Определение по дело №3874/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2662
Дата: 3 декември 2020 г.
Съдия: Мария Райкинска
Дело: 20201000503874
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2662
гр. София , 02.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503874 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 86808/25.08.2020 г. по описа на СГС,
подадена от адв. Я. В. С., пълномощник на ищеца Д. Б. Д. против определение от
11.08.2020 г. на СГС, І-1 състав по гр.д. № 1586/2018 г., с което е оставена без уважение
молба за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят сочи, че
оказал безплатна правна помощ на ищеца, по чийто иск застрахователят ЗД „Бул Инс“
АД било осъдено да му заплати обезщетение в размер на 65 000 лева. При този
материален интерес на адв. С. се дължало възнаграждение в размер на 2976 лева с ДДС
(830 лева плюс 3% върху горницата над 10 000 лева, съобразно чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения), а не както приел
първоинстанционният съд – 2 585 лева Моли първоинстанционното решение да бъде
изменено в частта за разноските и на адв. С. да бъдат присъдени още 391 лева.
Насрещната страна ЗД „Бул Инс“ Ад не е депозирала отговор на частната жалба.
Софийският апелативен съд, като обсъди наведените в частната жалба
правни доводи и въз основа на представените писмени доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Гр.д. № 1586/2018 г. на СГС, І-1 състав е образувано по искова молба на Д. Б. Д.
против ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП
на 05.01.2017 г. в размер на 65 000 лева, претендирани частично от пълна претенция в
размер на 120 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП в
размер на 118.79 лева. Д. Д. е бил представляван безплатно от адв. Я. С., видно т
представения договор за правна защита и съдействие от 05.02.2018 г. Делото е
приключило с решение от 08.06.2020 г., с което ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати
на Д. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 83.15 лева, като за разликата до претендираните 118.79
лева искът за имуществени вреди е отхвърлен. На адв. С. е присъдено адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 2 585 лева.
Решението е връчено на адв. С. на 10.07.2020 г. На 21.07.2020 г. адв. С. е подал молба с
искане за изменение на решението в частта за разноските, като е посочил, че тъй като е
регистриран по ДДС му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2480 плюс 496
лева ДДС или общо 2 976 лева. Поискал е да му бъдат присъдени още 391 лева. ЗД „Бул
Инс“ АД е депозирал молба, в която е изразил становище за неоснователност на
искането по чл. 248 ГПК. С определение от 11.08.2020 г. СГС е оставил искането без
1
уважение, като е приел, че адв. С. не е доказал, че е регистриран по ДДС, поради такъв
не следва да му бъде начисляван и присъждан.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира
следното от правна страна:
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице срещу обжалваем съдебен акт
и в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, предвид следното:
Трайно установена е практиката, която приема, че при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат,
регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР
на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС . Според посочената допълнителна
разпоредба, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият данък се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
възнаграждение. Правните услуги, предоставени по реда на чл.38 ал.1 ЗА, съставляват
облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за
процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда на
основание чл.38 ал.2 ЗА. Следователно, на регистрирания по ЗДДС адвокат следва да
бъде присъден и размера на дължимия се ДДС върху определеното възнаграждение.
(така напр. определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д.№ 2259/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО,
определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д.№ 1225/2017 г. на ВКС, ТК, І ТО и др.).
В случая при съобразяване нормата на чл. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на съдебното
решение – 08.06.2020 г., при съобразяване, че са предявени два иска с цена съответно
65 000 лева и 118.79 лева, както и това, че първият иск е уважен изцяло, а вторият – до
размер на 83.15 лева, то на адв. С. е следвало да бъде определено възнаграждение в
размер на 2 550 лева (2480 лева + 70 лева). Ако той е регистриран по ЗДДС, то би
следвало да бъде начислено и ДДС в размер на 510 лева. Адв. С. е претендирал за
начисляване на ДДС само върху дължимото му се възнаграждение по иска за
неимуществени вреди, което е в размер на 2 480 лева. В случая обаче няма данни адв.
С. да е регистриран по ЗДДС. Той не е представил доказателства за това нито пред
първоинстанционния, нито пред въззивния съд. Ето защо няма основание ДДС да бъде
начислявано към определеното му адвокатско възнаграждение.
Поради достигане от въззивния съд до извод, идентичен с извода на
първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде прието за правилно,
а частната жалба срещу него – оставена без уважение.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 86808/25.08.2020 г. по описа
на СГС, подадена от адв. Я. В. С., пълномощник на ищеца Д. Б. Д. против определение
от 11.08.2020 г. на СГС, І-1 състав по гр.д. № 1586/2018 г., с което е оставена без
уважение молба за изменение на решението в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3