№ 474
гр. Велико Търново, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110200733 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. Николай Т., в качеството му на защитник на ЕВГ.
ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. ***** ****** против ЕФ серия К №
3745243 на ОД МВР В. Търново за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство „TFR1- М“, с което за извършено нарушение на чл. 21,
ал. 2 от ДЗДВП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 650лв. /шестстотин и петдесет лева/. Навеждат
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Излагат се твърдения за допуснати
нарушения на процесуалните правила и за недоказаност на факта на извършване на
нарушението. Претендирана е неговата отмяна.
В съдебното заседание въззивникът чрез процесуалните си представители заема
становище, с което поддържа подадената жалба и направеното в нея искане. Депозирани са
и писмени становища.
Въззиваемата страна – ОД на МВР гр. В. Търново, не изпраща представител в
съдебно заседание, редовно призована.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за
установено следното:
На 17.03.2020г., в 15.48.24ч., на ПП I-4, при км. 124+400, в посока на гр. София, до
автосервиз „Пежо“ при ограничение въведено с П.З В - 26 (забранено движението със
скорост по - висока от 60 км.ч), за движение извън населено място, с АТСС, тип мобилна
система„TFR1- М" с № 602, е заснето движението на МПС т.а "Мерцедес 1846 ЛС", вид-
1
влекач, с регистрационен номер *******, със скорост от 120 км/ч., при което е фиксирана
наказуема скорост от 116 км.ч. (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при което е фиксирана
превишена стойност на скоростта от 56 км.ч. Въз основа на заснемането е издаден
електронен фиш, в който се установява извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, за
което и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложена глоба, на
жалбоподателя ЕВГ. ИВ. Т., в размер на 650,00лв.
Издаденият Електронен фиш е бил връчен на нарушителя на 17.05.2021г. В
законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП и при разглеждане на делото пред ВТРС,
жалбоподателят не е направил възражение относно авторството на деянието, като не е
представил и доказателства оборващи установените по делото факти.
На 07.05.2021г., недоволен от издадения електронен фиш, е подал жалба срещу него,
пред компетентния съд - ВТРС.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се ползват с
доказателствена сила и които съдът възприема и кредитира като обективни и
непротиворечиви.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
В конкретния случай, при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не констатира
допуснати нарушения.
Спазени са законоустановените срокове за започване и приключване на
административното производство визирани в разпоредбите на чл. 34 и чл.82 от ЗАНН,
доколкото нарушението е извършено на 17.03.20г., при което е бил издаден ЕФ № 3480100,
срещу Д П Д в качеството му на управляващ „Аuto ДД ЕООД. Същият е бил анулиран на
30.06.21г., въз основа на подадена на 16.06.21г., Декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от
ЗДВП, а самия електронен фиш е издаден на 30.06.21г. - в шестмесечния срок от заснемане
на нарушението, което обстоятелство се установява от съдържащите се данни в тази насока
в два броя - разпечатки.
При извършената служебната проверка съдът констатира, че формално обжалваният
ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП - посочени са данните за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното
превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката или мястото
на доброволното й заплащане.
В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като е посочено, че същото е осъществено на
2
17.03.2020г., в 15.48ч., на ПП I-4, в района на км. 124+400, в посока на гр. София, в района
на автосервиз „Пежо“ и е свързано с управление на МПС т.а "Мерцедес 1846 ЛС", вид-
влекач, с регистрационен номер *******, управляван от жалбоподателя, със скорост от 120
км/ч, при ограничение 60 км/ч., за движение извън населено място, въведено с П.З, В - 26 .
Констатираната наказуема скорост от 116 км.ч. е получена при отчетен толеранс в
полза на водача, от минус три км.ч., от отчетената с техн. средство скорост от 116 км. ч.
Превишението от 56 км/ч е установено и заснето с автоматизирано техническо средство
АТСС, тип мобилна система, с АТСС, тип мобилна система „TFR1M " с № 602 и снимков
материал. От снимковия материал се установяват точните дата, място и посока на движение
на автомобила, неговия регистрационен номер и географските координати на разположение
на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на
нарушителя и на патрулния автомобил.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС, тип
мобилна система „TFR1M " с № 602, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.Техническото средство е преминало
през последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за
проверка № 4-6-19 от 18.10.2019г.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
нарушението било констатирано с технически негодно АТС. Действително, издаденото
удостоверение № 10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване (л.28) е с изтекъл срок на
валидност към датата на извършване на нарушението, доколкото е било със срок на
валидност до 24.02.2020г. а нарушението е извършено на 17.03.20г. Изтичането на
фиксирания срок не прави, автоматично, използваното АТС - технически негодно за
използване. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИзм.), когато
срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен тип
и те могат да бъздат използвани за контрол на правилата за движение по пътищата, ако
отговарят на изискванията на чл. 43 от ЗИзм. Използваната система в конкретния случай
отговаря на тези изисквания, тъй като същата е преминала периодична проверка на
18.10.19г.
Съгласно чл. 43, ал. 1 - ал. 3 на ЗИзм. последваща проверка се извършва на средствата
за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, като
проверката се осъществява периодично или след ремонт на средствата за измерване и преди
изтичането на срока на валидност на първоначалната, или периодичната проверка в случай
на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за
измерване.
Според чл. 43, ал. 4 от ЗИзм. периодичността на проверките по ал. 2 се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно
Заповед №А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН (налична и общодостъпна на
3
интернет страницата на ДАМТН), обн. ДВ бр. 82/05.10.2018 г., в сила от тази дата, е
определена периодичност на последващите проверки на средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, като по т. 31, е определен срок от една година по
отношение на средствата за измерване- скоростомери, какъвто е процесното техническо
средство. С оглед на посоченото по-горе, обуславящо, че последната периодична проверка е
била извършена на използваното техническо средство- на 18.10.2019 г., а на последваща
такава то подлежи на 18.10.2020г., то съдът приема, че към датата на нарушението -
17.03.2020г. използваното техническо средство е било технически изправно и одобрен тип
средство за измерване.
В тази връзка съдът приема за неоснователни наведените твърдения, според които в
приложения протокол за проверка не са отразени предходни осъществени периодични
проверки, както и че липсвал знак удостоверяващ осъществяването на проверката. Такива
реквизити не се съдържат в съдържанието на издаваните протоколи нито са част от него.
Ирелевантно относно годността на проверяваното техническо средство са
осъществените предходни проверки, като значима за правилното му използване е
удостоверяване на изправността му към процесния момент на контрол.
На следващо място, сочените знаци за годност и последваща проверка не следва да се
съдържат в текста на протокола за годност или на този за последваща проверка. Съобразно
разпоредбата на чл. 849, ал. 1 от Наредба за средствата за измерване които подлежат на
контрол Знаците се поставят върху всяко средство за измерване на местата, определени в
глава втора, и/или в удостоверението за одобрен, като в ал. 2 е предвидено, че знак за
последваща проверка на средства за измерване с оценено съответствие се поставя на
местата, определени от производителя, когато лицето, извършващо проверката, има
информация за това. Когато лицето, извършващо проверката, няма такава информация,
знакът се поставя в близост до СЕ маркировката.
В конкретния случай, в нормата на глава втора от наредбата (чл. 754 – 764) липсва
такова вменено задължение, като е налице единствено посочване че (чл. 754) върху
скоростомера трябва да има неизтриваеми означения за името на производителя; типа и
идентификационния номер, като върху всяко присъединено устройство трябва да е нанесен
съответен типов или идентификационен номер.
На следващо място съдът приема, че са спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система В съдържанието на същия са отразени
служителите на сектор ПП при ОД на МВР - В.Търново, които са осъществявали действия
по използване на техническото средство и последващи такива по контрол, което не води до
липса на материална компетентност за това.
Настоящият състав приема за неоснователни и недоказани твърденията на
жалбоподателя и на неговите процесуални представители, според които е недоказан факта
на извършване на нарушението, поради фактическа невъзможност за това, дължаща се, от
една страна, на фабрично, техническо ограничаване на скоростта на движение на т.а до 90
км.ч., както и на твърдяния факт, че към момента на фиксиране на процесното нарушение,
4
същото, според въззивника, не се е намирало на посоченото в ЕФ място.
Настоящият състав приема, че представените от въззивника доказателства не оборват
писмените доказателства по делото и в частност тези, фиксиращи извършването на
нарушението, неговото място, момент във времето, както и скоростта на движение на
управлявания от жалбоподателя т.а, като напротив, същите потвърждават възприетите то
контролните органи и съда факти.
На първо място по делото не са представени доказателства удостоверяващи
техническа невъзможност на превозното средство да се движи със скорост по - голяма от 90
км.ч. От друга страна, приложеното от жалбоподателя извлечение (представляващо извън
съдебно признание на отрицателни за него факти), удостоверяващо скоростта му за
движение в периода 17.03.20г. от 08.30 ч. до 16,37 ч., с посочване на географски координати,
установяват скорост на движение по - голяма от твърдяното от нарушителя ограничение (до
90 км.ч.), тъй като се установяват стойности - над 90 км.ч (а именно от 99, 2 км. ч.).
На следващо място сочените от нарушителя GPS координати, са стоящи на
разстояние, според дееца на 885,90м., преди тези посочени в ЕФ, и отразяват
местонахождение на превозното средство на – 17.03.20г., 15,47,52, които е различен от
фиксирания момент на заснемане на нарушението в 15,48,24ч. Към този момент,
нарушителят не е представил доказателства, които да оборват тези, представени от
контролния и наказващите органи.
При това, съдът приема, изложените в тази връзка данни за недоказани. Липсват
доказателства, за калибриране на техническите средства (електронен тахограф, GPS
контролер) по отношение на дата, час и географско местоположение, чрез които да се
констатира реалност, точност и съвпадение на записваните данни за време, час, скорост и
място, с действителните такива.
На последно място по делото не са представени писмени доказателства, че такива
средства с посочване на марка, модел, са налични, монтирани и работят в т.а, като се
навеждат, единствено, твърдения в тази насока.
Съдът приема, че наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното от
въззивника административно нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДВП.
Настоящият състав приема, че правилно е определен субекта на наказателна
отговорност в лицето на жалбоподателя. В конкретния случай е установено, че моторното
превозно средство, което се е движило с превишена скорост, е негова лична собственост.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП предвижда
наказание за превишаване от 41 до 50 km/h, при движение извън населено място - глоба от
600,00 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с
50 лв. На жалбоподателя, за установеното превишение на скоростта от 56 км. ч. е наложена
глоба именно в този, фиксиран, размер, с оглед на което не са налице основания на нейното
изменяване.
Високата скорост на дееца при извършване на нарушението, предпоставят извод за
завишената опасност на дееца и на извършеното нарушение, което изключва приложимост
на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, спрямо него .
5
По изложените съображения съдът намира,че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, неоснователни са претенциите на въззивника за заплащане
на реализирани по делото разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3745243 на ОД на МВР – В. Търново,
с който на ЕВГ. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. ***** ******, за
извършено на 17.03.2020г., в 15.48ч., на ПП I-4, при км. 124+400, в посока на гр. София,
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, е наложено, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 650,00 (шестстотин и
петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд В.
Търново, по реда на ЗВАС, в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6