Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                        25.05.2017 година                       Град     А.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

А.кият   Районен    съд   ,                                                       3-ти наказателен състав

На    03.05  /трети МАЙ/                                                                                 2017  Година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                             Председател:    Мария Дучева

 

Секретар……Я.П.……….

Прокурор       ……………………….

като разгледа докладваното          от        Председателя- съдия     Дучева

Административно-наказателно  дело     №  157     по описа  за    2017      година,

За да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството  по делото е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

            Образувано по жалба на „***“ ООД, адрес на управление: гр.А. ***, ЕИК: ***, управлявано и представлявано от С. Ж. Я., чрез адв.К., с която оспорва законосъобразността на Наказателно постановление № 36/23.02.2017г на Директора на БДЧР. С последното на жалбоподателя е санкциониран за извършено адм.нарушение по чл. 46, ал.1, т.3, б.“б“ ЗВ и е наложено административно наказание ”имуществена санкция”, в размер на 2000лв, на основание чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ

            В с.з. редовно призован, жалбоподателят не се явява, но изпраща процесуален предствител- адв. К. - Б.ка Адвокатска колегия. В съдебно заседание същата изразява становище, че поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и по съществото на спора – с идентични доводи на развитите подробно с жалбата. От адв. К. се навеждат доводи за различие на действителната и възприетата от АНО фактическа обстановка.

Въззиваемата страна- Директора на БДЧР-Варна, изпраща представител- ю.к. Вълкова. В с.з. ю.к. Вълкова  взема становище по жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли за потвърждение на НП.

РП-А., призована по реда на надзора за законност–не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено  от фактическа страна следното:

От находящите се в административно наказателната преписка писмени доказателства и от свидетелските показания - дадени в непосредствен разпит на свидетелите пред съда, се установява, че

 Ha 16.07.2016г., във връзка с писмо вх. № 24-00-28/14.07.2016г. на ОДМВР — Б., е извършена контролна проверка на място на обект: Семеен хотел „***", находящ ce на територията нa УПИ XI, KB. 15, село С., община А., област Б., собственост нa „***" ООД. По време на проверката , свид. Ч. констатирала, че битoвo- фекалните отпадъчни вoди oт канализационната система на обекта се отвеждат в локална пречиствателна станция /ЛПС/, собственост на „***" ООД, разположена нa територията на съседен общински имoт — УПИ IX, кв.15, no плана на село. С., община А.. За разполагането на ЛПC в общинския имoт, община А. е дала принципно съгласие зa монтирането на подземно пречиствателно съоръжение в имoтa, обективирано в писмо изх.№ 92-Ф-1123(1)/04.10.2013г., представено при проверката на място.

От направеният оглед на място , свид.Ч. установила, че ЛПС пречиства отпадъчни и отходни вoди oт експлоатацията на обекта- Семеен хотел „***" и oт експлоатацията на обект „***", разположен в съседен недвижим имот, кaтo след пречистване отпадъчните води преминават подземно no тръба и се заустват в разположената в съседство река ***. В момента на проверката oт заустващата тръба след ЛПС изтичат вoди, кoитo се заустват в peкaтa.

Свид.Ч. съставила Констативен протокол с № 618Б oт 16.07.2016г., отразяващ описаните обстоятелства. Констативният протокол е съставен и разписан без забележки oт законния представител нa дружеството — собственик на ЛПС, и oт свидетелите присъствали на проверката.

С писмо BX. № 26-00-945/27.07.2016г. в БДЧP са постъпили възражения и допълнителни пояснения oт името на „***" ООД.

За изясняване на обстоятелствата пo случая и проверка на възраженията на 10.09.2016г. е извършена повторна проверка на обекта oт свид.Ч. и свид.Ч., която установила, че промяна в обстоятелствата липсва. ЛПС функционира и не е констатирано наличие на резервоар, в кoйтo да постъпват пречистените oт ЛПС води, след което да се използват за напояване. Не е констатирано да е  изградена водопреносна система за напояване.

Констатациите oт проверката са отразени в Констативен протокол c № 758Б oт 10.09.2016г., съставен от свид. Д.Ч..

Въз основа на посочените 2бр. Констативен протокол свид.Ч. издала АУАН №173/10.09.2016 г, връчен на управителя на дружеството- С. Я..

След връчване на АУАН жалбоподателя се възползвал от правото по чл.44, ал.1 ЗАНН и подал възражение вх.№ 26-00-1205/ 13.09.2016г, според което констативните протоколи и АУАН страдат от пороци и не следва до доведат до издаване на НП. Възражението било възложено за становище на свид.Ч.

Въз  основа на така съставения АУАН,  изпълняващият длъжността Директор на Басейнова Дирекция  на 23.02.2017г издал  процесното НП  № 36/23.02.2017г срещу жалбоподателя „***" ООД, с което приел  за осъществен от негова страна съставът на административно нарушение по чл. 46, ал.1, т.3, б.“б“ ЗВ, което словесно било описано по следния начин „на 16.07.2016г зауствало отпадъчни води /битово- фекални / от дейността на ЛПC към обекти Семеен хотел „***" и ***" находящи се на територията на УПИ XI и YПИ XII, кв.15, село С., община А., област Б., във воден обект: река ***, без издадено разрешително за това.“

В постановения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и дадената правна квалификация на нарушението, поради което наложил на нарушителя адм.наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева на осн.чл.200, ал.1, т.2 ЗВ.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени  доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото - показанията на св.  Ч. /актосъставител/ и Ч.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на свидетелката Ч., която дава сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

Относно разпита на свид.Г. Я., съдът прецени, че последния има интерес от изхода на делото, поради което не кредитира с доверие показанията му.

 

От правна страна:

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

             Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

             Разгледана по същество  тя е неоснователна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

                    Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с материалните норми,съдът намира: АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон /съгласно Заповед  N: 195/04.08.2016г на Директор на Басейнова Дирекция „Черноморски Район“, л.22/.

                        За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на ЗВ. Правилно са били преценени и вида и размера на наказанието.          

                  Разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ въвежда , като санкционно релевантно всяко поведение, при което физическо или юридическо лице ползва воден обект без наличие на разрешително за ползване. В конкретния случай жалбоподателят е зауствал пречистени битово –фекални води в р.***, без да има издадено съответното разрешително за това съгласно ЗВ. Тези факти не са отречени от нарушителя, т.е. в нито един  момент същия не е твърдя наличие на разрешително. Целите за получаване на съответното разрешително са подробно посочени в чл. 2 от Наредба № 2 от 08.06.2011 година и несъмнено разкриват защита на обществени отношения със съществено значение за опазване на околната среда. Нещо повече видно от представения инвестиционен проект –част „ВиК“ , утвърденият проект е предвиждал именно изхвърляне на битово-фекалните води в р.*** (л.39-46), което също косвено доказва състава на нарушението. Относно въведените от нарушителя възражения, че пречистената вода се използва за поливане на зелените площи, същите не се доказаха, доколкото свид.Ч. беше категорична в показанията си ,че около шахтата с ЛПС не е констатирала изграден съд за събиране на пречистените води, нито изградено система за напояване.

Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, където е посочено, че се наказва се с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното- от 2000.00 лв. до 10 000.00 лв.

Съдът счита, че наложената административна санкция е правилно определена, като е наложена такава в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, във връзка с чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ. Освен всичко,изложено по-горе,следва да се отбележи и това,че наложеното наказание е в предвидения съгласно нормата на чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите минимален размер,от което пък може да се направи извода,че не съществува възможност за неговото изменение, респективно-намаляване. Ето защо наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разбиране на настоящия съдебен състав фактическите обстоятелства,   свързани с този казус,не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.По-конкретно в тази връзка,за да достигне до посочения извод,съдът взе предвид следното:

Безсъмнено е,че със своето Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на НК, ВКС се произнесе еднозначно в смисъл,че преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.И това е така,защото нормата на чл. 48, ал.1, т.11 от Закона за водите,както и на целия закон са предназначени за охраняване значими обществени отношения.

За изчерпателност на изложеното и тъй като съставлява част от дължимия съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, необходимо е правно обсъждане, относно приложението на чл. 28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав, процесното административно нарушение няма характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв, доколкото не се установиха каквито и да било фактически обстоятелства с ефект на смекчаващи, които да характеризират конкретно деяние като отличаващо се със значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род административни нарушения.

Чл.93,т.9 НК по силата на препращането от чл.84 ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП.  Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,  съдът споделя за правилна. По изложените съображения, НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

 

  Мотивиран от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

 

                                                Р  Е   Ш  И  :                             

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  № 36/23.02.2017г на Директора на БДЧР, с което на „***“ ООД, адрес на управление: гр.А. ***, ЕИК: ***, управлявано и представлявано от С. Ж. Я., е НАЛОЖЕНО  административно наказание ”имуществена санкция”, в размер на 2000лв, на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, за извършено административно нарушение по чл. 46, ал.1, т.3, б.“б“ ЗВ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС- Б. в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                                     

 

                                                           Районен съдия: