О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
14 21.01.2019 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, наказателно отделение
На
двадесет и първи януари
две хиляди и деветнадесета година В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев ВЧН дело № 44 по описа за 2019 година за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е
прекратил съдебното производство и върнал делото на РП - Бургас за
отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.
Недоволен от така постановения съдебен
акт останал прокурорът и на основание чл. 249, ал. 3 НПК го протестирал. В
протеста релевирал съображения за неправилност на изводите на съда, свързани
въпросите по чл. 248 НПК и предложил определението да бъде отменено.
Въззивният съд, като съобрази
възраженията в протеста, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на
обжалваното определение, и за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активно легитимирана
страна и е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В разпоредителното заседание, проведено
на 05.12.2018 г. съдът служебно е установи, допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл. 248, ал. 1, т.
3 НПК. Според съда в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва
обосновка на така възприетата от прокурора квалификация "опасен
рецидив", което води до неточно и неясно формулиране на обвинението.
Изводите на съда са правилни и намират
опора в делото.
В правната доктрина и съдебната практика
е прието, че в обстоятелствената част в обвинителния акт трябва да бъдат
посочени ясно, точно и разбираемо всички факти, определящи престъпния характер
на деянието, в което е обвинен дееца, както и правната му квалификация. Само така
рамките на процеса на доказване са очертани законосъобразно.
Непосочването на правнорелевантната
фактология в обвинителния акт във всички случаи води до нарушаване правото на
защита на обвиняемия, респективно подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност
да разбере на базата на какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и
как да организира защитата си.
Опасният рецидив е квалифициращ елемент
от обективната страна на престъпленията, изрично посочени в Особената част на НК
и като такъв следва да намери своята фактическа обосновка в обстоятелствената
част на обвинителния акт с посочване на присъдите, които обуславят наличието на
хипотезите по б. "а" и/или по б. "б" на чл. 29, ал. 1 НК.
Това е необходимо, за да може обвиняемият, респективно подсъдимият да разбере
кои предишни негови осъждания са довели прокурора до извода, че деянието му
представлява опасен рецидив и да организира своевременно и адекватно защитата
си.
В тази връзка следва да се отбележи, че
законодателят е извел точното посочване на значими за решаване на отговорността
обстоятелства в описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване
за процесуалната му издържаност. Липсата на факти, които сочат на
претендираната от прокурора престъпна деятелност, не позволява на съда да
провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава процесуалните
права на обвиняемия.
Този фактически дефицит не може да бъде
запълнен само с посочването на доказателства /в случая справката за съдимост/,
а с посочване именно на правнозначимите за инкриминираната деятелност факти,
установени посредством тези доказателства.
Ето защо възраженията на прокурора,
намерили израз в протеста му, не могат да бъдат споделени и съответно уважени.
Въззивната инстанция споделя изцяло
констатациите на съда по делото и намира правните му изводи за точни,
обосновани и законосъобразни. Основно задължение на съда в хода на
разпоредителното заседание е при констатиране на отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното производство и да
върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци. Така е и сторил
първоинстанционният съд по делото. Описаните в обстоятелствената част на
протестираното определение нарушения са налични. Правилно са констатирани и
обосновано съдебното производство прекратено, и делото върнато на прокурора.
Започване на съдебно производство при
наличие на такива съществени процедурни пороци не би позволило същото да завърши
със законосъобразен и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона
правни последици.
Всичко посочено по-горе диктува извода,
че протестираното определение е обосновано законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, а подаденият срещу него протест оставен без уважение.
С оглед гореизложеното Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.12.2018 г.
по НОХД № 4581/18 г. на Районен съд - Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.