Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.София, 23.10.2017 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 1 състав в публичното заседание на двадесет
и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр.дело № 11724/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищцата Н.П.М., чрез
процесуален представител излага в исковата молба, че на 04.07.2013 год., в демлището
на с. Христо Даново, обл. Пловдив, на път PDV-1070, водачът Н. П.П., при управление на мотоциклет
„Ямаха“, без регистрационни табели, нарушавайки правилата за движение по
пътищата реализирал пътно-транспортно произшествие като катастрофирал, вследствие
на което причинил смъртта на сина й П.Я.М., водещ се зад водача. Поддържа, че загубата на
сина й причинила нестихващи болки и страдания, тъй като били задружно семейство
и си помагали. Твърди се, че за мотоциклета управляван от виновния водач Д. не
е имало сключена валидна застрахователна полица по риска „гражданска
отговорност” към момента на събитието. Твърди, че предявила пред Гаранционния Ф. претенция за обезщетение на причинените
вследствие на произшествието неимуществени вреди, като с писмо от 10.08.2016
год. било определено и изплатено обезщетение в размер на 30 000 лева,
което счита за недостатъчно да репарира причинените вреди.. В тази връзка моли
съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника за заплати
обезщетение за причинените вследствие на ПТП-то неимуществени вреди в размер на
70 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът „Г. Ф.”, чрез процесуален представител
оспорва предявеният иск по размер, като твърди че е починалия е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като не е поставил предпазна каска, а
отделно от това иска е силно завишен. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третите лица помагачи М.К.П. и П.Н.П., като
наследници на делинквента Н. П.П. не вземат становище по предявения иск и не
ангажират доказателства.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, при спазване разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като
доказателство протокол за ПТП с пострадали лица № 45 от 04.07.2013 год.
изготвен от дежурен ПТП при РУП-гр.Карлово и от който се установява, че на същата
дата, на път PDV-1070 е настъпило ПТП при което водачът Н. П.П., при управление
на мотоциклет „Ямаха“, без регистрационни табели, превозващ двама пътници,
поради движение с несъолразена скорост в завой и поради недостатъчна видимост
излязъл от пътното платно и се блъснал в бетонен електрически стълб, вследствие
на което и получените увреди в блницата е починал П.Я.М.. По случая е
образуувано ДП № 373/13 год. на РУ на МВР-Карлово, което е прекратено поради
смъртта на дееца Н. П.П..
По делото е приета комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж. М.
и д-р Димитрова, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от
страните, от която се установява, че причината за настъпване на произшествието
е високата скорост на движение на мотоциклета и несинхронизираните действия на
пътниците, при което водача е загубил контрол върху управлението и излязъл в
дясно от пътното платно и последвал удар в бетонен стълб. Пострадалия П.М.е
получил травматични увреждания на главата, гръдния кош, таза и корема, като
тези на корема са били най-тежки по обем. Дават заключение, че удара на главата
е с най-малка сила, по-силен е този в гръдния кош и най-силен – в корема.
Причината за смъртта е настъпилия перитонит довел до сепсис, който е причинил
септичен шок и полиоргана недостатъчност, която пък е предизвикала остра
дихателна и сърдечно съдова недостатъчност – състояние несъвместимо с живота.
Тежките увреди на гръдния кош и корема са настъпили независимо от това дали
пострадалия е бил с каска или не. Дават заключение, че водача на мотоциклета е
бил с концетрациа на алкохол в кръвта от 0.95 промила.
Не се спори по делото, че пред ответника е
образувана щета 210184 от 13.06.2016 год. и въз основа на това на ищеца, като
наследник на П.Я.М. е определено и изплатено обезщетение за причинените
неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.
От разпита на свидетеля Ц. М., дъщеря на ищцата се
установява, че брат й и майка й живеели заедно в едно домакинство, уважавали
се и в добри отношения помежду си. Дава
показания, че след смъртта му ищцата споделяла, чеП.много й липсва, тъй като
няма кой да помага в къщата, да носи пари и други неща. Липсвала й любовта и
уважението, което той й давал. Свидетелката провокирала разговори за починалия.
Отделно от това плачела, затвараля се в себе си и не говорела с никой. Дава
показания, че вследствие смъртта на сина си, при майката се отключили
здравословни проблем, каквито преди това липсвали.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Не се оспорва от страните обстоятелството, а това
се подкрепя и от събраните по делото доказателства, че Н. П. на 04.07.2013
год., при управление на мотоциклет „Ямаха“, без регистрационни номера, нарушавайки
правилата за движение по пътищата реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие
на което по непредпазливост причинил смъртта на П.Я.М.. Съгласно чл.288, ал.1,
т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането /отм./ Гаранционният Ф. изплаща по
застраховката "Гражданска отговорност" обезщетение за неимуществените
вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. От събраните в хода на производството
доказателства се установи, че причинителя на деянието или собственика на
мотоциклета не е имал сключена валидна застраховка по риска „гражданска
отговорност”, валидна към момента на произшествието. Поради изложеното следва
да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение.
По размера на
неимуществените вреди съдът приема следното:
В резултат на
пътно-транспортното произшествие, станало на 04.07.2013 год., синът на ищца е
починал. Съдът приема, че в резултат на това ищцата е претърпяла болки и
страдания от загубата на починалия. Съгласно константната практика на ВКС критерият
„справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера
на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на
ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е
извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента
на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят
обезщетение.
В настоящият случай от
показанияна на свидетеля, които съдът преценява съгласно чл.172 от ГПК не се установи
майката да е препърпяла в по-голям обем болки и страдания сравнени с обичайните
за такъв трагичен случай. Единствено обстоятелството, че починалия и майка му
са живеели заедно и тя плачела не обуславя по-различен извод. Отделно от това
показанията са противоречиви. Един път свидетеля говори, че тях подхващала
разговор за брат си и сина на ищцата, а впоследствие дава показания, че майката
непрекъснато плаче и не общува с никого. Дава показания и за здравословни
проблеми, доказателства за каквито обаче по делото не се събраха, пък и няма
такива доводи, наведени в исковата молба.
Съдът намира за неоснователни
наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, на изложените основания. От приетата по делото медициска
експертиза, които съдът кредитира се установи, че причината за смъртта е настъпилия
перитонит довел до сепсис, който е причинил септичен шок и полиоргана
недостатъчност, която пък е предизвикала остра дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност – състояние несъвместимо с живота. Тежките увреди на гръдния кош
и корема са настъпили независимо от това дали пострадалия е бил с каска или не.
Отделно от това не събраха доказателства, че починалия е знал обстоятелството,
че водача на мотоциклета е управлявал същия след употреба на алкохол. Въз
основа на това съдът приема, че не е налице съпричиняване и възражението следва
да се отхвърли.
Съдът след като се
съобрази с изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането
и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата от смъртта на П.М.е необходима сума
в размер на 70 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато изплатеното
от ответника обезщетение в размер на 30 000 лева и исковата претенция е
основателна за сумата от 40 000 лева и като такава следва да бъде уважена
и отхвърлена до пълния размер като неоснователна и недоказана.
По претенцията за
законна лихва: Няма спор, че ищецът е сезирал Ф.а с искане за обезщетение за
неимуществени вреди на 13.06.2016 год., като с писмо от 10.08.2016 год., ГФ е определил
и изплатил обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.7 КЗ /отм./, Ф.ът
дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по
претенцията на увреденото лице, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от
завеждането на претенцията. Следователно, лихвата за забава в настоящия случай
е дължима от 10.08.2016 год. до окончателното изплащане.
При този изход на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника на правно основание чл.78, ал.3
от ГПК разноски в размер на 107 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ищеца
също има право на разноски, но доказателства за извършени такива не се събраха
и искането следва да се охвърли. На следващо място, тъй като ищеца е освободен
от заплащане на ДТ и разноски, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК
следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 600 лева,
представяващи държима държавна такса и възнагражедия за вещи лица. Ищецът също така следва
да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Г. Ф. с адрес: *** да
заплати на правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за
застраховането /отм./ на Н.П.М. с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 9, чрез адв.М. сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева,
представляващи неимуществени вреди от смъртта на П.Я.М., починал при ПТП,
станало на 04.07.2013 год., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.08.2016 год. до окончателното изплащане, като отхърля иска до
пълния размер от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан, както и искането с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане
на разноски.
ОСЪЖДА Н.П.М.
с ЕГН ********** да заплати на Г.
Ф. с адрес: ***, на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 100 /сто/
лева, юрисконсултско възнаграждение, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 107 /сто и седем/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.
Ф. с адрес: *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 1
600 /хиляда и шестстотин/ лева, на основание на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението е постановено при участие на трети лица
помагачи на ответната страна – М.К.П. с ЕГН ********** и П.Н.П. с ЕГН **********
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: