Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 569
гр. Перник, 14.01.2020 г.
Административен съд Перник,
в касационен състав, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря
Анна Манчева и прокурор Николай Цветков при Окръжна прокуратура-Перник по
докладваното от съдията Георгиева касационно административно дело № 585 по
описа за 2019г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П.П., чрез
процесуален представител адвокат А.Д., против
решение № 432 от 08.07.2919г. по АД № 701/2019г. по описа на районен
съд-Перник. В жалбата се сочи, че
решението неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че при издаването на
оспорената пред първоинстанционния съд заповед са допуснати съществени
нарушения на формата на акта, тъй като не е посочено точното правно основание
за издаването й. Иска решението да се отмени и делото да се реши по същество,
като се отмени заповедта за задържане.
Претендира присъждане на направите по делото разноски.
Ответната страна-Р.Ч.-полицейски орган при ІІ-ро
РУ при ОД на МВР-Перник чрез юк. З.В.оспорва
касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд-Перник, в касационен състав като
взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е
основателна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П.П.
против заповед за задържане на лице, с рег. № 85 от 08.03.2019г., издадена от
полицейски орган, Р.Ч., **** във ІІ-ро РУ-Перник, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 7 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя на
08.03.2019г. за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел,
че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, при издаването
й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които
да са от категорията на съществените, не са допуснати нарушения на материалния
закон. Съдът приема, че в заповедта е посочено правно и фактическо основание за
постановяването й. Доколкото обаче е посочено фактическото основание за
задържането-нанесен побой над съпругата е прието, че не е налице съществено
нарушение относно формата на акта, тъй като жалбоподателят е могъл да разбере
на какво основание и във връзка с какво негово поведение е задържан.
Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 72, ал.
1, т. 7 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на
заповедта, въвежда основание за задържане, различно от изброените в чл. 72, ал.
1, т. 1 - 6 от закона и предоставя право на полицейските органи да
задължат лица в други случаи определени със закон. Нормата е препращаща, поради
което, в заповедта следва да се посочат от фактическа и правна страна другите
хипотези, при които законът допуска задържането като мярка за административна
принуда. При това положение позоваването на чл. 72, ал.
1, т. 7 от ЗМВР задължително изисква цитиране и на конкретна
законова норма, която предвижда задържане на лицето като мярка за
административна принуда. В случая това не е направено. В заповедта за задържане
дори не е посочен "другия закон", даващ възможност на полицейския
орган да издаде заповед с токова съдържание. При това положение правно
основание за издаване на заповедта не е налице. Принципните разсъждения на
първоинстанционният съд относно предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
са правилни, но смесването им с т. 7 от с.з. са довели до необоснованост на
съдебния акт. Липсва еднозначна воля на
съда относно това какво е приел. В заповедта не са изложени и факти и
обстоятелства, които да мотивират прилагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 7
от ЗМВР, а обосноваването й в хода на съдебното производство, със съображения и
доводи, които не са включени като аргументи в производството по издаване на
административния акт е недопустимо. Това не е отчетено от първоинстанционния
съд. Разсъжденията относно извършено престъпление по чл. 130 от НК, на
нарушение по Закона за домашното насилие не се подкрепят от доказателствата по
делото. Представената докладна записка от 08.03.2019г. също не обосновава
задържането от фактическа страна. Безспорно, семейния скандал и нанесения побой
е поведение, което е недопустимо и укоримо, но то не представлява основание за
прилагане на задържането като мярка за административна принуда в т. 7 от ЗМВР.
По делото няма данни да е налице издадена заповед незабавна защита за да се
търси приложимост на ЗДН. Доколкото по делото е налице изготвен протокол за
предупреждение от 08.03.2019г., в 22.40ч. и връчен на предупреденото лице,
както и като се взе предвид, че от момента на задържане на лицето до
освобождаването му не са извършвани процесуални действия със задържания се
следва, че заповедта е издадена и в несъответствие с целта на закона и е
несъразмерна с преследваната цел.
Въз основа на изложеното и като се взе предвид, че заповедта за задържане е издадена в
нарушение на чл. 72, ал.
2, т. 2 от ЗМВР, тъй като в нея не са посочени фактическите и правни
основания за постановяването й, а такива не се съдържат и в останалите
документи по преписката се приема, че същата е незаконосъобразна. Тези
нарушения са съществени, тъй като отсъствието на мотиви води до невъзможност за
задържаното лице да реализира правото си на защита. Същевременно този
недостатък обосновава несъответствие на издадената заповед и с материалния
закон, и с неговата цел, тъй като не са изпълнени предпоставките за задържане
по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, а правото на свободно придвижване на
лицето е ограничено произволно, без законова необходимост.
Поради всичко изложено настоящата инстанция не споделя
извода на районния съд, че принудителната административна мярка е приложена
спрямо жалбоподателя законосъобразно. С оглед горните съображения настоящият
съдебен състав приема, че са налице основания за отмяна на оспореното решение.
Същото е постановено в нарушение на
материалния закон, при несъобразяване с целта на закона и е
необосновано. Налице са сочените от касатора основания за неговата отмяна,
поради което съдебният акт ще се отмени, а делото реши по същество като се
отмени процесната заповед.
При този изход на спора искането на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски е основателно. Направено е своевременно.
Не е придружено със списък на разноските. Ответникът ще бъде осъден да заплати
на касатора съдебни разноски за
първоинстанционното и касационно производство в общ размер на 800.00лв., вземайки
предвид направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК пред първоинстанционния
съд.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, Административен съд-Перник, в касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 432 от 08.07.2019г. по АД №
701/2019г. по описа на районен съд-Перник и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице с рег. № 85 от
08.03.2019г., издадена от Р.Ч., ****при ІІ-ро РУ-Перник при ОД на МВР-Перник.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на П.В.П., с ЕГН **********,
с адрес *** съдебни разноски в размер на 800.00лв. /осемстотин лева/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/