№ 587
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Славка Г. Димитрова
Веселин Д. Хаджиев
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20215300602064 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Постъпил е частна жалба от А.. А. Б., чрез нейния повереник адв.
И.С., против Определение № 517 от 08.09.2021 г. постановено по ЧНД №
4121/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив - VII н.с., с което е потвърдено
постановление на Районна прокуратура-Пловдив от 15.04.2021 г. за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 18/2020 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР- Пловдив, водено за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаносаъбразно, тъй като първостепенният съд е направил неправилен
анализ на събраните по делото доказателства. Излагат се съображения, че
фактическата обстановка не е установена по безспорен и категоричен начин,
както и че изводите на съда и на прокурора за невиновно поведение на водача
на автобуса на погрешни. Иска се определението на РС-Пловдив и
постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъдат
отменени, а делото да се върне на прокурора за продължаване на
разследването.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки законосъобразността и
обосноваността на атакуваното определение, намира следното:
1
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да прекрати наказателното производство, представителят на
държавното обвинение е възприел следната фактическа обстановка:
Към ноември 2019 г. св. Н.Т.Н., правоспособен водач на моторно
превозно средство с каатегории „А“, „В“, „С“, „DE“, "D", „АМ“, „КТК“, „ВЕ“,
работил като шофьор на автобус в „Хеброс бус“ - П.. На 12.11.2019 г., Н.
изпълнявал служебните си задължения като бил на смяна за времето от 07,00
ч. до 19,00 ч. и управлявал автобус „Отокар“ с per. № ***, който се движел по
линия № 37 на градския транспорт в гр. П.. По същото време кондуктор в
автобуса била св. В.П.В..
Около 16,30 ч. на 12.11.2019 г., управляваният от св. Н. автобус
изпълнявал курс по направление от Южна индустриална зона към ул.
„Юндола, като се движел по бул. „Цар Борис III Обединител“. След като
спрял на спирка „Тунела - Север", за да слязат и да се качат пътници, св. Н.
потеглил с подаден ляв мигач, за да се пристрои за завой наляво от бул. „Цар
Борис III Обединител“ към бул. „Шести Септември". По същото време в
автобуса пътувала св. А.. А. Б., която била седнала на една от падащите
седалки срещу средната врата на автобуса, с лице към вратата, а от спирка
„Тунела -Север" се качил св. Б.В.К., който седнал на двойна седалка от лявата
страна и в задната част на автобуса. След като тръгнал от спирката, св. Н.
увеличил скоростта на автобуса до 34 км/ч и се пристроил в лявата лента за
движение. По същото време св. К. станал от седалката, която бил заел, тъй
като седящият до него пътник желаел да стигне до вратата на автобуса.
Поради това и св. К. застанал в пространството между двата реда седалки на
автобуса и хванал с лявата си ръка за един вертикалните метални държачи в
автобуса, за да изчака ставането на другия пътник и да седне отново на
заетата от него седалка. Автобусът вече наближавал кръстовището на бул.
„Цар Борис III Обединител“ и бул. „Шести Септември", като пред него имало
на около 15-20 метра други превозни средства. В този момент, черен на цвят
автомобил от неустановени марка и модел, изпреварил автобуса и заел
пространството от пътното платно пред него. В същия момент светлинния
сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Цар Борис III
2
Обединител“ и бул. „Шести Септември" се променил от зелен
„Преминаването е разрешено" на жълт „Внимание! Спри!", при което водачът
на черния неустановен автомобил рязко задействал спирачната му система.
От своя страна, св. Н. също рязко задействал спирачната система на автобуса,
за да предотврати удар между автобуса и черния неустановен автомобил. В
резултат на това, част от пътуващите в автобуса лица, включително и св. В.
паднали. Св. А.Б. също изпаднала от седалката, която била заела, като в
резултат на инерционните сили, тялото се преместило в празното
пространство между редиците със седалки и достигнало до предните две
седалки в автобуса. Св. К., който все още не бил седнал на седалката си и се
държал с лявата си ръка за вертикалния метален държач, залитнал към
свободното пространство в автобуса, намиращо се срещу средната врата. Св.
К. се опитал да се задържи за държача, за да не падне и усетил как лявата му
ръка се усуква в областта на рамото, при което усетил силна болка. Тъй като
заради болката не можел повече да се държи за държача, св. К. го пуснал и
паднал в свободното пространство срещу средната врата на автобуса.
Междувременно някой от пътниците в автобуса извикал, че шофьорът на
автобуса няма вина за станалото, а е виновен водачът на изпреварилия го
автомобил. Св. К. успял да се изправи и да седне на седалката си, но тъй като
лявата ръка го боляла силно в областта на рамото, същият позвънил на баща
си и слязъл на спирката на площад „Съединение". По същото време св. А.Б.
усетила, че й става лошо, а дясното й коляно започнало да се подува. По
време на движение на автобуса, св. Б. се опитала да стъпи на десния си крак,
но не успяла, а когато достигнала до спирката си, установила, че движението
ѝ е силно затруднено, поради което потърсила сина си за помощ.
Междувременно, бащата на св. К. взел сина си от спирката на
площад „Съединение" и го откарал за преглед в УМБАЛ „Св. Георги" - гр.
Пловдив, където било установено, че е било извадено лявото рамо на св. Б. К..
Синът на св. Б. също я откарал в УМБАЛ „Св. Георги" - гр. Пловдив
и при прегледа й в лечебното заведение първоначално й била поставена шина
за обездвижване на десния крак, която свидетелката носила два месеца. Тъй
като състоянието й не се подобрявало, св. Б. отново потърсила лекарска
помощ и при направен й ядрено - магнитен резонанс било установено, че са
увредени кръстните връзки, менискуса и хрущялите на дясното ѝ коляно.
3
Видно от заключението на изготвената в хода на разследването
съдебно-медицинска експертиза по писмени даннии № 94/2020 г., при
случилото се на 12.11.2019 г. е била изкълчена лявата раменна става на св. Б.
К.. Описаното травматично увреждане е причинено по индиректен механизъм
на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да бъде причинено при
динамично натоварване с елемент на усукване и извиване в раменната става
при рязко спиране на автобус и опит за задържане с ръка на правостоящ
пътник. Изкълчването на лявата раменна става е причинило трайно
затрудняване на горен крайник за повече от 30 дни, а възстановяването до
степен годност за физически труд трае 2-3 месеца.
Съгласно заключението на изготвената съдебно - медицинска
експертиза по писмени данни № 283/2020 г., при рязкото спиране на автобус
„Отокар" с per. № ***, управляван на 12.11.2019 г. от св. Н., св. А.Б. е
получила контузия на коляното; вътреставни увреждания на дясната колянна
става, изразяващи се в кръвоизлив в ставата; контузно огнище във външното
тибиално плато с хиперплазия на синовията; травмирани предна и задни
кръстни връзки; микротравми на вътрешната и външни колатерални връзки;
непълно разкъсване на заден рог на вътрешен мениск. Тези травматични
увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи предмети по
индиректен механизъм чрез огъване и усукване, условие за каквито има при
травма при падане на други пътници върху свидетелката. Вътреставните
увреждания на дясната колянна става, изразяващи се в кръвоизлив в ставата,
контузионно огнище във външното тибиално плато с хиперплазия на
синовията, травмиране на предна и задна кръстни връзки, микротравми на
вътрешната и външната колатерални връзки и разкъсване на задния рог на
вътрешния мениск, са причинили на св. Б. трайно затрудняване на
движението десния долен крайник за повече от 30 дни, възстановяването от
което трае 2,5 - 3 месеца. Контузията на коляното е причинила на св. Б. болка
и страдание.
По досъдебното производство е била назначена и изготвена
автотехническа експертиза, като видно от заключението й скоростта на
автобус „Отокар", преди водача да предприеме спиране, е била 34 км/ч. Ако
неизвестният черен автомобил е навлязъл в лявата лента пред автобус
„Отокар" на разстояние по - малко от 22,59-30,03 м., то тогава водачът на
автобус „Отокар" е нямал техническа възможност да избегне рязкото спиране
4
на автобуса, тъй като така е предотвратил удар в този неизвестен черен
автомобил. Ако неизвестният черен автомобил е навлязъл в лявата лента пред
автобус „Отокар" на разстояние по-голямо от 22,59 - 30,03 м., или ако е
навлязъл в лявата лента пред автобус „Отокар" 4,55 - 6,12 секунди или повече
преди да започне да спира, или ако неизвестният черен автомобил поначало
се е движел в лявата лента пред автобус „Отокар" още при навлизането на
последния в същата лява лента, то тогава св. Н. като водач на автобус
„Отокар" е имал техническа възможност да избегне рязкото спиране на
автобуса, като осигури достатъчно безопасно разстояние от минимум 22,59 -
30,03 м., за да има техническа възможност да спре с плавно спиране преди да
се удари в предно движещия се неизвестен лек автомобил, ако той намали
скоростта или спре рязко. Минималното безопасно разстояние, необходимо
на задно движещия се автобус „Отокар", за да спре с плавно спиране преди да
се удари в предно движещо се МПС, ако то намали скоростта или спре рязко,
е било 22,59 - 30,03 м. Основната причина за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка е, че водачът на автобус „Отокар" е задействал
екстрено спирачната система на автобуса, за да избегне удар с неизвестен
черен автомобил, който непосредствено преди това е предприел рязко
спиране пред автобуса, при което пътници, които не са били в достатъчно
устойчиво положение на тялото, под действие на инерционните сили са
загубили устойчивост и са паднали в салона на автобуса.
Изложената фактическа обстановка прокурорът е намерил за
установена от показанията на разпитаните свидетели, от заключенията на
изготвените и приобщени съдебно-медицински експертизи, съдебна
автотехническа експертиза, както и от останалите писмени доказателства,
приобщени по досъдебното производство.
При така приетата за установена фактическа обстановка, прокурорът
е направил извод, че на 12.11.2019 г., в гр. Пловдив, в автобус „Отокар" с per.
№ ***, движещ се по линия № 37 на обществения транспорт, на двамата
свидетели А.. А. Б. и Б.В.К. е причинена на всеки поотделно средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Тези наранявания са в следствие на
рязко и внезапно спиране на превозното средство, предприето от водача св.
Н.. Но причиняването на телесните повреди не е станало по вина на св.
Никола Н., тъй като предприетото от последният рязко спиране не е в
5
нарушение на правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл.23, ал.1
от ЗДвП, а е осъществено в хипотезата на чл.24, ал.1 от същия закон - за да
бъде предотвратено пътнотранспортно произшествие, поради рязко и
внезапно навлизане на друго моторно превозно средство пред автобуса,
водача на което, след маневрата предприема рязко спиране.
Първостепенният съд е възприел така установената от прокурора
фактическа обстановка, като е намерил изводите му за липса на виновно
поведение на св. Н. за логични и законосъобразни, съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал.
Настоящата въззивна инстанция напълно споделя заключенията на
Районния съд.
Наказателна отговорност на водач на МПС може да се ангажира, ако
последният, при управление на МПС е нарушил правилата за движение по
пътищата, което е станало причина за нанесена една или множество телесни
повреди. В хипотезата на разглеждания случай, това би било престъпление по
чл.343, ал.4 вр. ал.3, б. „б“ вр. ал.1, б.“б“ вр. чл.324, ал.1 от НК. Но от анализа
на доказателствената съвкупност по делото е видно, че действията на св. Н.,
като водач на автобус, са били правомерни и необходими. От заключението
на изготвената по досъдебното производство автотехническа експертиза е
видно, че преди внезапното спиране, автобусът се е движил със скорост 34
км/ч., което е доста под максимално разрешената за този участък от пътя
скорост от 50 км/ч. Няма данни водачът да е предприел внезапно или рязко
престрояване или друга непозволена маневра. Въпреки, че не е установено
превозното средство, което е изпреварило автобуса, заело е пътната лента
пред него и рязко е задействало спирачната система, данни за това
обстоятелство се съдържат както в показанията на св. Н., така и в тези на
пострадалата св. А.Б.. Последната не е видяла въпросния автомобил, но
заявява, че „ Чух един мъж да казва, че шофьорът няма вина, че колата
пред него е виновна“. Тази реплика е чута и от св. В. В., която също е
възприела пред автобуса черен автомобил, който е спрял рязко на светофара.
При така създалата се пътна обстановка, внезапното рязко спиране е било не
само неизбежно, но и очаквано от водача поведение, за да се предотврати
настъпването на ПТП.
От друга страна, по делото няма никакви данни опровергаващи или
6
поставящи под съмнение показания на свидетелите, заключенията на вещите
лица и така приетата фактическа обстановка, а същевременно са били
изчерпани всички възможности доказателствени източници.
В тази връзка, възраженията на жалбоподателката, че
първостепенният съд не е взел предвид всички налични по делото
доказателства не може да бъде споделено.
Неоснователно е и възражението относно „престъпно поведението и
безхаберие“ на св. Н. след внезапното спиране и падането на някои от
пътници. Видно от показанията на разпитаните свидетели, шофьотът на
автобуса – св. Н. е попитал дали има пострадали. Кондукторката - св. В., също
твърди, че е попитала пътниците дали някой е наранен. Св. Б. заявява, че
кондукторката е попитала 2-3 пъти дали има пострадали, а св. К. заявява, че
няма спомени някой да се оплаквал, че е пострадал.
При така установеното от фактическа обстановка, изводът на
прокурора за липса на виновно поведение у св. Н. е напълно логичен и
законосъобразен, основан на правилен анализ на доказателствата по делото.
Казаното важи в пълна степен и за становището на първостепенния съд
изразено в атакуваното определение.
При извършената служебна проверка, настоящата въззивна
инстанция не установи пропуски в проведеното разследване, които да дадат
основания за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното определение, с което е потвърдено постановление на Районна
прокуратура Пловдив от 15.04.2021 г. за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 18/2020 г. по описа на Четвърто РУП Пловдив, водено
за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като
законосъобразно, правилно и обосновано следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.243, ал.8 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 517 от 08.09.2021 г. постановено
7
по ЧНД № 4121/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив - VII н.с., с което е
потвърдено постановление на Районна прокуратура-Пловдив от 15.04.2021 г.
за прекратяване на наказателно производство по ДП № 18/2020 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Пловдив, водено за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8