Решение по дело №2175/2016 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е    

N

град Р у с е, 24. 01. 2017 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав в публично

          заседание на 19.01.2017 година, в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

          при секретаря В.Ц.,

          разгледа докладваното от съдията НАХД N2175/16 година

          по описа на Русенски районен съд и за да се произнесе, съобрази:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ “ВЕСЕЛИН АЛЕКСАНДРОВ”, Булстат *********, представляван от В.А.,  против НП N49/16год. на Директора на ОДБХ - Русе, с което на основание чл.147, ал.2 от Закона за защита на растенията, за извършено нарушение на чл.7, ал.3 от същия закон, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800лв.

Защитникът моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно.

          Русенска районна прокуратура не взема становище по жалбата.

          Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

          След проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.2016г., по повод сигнал до ОДБХ, била извършена проверка от служители на последната, между които и св.М. в обект /гараж/, находящ се в с.Николово, обл.Русе, ул.“Стефан Караджа“, № 3, стопанисван от ЕТ “Веселин Александров”. Проверяващите констатирали редица нарушения по ЗЗР, за които били съставени два акта. С процесния търговецът е обвинен в това, че бил помолен да отвори гараж, намиращ се на ул.”Хаджи Димитър” №6, при което той отказал. Потърсили съдействие от органите на полицията, като и в тяхно присъствие гаражът също не бил отворен. Така св.М. преценила, че по този начин търговецът възпрепятствал работата на служителите на ОДБХ – Русе и със съставения акт го обвинила за нарушение на чл.7 ал.3 от ЗЗР. Актът бил подписан без възражения. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган ангажирал отговорността на ЕТ “ВЕСЕЛИН АЛЕКСАНДРОВ” на основание чл.147 ал.2 от ЗЗР, като наложил горепосочената санкция.

          Горната фактическа обстановка съдът приема за установена на база приложените акт, наказателно постановление, констативен протокол и събраните гласни доказателства в разпита на св.М., св.М. Р. и св.П. Т..

          Съдът като взе предвид събраните доказателства, прави следните изводи:

          Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът намира издаденото наказателно постановление за непълно в обстоятелствената му част, касаещо обективни признаци от нарушението, с което съществено е нарушен чл.57 т.5 от ЗАНН от една страна, а от друга – правото на защита на обвиненото лице, гарантиращо му да узнае в пълнота фактическото обвинение. Фактическото обвинение на нарушението описано в наказателното постановление дословно пресъздава санкционната разпоредба на чл.147ал.2 от ЗЗП, съгласно която „Който не окаже съдействие на инспектор по растителна защита при осъществяване на правомощията му по чл. 7, ал. 2 или не осигури достъп по чл. 7, ал. 3….” В посочената правна норма законодателят е отграничил две изпълнителни деяния – „не оказване на съдействие” и „не осигуряване на достъп”. Тези две изпълнителни деяния по своето съдържание са различни и както в акта, така и в наказателното постановление следва да бъдат запълнени от длъжностните лица с факти, от които съдът следва да направи проверка налице ли е правилно приложение на материалния закон, правилно ли са подведени същите под посочената за нарушена правна норма. В акта св.М. посочила, че собственикът отказал да отвори гаража, намиращ се на ул.”Х. Димитър №6, като това сторил и в присъствие на служители на полицията, като така възпрепятствал работата на служителите от ОДБХ, т.е. така конструираното обвинение сочи на „не оказване на съдействие”. С наказателното постановление обаче търговецът е санкциониран и за двете изпълнителни деяния - „не оказване на съдействие” и „не осигуряване на достъп”. По този начин лицето е санкционирано за нарушение, което не му е предявявано с акта, което сочи на допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като функцията на наказателното постановление е единствено наказваща, не и установяваща. В допълнение неяснота в обвинението внася и различния адрес на проверявания обект – в наказателното постановление се твърди, че гаражът се намира на ул.”Стефан Караджа” №3, докато в акта – на ул.”Хаджи Димитър” 6.

          Допуснатите нарушения на процесуалните правила и противоречията в  обвинението определят наказателното постановление за незаконосъобразно, което налага неговата отмяна.

          Отделно от горепосоченото, съдът държи да отбележи, че с показанията на св.М., св.Р. и полицейския служител – св.Т. се установява, че вратата на проверявания обект – гараж, била ролетна щора, заключена, като жпод.А. заявил, че загубил ключовете. Св.Т. твърди, че той не отказвал да отвори гаража, но бил в невъзможност да стори това, поради загубата на ключа. Предложил да се запечата вратата до другия ден, когато производителят й щял да дойде да я отвори. Представител на последния потвърдил това. На предложението проверяващите не склонили, а пристъпили към санкциониране на търговеца. При така събраните факти съдът отбелязва, че стореното от търговеца осъществява признаците на чл.15 от НК. Съгласно дефинитивната разпоредба на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно препращата норма на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно разпоредбата на чл.15 от НК, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние/. С оглед установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че в процесния случай деянието извършено от жпод.А. се явява именно случайно такова по смисъла на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.15 от НК, тъй като изгубвайки ключовете си от гаража, наказаният е нямало как да знае и да предвиди, че на другият ден ще има проверка от органите на ОДБХ, при която ще бъде в невъзможност да отвори обекта. Това прави деянието му несъставомерно на признаците на чл.6 от ЗАНН, което сочи, че търговецът е неправилно наказан.

          Поради изложеното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

          Мотивиран така и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление N49/16год. на Директора на ОДБХ - Русе, с което на основание чл.147, ал.2 от Закона за защита на растенията, за извършено нарушение на чл.7, ал.3 от същия закон, на ЕТ “ВЕСЕЛИН АЛЕКСАНДРОВ”, Булстат *********, представляван от Веселин Александров е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800лв.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Русенски административен съд по реда на АПК в 14дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:.............................