Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………./………12.2019 г. гр. София,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1824 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 465226 от 06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 9400/2017 г. на СРС, 142 състав, e осъдено З. „Б.И.” АД да заплати на З. „А.Б.”, по
иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 699,85 лв. за регресно
вземане за платено от ишеца, в качеството му на застраховател по застраховка
„Каско” застрахователно обезшетение за имуществени вреди на товарен автомобил
„Гойота Аурис“, с per. № ****, собственост на „Изида“ ООД, вследствие на
реализирано на 18.12.2015 г. ПГП и ликвидационни разноски за обработка на
щетата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на иековата молба - 15.02.2017 г. г. до окончателното й изплащане,
както еумата в размер на 21,07лв., предетавляваща законната лихва върху сумата
от 2046, 24 лв. за периода от 15.02.2017Г. до 23.03.2017г., както и сумата в
размер 247,05 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 2731,09 лв. за периода от 27.03.2016 г. до 14.02.2017
г., като са отхвърлени частично иска за главницата над 699.85 лв. до сумата от
2731.09лв., поради извършено плащане в хода на процеса, а за сумата от 2731.09
лв. до пълния предявен размер главница от 3064.96 лв. - отхвърля иска като
недоказан и неоснователен, както и отхвърля иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 247,81 лв. до пълния предявен размер от 270, 00 лв. - мораторна
лихва за периода от 27.03.2016 г. до 15.02.2017 г. като неоснователен. С
решението първоинстанционният съд осъдил страните да си заплатят взаимно
разноски според изхода на спора.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца
З. „А.Б.”, съобразно и уточнението на въззивната жалба с молбата от 03.12.2018
г., в частите, в които искът за
главница за разликата над 699.85 лв. до сумата от 1018,72 лв. е отхвърлен, и
съответно и в частта, в която е бил отхвърлен искът за мораторна лихва за
забава до пълния предявен размер, и обусловената от това отговорност за
разноските, с оплаквания за
неправилност в обжалваните части, тъй като първоинстанционният съд е отчел само
писменото заключение на вещото лице но автотехническата експертиза/АТЕ/, но
не и допълнително даденото от вещото лице в откритото съдебно заседание
заключение, че при подмяна на левия калник, стойносттта на вредите се счита по
фактура и сатва общо 3049,96лв., а не само 2731,09лв. И доколкото и ответникът
не оспорвал необходимостта от подмяна на този калник, то вредата е в размер на
3049,96лв., и след приспадане на частичното погасяване в хода на делото с
2046,24лв., оставала дължима разлика от 1018,72лв. /с включени 15 лв. ликв.
разноски/, а не само 699,85лв., какот е приел първоинстанционния съд. Относно
мораторната лихва счита, че същата се дължи в пълен размер, тъй като частичното
погасяване е в хода на делото, а остатъка се дължал в пълен размер. Моли
решението да се отмени в обжалваните части, като се уважи иска за главница до
сумата 1018,72 лв. неплатен остатък, и до пълния предявен размер иска за
мораторна лихва за посочения преиод до подаване на исковата молба в пълен
размер.Претендира иразноски за въззивната инстанция и привеждане на отговорността
за разноските за първата инстанция според уважаване на жалбата.
Въззиваемата страна-ответник З. „Б.И.” АД оспорва
жалбата с писмен отговор с общо възражение, че решението в обжалваните части е
правилно, при преценка на събраните по делото доказателства. Претендира разноски
за въззивната инстанция по два представени списъка по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
В частта, в която е уважен
иска за главница и мораторна лихва, също и в частта, в която е отхвърлен иска
за главница над 1018,72 лв., решението като необжалвано е влязло в сила и не е
предмет на въззивна проверка относно допустимост и правилност.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При извършената
проверка на решението в обжалваните части въззивният съд не установи нарушение по
прилагането на императивни материално правни норми.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, предмет на въззивна проверка е само установяване на
действителния размер на причинената вреда
при процесното ПТП, респ. и размера на дължимото от ответника
обезщетение за забавено плащане на регресното му задължение, респр и
обусловената от основателния размер на двата иска отговорност за разноските в
процеса.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за главница над 699,85 лв. до
сумата в размер на 2731.09лв. като погасен поради плащане в хода на процеса,
въз основа на приетата от него пазарната стойност на ремонтните дейности по отстраняване
на вредата в размер на сумата от 2731,09 лв. съгласно заключението на АТЕ, и
извършеното от ответника плащане в хода на делото на сумата 2046,24 лв., при
което остатъкът от 684,85лв. и още 15 лв. обичайни ликвидационни разноски, или
общо 699,85 лв. е приел да формиран основателния и доказан размер на иска за
главницата. Изложил е мотиви, и защо няма да приеме по-висок размер на вредата,
подлежаща на въстановяване от делинквента, респ. от неговия застраховател
по „гражданска отговорност“ над установената
от АТЕ сума от 2731,09 лв., по аргументи от неприложимост в случая на Методика
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета от Комисията за
финансов надзор /Методиката/, когато се касае за вреди на МПС, и
непротивопоставимост на договора между ищеца и застрахованото при него МПС
спрямо трети лица-какъвто е делинквента /и
застрахователя му по „гражданска отговорност“/, когато застраховател предоставя
на застрахования преференциални условия, т.е. такива, чрез които му осигурява
по-добро обслужване или поема по-големи от обичайните разноски, или се
задължава за повече, в този случай застрахователят носи риска за това, респ. не
може да претендира суми, надвишаващи средната пазарна цена за отстраняване на вредите,
от делинквента/респ. застрахователя на делинквента по застраховка“гражданска
отговорност“. Мотивирал се е първоинстанционният съд, че липсват и
доказателства в случая определеното от търговеца, извърщил ремонта на увредения
автомобил, възнаграждение по договора за изработка, да съответства на обичайната стойност за
извършване на този вид работи.
Въззивната инстанция споделя изложените фактически и правни изводи относно приетия от
първоинстанционният съд размер на подлещжащата на обезщетянане вреда, и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях, без да е нужно да ги повтаря.
Не се спори между страните относно наличието на всикчи останали
предпоставки за възникване правото на регресно вземане на ищеца спрямо
ответника. Спорът и пред двете съдебни инстанции е относно размера на
подлежащата на обезщетяване вреда. Действително, при изслушване на вещото лице
по АТЕ в откритото съдебно заседание пред СРС на 05.12.2018 г. пълномощникът на
ответното дружество е заявил, че не се оспорва необходимостта от подмяна на
увредения калник / за признание на искания на другата страна е и изрично
упълномощен/, но поддържа оспорването си относно размера на подлежащата на
обезщетяване вреда, като твърди тя са е само 2046,24 лв. /колкото не се спори
ответното дружество да е заплатило в хода на делото/. Според вещото лице за
подмяна на калника следва да се приеме цената по фактурата на сервиза, извършил
ремонта на застрахованото МПС, предвид датата на производство на същото МПС-под
3 години и в гаранционене период, при което се приемали разходните документи.
Доколкото обаче и въззивният съд приема,
че е неприложима Методиката на КФН, а вредата следва да се обезщети от
делниквента/респ. застрахователя му по „гражданска отговорност“ по средни
пазарни цени, то при липсата на събрани по делото доказателства каква би била
средната пазарна цена за подмяната на увредения ляв калник с нов, то съдът,
съгласно чл.162 от ГПК, определя този размер на
сумата, която е определила АТЕ за възстановяване на този калник, при
липсата на критерий с колко подмяната му с нов-по средни пазарни цени, би
превишила стойността на ремонтирането му. Така стойността на подлежащата на
обезщетяване вреда се определя на общо 2731,09лв. според началното заключение
на АТЕ. Искът за главницата е основателен за разликата над платеното от
ответника в хода на делото, до тази сума, или за 684,85 лв., и още 15 лв. ликв.
разходи, или остана непогасена разлика от 699,85 лв. , за която разлика искът е
основателен и подлежи на уважаване.
Оплакването относно частичното уважаване на иска за мораторна лихва за
забава също е неоснователно. Съдът е уважил иска, като е приел, че същият е доказан
по основание, а относно размера е определил същия по чл.162 от ГПК на 247,05
лв. и отхвърлил за разликата до предявения размер от 270лв. Доколкото
въззивният съд намира, че към подаване на исковата молба е била дължима от
ответника на ищеца сумата общо 2746,09лв. /2731,09лв. +15 лв./ при което остава
дължима след плащане в хода на делото сума 699,85 лв.-както е и приел и
първоинстанционония съд, то от момента на забавата 27.03.2016 г. до подаване на
исковата молба, мораторната лихва за забава се дължи върху 2746,09лв., а не
само върху 2731.09лв. /доколкото последната е само сумата за вредата, но не
вкл. и 15 лв. ликвид.разходи, върху които също се дължи лихва като част от
предявеното регресно вземане съгласно приложимия чл.213, ал.1 от КЗ/отм./ и 15
лв. ликв.разходи са били включени в предявената от ищеца към ответника регресна
претенция с писмото от 25.02.2016 г./. Размерът на лихвата за забава обаче,
определена от въззивния съд по реда на чл.162
от ГПК, върху главница от 2746,09лв. възлиза на 247,05 лв., за колкото
първоинстанционният съд е уважил този иск, при което няма дължим от ответника
по-висок от този размер до пълния предявен такъв от 270лв., и в тази част жалбата
се явява неоснователна.Пред вид изложеното и поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, решението следва да се потвърди в обжалваните части. Така
няма основание въззивният съд да определи различен размер на разноските за
първата инстанция.
По отношение отхвърлителната част на иска за главницата за разликата над обжалваемия
размер 1018,72 лв. до отхвърления размер
до 2731,09лв. поради плащане в хода на процеса, и в частта, в която искът за
мораторна лихва е бил уважен за 247,05лв. върху главница 2731,09 лв., решението
като необжалвано не е предмет на въззивна проверка за правилност, и не може да
се направи от въззивния съд корекция на погасения поради плащане размер от
2746,09лв. в решението в необжалваните му части, в които искът за мораторна
лихва за забава е бил уважен, респ. искът за главница е бил отхвърлен до
2731,09лв. поради плащане.
При този изход на спора, направените от въззивника-ищец разноски във въззивното производство остават в
негова тежест. Предвид изхода на спора и обстоятелството, че ответникът-въззиваем,
е дал повод за подаване на исковата молба, въпреки частичното отхвърляне на
иска за главница поради плащане в хода на делото, ответникът няма право на
разноски за въззивната инстанция, по аргумент и за обратното от чл.78, ал.2 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 465226 от 06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 9400/2017 г. на
СРС, 142 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в която
e отхвърлен предявеният от З. „А.Б.” срещу З. „Б.И.” АД иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за главницата над 699.85 лв. до сумата от 1018,72 лв.
поради извършено плащане в хода на процеса, в която е отхвърлени иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 247,81 лв. до пълния предявен размер от 270, 00
лв. - мораторна лихва за периода от 27.03.2016 г. до 15.02.2017 г., също
потвърждава решението и в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.