РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. Ямбол, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500439 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на дружеството „Димекс-2007“ЕООД гр.Ямбол,
представлявано от управителя Д. А. Д., чрез процесуалния представител адв.Б.К., против
Решение №295/28.06.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1774/2022г., с
което е отхвърлен предявеният от въззивното дружество „Димекс-2007“ ЕООД иск по
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК да се приеме за установено, че М. Д. Д. му дължи
сумата от 6 418,34лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 426/30.03.2022г. по ч.гр.д. № 848/2022г. по описа на ЯРС и въззивникът е
осъден да заплати на М.Д. направените по делото разноски в размер на 950 лева.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция, тъй
като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според
въззивника, съдът неправилно и едностранчиво е кредитирал с доверие единствено
представяните от ответника доказателства и свидетелските показания на посочените от него
свидетели, а представените от ищеца доказателства съдът тенденциозно е отказал да приеме,
отказал е да замени свидетел и да назначи съдебно-техническа експертиза. Въззивникът
счита за нелогични и необосновани изводите на съда, че представените фактури не доказват
извършените от ищеца разходи по ремонта и превоза на машината, както и че посочените
фактури касаят покупката на друга стока, обозначена като "дистрибутор". Направено е и
оплакване, че необосновани са и заключенията на съда, че ако е имало сключен договор за
поръчка, то той е бил сключен с фирма „Евроком“ЕООД. По всяко от оплакванията са
изложени доводи.
По тези съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на ЯРС и
за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с
1
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият М. Д. Д. от гр-*******, чрез адв.К., е подал писмен отговор, с който е
оспорил въззивната жалба като неоснователна. Изложените съображения са, че районният
съд не е допуснал процесуални нарушения и споделяйки изводите на първоинстанционния
съд въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В о.с.з. въззивната жалба се поддържа от законния представител на въззивното
дружество – управителя Д.Д. и от адв.К.. Пълномощникът адв.К. пледира за отмяна на
обжалваното решение на първата инстанция и за постановяване на ново решение от
въззивния съд, с което предявеният иск да бъде уважен или делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. Управителят Д. излага твърдения, според
които договорното правоотношение е възникнало с ответника, който е договарял лично като
изпълнител, поради което счита, че правилно е била ангажирана отговорността му за
заплащане на процесната сума.
Въззиваемият, чрез пълномощника адв.К., оспорва жалбата и моли за отхвърлянето
й по съображенията, изложени в отговора на жалбата и с основания довод, че липсва
възникнало договорно правоотношение между страните.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.
За да се произнесе, въззивният съд установи следното:
Предявеният от ищеца „Димекс-2007“ ЕООД срещу М. Д. Д. от гр-*******
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
чл. 79, ал.1 и чл. 82 ЗЗД, е за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца
срещу ответника за сумата 6 682,34лв, дължима за отклоняване от поръчката и неточно
изпълнение в качествено отношение от страна на ответника на ремонтни дейности по
договор за ремонт на транспортна техника на ищеца, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№848/2022г. на ЯРС.
В исковата молба и молба-уточнение ищецът е изложил, че по силата на устен
договор възложил на ответника да извърши ремонтно обслужване на селскостопанска
техника – челен товарач „Ню Холанд ЛМ 410“, като отстрани течове по машината. Без
възлагане от страна на ищеца ответникът извършил интервенция на хидравличния
разпределител на машината, при което разпределителят бил необратимо повреден и
неизползваем, товарачът станал негоден да изпълнява функционалното си предназначение,
при което ищцовото дружество претърпяло вреди и заплатило исковата сума за поправката
на техниката – за подмяна на повредените части, консумативи и монтаж в друг сервиз,
както и за транспорт на челния товарач.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като процесуално
недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация да отговаря като ответник
по иска, оспорил е иска и като неоснователен. Противопоставил е основното възражение, че
между него и ищеца не е възникнало облигационно правоотношение за ремонт на челния
товарач, тъй като ответникът работи по трудов договор в дружеството „Еврокам“ЕООД,
което предоставя услуги и търговия с резервни части и хидравлични системи. Ответникът е
поддържал, че в началото на м.01.2021г. ищецът е оставил в базата на дружеството
„Еврокам“ЕООД процесната техника за преглед и установяване на технически проблем,
като при диагностиката било установено, че има нужда от подмяна на разпределител. Със
знанието и съгласието на управителя на ищцовото дружество била закупена нова част –
разпределител, който бил доставен и монтиран на машината за сметка на дружеството
„Еврокам“ЕООД, като след монтажа се констатирала нужда и от подмяна на хидравлични
маркучи, но ищецът отказал този ремонт и разпределителят бил демонтиран и върнат на
доставчика в гр.*******.
Фактическата обстановка по спора е разкрита от районния съд въз основа на
събраните пред този съд писмени и гласни доказателства и същата е непроменена пред
въззивната инстанция, тъй като страните не са заявили доказателствени искания пред тази
2
инстанция:
По делото не е спорно обстоятелството и се установява от приложеното ч.гр.д.
№848/2022г. по описа на ЯРС, че за процесната искова сума в размер на 6 682,34лв.,
предмет на предявения установителен иск, е издадена на 30.03.2022г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по посоченото ч. гр. дело по описа на ЯРС.
Длъжникът по заповедта М.Д. е подал възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за
недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното
производство – ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Установено е с представените от ответника трудов договор от 15.07.2021г. и
допълнително споразумение към него от 01.11.2021г., че М. Д. работи по трудово
правоотношение в „Еврокам“ЕООД, като изпълняваната от него длъжност е „машинен
оператор, производство на тръби“.
С показанията на св.И. И., който извършва стругарски услуги в гараж в двора на
дружеството „Еврокам“ЕООД е установено, че процесната селскостопанска машина – багер
е стояла около месец в двора на „Еврокам“ЕООД, като след това ответникът я е натоварил
на пътна помощ.
Свидетелят Г.Н., който е специалист- инженер по земеделска техника и бивш
преподавател по земеделска техника, е установил с показанията си, че по възлагане от
управителя на ищцовото дружество е посетил база-паркинг в гр.*******, намираща се до
завод на „Ямбол хляб“ и бензиностанция „Петрол“, където извършил оглед на процесната
машина- челен товарач. На място свидетелят видял, че разпределителят на машината е
свален и маркучите са пукнати и текат. Ответникът М. Д. качил фадромата на кола на пътна
помощ и предал на свидетеля кашон, посочвайки, че в кашона е разпределителят. В кашона
имало много дребни части, а при огледа свидетелят установил, че въпросната част -
разпределител липсва, както и че е бил направен опит много фини плунжерчета да бъдат
заварени, което е недопустимо. В същия смисъл е и съставения от св.Н. представен от
ищеца приемателен протокол от 08.02.2021г., който е с характеристиката на писмени
свидетелски показания.
Ищецът е представил становище от 17.05.2021г. от дружеството „Хидро Мат“
ЕООД, в което е отразено, че на 05.03.2021г. в сервиза на дружеството в гр.Бургас е бил
донесен от представител на фирма „Димекс 2007“ ЕООД разпределител на телескопичен
товарач НЮ ХОЛАНД ЛМ 410, за преглед на техническото състояние и отстраняване на
повредите. Според становището, разпределителят е бил приет в сервиза на „Хидро Мат“ в
напълно разглобено състояние, всяка секция е била отделена и след извършения преглед е
установено, че четирите от секциите са увредени вследствие на заварки с електрожен по
отворите, което е недопустимо, при което целият разпределител е повреден необратимо, не е
годен за работа към машината и не може вече да бъде вече използван.
В същия смисъл е и представената от ищеца частна техническа експертиза,
изготвена от доц. д-р инж. Станчо Колев С.. Експертизата е била извършена по възлагане от
„Димекс 2007“ ЕООД. Вещото лице е описало какво е предназначението на разпределителя
на челен товарач, посочило е, че след оглед на 07.07.2021г. е извършило оценка на
техническото състояние на хидравличния разпределител на челния товарач марка НЮ
ХОЛАНД ЛМ 410, собственост на фирмата – възложител и е заключило, че при огледа на 4
броя секции на оценявания разпределител е установило, че по един от отворите на всяка от
4-те секции е направена заварка, вероятно с намерение за последваща механична обработка.
Тази интервенция, според вещото лице, би довела до невъзможност за възстановяване на
секциите в оригиналния им вид, което прави целия разпределител фактически неизползваем,
а машината не би могла да изпълнява функционалното си предназначение за извършване на
товаро-разтоварни дейности.
С другите представени от ищеца писмени доказателства по делото е установено, че
с фактура от 01.02.2021г. дружеството „Фючър Ка“ ЕООД е фактурирало дължима от ищеца
сума в размер на 180лв. с ДДС за извършен транспорт Зимница-Ямбол на JSB. С фактура от
23.06.2021г. същият доставчик „Фючър-Ка“ ЕООД е фактурирало дължима от ищеца цена за
транспорт Ямбол – Зимница на челен товарач НЮ ХОЛАНД ЛМ 410 в размер на сумата 84
лв. с ДДС. С фактура от 30.06.2021г. ищецът е установил, че дружеството „Техно Агри
3
Ямбол“ ЕООД е извършило ремонт на хидравлична система на НЮ ХОЛАНД ЛМ 410 и
хидравличен маркуч за сумата общо 415,20лв., която сума е посочена във фактурата като
дължима от ищеца. Видно е от проформа-фактура от 08.09.2021г., че със същата ищецът е
закупил от дружеството „Интерагри България“ АД резервна част „дистрибутор“ за сумата
6003,14 лв. с ДДС.
По делото в качеството на свидетел е разпитан управителят на дружеството
„Еврокам“ЕООД Д. Д., който е поддържал, че ищецът е бил и е все още клиент на
„Еврокам“ЕООД, чиято основна дейност е търговия с авточасти и ремонт на хидравлични
маркучи и системи. За ответника свидетелят е посочил, че е негов син и работи в
едноличното дружество като монтажник на хидравлични маркучи. Относно процесната
техника на ищеца свидетелят Д. е поддържал, че знае, че челният товарач Ню Холандс е бил
докаран от пътна помощ в двора на фирмата му, пред стругарната, където се извършват
ремонтите. Ответникът М. и другите работници съвместно направили оглед на машината и
достигнали до констатации, че трябва да се извърши ремонт – смяна на частите, които били
дефектирали. Това било разпределител на хидравликата. След като говорили с управителя
на „Димекс“, че е необходимо да се смени частта и след като ищецът се съгласил,
свидетелят лично поръчал този разпределител от завод в гр.Казанлък, частта била доставена,
но не била монтирана, а върната обратно в завода, тъй като М. констатирал необходимост и
от смяна и на пукнати маркучи на челния товарач, за смяната на които следвало да се
доплати сума в размер на 200лв., но ищецът не се съгласил с този ремонт. Според св.Д.
управителят на ищеца искал извършване само на диагностика и смяна на разпределителя, но
били необходими допълнителни средства и не се разбрали. Разговорите с ищеца водил М.,
който предавал всичко на свидетеля за това какво е необходимо да се предприеме,
ремонтите също извършвал М., но той самостоятелно не можел да вземе решение, нито
работел на частно. В случая трябвало да се извърши ремонт от служител на фирмата на
свидетеля, като в двора на фирмата не можело да престои друга кола или машина, на която
няма да се извършва ремонт. С ищеца не сключили писмен договор и нищо не било
заплатено на „Еврокам“ЕООД, а впоследствие свидетелят разбрал от работници в завода в
гр.Казанлък, че управителят на ищеца сам е закупил същата част-разпределителя от
гр.Казанлък, негов работник извършил ремонта, но не предвидил, че има разтоварващ
клапан, който служи за разпределяне на маслото, той пукнал разпределителя и това
наложило ищецът да закупи оригинален разпределител за 7-8 хиляди лева, който има
разтоварващ клапан.
Видно е от представена от ответника фактура от 01.02.2021г., че със същата е
фактурирана доставка на две резервни части на цена общо 753,60лв., която доставка е
извършена от дружеството „Хидрокап“ООД - гр.Казанлък в полза на „Еврокам“ЕООД.
При тази фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил иска като
неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел за недоказано твърдението на
ищеца за сключен с ответника устен договор за изработка. Кредитирайки показанията на
св.Д., ценени съвкупно с показанията на св.И. и фактурата за закупени части от дружеството
в гр.Казанлък, съдът е направил извод, че ако е имало сключен договор за изработка, той е
бил сключен с фирма „Еврокам“ЕООД, в двора на което дружество е била машината за
ремонта и е престояла един месец, в което дружество ответникът работи по трудов договор
и в качеството на работник е извършил преглед на машината, а не като частно лице.
Относно извършените от ищеца разходи по ремонт и превоз на машината ЯРС е приел
същите за недоказани с представените по делото фактури.
При тази фактическа обстановка въззивната жалба се прецени като неоснователна.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съобразно правомощията си по чл.269 ГПК ЯОС намира, че постановеното по
делото обжалвано решение на ЯРС е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението
4
на ответника за процесуална недопустимост на предявения срещу него иск. Въпросът за
материалноправната легитимация е въпрос по основателността на предявената претенция, а
не по нейната допустимост, поради което съдът дължи произнасяне с решение.
Постановявайки решение по спора ЯРС не е произнесъл акт при липса на положителни или
при наличие на отрицателни предпоставки на правото на иск и решението е допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
По правилността на решението, с оглед конкретните оплаквания на въззивника,
съдът приема следното:
По предявения за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 265,
ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 и чл.82 ЗЗД, който е основаван на твърдения за отклонение
от поръчката и неточно изпълнение в качествено отношение от страна на ответника по
договор за изработка, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са били обвързани от
валидно правоотношение по договор за изработка, с който ответникът се е задължил да
изпълни конкретна работа - точно определени по вид и обем СМР срещу уговорено
възнаграждение; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, както и че
своевременно след предаване на работата и откриване на недостатъците е уведомил за
същото ответника; че отклонението и неизпълнението на част от възложена работа е
причинило на ищеца имуществени вреди и конкретната стойност на разходите за
поправянето или пълното изпълнение на възложените работи.
В случая тази доказателствена тежест за отговорността на ответника не е
изпълнена от ищеца. Договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за
изработка, уреден в чл.258 и сл. ЗЗД. В правната доктрина и в съдебната практика няма
спор, че договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за действителност, а само
форма за доказване на договора за изработка. Поради това съгласието за сключване на
договор за СМР не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и
изпълнителя относно подлежащите на извършване СМР и възнаграждението на
възложителя. Не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от
изпълнителя чрез отправяне на устно или писмено предложение до възложителя, и
договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение от възложителя.
Приемането може да бъде направено изрично с адресиране на нарочно устно или писмено
волеизявление до изпълнителя, че възложителят е съгласен напълно с предложените за
изпълнение СМР и с тяхната цена. Възможно е приемането да се осъществи и с
конклудентни действия на възложителя като например изпращане на покана за започване на
изпълнението, определяне на срок за завършване на работите, предоставяне на вещта за
ремонт или на материали или на техническа документация, необходима за извършване на
работите, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение, посочено в
офертата на изпълнителя. За да заместят изричното волеизявление за приемане на
предложеното изпълнение и да формират съгласие за сключване на договора,
конклудентните действия следва да са от такова естество, че да манифестират ясната воля на
възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените от изпълнителя условия.
В случая при съвкупната преценка на гласните доказателства по делото –
показанията на свидетелите И., Н. и Д., ЯОС приема за установено, че техниката на ищеца –
челен товарач е била предадена за диагностика и ремонт в сервизната база на дружеството
„Еврокам“ЕООД, от където е била и върната на ищеца с демонтиран разпределител (на
части, предадени в кашон). Кредитирайки показанията на св.Д., които не са оспорени и
опровергани с други доказателствени средства, въззивната инстанция приема, че ищецът
чрез своя управител и ответникът Д.М. са постигнали съгласие за диагностиката и ремонта
на техниката на ищеца. Съдът приема, че като работник по трудово правоотношение в
„Еврокам“ЕООД ответникът не е договарял в личното си качество, а от името на
работодателя си „Еврокам“ЕООД, без да притежава представителна власт да действа от
името на търговеца. Независимо от това ответникът е уведомил работодателя си за
предприетото от него и с последващите фактически действия по извършване на поръчката
5
на резервната част за машината от завода в гр.Казанлък, получаването на частта и
приемането на фактурата за тази част, лицето, което представлява работодателя, търговеца –
св.Д., не само не се е противопоставило на тези действия на ответника, но следва да се
приеме, че изрично ги е потвърдило. Според чл.301 от ТЗ, когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването, което очевидно св.Д. не е сторил, напротив
потвърдил е действията на ответника като негов работник. Анализът на събраните по делото
доказателства дава основание на съда да приеме, че именно между ищеца и дружеството
„Еврокам“ЕООД, чиято дейност е търговия и ремонт на хидравлични маркучи и системи, е
бил сключен договора за сервизно обслужване на техниката на ищеца. Тъй като се касае за
неформална сделка, писмената форма има само доказателствено значение, а не представлява
условие за нейната действителност. В случая от правно значение е фактът на извършените
ремонтни работи, който може да бъде установяван с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, но за отговорността на ответника от значение е обстоятелството,
че той не е страна по материалното правоотношение с ищеца. Договорът поражда действие
между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица - само в предвидените от закона
случаи. Този извод следва от разпоредбата на чл. 21 ЗЗД, която по категоричен и
недвусмислен начин утвърждава принципа за обвързаност на страните с постигнатото
между тях съглашение по смисъла на чл. 8 ЗЗД. Следователно, правата за търсене на
уговорената престация или отговорност за неизпълнение на поетите договорни задължения,
могат да бъдат осъществени само между страните по договора. В тази връзка и с оглед
конкретните данни по делото, правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че
ответникът не е материалноправно легитимиран да отговаря за вземането на ищеца за
разходите за поправката на техниката по сключения с дружеството „Еврокам“ЕООД
договор за изработка, тъй като страна, изпълнител по този договор е търговското
дружество. Както вече беше посочено, съгласието за сключване на договора е постигнато с
ответника, който не е действал от свое име, а като представител на своя работодател –
търговското дружество, което е потвърдило действията му и същото се явява стана по този
договор.
Въззивната инстанция не намира причини да не кредитира показанията на св.Н.,
писмото на дружеството „Хидромат“ЕООД и частната техническа експертиза на инж.С. и
приема, че при извършване на работата по договора за изработка изпълнителят се е
отклонил от поръчката и е осъществил работата с недостатъци – предал е на възложителя–
ищеца демонтиран (на части) разпределител на машината, върху който е било въздействано
по недопустим начин, което е направило товарачът негоден за ползване по предназначение
и е наложило ищецът да направи разходи за поправката на техниката. Установени са с
писмените доказателства и заплатените от ищеца средства за транспорт и закупуване на
нова част, но тези факти са без значение за изхода на спора, тъй като ответникът не е страна
по правоотношението с ищеца и не е материалноправно легитимиран да отговаря по
претенцията му.
Въззивната инстанция намира за основателно оплакването на ищеца, сега
въззивник, че като е оставил без уважение своевременно направените от него искания за
назначаване на съдебно-техническа експертиза (чл.195 ГПК) и за замяна на допуснат до
разпит свидетел (чл.156, ал.2 ГПК), районният съд е допуснал нарушения на процесуалните
правила, но тези процесуални нарушения не променят изводите на въззивната инстанция за
неоснователност на жалбата. Въззивникът не е поискал събиране на посочените
доказателства през въззивната инстанция при условията на чл.266, ал.3 ГПК и
произнасянето на въззивния съд по релевантните за спора факти е въз основа на събраните
пред първата инстанция писмени и гласни доказателства. Съгласно ТР № 1/04.01.2001г. по
гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и трайната практика на ВКС, въззивната инстанция е втора решаваща инстанция,
която при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК дължи излагането на собствени
фактически и правни изводи по съществото на спора, включително обсъждане на всички
приети доказателства и на всички доводи и възражения на страните в мотивите на
въззивното решение. Ако поради процесуални нарушения страната не е посочила или не е
представила доказателства, тя има възможност да попълни материалите във въззивното
производство, като още във въззивната жалба, съответно отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК
6
направи доказателствените си искания, като представи писмените, което в случая не е
сторено от въззивника. Липсва основание в процесуалния закон (чл.271 и чл.272 ГПК) за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт при допуснати процесуални нарушения и
връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция и направеното от въззивника
искане в тази насока е неоснователно.
Тъй като крайните решаващи изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивния
съд – ЯОС, обжалваното решение е правилно, законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
При този изход на делото пред въззивната инстнация, право на разноските за тази
инстанция има въззиваемият, на който следва да се присъдят разноски в размер на сумата
700лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №295/28.06.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №1774/2022г.
ОСЪЖДА „Димекс-2007“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,
ул.“Г.С.Раковски“ 23, ет.2, ап.7, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. Д., да
заплати на М. Д. Д. от гр-*******, ул.********№**, ЕГН ********** на основание чл.78,
ал.3 ГПК направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата
700лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7