№ 1926
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110215880 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл.
72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от Ц. Т. Б., ЕГН ********** чрез нейния
упълномощен процесуален представител – адв. С. Х. от АК-Кюстендил срещу
заповед с рег. № 1266зз-144/22.11.2022 г., издадена от Й. Р. А. – полицейски
орган при ГДБОП на МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за
министерството за вътрешните работи /ЗМВР, обн. в ДВ бр. 53 от 27.06.2014
г./ е постановена принудителна административна мярка – фактическо
задържане на оспорващата за срок до 24 часа.
В депозираната жалба са релевирани множество доводи за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправни разпоредби и за несъответствие с
целта на закона при издаването на атакуваната заповед. Отправена е молба за
цялостна отмяна на административния акт като незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се
явява, представлява се от адв. С. Х. от АК-Кюстендил, който поддържа
жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски.
Ответникът Й. Р. А. – полицейски орган при ГДБОП на МВР,
1
редовно призована, не се явява, представлява се от гл. юрк. Магдалена
Данкова, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и аргументира
становище за законосъобразност на упражнената административна принуда.
Представен е и писмен отговор. Отправена е молба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Със заповед рег. № 12329зз-26/22.11.2022 г., издадена от Росица
Боянова Мъстева – полицейски орган при СБОП-Велико Търново към отдел
„Център-Север“ при ГДБОП на МВР жалбоподателят Ц. Т. Б. е задържана за
срок до 24 часа за това, че в периода от началото на 2019 г. до настоящия
момент от територията на гр. София и други градове в страната, отделно
и/или в съучастие с други лица е участвала в изготвяне, пренасяне,
представяне на търговска/счетоводна документация, използвани в
престъпления по чл. 253 НК дружества, извършване на финансови операции с
парични суми в общ размер на 5 000 000 лв. /получаване на суми по
дружествените сметки от държави от и извън ЕС, които впоследствие са
нареждани по сметки на други дружества, отново в държави в и извън ЕС/, за
да бъде прикрит техният произход, като се знае/предполага, че сумите са
придобити чрез престъпление или друго общественоопасно деяние,
извършено извън Република България – престъпление по чл. 253, ал. 1, предл.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Същата е подписана от полицейския орган, както
и от задържаното лице, като на гърба на заповедта е отразено, че Б. е била
2
освободена в 11:55 ч. /неясно на коя дата/, след което й е връчен препис.
Със заповед рег. № 1266зз-3132/22.11.2022 г., издадена на основание
чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМВР от Мирослав Атанасов Рашков – полицейски орган
при ГДБОП на МВР е разпоредено жалбоподателят Б. да бъде конвоирана до
ОДМВР-Габрово и да бъде предадена на инспектор Росица Мъстева в 19:30 ч.
на 22.11.2022 г.
Въз основа на оспорената в настоящото производство заповед с рег. №
1266зз-144/22.11.2022 г., издадена от Й. Р. А. – полицейски орган при ГДБОП
на МВР е постановена принудителна административна мярка – фактическо
задържане на жалбоподателя Ц. Т. Б. за срок до 24 часа отново, считано от
22.11.2022 г., 12:02 ч.
В заповедта е посочено правно и фактическо основание за задържане
на лицето „чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР“ и „данни за това, че в периода от
началото на 2019 г. до настоящия момент на територията на гр. София и други
градове в страната, отделно и в съучастие с други лица лицето е участвала в
изготвяне, пренасяне, представяне на търговска/счетоводна документация,
използвани в престъпления по чл. 253 НК, дружества, извършване на
финансови операции с парични суми с общ размер 5 000 000 лв., за да бъде
прикрит техният произход, като се знае или предполага, че сумите са
придобити чрез престъпления или друго общественоопасно деяние,
извършено извън територията на РБългария“. Същата е подписана от
полицейския орган – Й. А., както и от задържаното лице. На гърба на
заповедта е отразено, че жалбоподателят Б. е била освободена на 22.11.2022
г., 19:20 ч., като се сочи, че е връчен препис от същата, което обстоятелство е
удостоверено с подписа й. Непосредствено след задържането на лицето е
извършен личен обиск, обективиран в протокол, предоставена й е за
попълване и декларация, с която са били разяснени правата по чл. 72, чл. 73 и
чл. 74 ЗМВР.
Като част от административната преписка по инициатива на съда в
хода на производството пред настоящата инстанция са приложени извлечение
от книга за задържаните лица при ГДБОП, актове за встъпване в длъжност на
ответника Й. А., считано от 01.11.2007 г. и 10.03.2022 г., както и
удостоверение за заеманата длъжност, издадено от директора на
ГДБОП.
3
Заповедта за задържане на лице, предмет на съдебен контрол,
съдържа указания, че подлежи на обжалване пред Софийски районен съд в
14-дневен срок от съобщаването й. Оспорващата е получила заповедта на
22.11.2022 г., поради което следва да се приеме, че подаването на жалбата на
06.12.2022 г. в регистратурата на ГДБОП, видно от поставения печат върху
нея, е осъществено в законоустановения срок. На следващо място, процесната
жалба е подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, а
доколкото съдържа и предвидените в закона форма и реквизити, т.е. отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, то същата се явява процесуално
допустима.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Задържането на граждани от орган на МВР на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 ЗМВР представлява принудителната административна мярка /ПАМ/ по смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН, обн. в
ДВ бр. 92 от 28.11.1969 г./, която има за цел да предотврати възможността лицето
да се укрие или да извърши престъпление. За прилагането й не е необходимо да са
събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен и несъмнен
начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК, тъй като последното е предмет на доказване в наказателното производство, а
не в административното. Изискването е да са налице „данни“ за осъществено
престъпление, които могат да са писмени или устни /в този смисъл вж. решение
№ 11905 от 08.10.2014 г. по адм. дело № 906/2014 г. на ВАС и др./,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е съпричастно към
него, а това е напълно достатъчно, административният орган, при условията на
оперативна самостоятелност, да наложи мярката.
За да се формира извод, че оспорената заповед е законосъобразна,
необходимо е да са съблюдавани кумулативните изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта
на закона. Наличието на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146
АПК, води до недействителност на административния акт. За преЦ.та, дали
порокът, от който актът страда, води до нищожност или унищожаемост, следва да
4
се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в
който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено, в който
случай актът следва да бъде обявен за нищожен.
Настоящият съдебен състав намира, че заповед за задържане на лице
с рег. № 1266зз-144/22.11.2022 г. е издадена от компетентен полицейски орган
при ГД БОП, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР. В
разпоредбата на чл. 57 ЗМВР е предвидено изрично, че сред полицейските
органи, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – т.
3, т. 7 и т. 8 от посочения нормативен акт, са и органите от ГДБОП. По делото
са приети и не са оспорени от страните удостоверение за заеманата длъжност,
издадено от директора на ГДБОП и акт за встъпване в длъжност, видно от
които издателят на оспорения акт е преназначена като „разузнавач I степен в
сектор „Изпиране на пари“ при ГДБОП, считано от 10.03.2022 г.
На следващо място, заповедта е издадена в предвидената от закона
писмена форма, като противно на оплакванията в жалбата същата съдържа и
всички изискуеми задължителни реквизити, визирани в разпоредбата на чл.
74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Съгласно посочения нормативен регламент заповедта
следва да съдържа фактическите и правните основания за задържането. Това
изискване е свързано с необходимостта от мотивиране на заповедта както от
правна страна, така и с посочване на конкретни фактически основания,
предпоставили законосъобразното упражняване на правомощията на
полицейския орган по ограничаване правото на свободно придвижване на
дадено лице.
В атакуваната заповед е посочено като правно основание
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която предвижда, че „полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление“, а като фактическо такова – „данни за това, че в периода от
началото на 2019 г. до настоящия момент на територията на гр. София и други
градове в страната, отделно и в съучастие с други лица лицето е участвала в
изготвяне, пренасяне, представяне на търговска/счетоводна документация,
използвани в престъпления по чл. 253 НК, дружества, извършване на
финансови операции с парични суми с общ размер 5 000 000 лв., за да бъде
прикрит техният произход, като се знае или предполага, че сумите са
придобити чрез престъпления или друго общественоопасно деяние,
5
извършено извън територията на РБългария“. Това словесно описание е
напълно достатъчно, за да се формира умозаключение за евентуалната
съпричастност на жалбоподателя към конкретна престъпна деятелност –
„изпиране на пари“, индивидуализирана по време, място и начин на
извършване, като претенцията за допълнителна конкретизация е
неоснователна, имайки предвид, че в случая не се касае за формулирано
обвинение по смисъла на чл. 219 НПК, което би следвало да съдържа
подробна информация за всички обективни и субективни съставомерни
белези, част от твърдяното престъпно посегателство.
Независимо от изложеното обаче съдът приема, че заповедта е
издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Както беше
отбелязано, по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да
задържат само лице за което има данни, че е извършило престъпление. За да
се приеме съответствие със закона при задържането на жалбоподателя за срок
до 24 часа, следва да са били налице данни, че това лице е извършило
престъпление. Съдът е предоставил безпрепятствена процесуална възможност
на ответника да ангажира доказателства за наличието на посоченото в
заповедта правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за задържане на
жалбоподателя и такива, от които да се направи обоснован извод, че към
момента на издаване на акта същата е извършила престъпление или е
съпричастна към извършено такова. От приобщените по делото
доказателствени материали нито едно не обосновава такъв извод и не води за
умозаключение, че посоченото лице е имало поведение, което да доведе до
възникване на предположение, че именно тя е съпричастна към твърдяното
престъпление. До извод в противната насока не би могло да се достигне и от
голословните твърдения в писмения отговор на ответника, че „към 22.11.2022
г. е имало данни, от които е могло да се направи обосновано предположение,
че г-жа Ц. Б. би могла да е съпричастна към извършване на конкретно
престъпление“, доколкото същите са доказателствено необезпечени. В тази
връзка, изяснява се от доказателствата по делото, че различни полицейски
органи са издали по едно и също време дублиращи се заповеди за задържане
на жалбоподателя Б. за идентична деятелност, който подход е недопустим,
имайки предвид отразените различни времеви моменти на нейното
освобождаване и създадените предпоставки за заобикаляне на закона, в
частност за надвишаване на законоустановения срок за задържане от
6
представителите на МВР.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че за
извършеното със заповедта задържане не е установено по безспорен и
категоричен начин наличието на материалноправни предпоставки по смисъла
на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което съдът намира, че оспорената заповед
е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби по смисъла на
чл. 146, т. 4 АПК.
Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и
поради издаването й в противоречие с целта на закона - основание за отмяна
по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК. Целта на принудителната административна
мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на
улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки
конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично
установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на
акта. Издаването на оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
с която е разпоредено задържането на жалбоподателя очевидно не допринася
за постигане на посочените цели и съставлява акт на необоснована държавна
принуда върху дееца чрез лишаването й от свобода до 24 часа, който
противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните
административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 ЗАНН.
От доказателствата по делото не се установи наличие на данни, че
жалбоподателят може да се укрие или да осуети полицейско разследване, да
укрие улики или лица и по този начин да попречи на разкриване на конкретно
престъпление. Следователно задържането се явява несъразмерно с
преследваната от закона цел. Административният орган винаги трябва да
следи за това дали задържането на вероятния извършител е оправдано от
гледна точка на наличието на общите предпоставки за прилагане на
принудителните административни мерки, включително дали се налага с оглед
поведението на лицето, предмета на престъплението и разследването. В
конкретния случай се установи, че административният орган е излязъл извън
рамките на съразмерност при прилагане на мярката, като е нарушил принципа
на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен
7
от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.
Принудителните административни мерки следва да се прилагат
ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското
задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с
конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и
конкретно извършено правонарушение /в широк смисъл/, както и
задържането му да е съобразено в целта на закона. В случая задържането на
жалбоподателя не допринася за постигане на посочените цели и съставлява
акт на флагрантен полицейски произвол, упражнен върху лицето чрез
лишаването му от свобода за срок до 24 часа, който противоречи изцяло на
същността и предназначението на принудителните административни мерки,
каквато е наложена и с процесната заповед за задържане.
Предвид изложените фактически и правни доводи, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, поради издаването й в противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона –
отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.
Съобразно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
представеното по делото пълномощно за процесуално представителство от
адв. С. Х. от АК-Кюстендил е видно, че е заплатена в брой сума в размер на
750,00 лева. От страна на юрк. Данкова е релевирано възражение за
прекомерност на етапа на съдебните прения, като съдът намира същото за
основателно. Отчитайки незначителната фактическа и правна сложност на
делото и наличието на проведено едно открито съдебно заседание дължимата
сума следва да бъде намалена до предвидения такъв в чл. 18, ал. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/обн. в ДВ 64 от 23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет
от 09.07.2014 г./ минимален размер от 500,00 лв. Уместно е да се отбележи, че
в случая е неприложимо предписанието на чл. 35а от посочения подзаконов
нормативен акт, доколкото предвиденото по-ниско възнаграждение касае
8
представителство, защита и съдействие на задържано лице по ЗМВР преди
образуване на дело от административнонаказателен характер. Отделно от
изложеното, ГДБОП следва да заплати на жалбоподателя Б. внесената в нейна
полза държавна такса в размер на 10,00 лв., предназначена за разглеждане на
делото пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло заповед с рег. № 1266зз-144/22.11.2022 г.,
издадена от Й. Р. А. – полицейски орган при ГДБОП на МВР , с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството за вътрешните
работи /ЗМВР, обн. в ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г./ е постановена принудителна
административна мярка – фактическо задържане на жалбоподателя Ц. Т. Б.,
ЕГН ********** за срок до 24 часа, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Главна дирекция
„Борба с организираната престъпност“ при МВР да заплати на жалбоподателя
Ц. Т. Б., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Главна дирекция
„Борба с организираната престъпност“ при МВР да заплати на жалбоподателя
Ц. Т. Б., ЕГН ********** разноски за внесена държавна такса в размер на
10,00 /десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10