№ 7974
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря М. Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110121764 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от В. С. С. срещу „***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията,
че е заплатил неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 66,06
лв. по сключен между ищеца и ответника договор за потребителски кредит от
разстояние № *** г. Излагат се съображения, че съгласно сключен между
страните по делото договор за потребителски кредит от разстояние № *** г.,
съгласно който кредитодателят „*** се задължава да предостави сума в заем
на кредитополучателя в размер на 450 лв., при договорена годишна
възнаградителна лихва от 38,95%, при ГПР от 49,65%, срещу задължението на
кредитополучателя В. С. да върне 6 дни след предоставяне на кредита сума в
общ размер от 452,92 лв. Твърди се, че в договора е уговорена неустойка с
обезщетителен характер в размер на 33,93 лв. и 2,380% от усвоения размер на
кредита за всеки ден, през който кредитополучателят не е осигурил поръчител
съгласно реда и условията на договора. Въз основа на посочената договорна
клауза на ищеца е начислена неустойка в размер на 66,06 лв. Излага подробни
съображения, че договорената неустойка е нищожна поради противоречие на
добрите нрави, поради заобикаляне на императивно посочения максималния
размер на ГПР, поради противоречие с императивните разпореди на чл. 33, ал.
1 ЗПК, забраняващи начисляване и заплащане на други неустойки и
обезщетения за забава, надвишаващи размера на законната лихва за забава
върху неплатената сума по договора, поради излизане на неустойката от
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а е
договорена с цел единствено обогатяване на заемодателя за сметка на
кредитополучателя, а също така и като неравноправна клауза в потребителски
договор. Посочва, че включването в договора на клауза за неустойка при
1
непредоставяне на обезпечение води до нищожност на целия договор поради
това, че неустойката следва да се включи в ГПР, а реално не е включена при
изчисляване на ГПР по договора, поради което неправилно посочения ГПР по
договора е различен от реално приложимия. Въз основа на посоченото моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено между
страните, че клаузата на чл. 13 от договор за паричен заем № 197494,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне в 30дневен срок на
поне едно от посочените в договора обезпечения, е нищожна, както и иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. като частичен иск
от общо 66,06 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № *** г., ведно със законна лихва от дата на
предявяване на исковата молба – 15.4.2024 г. до окончателно заплащане на
сумата.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който признава предявените искове за основателни.
Посочва, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и моли за
присъждане на разноски на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът намери, че ответникът следва да заплати
разноски, моли съдът да намали адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна, както и да не присъжда ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Оспорва исковата молба като нередовна, тъй като не е посочена банкова
сметка, по която да се заплати присъдената сума.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно, обективно съединени искове:
- установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3, вр. с
ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 146 ЗЗП за установяване спрямо ответника „***, че клаузата
на чл. 13 по договор за потребителски кредит от разстояние № *** г. е
нищожна поради противоречие на закона, заобикаляне на закона,
противоречие с добрите нрави и в частност – неустойка, излизаща извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като
неравноправна клауза в потребителски договор, съединен с
- иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5 лв. като частичен иск от общо 66,06 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № *** г., ведно
със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба – 15.4.2024 г. до
окончателно заплащане на сумата.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
45218/06.11.2024 г., съдът като е съобразил признанието на исковете в
отговора на исковата молба е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото, всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, а именно: наличие на договорно
правоотношение между ищеца В. С. С. и „***, по договор за потребителски
кредит от разстояние № *** г., в който е включена клауза за неустойка при
непредоставяне на обезпечение, както и че в изпълнение на клаузата ищецът е
заплатил на ответника сума от 5 лв., която е платена без основание, а
2
посочената договорна клауза е нищожна на посочените от ищеца основания.
С оглед заетата от ответника процесуална позиция, с доклада на съда са
оставени без уважение доказателствените искания на ищеца, като е указано на
ищеца да посочи, в срок до насроченото по делото първо открито съдебно
заседание дали заявява искане, съдът да се произнесе с решение при
признание на иска.
Със становище вх. № 370278/18.11.2024 г., ответникът е представил
документ за заплащане на сумата от 66,47 лв., основанието за което е посочено
– възстановяване на суми по договор № *** г. и гр.д. № 21764/24 г. на СРС.
С молба вх. № 381559/26.11.2024 г., ищецът е посочил, че не оспорва
получаването на процесната сума, поради което моли съдът да се произнесе с
решение при признание на иска и плащане на задължението в хода на процеса.
В проведеното открито съдебно заседание, съдът е оставил без уважение
искането на ищеца за произнасяне с решение по реда на чл. 237 ГПК,
доколкото е съобразил, че с оглед представените доказателства за плащане в
хода на процеса на задължението по предявения осъдителен иск (изрично
потвърдено от ищеца), то искът по чл. 55 ЗЗД, не може да бъде уважен (с
решение при признание), доколкото субективното право на ищеца, към
момента на произнасянето, е погасено. Следва да бъде уважен установителния
иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ищеца. С отговора на исковата молба ответникът е направил искане,
отговорността за разноските по делото, да бъде разпределена по реда на чл.
78, ал. 2 ГПК, което настоящият съд намира за неоснователно по следните
съображения: В практиката на СЕС, относима към делата във връзка с
потребителски спорове, еднозначно се приема, че чл. 6, параграф 1 и чл. 7,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори (Директива 93/13), както
и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски
да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има
предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуалния неравноправен характер на
договорни клаузи. В тази връзка, въпреки признанието на предявените искове
и плащане в хода на процеса на недължимо платена сума в резултат на
неравноправна клауза, потребителят не следва да понася отговорността за
съдебните разноски, доколкото кредиторът, с извънсъдебното си поведение -
с включването на неравноправни клаузи в съдържанието на ДПК, подписан
между страните договор, е дал повод за завеждането на делото.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер на
сумата от 100 лв. и 960 лв. – адв. възнаграждение с вкл. ДДС (по 480 лв. за
всеки от предявените искове), при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът
намира, че възнаграждението за предоставената безплатна правна помощ
3
следва да бъде определено в общ размер на сумата от 200 лв. (без ДДС) и
съответно 240 лв. с начислен ДДС, с оглед ниската правна и фактическа
сложност на делото, което е приключило след проведеното първо открито
съдебно заседание, без събиране на доказателства в хода на съдебното
следствие - с оглед признанието на ответника и без явяване на процесуалния
представител на ищеца. Следователно, в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата в общ размер на 340 лв. – разноски за производството, от
която 100 лв. – д.т. и 240 лв. – адв. хонорар в полза на адв. М..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2
и 3, вр. с ал. 4 ЗЗД, вр. с чл. 146 ЗЗП, по иск предявен от В. С. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, бл. *** срещу „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** , клаузата на чл. 13 по договор за потребителски
кредит № *** г., поради противоречие на закона, заобикаляне на закона,
противоречие с добрите нрави и в частност – неустойка, излизаща извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и като
неравноправна клауза в потребителски договор.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от В. С. С., ЕГН **********, срещу „***, ЕИК
*** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв. като частичен иск от общо
66,06 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № *** г., като погасен, чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1, ГПК, „***, ЕИК ***, да заплати на В. С.
С., ЕГН **********, сумата от 100 лева (сто лева) – разноски за
производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК, „***, ЕИК ***, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ***, сумата от 240 лева
(двеста и четиридесет лева) – адв. възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4