Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 31.05.2011г. гр.**
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
ДЕНИЦА ЦВЕТКОВА
при участието на секретар Б.А. като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12848 по описа за 2010г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. ГПК/отм./ вр.
§2, ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение от 12.08.2010г., гр.д.5431/07г., СРС, 41с-в
отхвърля предявените от Х.В.М., М.М.М. и С.П.Д. срещу М.К.М. искове с правно
основание чл.108 ЗС за предаване владението на 1/2 ид.ч. от ъглов магазин,
находящ се в югоизточната част на жилищната сграда на бул.”М.” № ** в гр.**,
със застроена площ 47 кв.м., прилежащо зимнично помещение и 9.23 % ид.ч. о.ч.
сградата и дворното място, представляващо парцел ХІІ-528, кв.1** по плана на
гр.**, м.”П. - Ц.”, при граници на магазина: изток – ул.”В. Д.”, запад –
средния магазин в сградата и юг – бул.”М.” и искове с правно основание чл.26,
ал.2, пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за наем от **.04.2005г.,
сключен между М.К.М. като наемодател и „К.**” ООД като наемател относно магазин,
находящ се в партерния етаж на жилищната сграда на бул.”М.” № ** в гр.**, със
застроена площ 105 кв.м. поради липса на съгласие на ищците като съсобственици.
Против решението в частта, с която е отхвърлен иска по
чл.108 ЗС постъпва въззивна жалба от ищците Х.В.М., М.М.М. и С.П.Д.. Иска се отмяна
на решението и постановяване на друго, с
което да се уважи иска и се отменят на
основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ издадените в полза на ответника констативни
нот.актове №№ 1**/2004г. и 55/2004г. в частта за процесния магазин, ведно с
разноски.
Въззиваемият-ответник М.К.М. оспорва
жалбата.
Софийският градски съд, ІV-а
с-в, след съвещание и като обсъди по реда
на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./ събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 от ГПК/отм./
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
С решение № 1252/06.01.2009г., гр.д.2059/08г., ВКС, І
г.о. е осъден „Р.” ООД на основание чл.108 ЗС да предаде на тогавашните и сегашни
ищци Х.В.М., С.П.Д. и М.М.М. владението на 1/2 ид.ч. от ъглов магазин, със
застроена площ 47 кв.м., находящ се в сграда на бул.”М.” № ** в гр.**, заедно с
1/2 ид.ч. от зимнично помещение в югоизточния ъгъл на сградата и 9.23 % ид.ч.
о.ч. сградата и дворното място, съставляващо УПИ /парцел/ VІІ-а, кв.1** по
плана на гр.**, м.”П. Ц.”. Този имот е идентичен с имота по настоящото дело.
Решението е постановено с участие на сегашния ответник М.К.М. в качеството му
на трето лице-помагач на тогавашния ответник „Р.” ООД. На основание чл.220,
ал.1 и чл.179, ал.1 ГПК/отм./ силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение на ВКС разпростира своето установително действие в отношенията на
третото лице-помагач и противопоставената страна. Правото на собственост върху
1/2 ид.ч. от имота и по двете дела се основава на едни и същи придобивни
основания – наследство и реституция по чл.10 ЗВСОНИ вр. чл.1 ЗВСВНМРСА. Затова
и на основание чл.224, ал.1 ГПК/отм./ разрешеният спор за собствеността на
ищците не следва да бъде пререшаван.
Този извод не се променя от наличието на висящ съдебен
спор по иск за прогласяване нищожност на горното решение на ВКС като
постановено от незаконен съдебен състав, предвид неучастието на член-съдията Г.
М.. Този иск е отхвърлен с решение от 15.07.2009г., гр.д.2856/09г., П.ски
районен съд, потвърдено с решение от 03.06.2010г., гр.д.490/10г., П.ски окръжен
съд, срещу което е подадена касационна жалба. Евентуалното бъдещо влязло в сила
решение ще се ползва със сила на пресъдено само между насрещните страни по иска
за нищожност. Няма да има обвързваща сила между самите ответници, каквито са
страните по сегашното дело, поради което не е обуславящо за изхода на настоящия
спор.
Отделно, въззивният съд намира, решението на ВКС е
постановено в законен съдебен състав. Няма данни за непроведено тайно съвещание
между тримата съдии, участвали в заседанието от 25.11.2008г., в което е
завършено разглеждането на делото по смисъла на чл.187, ал.1 ГПК/отм./. Решението
е подписано от двама съдии, достатъчни да формират мнозинство. В съответствие с
чл.189, ал.3 ГПК/отм./, председателят на състава е отбелязал върху решението
причината, поради която единият от съдиите не може да подпише – внезапна смърт
на 04.01.2009г.
Независимо от всичко изложено, представените писмени
доказателства за собственост установяват активната материалноправна легитимация
на ищците, както следва:
С договор за покупко-продажба от 15.11.1930г.,
обективиран в нот. акт № 105, т.ХХ, д.3794/1930г., І н-с при С.Окр.С., В. Х. М.
и К. Х. М. ***. , заедно с построена в него сграда от 120 кв.м., състояща се от
партер с три дюкяна и етаж с пет стаи, кухня и други, мансарда и мазе, находящ
се в гр.**, парцел VІІ-а, кв.1**, при съседи: ул.”Ц. Е.”, М.Д., П.К., ул.”В. Д.”
и З., М. и Е.К.. След като в договора не са определени правата на
приобретателите, следва да се приеме, че двамата купуват при равни квоти.
Единият приобретател В. М., поч.1951г., оставя за наследници ищците Х.В.М., М.М.М.
и С.П.Д. съобразно УН № 1384/26.05.1998г. на СО район „О.”. Другият
купувач К. Х. М., поч.2002г. оставя за
единствен наследник ответника М.К.М. – син, според УН № 94-К/23.01.2004г. на
община П., район „Ц.”. Не се спори, че 1/2 ид.ч. от имота е одържавена по
ЗОЕГПНС от наследодателя на ответника и съответно е възстановена по силата на чл.1,
ал.1 ЗВСОНИ.
С решение от **.07.1979г., гр.д.1918/1975г., СРС, 37
с-в, на основание чл.**2 ГПК е извършено разпределение на обектите на ул.”Вл.З.”
№ **, сега ул.”М.”. В дял на държавата е поставен процесният ъглов магазин от
47 кв.м., заедно със зимнично помещение в югоизточния ъгъл на сградата и 9.23 %
ид.ч. о.ч. сградата и дворното място, представляващо парцел VІІ-а, кв.1** по
плана на гр.**, м.”П. - Ц.”. Правният ефект на делбата в тази част се
приравнява на изкупуване на магазина от държавата, макар и принудително, т.к.
към този момент не е било възможно подобни обекти да се държат от граждани за
упражняване на стопанска дейност. Изкупуването като извършено през периода
30.03.1973 – 16.03.1990г. не по реда на ПМС № 60/11975г., попада в хипотезата на
чл.10 ЗВСОНИ, според която възстановяването на собствеността се извършва по
реда на ЗВСВНМРСА. Не е необходимо
връщане на получена сума по смисъла на чл.1 ЗВСВНМРСА, т.к. е извършена делба по
реда на чл.**2 ГПК/отм./.
За преустройство на магазина няма категорични доказателства,
а и страните не твърдят. Даже и да е била премахната преградната стена,
отделяща го от другите два магазина към 1992г., възстановяването на
първоначалното положение е възможно без значителни затруднения за собствениците.
Това изключва приложението на чл.3 ЗВСВНМРСА за трансформиране в съсобствен
новообразуван имот /решение № 1758/02.02.1994г., гр.д.430/92г.,
ВС, IV г.о./. В случай, че стената не съществува към настоящия момент, имотът отново
е годен реален обект на правото на собственост. Достатъчно е индивидуализиран
по местонахождение, площ и три граници, като четвъртата западна граница е
определяема.
Доказана е и пасивната материалноправна легитимация
по ревандикационния иск. С договор за наем от **.04.2005г., ответникът предоставя
на „К.**” ООД временното и възмездно ползване на магазин на партерния етаж в
жилищната сграда в гр.**, бул.”М.” № **, с площ 105 кв.м. за срок от 5 години. Наемната
площ включва процесния ъглов магазин от 47 кв.м., средния и източния магазин,
двата от по ** кв.м., видно от делбеното решение. Преди изтичане на срока на
договора, ответникът изпраща уведомление за неговото разваляне, считано от
01.05.2009г. поради неплащане на наемни вноски за м.01.–04.2009г. Получаването
от наемателя е удостоверено с фирмен печат и подпис на неизвестно лице. Въпреки
това, в о.с.з. 19.05.2011г., ответникът признава, че продължава да отдава под
наем магазина, така както е описан в представения по делото договор за наем. Налага
се извод, че ответникът без правно основание владее чрез своите наематели
собствената на ищците 1/2 ид.ч. от ъгловия магазин. Искът по чл.108 ЗС за
предаване на владението следва да се уважи като основателен.
Последица
от уважаване на иска за собственост е отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ на констативните нотариални актове в частта, с която
ответникът е признат за собственик на процесната 1/2 ид.ч. от ъгловия магазин,
с площ 47 кв.м., а именно: нот. акт № 1**/26.05.2004г., т.І, рег. № 1641,
д.140/2004г., н-с рег. № 031 НК и нот. акт № 55/28.07.2004г., т.ІІ, рег. №
2428, д.233/2004г., н-с рег. № 031 НК.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.208, ал.1, изр.ІІ ГПК/отм./ следва
да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС и вместо него се
постанови друго, с което искът се уважи.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред първа инстанция въззивниците-ищци реализират разноски за 96.03
+ 50.85 лв. – д.т., 400 лв. - адвокатско възнаграждение, а пред настоящата –
74.07 лв. за д.т., или общо 620.95 които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-а с-в
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 12.08.2010г., гр.д.5431/07г., СРС, 41с-в в
частта, с която се отхвърля предявеният от Х.В.М., М.М.М. и С.П.Д. срещу М.К.М.
иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на 1/2 ид.ч. от ъглов
магазин, находящ се в югоизточната част на жилищната сграда на бул.”М.” № ** в
гр.**, със застроена площ 47 кв.м., прилежащо зимнично помещение и 9.23 % ид.ч.
о.ч. сградата и дворното място, представляващо парцел ХІІ-528, кв.1** по плана
на гр.**, м.”П. - Ц.”, при граници на магазина: изток – ул.”В. Д.”, запад –
средния магазин в сградата и юг – бул.”М.” и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
М.К.М., ЕГН , с адрес:*** и гр.**, ул.”Преспа” № 2, ет.2, чрез адв.З. да предаде на Х.В.М., ЕГН **********, М.М.М.,
ЕГН ********** и С.П.Д., ЕГН **********,*** на основание чл.108 ЗС владението
на 1/2 ид.ч. от ъглов магазин, находящ се в югоизточната част на жилищната
сграда на бул.”М.” № ** в гр.**, със застроена площ 47 кв.м., прилежащо
зимнично помещение и 9.23 % ид.ч. о.ч. сградата и дворното място,
представляващо УПИ / парцел ХІІ-528, кв.1** по плана на гр.**, м.”П. - Ц.”, при
граници на магазина: изток – ул.”В. Д.”, запад – средния магазин в сградата и
юг – бул.”М.” и им заплати сумата 620.95
лв. – деловодни разноски за първа и въззивна инстанция.
ОТМЕНЯ на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ нот.акт № 1**/26.05.2004г., т.І,
рег. № 1641, д.140/2004г., н-с рег. № 031 НК и нот. акт № 55/28.07.2004г.,
т.ІІ, рег. № 2428, д.233/2004г., н-с рег. № 031 НК, в частта им, с която се
признава М.К.М. за собственик на 1/2 ид.ч. от ъглов магазин, находящ се
в югоизточната част на жилищната сграда на бул.”М.” № ** в гр.**, със застроена
площ 47 кв.м., прилежащо зимнично помещение и 9.23 % ид.ч. о.ч. сградата и
дворното място, представляващо парцел ХІІ-528, кв.1** по плана на гр.**, м.”П. -
Ц.”, при граници на магазина: изток – ул.”В. Д.”, запад – средния магазин в
сградата и юг – бул.”М.”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.