РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 24.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното
от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 10053 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.Н.Д. против П.НА Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Ищцата твърди, че не 16.02.2000 г. й
било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203, ал.1, вр. чл. 202, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. Била й определена мярка
за неотклонение „подписка“. Поддържа, че към този момент била в трудово
правоотоношение с Централна Кооперативна банка като заместник – главен
счетоводител. Твърди, че била оправдана по повдигнатите обвинения, като
производството по отношение на нея приключило с определение от 26.02.2016 г.
Твърди, че била поставена в състояние на постоянен стрес от 1997 г., когато
неколкократно била разпитвана като свидетел. Поддържа, че още през 1995 г.
името й било коментирано в медиите по повод на разследването и тя се
почувствала зле. Твърди, че била в стрес поради неизвестността за времето, през
което ще продължи процеса, имала нарушение на съдя, изпитвала страх и притеснения.
Твърди, че медийните публикации допълнително накърнили доброто й име, като
близки хора започнали да намекват за истинност на повдигнатите обвинения.
Поддържа, че познатите й започнали да странят от нея. Изпитвала дискомфорт на
работното си място, особено след контакт с представители на други институции.
Поддържа, че в резултат на преживявания стрес здравословното й състояние се
влошило като била диагностицирана и оперирана от рак на лимфните възли.
Впоследствие получила и херпес зостер. Моли ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 100000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 26.02.2016 г. до окончателното им изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът П.НА Р.Б.в отговора
оспорва исковата молба като оспорва, че ищецът е претърпял твърдяните вреди.
Поддържа, че не носи отговорност за продължителността на наказателното
производство, тъй като е внесен обвинителен акт през 2004 г. Оспорва размера на
предявения иск за неимуществени вреди. При условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 16.02.2000 г. М.Н.Д. е привлечена
като обвиняем по сл.д. № 280/1996 г. по описа на СпСлС за престъпление по чл. 203, ал.1, вр. чл. 202, ал. 1, т.
1 вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 от НК за това, че на 28.04.1995 г.
в съучастие с други лица в качеството си на заместник – главен счетоводител на
ЦКБ е присвоила чужди пари в размер на ********* (неденоминирани) лева с равностойност на 3 000 000 щатски
долара. Взета й е мярка за неотклонение подписка. Разпитана е в качеството й на
обвиняем.
С постановления за привличане от
10.04.2001 г., 04.11.2003 г., 02.02.2004 г. на М.Н.Д. са връчвани постановления за
привличането й в качеството на обвиняем и тя е разпитвана в това й качество.
През 2004 г. Софийска градска
прокуратура е внесла в Софийски градски съд Обвинителен акт против М.Н.Д., по
който е било образувано НОХД № 285/2004 г. по описа на Софийски градски съд. На
05.02.2013 г. е постановена присъда, с която М.Н.Д. е призната за невиновен по
повдигнатите обвинения и е оправдана. Присъдата е влязла в сила на 21.02.2013
г., което е констатирано в съдебно заседание, проведено на 19.02.2016 г. по
внох № 659/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите А.Д.Б.и В. Н. П.. В показанията си
свидетелката Бойчева установява, че познава ищцата от 1997 г. Започнала работа
в Централна кооперативна банка и станали близки колежки. Споделяли си всеки
ден, както от работния процес,
така и лични.
Разбрала, че започва и наказателно дело. М.Д. се притеснявала от това, че по
делото обвиняема била бившата главна счетоводителка и че от свидетел може да
стане и тя обвиняема. Споделяла, че когато се явявала като свидетел й били
подхвърляни реплики да внимава какво говори. В ЦКБ се говорело за това дело.
Имало колеги, които правели подмятания във връзка с това. Питали наистина ли е
невинна, а това много съсипвало ищцата. Споделяла, че това страшно много я
унижава и потиска. М.Д. започнала с времето да се изолира от колегите, от
външни одитори от НАП, от НОИ. Избягвала ги. Не ходела на семинари, срещи с
колеги от други банки, тъй като се притеснявала, че ще бъде подложена „под
прожекторите“. Имало много статии по темата и в тези среди се шушукало. При
прекратяване на делото М.Д. била болна и не могла да се зарадва. В началото на
2004 г. започнала да има много често хрема, кашлица, с отпаднал глас, а тя
никога не била боледувала дотогава. През 2005 г. претърпяла операция в Пирогов.
Махнали й лимфни възли и започнала химиотерапия. Когато трябвало да започне да
провежда поредната химиотерапия починала майка й. Ищцата имала притеснения за
дъщеря си и за мъжа си. Те ходели също на работа и тя се притеснявала, че
тяхната репутация също ще бъде накърнена. След смъртта на майка си, тя
чувствала огромна вина за това, че е допринесла за това. След операцията и
първата химиотерапия М.Д. предпочитала да ходи на работа и споделяла, че самите
процедури са крайно болезнени. При няколко сеанса химиотерапия видимо
изглеждала зле. Свидетелката заявява, че не я питали какво лечение провежда.
През 2007 г. имало втори курс химиотерапия. Направена й била и гинекологична
операция. Паднал й имунитета. През 2010 г. имала пореден курс химиотерапия. Към
настоящия момент не провеждала лечение, тъй като трябвало да бъде във кондиция,
а физическото и психическото й състояние не позволявали.
В показанията си свидетелката П.
установява, че познава М.Д. от 1971 г., от Икономическия техникум. Познавала
семейството й и поддържали непрекъснат контакт. В тази връзка й станало
известно и за наказателното дело. След началото на делото ищцата много се
променила. Преди била Преди
беше весела, жизнерадостна, добра приятелка, отзивчива. След като името й било замесено
с делото Чорни, тя се потиснала, променила се, не желаела да контуктува с
никого. Срамувала се, била много обидена, особено след като й повдигнали
обвинение около 2000 г. Тогава нещата съвсем се влошили с психическото й
състояние. Тя не можела да преживее този стрес. Изпитвала вина, че и близките й
трябва да търпят унижения, подмятания.
Много тежко преживяла и смъртта на майка си през 2007 г. Всяка изминала година М.Д. ставала все по-зле
емоционално, психически и здравословно. Сринала се. Всичко, което се случвало
се коментирало. След всеки разпит се обаждала на свидетелката по телефона. Не
може да продължи химиотерапия, тъй като психичното и емоционално състояние не
позволява. В продължение на една година
драстично отслабнала. Променила се. Не можела да бъде полезна дори за
семейството си. Сведетелката посочва, че след дори оправдателната присъда не
била добре. Напротив влошавала се. Когато ходела при хематолог във връзка със
заболяването, д-р Сербезова казвала, че това заболяване е предизвикано от
голямото напрежение, силния стрес от внезапното обвинение. Свидетелката
установява, че след повдигане на обвинението ищцата започнала да си търси
работа и впоследствие започнала работа в
КТБ.
От
приетите по делото писмени доказателства и изготвените въз основа на тях
първоначална и повторна съдебно медицинска експертиза се установява, че при
ищцата М.Н.Д. в период 07.01.2005 г. – 11.03.2005 г. е установено заболяване
Неходжкинов лимфом – лимфоцитен В – клетъчен тип, което заболяване представлява
туморен процес, изхождащ от клетките на лимфната тъкат, който рано десеминира и
генерализира, неспосредствено след началото на малигнена индукция. При
установяване на заболяването то е било в 4 стадий с ангажиране на костния
мозък. Установява се, че е проведено лечение в периода от 2005 – 2007 г. с
химиотерапия и с имунохимиотерапия през 2010 г. Вещите лица, както от
първоначалната, така и от повторната съдебно-медицинска експертиза установяват,
че към настоящия момент причината за онкологичните заболявания и в частност
неходжкиновия лимфом не е установена. Приемало се, че водеща причина са промяна
на имунния отговор от въздействие на външни фактори – околна среда,
наследствено предразположение, генетични промени – вродени и придобити, както и
че няма категорични данни, че стресът е основна причина за заболяването. Вещите
лица посочват, че не може да се установи категорична връзка между стреса и
установеното при ищцата заболяване. При разпита си в съдебно заседание и двете
вещи лица посочват, че въпреки неустановената категорична връзка между стреса и
заболяването, такава връзка не може да бъде изключена, тъй като до известна
степен той благоприятства развитието на заболяването.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за
обезщетение за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.НА Р.Б.,
която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна
отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по
наказателните дела от общ характер. Следователно П.НА Р.Б. (като централизирана
и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените
искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на
същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното
учреждение, в чийто персонален състав са били включени лицата, повдигнали
незаконосъобразното обвинение, ръководили разследването срещу ищеца (чл. 46,
ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно осъществяващи ръководство и надзор върху
разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска
градска прокуратура обвинение за извършено умишлено престъпление, по което е
била оправдана с влязла в сила присъда. В конкретния случай фактът, че ищецът е
бил оправдан по повдигнатото му обвинение, обуславя възникване на отговорност
на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в
извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005
г./. Постановяването на оправдателна присъда, обаче, не е самостоятелно
основание за присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да
бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се
пряка и непосредствена последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат
от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни емоции, стрес,
накърняване на доброто му име в обществото и на професионалния й авторитет. Установява
се, че преживения стрес поради повдигнатото обвинение е съвпаднал с развитието
на онкологично заболяване.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди
При определяне на конкретния му
размер следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищцата: тежестта на обвинението, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години, обстоятелството,
продължителността на наказателното производство около 13 години, както и с
оглед обстоятелството, че след влизане на оправдателната присъда в сила ищцата
е призовавана по наказателното дело по обвинението срещу други лица до
16.02.2016 г. От съществено значение при определяне на размера на дължимото
обезщетение е обстоятелството, че незаконното обвинение е повдигнато на ищцата
е заемала длъжност заместник – главен счетоводител и че то е било свързано с
изпълняваната от нея длъжност. Повдигнатото обвинение освен това е било
разгласено чрез средствата за масово осведомяване, като впоследствие всяко
съдебно заседание е предизвиквало обществен интерес. При определяне на размера
на обезщетението съдът взема предвид, че след повдигане на обвинението ищцата е
диагнистицирана с онгологично заболяване, което независимо от това, че не се
установява категорична връзка с повдигнатото обвинение, е благоприятствало
развитието му. Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че
повдигнатото обвинение и продължителния период за разглеждане на наказателното
производство е довел до психическа
нестабилност при ищцата, което е създало пречки за провеждане на лечение на
установеното онкологично заболяване. Отчитайки посочените обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на
ищеца неимуществени вреди е в размер на 50000 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен до
този размер и да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 100000
лева.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган-21.02.2013 г. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране
отговорността на държавата. Доколкото обаче, с исковата молба е заявено, че
лихва за забава се претендира от по-късен момент, а именно – 16.02.2016 г.,
когато е установено влизане в сила на оправдателната присъда, то тя следва да
бъде присъдена от този момент.
По
разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 12,50 лева, както и
сумата от 2500 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно, тъй като уговореното и платено
възнаграждение е в минимален размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАдв.С.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на М.Н.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 50000 (петдесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.
203, ал.1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2
от НК в хода на ДП №280/1996 г. по описа на Национална следствена служба,
пр.пр. № 302/1997 г. по описа на Софийска градска прокуратура, по което
обвинение ищцата е призната за невиновна и оправдана по НОХД № 285/2004 г. по
описа на Софийски градски съд, ведно със законната лихва от 16.02.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 50 000 лева до предявения размер от 100000 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р.Б. да заплати на М.Н.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 2512,50 (две хиляди петстотин и дванадесет
лева и петдесет ст.), представляващи направени по делото разноски съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: