; Удостоверение обр.УП-13 с изх.№ 5506-15-3338#1 /
24.10.2017 г., по което е оформен трудов стаж на жалбоподателката в ТКЗС
с.Брестовица Община Родопи за периодите, както следва :м. 08.1967 г. - м.
08.1967 г. - 05дни; м. 09.1967 г. - м. 09.1967г. - 01 дни м. 07.1968 г. - м.
07.1968 г. - 18 дни м. 08.1968 г. - м. 08.1968 г. - 30 дни м. 09.1968 г. - м.
09.1968 г. - 20 дни. Посочено е, че не
са установени данни за начислено и заплатено трудово възнаграждение на В.Б.П.. В тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел
Л.Б.Т. - сестра на жалбоподателката, които изцяло се възприемат
от съда като безпротиворечиви, обективни и напълно съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Според свидетелката че със сестра й
всяко лято като ученички са работили в ТКЗС, а по отношение на заплащането,
сочи, че е ставало по ведомости. В тази насока Следва да се вземе предвид и
приложеното по делото на лист 11 нотариално заверено споразумение на жалбоподателката
с нейната сестра Л.Б.Т., с което последната дава право
на ползване на отработените от родителите им Б.Д.С.и М.М.С. трудодни в ТКЗС
"Нов живот" с.Брестовица, съгласно приложените в корицата на делото
Удостоверения с изх.№ 121 и № 122 / 05.09.2006 г., издадени от Кметство с.
Брестовица. С оглед на изложеното съдът приема, че
жалбоподателката като член на домакинството на родителите й е реализирала трудов /осигурителен стаж в ТКЗС „Нов живот"
с.Брестовица за периода след навършване
на 16 годишна възраст на 23.01.1967 г. до началото на трудовата й дейност 19.09.1971
г., а именно общо 04 год. 07 мес. и 26 дни от трета категория и който следва да
бъде зачетен.
На следващо място съдът счита за основателно и
възражението на жалбоподателката, че е следвало да се вземе предвид и
осигурителния й стаж по чл.79 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите
/отм./, съгласно който се зачита за
трудов стаж от трета категория при пенсиониране времето, през което работниците
и служителите са получавали обезщетения за
безработица в сроковете, определени с нормативен акт. Видно от представеното по
делото от Агенция по заетостта оригинал
на обр. УП – 3/ № 20-06-11-206/21.08.2017г. издадено на В.Б.П. същата е
била безработна за 10 месеца за периода от 01.12.1996г. до 30.09.1997г.
18.По отношение на представеното в хода на съдебното
производство копие на трудовата книжка, следва да се отбележи, че оформения и
незачетен трудов стаж е както следва: за периода 20.09.1971г. – 15.11.1971г. –
чертожник ******* София (01м. 25 дни); за
периода 22.06.1974г. – 17.03.1975г. – инвеститор ДСО *******София (08м. 25дни);
за периода 04.11.1982г. – 31.03.1983г. – ръч.бояджия ТПК „******* Пловдив (04м.
19 дни); за периода 01.11.1996г. – 30.11.1996г. обезщетение по чл.222 КТ (01м.
00дни).
Трудовата книжка и УП-3, както вече бе казано, се
издават въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги.
В случая към момента на полагане на труда
нормативният акт, в който се регламентира начинът, по който следва да се оформи
стажът след приключване на работа в съответното предприятие е Наредбата за
трудовите книжки, одобрена с Постановление № 149 на МС от 20.03.1953. Съгласно
чл. 8 от тази наредба всяко вписване в трудовата книжка се прави с мастило,
заверява се от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията
или от упълномощено от него лице и се подпечатва със служебния печат. Следва да
се има предвид и Инструкция № 2492 /обн.
ДВ 20/1968 г./ за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж,
издадена въз основа § 101, ал. 3 от ППЗП. В чл. 6 от тази инструкция се
детайлизира начина на водене на трудовата книжки. Съгласно чл. 6, буква “в”
продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към
датата на прекратяване трудовия договор, изчислена по посочения в т. 7 от тази
инструкция начин, която се отбелязва на следващия ред под вписването за
напускане работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на
учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете
страници.
В случая, настоящия съдебен състав приема, че за
процесния период трудовата книжка на оспорващата е оформена съгласно
изискванията на действащия към момента нормативен акт, поради което има
доказателствена сила за извършените в нея вписвания. Ето защо, трудовата книжка
е доказателство за установяването на трудовия стаж и същият следва да бъде
зачетен.
19. С оглед изложеното следва да се отбележи, че при признаване на този трудов/осигурителен стаж като
член от семейството на член кооператор в
ТКЗС и този зачетен по представените копия на документи /трудова книжка и УП-3,
осигурителния стаж на жалбоподателката от трета категория става 27 год. 04 мес.
02дни, като стажът от втора категория не се променя и в този смисъл е правилен
изводът на пенсионния орган, че П. не отговаря на условията на & 4, ал.1 от
ПЗР на КСО. Но при така зачетения стаж от трета категория 27 год. 04 мес. 02дни
и установеният от втора категория 07 год. 04 мес. 03 дни, превърнат към III-та категория труд общият осигурителен стаж става 36
год. 06 мес. 06 дни.
Съгласно чл.68 ал.1 от КСО (в редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.)право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2020 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. А съгласно ал.2 (в същата редакция) от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна
година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40
години за мъжете.
Следователно В.П. е придобила право на пенсия при условията на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО (в приложимата редакция), считано от 23.01.2011г., когато е навършила 60 годишна възраст и е имала изискуемия 34 години трудов/осигурителен стаж. А съгласно заключението на вещото лице към тази дата, размерът на полагащата се пенсия се определя в размер на 252,35 лв. месечно.
Но
според експертът ако се приеме, че жалбоподателката
няма право да ползва посочения трудов стаж, като работещ член от домакинството
на член кооперотора Б.Д.С.и се ползва само описания стаж в представените копия
на трудова книжка и Удостоверение обр. УП.З, като се вземе предвид издаденото
от НСИ Удостоверение обр. УП-13 №5506-15-333/#1/24.10.2017г. то общия
осигурителен стаж на жалбоподателката се изчислява общо на 31 год. 10 мес. 24дни, който стаж не е
достатъчен за отпускане на лична пенсия за ОСВ по условията на чл.68 ал.1 и
ал.2 от КСО. В този случай в хипотезата на чл.68 ал.3 от КСО жалбоподателката
придобива право на пенсия на 23.11.2016г., при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж. Като според изчисленията на вещото лице размерът
на пенсията към датата на отпускане 23.11.2016
г. е 294,55 лв. месечно, който безспорно се явява по-благоприятен за
жалбоподателката, от този по чл.68 ал.1 и 2 от КСО, който е в размер на 252,35
лв.
20. Нещо
повече, с изготвената по делото допълнителна ССЕ, вещото лице е констатирало
разлики които органът не е преценил и обсъдил при произнасянето си. Според
експерта разликата между данните в Удостоверение обр. УП-3 № 199 / 23.08.1999
г. издадено от ********* -АД -Пловдив и тези от месечните разплащателни
ведомости е в трудовия и осигурителен стаж от втора категория като в месечните
разплащателни ведомости жалбоподателката В.Б. /С./ П. на длъжност „Организатор
производство СМР на строителни обекти" е от дата 13.03.1975г. , в
Удостоверение обр. УП-3 № 199 /23.08.1999 г. е посочено от дата 17.03.1975г.
тоест 3 дни по-малко. Посочено е, че в месечните разплащателни ведомости
жалбоподателката В.Б. /С./ П. на длъжност „Организатор производство СМР на
строителни обекти" в периода от 13.03.1975г. до 01.03.1977г. има два
месеца ползвано майчинство, които два месеца са посочени в Удостоверение обр.
УП-3 № 199 / 23.08.1999 г. за периода от 17.03.1975г. до 01.03.1978г. тоест два
месеца повече.
Според
експерта разликата между данните за трудов стаж , положен в периода 1973г - 1982г.
в *******- Пловдив, ******* -Пловдив респективно ****** АД -Пловдив съдържащи
се в трудовата книжка на жалбоподателката В.Б.П., издадена на 07.10.1971г. и
тези от месечните разплащателни ведомости е в това, че в месечните
разплащателни ведомости жалбоподателката В.Б. /С./ П. на длъжност „Организатор
производство СМР на строителни обекти" е от дата 13.03.1975г., в трудовата
книжка е посочено от дата 17.03.1975г. тоест 3 дни по-малко.
21. Поради
изложеното, крайният извод на съда е, че оспореното Решение
№ 2153 - 15- 172 от 25.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, в частта с
която е изменено Разпореждане № **********/Протокол № 2141-15-23 от 28.06.2017г.
на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, в частта с която
на В.Б.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като е
изменена от 23.11.2016г. пожизнено личната й пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 280.92 лв. при зачетен осигурителен стаж от II категория
труд 07 г. 04 м. 03 дни и осигурителен стаж от III категория труд 20 г. 06 м.
01дни, общ осигурителен стаж по чл.104 КСО от трета категория 29 г. 08 м. 05 дни е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено, както и самото разпореждане в посочената част. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде
изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП
на НОИ гр. Пловдив, за ново произнасяне като на жалбоподателката се определи
пенсия по реда на чл.68 ал.3 от КСО (като по-благоприятен за нея размер), но и
при съобразяване със новопостъпилите
доказателства и като се вземат предвид констатираните разлики между трудовата
книжка и месечните разплащателни ведомости
по отношение на трудовия стаж, положен в периода 1973г -1982г. в ********"
– Пловдив и разликите между данните в началната дата посочена в Удостоверение
обр. УП-3 № 199 / 23.08.1999 г. издадено от ******** -АД -Пловдив и тези от
месечните разплащателни ведомости, както и два месеца ползвано майчинство от
жалбоподателката в периода от 13.03.1975г. до 01.03.1977г.
22. Гореизложеното налага извод за частична
основателност на жалбата.
V. За разноските:
23. Съгласно чл. 120, ал. 2 от КСО при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да
получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита
съразмерно на уважената част. Съдът констатира, че пълния размер на направените по делото разноски от
жалбоподателката са в размер на 580 лв., от които 300 лв. адвокатски хонорар (видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие на лист 191), 200 лв. депозит за вещо лице и
80 лв. допълнителен депозит. С оглед посочения изход на спора и на основание чл. 120, ал. 2 от КСО на жалбоподателката, се дължат направените от нея разноски и платеното възнаграждение за защита
съразмерно на уважената част от жалбата. По тези именно съображения, съдът намира, че ТП на НОИ гр. Пловдив
следва да бъде осъдено да заплати на В.Б.П. сумата от 290 лв., представляваща сторените от последната разноски по производството, съразмерно на уважената част от жалбата.
Съответно, на ТП на НОИ -
гр. Пловдив, се дължат сторените разноски по производството. Съдът констатира, че пълния
размер на направените по делото разноски от ответника са в размер на 300 лв.,
от които 100 лв. възнаграждение за юрисконсултска защита и 200 лв. депозит за вещо лице. С оглед
посочения изход на спора на ответника, се дължат направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата. По тези именно съображения, съдът намира, че В.Б.П. следва да бъде осъдена да заплати на
ТП на
НОИ – Пловдив сумата
от 150 лв., представляваща сторените
от последното разноски
по производството, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Така
мотивиран, на
основание чл. 173, ал. 2 от
АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153 - 15- 172 от 25.08.2017г. на
Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, в частта с която е
изменено Разпореждане
№ **********/Протокол № 2141-15-23 от 28.06.2017г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, както и самото Разпореждане № **********/Протокол
№ 2141-15-23 от 28.06.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ Пловдив в тази част.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т.
1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне относно правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В.Б.П., при
съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив, да заплати на В.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 290 лв., представляваща
сторените от последната разноски по производството за адвокатско възнаграждение
и депозити за вещо лице, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА В.Б.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ТП на НОИ - гр. Пловдив, сумата в размер на 150лв., съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита и депозит за вещо лице,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :