РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Пловдив, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500489 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П. В. Я., ЕГН ********** от гр. *****,
подадена чрез пълномощника му адвокат С. П., против Решение № 67 от
06.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2622/2024 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XXIV гр.с., с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
П. В. Я. не дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. *****, сграда *****, като погасени по давност, следните
вземания, обективирани в изпълнителен лист от 14.05.2016 г., издаден в полза
на „Банка ДСК“ ЕАД по ч.гр.д. № 6181/2016 г. на Районен съд – Пловдив и
цедирани на „Еос Матрикс“ ЕООД, а именно: сумата в размер на 242,34 лв. –
главница по Договор за стоков кредит от 16.04.2015 г., ведно със законната
лихва от 12.05.2016 г. до окончателното плащане; сумата в размер на 55,10 лв.
– редовна лихва за периода от 16.10.2015 г. до 12.05.2016 г.; сумата в размер на
120 лв. – заемни такси, и е осъден П. В. Я. да плати на „Еос Матрикс“ ЕООД
сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение и постановяване на същото при
неправилни фактически и правни изводи, и неправилно приложение на
материалния закон. Поддържа се, че в периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2019 г.
по изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия, които да
1
прекъснат давността, с оглед на което е настъпила перемпция по силата на
закона. Счита се, че по запорното съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, изпратено на 24.07.2018 г., реално не
е осъществено изпълнително действие, тъй като е получен отговор от третото
задължено лице, че длъжникът не е техен служител; молбата на взискателя от
20.09.2019 г. не сочи конкретно изпълнително действие; насроченият за
17.01.2019 г. опис е отменен с протокол на ЧСИ и реално не е осъществен, а
всички последващи изпълнителни действия са извършени след перемиране на
делото и не пораждат правни последици. Изтъква се, че насрочването на опис,
който не е реално осъществен, не се приема за изпълнително действие и не
прекъсва давността. Прави се извод, че в периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2022
г. са изтекли пет години, през които изпълнителни действия нито са
предприети, нито са извършени и вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен с присъждане
на разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Еос Матрикс“ ЕООД чрез пълномощника
юрисконсулт М. М.. Поддържа се, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение – допустимо и правилно, постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон и не са допуснати процесуални
нарушения при разглеждане на делото. Сочат се конкретни обстоятелства,
които прекъсват давността, като се поддържа, че самото искане за извършване
на изпълнително действие е достатъчно за прекъсване на давността, без
значение дали същото е предприето от съдебния изпълнител и дали е дало
резултат. Счита се, също така, че искането за изпълнително действие след
настъпила перемпция е валидно и прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Прави се разграничение между
перемпцията и погасителната давност, като се цитира ТР № 2/2023 г. по
04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС относно прекъсването
на погасителната давност по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на
разноските.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна
от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по иск на П. В. Я. против „Еос
Матрикс“ ЕООД за недължимост поради погасяване по давност на вземания
по изпълнителен лист, издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по ч.гр.д. №
6181/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, впоследствие цедирани на
2
„Еос Матрикс“ ЕООД, както следва: 242,34 лв. – главница по Договор за
стоков кредит от 16.04.2015 г., ведно със законната лихва от 12.05.2016 г. до
окончателното плащане, 55,10 лв. – редовна лихва за периода от 16.10.2015 г.
до 12.05.2016 г. и 120 лв. – заемни такси.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД оспорва
иска като неоснователен с оглед извършените изпълнителни действия и
поддържа, че с искането на взискателя за извършване на конкретно
изпълнително действие се прекъсва давността, независимо дали същото е
предприето от ЧСИ и дали е дало резултат. Моли за отхвърляне на иска.
По фактите страните не спорят, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 28.07.2016 г. против длъжника е образувано
изпълнителното дело № 2016*****0400634 по описа на ЧСИ Л*****, рег. №
***** по КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив въз основа на
издаден в полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист за сумите от 242,34
лв. – главница по Договор за стоков кредит от 16.04.2015 г., ведно със
законната лихва от 12.05.2016 г. до окончателното плащане; 55,10 лв. –
редовна лихва за периода от 16.10.2015 г. до 12.05.2016 г.; 7,10 лева – лихвена
надбавка за периода от 16.10.2015 г. до 12.05.2016 г.; 120 лв. – заемни такси,
както и разноски в общ размер на 325 лева.
На 06.12.2016 г. е постъпила молба от длъжника за разсрочване на
задължението и от същия е внесена сумата от 100 лева за частично погасяване
на дълга.
На 24.01.2017 г. е постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД
за конституиране като взискател по делото.
На 24.07.2018 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника. От работодателя „Санта марина-Е“ ООД е постъпил отговор, че
трудовото правоотношение е прекратено на 09.08.2017 г.
На 20.09.2019 г. е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на
запори.
На 06.08.2021 г. е постъпила молба от „Еос Матрикс“ ЕООД за
конституиране като взискател по делото и налагане на запори на банковите
сметки на длъжника.
На 31.05.2023 г. е постъпила молба от новоконституирания взискател за
налагане на запор.
На 12.06.2023 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в
„Общинска банка” АД.
На 28.09.2023 г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запори.
На 17.10.2023 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника в
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Айкарт“ АД и „Пейнетикс“ АД.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
3
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Предмет на делото е предявен от длъжника по изпълнително дело
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
недължимост на вземанията, предмет на принудително изпълнение, поради
изтичане на погасителната давност след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – чл.
114, ал. 1 от ЗЗД. Ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години – чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо от датата на
постановяването му съгласно ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в
изпълнителния процес поначало давността не спира да тече, освен при
поискано от взискателя или извършено от съдебния изпълнител конкретно
изпълнително действие, представляващо конкретен изпълнителен способ,
както и поискано изпълнително действие, представляващо част от конкретен
изпълнителен способ. Такива са: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. Значение за
погасителната давност има действието или бездействието на взискателя и
неговата активна роля за поискване и предприемане на конкретни
изпълнителни действия. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи. Всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния
изпълнител на изпълнително действие, прекъсват давността, дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.
Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, т.е. същите са съдебно установени и се
погасяват с 5-годишна погасителна давност – в този смисъл Решение № 118 от
07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г.о.
В хода на образуваното против длъжника изпълнителното дело са
предприети множество изпълнителни действия, прекъсващи давността.
Първото прекъсване на давността е на 06.12.2016 г. с извършеното от
длъжника частично плащане, представляващо признаване на вземането по
смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД.
Следва налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на
24.07.2018 г., което действие също е годно да прекъсне погасителната давност,
макар след налагането му съдебният изпълнител да е уведомен, че трудовото
4
правоотношение с длъжника е било прекратено – по аргумент от ТР № 3/2015
г. на ОСГТК на ВКС, според което при налагане на запор на вземане не се
изисква предварителна проверка за това дали вземането действително
съществува, като същото се предприема само въз основа на твърденията на
взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице.
Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, като законът
не свързва това действие със съществуването на вземането. Ето защо налагане
на запор върху трудовото възнаграждение, макар трудовото правоотношение
да е било прекратено, представлява изпълнително действие и има за
последица прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
През периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла на
основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр.
Следващото прекъсване на давността е на 12.06.2023 г., когато е
наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, а
след това на 17.10.2023 г., когато са наложени запори в „Първа инвестиционна
банка“ АД, „Айкарт“ АД и „Пейнетикс“ АД.
Без правно значение от гледна точка на прекъсването на давността е
дали изпълнителните действия са извършени след настъпване на перемпция на
изпълнителното дело, тъй като съгласно ТР 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Погасяването на вземането по давност е санкция за взискателя, който
бездейства и не предприема годни принудителни действия за събиране на
вземането, макар да разполага с възможност за това. В случая не се установява
бездействие на взискателя, продължило повече от пет години, с оглед на което
погасителната давност за процесните вземания не е изтекла.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил исковата
претенция, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП с оглед липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67 от 06.01.2025 г., постановено по гр.д.
№ 2622/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIV гр.с.
5
ОСЪЖДА П. В. Я., ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100
лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6