Номер 55130.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100502486 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:32 часа се явиха:
Въззивникът В. Г. Ф. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П.
Г., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно
призовани, представляват се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. Г. Ф. срещу Решение № 2913 от
07.07.2020г. по гр.д. № 2170/2019г. по описа на ВРС, ХXI-ви състав, В ЧАСТИТЕ, с които:
на основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД са отхвърлени предявените от
въззивницата срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* искове за
осъждане на ответника да й заплати разликата над уважения размер от 277.96 лв. до
пълния предявен размер от 344.22 лв., като платена при начална липса на основание
такса за достъп ниско напрежение за периода 02.2014г. – 22.05.2018г., както и
разликата над уважения размер от 1034.88 лв. до пълния предявен размер от 1962.98
1
лв., като платена при начална липса на основание такса за пренос ниско напрежение за
същия период;
на основание чл. 55, ал. 1, пр. II от ЗЗД е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* в условията
на евентуалност иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 66.26 лв.,
съставляваща разлика между уважения главен иск в размер на 277.96 лв. и предявения
размер от 344.22 лв., като платена с оглед на неосъществено основание такса достъп
ниско напрежение за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г., както и за сумата от 928.11
лв., съставляваща разликата между уважения главен иск в размер на 1034.88 лв. до
пълния предявен размер от 1962.98 лв., като платена с оглед на неосъществено
основание такса пренос ниско напрежение за същия период и
на основание чл. 59 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп до
Комплексна трансформаторна подстанция № 1793, 20/0,4KVA и сумата от 9280.80 лв.,
представляваща обезщетение за предоставен достъп до изграденото кабелно
електрическо захранване с дължина от 230 метра от Комплексна трансформаторна
подстанция № 1793, 20/0,4KVA, намираща се в имот УПИ – XI-1124, кв. 45 до имот
УПИ XVII-1154, кв. 50 за периода 11.02.2014г. – 22.05.2018г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на решението в обжалваните части. Съдържа доводи,
че е налице несъответствие между мотиви и доказателствата по делото, доколкото не става
ясна причината, поради която съдът приема, че сумите от 102.66 лв. и 391.04 лв.,
представляващи такси достъп НН и пренос НН не са платени на ответника, чрез
оторизираните лица „Енерго-Про Продажби“ АД и „Ритъм – 4 – ТБ“ ООД. Аргументите, с
които е отхвърлен иска по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за предоставен достъп
до комплексна трансформаторна станция са следствие на грешна преценка, че КТП 1793 е
възможно да бъде разделено и обособено на части – сграда /трафопост/ и съоръжения в него.
Оттук е и неправилният извод, че в полза на ищцата е учредено право на ползване върху
движима вещ, а не върху самия КТП и че присъединяването на други 14 потребители не е
основание ищцата да бъде компенсирана по реда на чл. 59 от ЗЗД. Трансформаторът е една
вещ, която се състои от корпус, разпределителна уредба за средно напрежение, силов
трансформатор и разпределителна уредба ниско напрежение. Съставните части поотделно
не са трансформатор. Трансформаторът създава капацитет да се ползва електроенергия на
ниско напрежение 220/380V, т.е. да се ползва за битови нужди. Договорът по чл. 117, ал. 7
от ЗЕ не прехвърля собственост и не учредява ограничени вещни права в полза на
лицензирания оператор на мрежата. При липса на договор по чл. 117, ал. 7 от ЗЕ са налице
едностранни действия /присъединяване на клиенти чрез чуждо съоръжение/, от страна на
лицензианта, които са неправомерни. Между въззивницата и сем. Ефендулови от друга
страна е сключен договор, по силата на който ищцата владее – използва по предназначение
2
и получава добиви от 1/3 от трафопоста. Чрез присъединяване на свои клиенти от страна на
лиценцианта е ограничена възможността на съвладелците да получават добиви от вещта
било като сключат договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, било по друг начин. Договорът за
учредяване на право на ползване върху частен КТП е възмезден. Така сем. Ефендулови са
били частично обезщетени за предоставената от тях възможност посредством КТП 1793, а
въззивницата не е. По отношение на аргументите, с които е отхвърлена претенцията за
обезщетение за предоставен достъп до кабелна линия НН с дължина 230 м., а именно, че
обезщетение не се дължи, защото линията обслужва единствено и само обекта на ищцата,
посочва, че въпросната мрежа НН /от КТП 1793 до електромера/ е т.нар. „материален
ресурс“, за ползването на който до придобиването му от ЕРП се дължи обезщетение. От
27.06.2017г. ищцата не е собственик на сградата и имота в гр. Варна, ул. „16-та“ № 12, но не
е прехвърлила собствеността на мрежата НН и предоставя достъп за свързване на трето лице
към мрежата на лицензирания оператор. В този смисъл моли за ревизиране на обжалваното
решение.
В отговор на жалбата „Електроразпределение Север“ АД оспорва доводите в нея и
поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в
обжалваните части. Сочи, че дължимостта на такса достъп и такса пренос ниско напрежение
е нормативно установена и се дължи от всички потребители, въпрос е нормативна
регулация, а не на воля на страните. Ищцата не е собственик на Комплектна
трансформаторна подстанция, не е лицензирано енергийно предприятие по смисъла на § 1,
т. 24 от ЗЕ. Процесните съоръжения съставляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23
от ЗЕ, а ищцата не разполага с лицензия за дейности по пренос, разпределение и т.н. В този
смисъл не е налице обедняване. Дори да е налице ползване от ответника, то е на основание
специален закон, произтичащо от задължението му да присъедини всички потребители на
ел. енергия и да разпределя до техните обекти ел. енергия. В полза на ищцата е учредено
право на ползване единствено върху съоръжението за трансформиране мощността на ел.
енергия от ниво средно в ниво ниско напрежение, а не и върху самия КТП 1793. По тези
съображения, решението в обжалваните части е правилно и съобразено със съдебната
практика, поради което моли да се потвърди.
АДВ. Г.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззивника.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивника списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
Предвид липсата на доказателствени искания СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Г.: Моля да уважите въззивната жалба. В същата детайлно сме посочили
съображенията си защо считаме, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Не ми стават ясни мотивите на съда, с които е направил разграничение
между БКТП и съоръженията така, както са посочени в договора за учредяване право на
ползване. Представям за ваша информация проект за изграждане на трафопост, не за
процесния, защото ние не сме го изграждали. Това е типов проект, който е одобрен.
Представям го само за информация на съда. Съоръжението БКТП представлява едно тяло.
Това е посочено в обяснителните записки към всеки един проект за изграждане на БКТП.
Районният съд прави странно разграничение между съоръжението и БКТП. БКТП е
съоръжението. То е комплект, цял един обект, има идентификатор, представлява едно цяло.
Съоръженията вътре в БКТП са много – трансформаторна машина, елегазово КРУ,
разединители, предпазители, заземителни шини, много елементи са, които представляват
едно цяло. Учредяване на право върху съоръжението не е учредяване право на ползване на
движима вещ, защото ползвателят на тази вещ не може да я премести от точка „А“ до точка
„Б“. Има смисъл само с цялото си прикрепяне към точка „А“, където се извършва
преобразуването на електроенергия, т.е. все едно да учредите право на ползване на
контактите в една къща. Не може ползвателят да ги демонтира, той няма интерес да ги
демонтира и да ги ползва някъде другаде. Той има интерес да ги ползва, за да може да
извлича електроенергията посредством контактната точка. Моля да ми бъде дадена
възможност за представяне на писмени бележки. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Б.: Възразявам относно разглеждането на представения проект, с който не съм
запознат и отказвам да се запозная, няма правен и процесуален способ, по реда на който тази
папка да бъде приобщена по делото. Възразявам срещу евентуално изграждане от
решаващия състав въз основа на тази папка на изводи, инкорпорирани в решението по
делото. Подробни правни доводи по съществото на спора съм изложил в депозирания
отговор на въззивна жалба, който поддържам. Смятам, че спорът е изчистен както от
фактическа страна, така и от правна страна. Не са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. Решението като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Моля решение в тази посока. Моля да ни присъдите сторените разноски.
АДВ. Г.: Не търсим промяна във фактологията.
4
СЪДЪТ дава възможност на въззивната страна в петдневен срок, считано от датата
на съдебното заседание, да депозира писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:38 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5