МОТИВИ към ПРИСЪДА № 50 от 28.08.2019г. по НОХД №
603/2019г. по описа на Районен съд Н., VI състав, председател Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Н. обвинителен акт срещу подсъдимия И.Н.С. за това, че в гр. Н.,
след като е осъден с влязло в сила на 01.03.2017г. Определение № 119/2017г. по
гражданско дело № 92/2017г. на Районен съд Н. да издържа свой низходящ – сина
си А.И.С., роден на ***г. в гр.П., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23 месечни вноски от по 120 лева, дължими за периода от месец
февруари 2017г. до месец декември 2018г. включително, на стойност 2760 лева –
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Н. поддържа
обвинението. Намира, че са събрани достатъчно доказателства, които доказват
обвинението. Развива подробни съображения в насока, че подсъдимият е узнал за
задължението си да заплаща издръжка. Излага, че липсват обстоятелства, които да
сочат, че подсъдимият е в обективна невъзможност да изплаща тази издръжка.
Обръща внимание, че по делото не са налични многобройни смекчаващи или отегчаващи
вината обстоятелства, които да се отразят при определяне на наказанието.
Предлага на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от
шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Моли за произнасяне в този смисъл.
Подсъдимият
сочи, че си търси работа и ще започне да заплаща издръжка. Не отправя конкретно
искане до съда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
И.Н.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, безработен, с ЕГН **********. Същият е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК с Присъда от 08.10.2014г. по НОХД
№ 1000/2014г. по описа на Районен съд Казанлък, влязла в сила от 15.10.2014г.
По посоченото дело му е наложена „глоба” в размер на 1000 лв., за събирането на
която на 12.05.2015г. е образувано изпълнително дело № 2828/2015г. по описа на
ТД на НАП Бургас. По изпълнителното дело няма постъпило плащане и не са
предприемани действия по принудителното изпълнение. Видно от епикриза от „М.д-р Х.С.” ЕООД гр. Казанлък, на С. е
поставена диагноза „паническо разстройство” на 16.01.2014г., като му е
предписано лечение с медикаменти. В периода 2012г. – 2017г. С. сменил три работодателя,
с които имал регистрирани трудови договори за кратки периоди от време (до около
месец и половина) – ТП „Д.Н.”, „М.П*” ЕООД, „Р.Б.” ЕООД. С. не притежава
недвижими имоти.
С.
е баща на малолетно дете - А.И.С., роден на ***г. в гр.П., ЕГН ********** (с
майка св. М.Ю.). Първоначално родителите и детето живели съвместно (през лятото
в гр. Н., а през зимата в с. Д.С.при бабата и дядото на подсъдимия). В края на
2015г. отношенията им се влошили и Ю. *** С., като се пренесла, заедно с детето
си, при майка си и баща си в гр. Н.. На 06.02.2017г. от нейна страна била депозирана
искова молба с вх. № 863 от 06.02.2017г. по описа на Районен съд Н. по чл. 127 СК, вкл. с искане за присъждане на издръжка, която С. да заплаща в полза на
малолетното си дете. С определение № 119 от 01.03.2017г. по гр.д. № 92/2017г.
по описа на Районен съд Н. И.С. бил осъден да заплаща на А.С. месечна издръжка
в размер на 120 лв., платима до 10-то число на месеца, за който се отнася,
считано от подаване на исковата молба в съда. Определението влязло в сила от
същата дата и било връчено на подсъдимия (чрез неговия дядо – св. А.) на
17.03.2017г. Св. А. получил съобщението, ведно с определението на съда, от
съответния служител в кметството на с. Долно С., подписал се за получател и
впоследствие предал документите на внука си. Във връзка с подаден сигнал от св.
Ю., на 03.05.2017г. бил съставен протокол за предупреждение, подписан от С. (на
л. 4 от ДП), с който той бил предупреден от полицейски орган да внася дължимата
издръжка за детето си. На същата дата се подписал под сведение до съответните
полицейски органи, че знае за задължението си за издръжка и има намерение да я
заплаща. Въпреки това за периода месец февруари 2017г. до месец декември 2018г.
С. не заплащал издръжка, като едва през месец април 2019г. поискал от св. Ю.
банкова сметка ***, но и след този период не превеждал по тази сметка парични
суми.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на производството
доказателства. От приложеното определение № 119 от 01.03.2017г. по гр.д. №
92/2017г. по описа на Районен съд Н. се установява, че подсъдимият е осъден с
влязъл в сила съдебен акт да издържа сина си. От показанията на свидетелката Ю.,
а и от обясненията на подсъдимия, се установява, че в периода февруари 2017г.
до месец декември 2018г. С. не е изплащал издръжка в полза на сина си. Т.е.
събраните по делото гласни доказателствени средства (в това число и обясненията
на подсъдимия) са еднопосочни и от тях по категоричен начин се установява, че С.
не е изплащал издръжка на детето, въпреки че е осъден за това с влязъл в сила
съдебен акт. Обясненията на подсъдимия не се кредитират единствено в частта им,
че е разбрал за задължението си едва при привличането му като обвиняем по
настоящото наказателно производство през месец февруари 2019г. Това е така, тъй
като още през март 2017г. по надлежен начин му е връчено цитираното по-горе определение.
Събрани са и убедителни доказателства (показанията на св. А. и обясненията на
подсъдимия), че посоченото определение е предадено на С.. Наред с това още към
месец май 2017г. той е знаел за задължението си да заплаща издръжка, за което е
положил подписа си върху сведение, дадено пред полицейски орган и върху
изготвен протокол за предупреждение. Ето защо са събрани достатъчно доказателства,
вкл. писмени документи, носещи подписа на подсъдимия, опровергаващи версията
му, че е разбрал за задължението си през 2019г. От събраните писмени
доказателства по делото се допълва установената фактическа обстановка, като
чрез тях се установява каква е била заетостта на подсъдимия, какви имоти е
притежавал, здравословното му състояние, данни за съдимостта му.
Съдът
счита, че съвкупният анализ на гласните и писмени доказателства по делото, води
до заключение, че фактическата обстановка се е осъществила по описания по-горе
начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 НК.
Съгласно
чл. 183, ал. 1 от НК се наказва лице, осъдено
да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, което съзнателно
не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Престъплението по
чл. 183 от НК се
осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло
в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни
вноски. В случая деянието безспорно е осъществено
от обективна страна. И.С. е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете с
влязло в сила определение. За времето от февруари 2017г. до месец декември
2018г. включително подсъдимият не изпълнил това свое
задължение, като не платил на сина си 23 месечни вноски. Налага се извод, че
за очертания с обвинителния акт период, след като е бил осъден с влязло в сила
съдебно решение, подсъдимият не е изпълнил задължението си за заплащане на
издръжка на сина си в размер на повече от две вноски, а именно в размер на 23
вноски. Следователно деянието е извършено от обективна страна.
Съдът намира, че извършеното деяние е съставомерно и от
субективна страна. За
ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за престъпление по чл.
183, ал. 1 НК е изискуемо инкриминираното неизпълнение на задължението за
издръжка да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за
това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва
настъпването на общественоопасните последици или допуска престъпния резултат
(изпадането в забава). Последното индицира на субективните измерения на
инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е
необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията. От
събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият е изградил
представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка. Същото
е възникнало по силата на съдебно определение, връчено на подсъдимия (чрез
неговия дядо) по надлежния ред. Освен това С. е бил страна в съдебното
производство по гр.д. № 92/2017г. по описа на Районен съд Н. и е могъл да
участва лично във всички съдопроизводствени действия. Както се посочи, съдът не
приема версията му, че е узнал за задължението си едва през февруари 2019г.
Като страна в производството подсъдимият е получавал съответните документи,
вкл. и изготвения окончателен съдебен акт. По делото се събраха данни, че
определението е връчено на св. А. (дядо на подсъдимия), но той веднага го е
предал на С.. Т.е. определението е достигнало до знанието на подсъдимия и
обстоятелството дали той фактически е прочел съдържащото се в него, е
ирелевантно. Освен това още през месец май 2017г. спрямо С. е съставен
полицейски протокол за предупреждение, в който изрично е вписано, че той дължи
издръжка на малолетното си дете, подписан лично от С.. На същата дата
подсъдимият се е подписал и под сведение, в което заявил, че знае за
задължението си да заплаща издръжка. Въпреки тези данни подсъдимият не е
изпълнявал задълженията си. Налага се извод, че от субективна страна
подсъдимият напълно е съзнавал, че дължи издръжка, но въпреки това съзнателно
не е заплащал такава за инкриминирания период. В такава насока са и неговите
обяснения, в които той изрично признава, че не е заплащал вноските за издръжка
на сина си. Съдът счита, че подсъдимият е имал и обективна възможност за
заплащането на издръжка с оглед събраните по делото доказателства, от които е
видно, че същият е бил трудово зает през определени периоди от време. Наличието
на затруднения за заплащане на издръжката не изключва съставомерността на
деянието от субективна страна. Посочените затруднения могат да бъдат отчетени
като смекчаващи обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. Същото
важи и за здравословното състояние на подсъдимия, като няма доказателства
(въпреки заболяването от 2014г.) това да е пречка за упражняване на трудова
дейност от негова страна. Нещо повече, налице са данни, че той е осъществявал
трудова дейност и след 2014г., което показва, че липсват обективни пречки С. да
работи и да получава доходи.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че И.С. е извършил
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Във
връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът на първо
място прецени, че е налице сравнително ниска степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние, която е намерила отражение и в предвиденото в чл. 183,
ал. 1 НК наказание. Обществената опасност на дееца следва да се определи като
сравнително ниска (но не и най-ниската възможна) с оглед факта, че е освобождаван
от наказателна отговорност за престъпление чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Спазвайки
разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият съдебен състав извърши преценка на
наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи
вината обстоятелства следва да се отчетат предходното освобождаване от
наказателна отговорност на лицето и сравнително дългият период (от 23 месеца),
през който подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се отчете фактът, че подсъдимият е безработен, има
данни за наличието на заболяване, в сравнително млада възраст е, указал е
нужното съдействие на разследването. Всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, и съпоставени с обществената
опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва
да е по-лекото от двете алтернативно предвидени в чл. 183, ал. 1 НК. Налице е
лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а освен това деянието и
деецът не се характеризират с висока степен на обществена опасност. Поради тази
причина съдът намери, че в най-пълна степен на целите по чл. 36 НК ще отговори
наказанието „пробация”, а не по-тежкото наказание, предвидено като алтернативно
в чл. 183, ал. 1 НК – „лишаване от свобода”. Налагането на наказанието
„пробация” няма да ограничи и възможността на подсъдимия да сключи трудов
договор и да получава доходи за издръжка на сина си, тъй като съдът достигна до
извод, че не следва да му се налагат пробационни мерки, ограничаващи трудовите
му права.
При определяне на конкретните
пробационни мерки, които да бъдат наложени на подсъдимия, съдът на първо място
отчете разпоредбата на чл. 42а, ал. 4 НК, според която мерките по ал. 2, т. 1 и
2 се налагат задължително на всички осъдени на пробация. Съдът намери, че
посочените мерки (задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещу с пробационен служител) следва да се наложат за срок от осем
месеца, като задължителната регистрация по настоящ адрес следва да се извършва
два пъти седмично. Съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК продължителността на тези
мерки може да бъде от 6 месеца до три години. Съдът счете, че целите на
наказанието ще бъдат изпълнени в пълнота ако мерките бъдат наложени за срок от осем
месеца. Това е така, тъй като въпреки превеса на смекчаващите вината
обстоятелства, са налице и отегчаващи такива, поради което не е налице
основание на подсъдимия да се налагат пробационни мерки в минималните
предвидени срокове. Ето защо съдът намери, че за превъзпитанието му ще е
необходим срок на задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК близък
до минималния, но същевременно малко по-дълъг от него. Срокът от осем месеца
според съда в най-пълна степен отговаря както на целите на наказанието, така и
обществената опасност на деянието и дееца. С оглед всичко изложеното до тук
съдът достигна до краен извод, че определените пробационни мерки на подсъдимия
следва да са в посочените по-горе рамки.
Тъй като в хода на ДП и на съдебното
производство не са извършени разноски, такива не бяха възложени на подсъдимия.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: