Р Е
Ш Е Н
И Е
769/19.4.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.04.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 127 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Б.“ АД, против НП № 390354-F-433804 от
17.12.18г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.185 ал.1
вр. ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл.33
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти, на „Б.“ АД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 600 лева.
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е от надлежна страна при
наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок, поради което е
приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна моли
отмяна на наказателното постановление. Сочат се множество нарушения на
процесуалните правила и се излага твърдение, че нарушението не е извършено,
алтернативно се моли наложеното наказание да бъде намалено.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не се явява.
Въззиваемата
страна се явява, изразява становище с което се иска НП да бъде потвърдено..
В хода на съдебното производство съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
На
31.07.2018г. била извършена проверка в търговски обект – ресторант, находяща се
в гр.Варна, стопанисван от „Б.“ АД. Служителите на ТД на НАП установили разлика
от 85.85 лева между фактическата касова наличност и сумите по изведения
финансов отчет. При проверката бе установено, че фактическата левова наличност
на паричните средства в касата на обекта е в размер на 31.00 лева. Сумата на
издадените касови бележки, които са отчетени чрез ЕКАФП, до момента на
проверката за деня е в размер на 116.85лева. ЕКАФП притежава функциите за отразяване
на „служебно въведени" и „служебно изведени" суми, но такива не са
били отразени. След извършена фактическа и документална съпоставка на паричните
средства е била установена отрицателна разлика от 85.85лв., което нарушавало
отчетността на касовата наличност, където освен случаите на продажба всяка
промяна в касовата наличност се отразява в касовата книга в момента на
извършването и. Т.к. това нарушавало
реда за отчитане на касовата наличност, срещу търговеца бил съставен АУАН,
предявен и връчен срещу подпис на представител на въззивника. Срещу АУАН са
постъпили възражения. АНО не констатирал спорни обстоятелства, и не констатирал
необходимост да разследва допълнително
издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява
и потвърждава от събраните по делото доказателства. Съдът напълно кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел Т., който е установила адм.
нарушение явяващо се в неотразяване на сумата от 85.85 лева, свидетелят е категоричен, че тази
сума не се е намирала като касова наличност в обекта. Възражения на место на
проверката не са били направени. Свид. Т. е категоричен, че при извършената
проверка паричната сума не е била в касата на обекта. Съдът изцяло
кредитира, писмените доказателства – материалите по АНП, вкл.АУАН, протокол за
проверка, заповед за компетентност.
Страните
не ангажират доказателства за различна фактическа обстановка и не оспорват
установената по делото.
Съдът, предвид становищата на
страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Било констатирано, че „Б.“ АД, не е изпълнило задължението си извън случаите
на продажба да отбележи всяка промяна в касовата начална сума въвеждане и
извеждане на пари в и извън касата на ФУ, чрез операциите „служебно
въведени" или „служебно изведени" суми.
За констатираното бил
съставен акт за административно нарушение, като актосъставителят квалифицирал
нарушението, като такова по чл. 33
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 от ЗДДС.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивника, след което АНО издал атакуваното НП.
Съдът прие и приложи към
доказателствата по делото.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и от гласните и писмени доказателства
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е
в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- директора на ТД на НАП- Варна, съгласно заповед на Изпълнителния Директор на НАП.
Въз
основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление,
като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени
в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 185 ал.1 от ЗДДС .
Съдът намира, че
административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното
постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и
издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми.
Съдът не установи обстоятелства, които да
изключват отговорността. Субект на нарушението е търговец, поради което не
подлежи на изследване въпросът за вината.
Предвид
горното правилно са отнесени фактите към правните норми и правилно е определен
субекта на нарушението.
Правилно е била ангажирана
отговорността на „Б.“ АД, чрез налагане
на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н. В този смисъл възраженията за липса на
виновно поведение у нарушителя са неоснователни.
Настоящият
състав не възприема стореното за “Маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Т. е. маловажността е конкретна преценка на степента на
обществената опасност на нарушението в сравнение с други случаи на нарушения от
съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. Наред с това фактът, че нарушението е първо
по ред е по съществото си смекчаващо обстоятелство, което има значение при
определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и
не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно
нарушение. Определящо в този случай е значимостта на конкретно увредените
обществени отношения, които изключват приложението на чл.28 от ЗАНН и отмяната
на НП на това основание.
При преценката на спора по същество
настоящият състав констатира, че в административно-наказателното производство
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и наказателното
постановление са издадени от съответните компетентни органи, в необходимата
форма и при спазване на изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН и сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Извършването на нарушението и неговото авторство са безспорно
установени, квалификацията на деянието е законосъобразна, а наложеното
наказание е съобразено с изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН.
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя, че наложеното наказание е несъразмерно високо, предвид наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът споделя същото изцяло. При индивидуализация на наказанието, наложено на въззивника административнонаказващия орган
не се е съобразил с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, поради което съдът намира, че наказание,
определено към минималния размер би било справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. В този смисъл съдът
намира, че следва да намали размера на административното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” от 600 лева на 500
лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НП № 390354-F-433804 от 17.12.18г. на
Директора на ТД на НАП-Варна, с което на „Б.“ АД ЕИК ********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 600 лева на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС, като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на 500 /петстотин/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред ВАС.
СЪДИЯ при РС- Варна: