Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 15.04.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На седемнадесети март Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 2946 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че упражнил предоставеното си от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 18.03.2020г. депозирал заявление по чл. 410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. 1208/2020 г. Районен съд - Стара Загора издал заповед за изпълнение, като осъдил Д.М.К. да му заплати следните суми: 486,55 лева - главница; 447,33 лева - неустойка; 149,66 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 486,55 лева за периода от 24.01.2017 г. до 17.03.2020 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника. Между страните бил сключен договор с номер ********* от 12.02.2015 г. Договорът бил с рамков характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти били предоставяни на абоната чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. С Приложение № 1 от 29.05.2015 г. ищецът предоставил на ответника мобилна пакетна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 50,00 лв. с ДДС (41,67 лв. без ДДС), съгласно чл.3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл.5.2.1 от приложението, и изтичал на 28.06.2017 г. С Приложение № 1 от 13.08.2015 г. ищецът предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 15,00 лв. с ДДС (12,50 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение №1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтичал на 13.08.2017 г. С Договор за продажба на изплащане от 13.08.2015 г. ищецът продал на ответника продукт - Апарат „ SAM Galaxy S6 Edge 32GB White MAT 15 23м.“ Същият бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 55,00 лв., видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. С Приложение № 1 от 22.01.2016 г. ищецът предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 10,00 лв. с ДДС (8,33 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтичал на 22.01.2018 г. С Приложение № 1 от 23.06.2016 г. А1 България предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната тарифен план за услугата бил с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с ДДС (13,32 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1. Срокът за ползване по абонамента бил 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от приложението, и изтичал на 22.01.2018 г. Освен това всички останали услуги, използвани от абоната извън избраните тарифни планове (допълнително проведени разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксували съгласно ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или достъпен на интернет адреса на „А1 България“. За неуредените в индивидуалните договори въпроси следвало да се прилагат Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Те имали задължителна сила за абонатите, което се удостоверявало чрез подписа им под договорите за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия. На основание сключените договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане ищцът издавал ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. Във фактурите били отразени таксите за ползваните от потребителя електронни съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на изплащане. Във всяка една фактура било отразено подробно потреблението на абоната за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани мобилни данни, за коя SIM карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и пр. Съгласно чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставял на абоната 15-дневен срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея сума, през който период от време вземането било ликвидно, а след изтичането му ставало изискуемо. В настоящия случай от страна на ответника Д.М.К. били налице изискуеми незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер на 486,55 лв., представляваща главница, разпределена както следва. Незаплатените суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури за периода от 03.01.2017 г. до 01.06.2017 г., били в общ размер на 101,55 лв., съответно: фактура ********* от 03.01.2017г. с падеж 23.1.2017г. на стойност 62 лв., фактура ********* от 01.02.2017г. с падеж 21.2.2017г. на стойност 36,01 лв., фактура ********* от 01.06.2017г. с падеж 21.6.2017г. на стойност 3,54 лв. Незаплатените суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 03.01.2017 г. до 06.03.2017 г. били в общ размер на 385,00 лв., съответно фактура ********* от 03.01.2017г. с падеж 23.01.2017г. на стойност 55 лв., фактура ********* от 01.02.2017г. с падеж 21.02.2017г. на стойност 55 лв., фактура ********* от 06.03.2017г. с падеж 26.03.2017г. на стойност 275 лв. По отношение на договорите за продажба на изплащане следвало да се има предвид, че същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл. 12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока по съответния договор, ставали предсрочно изискуеми. Договорът се считал за прекратен от датата на издаване на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски, следвало да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й. Прекратяването на договорите не засягали задължението на абоната да заплати пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай това била фактура *********, с която е прекратен договор за продажба на изплащане от 13.08.2015 г., като същата включвала оставащите 5 месечни вноски по 55,00 лв. Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответницата дължала на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Това давало право на ищеца да иска обезщетение под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 18.03.2020 г. Лихвата за този период възлизала в общ размер на 149,66 лв. Твърди, че издадените гореописани фактури относно задълженията на ответника за процесния период не били оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от общите условия. При неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която е забавено плащането. Съгласно чл. 54.12 от общите условия договорът по отношение на конкретна услуга на потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на ищеца, в случай че забавата за плащането на дължимите за нея суми е продължила повече от 124 дена. На основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия поради виновното неизпълнение от страна на ответника била начислена неустойка в общ размер на 447,33 лв. Видно от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължал на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратявал, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. При прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга ищецът счетоводно завеждал сметка за неустойка, ако такава следвало да се дължи с оглед условията в индивидуалния договор. Сумата по съответната сметка представлявала размера на начислената неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондирала с датата на прекратяване на договора по отношение на услугата. С оглед изложеното, във връзка с предсрочното прекратяване на описаните по-горе договори за електронни съобщителни услуги, претендира неустойка за предсрочно прекратяване, която възлизала на 447,33 лв., разпределена както следва: 166,68 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна пакетна услуга за SIM карта с телефонен номер 08840099995, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 29.05.2020 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 4 месечни такси от по 41,67 лв., считано за периода от 15.02.2017 г. до 28.06.2017 г. За неустойката била издадена сметка № ********* от 15.02.2017; 62,50 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 13.08.2015 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 5 месечни такси от по 12,50 лв., считано за периода от 15.02.2017 г. до 13.08.2017 За неустойката била издадена сметка № ********* от 15.02.2017; 58,31 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 от 22.01.2016 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 7 месечни такси от по 8,33 лв., считано за периода от 02.06.2017 г. до 22.01.2018 г. За неустойката била издадена сметка № ********* от 02.06.2017 г.; 159,84 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 23.06.2016 г. Сумата на неустойката представлявала сборът на 12 месечни такси от по 13,32 лв., считано за периода от 02.06.2017 г. до 23.06.2018 г. За неустойката била издадена сметка № ********* от 02.06.2017 г. Моли съда да признае за установено, че ответницата Д.М.К. му дължи присъдените му със заповед за изпълнение на парично задължение суми: сумата от 486,55 лева - главница; сумата от 149,66 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата на главницата от 486,55 лева за периода от 24.01.2017 г. до 17.03.2020 г.; сумата от 447,33 лева - неустойка; законна лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Претнедира за разноските по делото.
Ответницата Д.М.К. заявява, че оспорва част от твърденията в исковата молба, като същевременно счита цялата искова претенция за погасена по давност и моли на това основание да бъде отхвърлена. Действително на 12.02.2015г. сключила с ищцовото дружество Договор ********* за електронни съобщителни услуги. Не си спомняла да й е предоставяна на 29.05.15г. мобилна пакетна абонаментна услуга за телефонен номер **********. Категорично не била подписвала Приложение 1/13.08.15г. към Договор *********/12.02.15г. и не й била предоставяна мобилна абонаментна услуга за телефонен номер **********. Изрично заявява, че положените подписи на представеното като доказателство приложение не са нейни и оспорва авторството на този документ. Категорично на 13.08.15г. не била подписвала Договор за продажба на изплащане № 50022023 и не й бил предоставян за ползване мобилен телефон със сериен номер 359521067184335. Категорично заявява, че положените подписи на представения като доказателство договор не са нейни, както и не била изписвала името положено под поставения подпис и оспорва авторството на този документ. Действително на 22.01.2016г. й била предоставяна мобилна абонаментна услуга за телефонен номер ********** с посочените в исковата молба тарифни планове. Действително на 23.06.2016г. й била предоставяна мобилна абонаментна услуга за телефонен номер ********** с посочените в исковата молба тарифни планове. Оспорва твърдението, че е получавала фактури издавани от ищцовото дружество, както и оспорва и твърдението, че е получила представените като доказателство по делото фактури. Живеела в кв. Лозенец и пощата била изключително нередовна. Била възрастен човек, рядко излизала извън квартала и стойността на ползваните от нея услуги заплащала чрез трето лице, на каса и след като била уведомена каква е тази стойност. Никой не я бил уведомявал или съобщавал исканите от нея суми за какво задължение към ищцовото дружество се отнасяли. Действително ищцовото дружество прекратило едностранно сключения договор помежду им и спряло предоставената й възможност да ползва мобилни номера ********** и **********. Не й било съобщавано от страна на ищцовото дружество по какъвто и да е било начин за причините, поради които е прекратен договорът и преустановена възможността да ползва мобилните номера, които й били предоставени. Тъй като плащането на мобилен оператор за предоставените от него услуги било периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, се прилагала кратката тригодишна давност. Видно от твърденията на ищеца задължението по фактура ********* било с падеж 23.01.17г., а според Общите условия и твърдения в исковата молба този падеж е настъпил 15 дни след издаване на фактурата, или на 18.01.17г. Задължението по фактура с № ********* било с падеж 21.02.17г., а според Общите условия и твърдения в исковата молба този падеж е настъпил 15 дни след издаване на фактурата, или на 16.02.17г. Счита, че за тези свои вземания ищцовото дружество е могло да предяви претенции най-късно на 18.01.2020 г., съответно на 16.02.2020 г. И в двата случая давността за това била изтекла и исковата претенция се явявала неоснователна и недоказана. Колкото до фактура с № ********* издадена на 06.03.17г., давностният срок за исковата претенция не бил изтекъл. Тази претенция обаче предвид факта, че не била подписвала договор за продажба на изплащане, се явявала неоснователна и недоказана. Фактура ********* касаела мобилен телефонен номер **********. Този телефонен номер бил ползван от нея и не оспорва, че сумата в размер на 4,52 лв. е дължима. Не била платила същото, тъй като при опит да стори това, лицата, които молила да го направят, й съобщавали, че служителите на ищцовото дружество отказват да вземат тази сума, а желаели да им се плати сума от порядъка на над 600 лв. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни - погасени по давност, респективно, като недоказани. Моли съда исковата претенция, касаеща претендираните лихви също да бъде отхвърлена поради изтичане на 3 годишната давност за предявяване на вземането. Прави възражение и за нищожност на клаузата, касаеща предвидените неустойки. Същата била неравноправна, поради което моли и тази искова претенция да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1208/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 532/14.04.2020 г. за сумата 486,55 лв. главница, представляваща задължение по Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане №*********, обективирано във фактури №№*********/03.01.2017г., №*********/01.02.2017г. и №*********/01.06.2017г., 149,66 лв. лихва за забава за периода от 24.01.2017г. до 17.03.2020г., 447,33 лв. неустойка, ведно със законната лихва от 18.03.2020г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Видно от съдържанието на представения по делото договор № ********* от 12.02.2015 г., „Мобилтел" ЕАД, гр.София /предишно наименование на дружеството ищец/ се е задължило да предоставя на ответницата електронни съобщителни услуги при условията на договора и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите. Конкретното съдържание на правата и задълженията на страните по правоотношението е определено с посочени от ищеца четири приложения към договора от 12.02.2015 г. както следва: Приложение № 1 от 29.05.2015 г., Приложение № 1 от 13.08.2015 г., Приложение № 1 от 22.01.2016 г. и Приложение № 1 от 23.06.2016 г.
С Приложение № 1 от 29.05.2015 г. ищецът е предоставил на ответника мобилна пакетна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната тарифен план за услугата е „Мтел безкрай 50 – основна карта“ с месечна абонаментна такса в размер на 50,00 лв., а срокът за ползване услугата е 24 месеца и изтича на 28.06.2017 г. Връзката на посоченото приложение с договора от 12.02.2015 г. се установява от представеното в заповедното производство /л.67/ искане от ответницата от 29.05.2015 г. за промяна на абонамента ѝ от „Smart 1“ на „Безкрай 50“ за мобилен номер **********.
С Приложение № 1 от 13.08.2015 г. ищецът е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 15,00 лв., а срокът за ползване по абонамента е 24 месеца и изтича на 13.08.2017 г.
Автентичността на посоченото приложение е оспорена от ответницата и е открито производство по чл.194 ГПК. От заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото се установява, че дигиталните изображения на двата ръкописни подписа, положени в посоченото приложение, са изпълнени от ответницата. С оглед на това следва да се приеме, че оспорването не е доказано и документът е автентичен.
От експертното заключение е видно, че подписите са положени с електронен писец върху дигитален таблет. Подписът е съществен белег на частния документ, какъвто се явява Приложение № 1 от 13.08.2015 г., тъй като наличието му е условие за формалната му доказателствена сила – чл.180 ГПК. По естеството си подписът представлява ръкописно изписване на името на лицето, като това изписване може да бъде и съкратено /под формата на т. нар. параф/. В процесуалния закон липсва изискване подписът да бъде положен на хартия с химикална паста като условие за неговата валидност. С оглед на това следва да се приеме, че подписаният чрез използването на дигитален таблет документ също съставлява доказателство, че съдържащото се в него изявление е направено от подписалото го лице. Действително от обясненията на в.л. в с.з. 17.03.2021 г. е видно, че е технически възможно да се прехвърли подпис и почерк от едни документ на друг, но по делото не са събрани доказателства за извършена подправка на оспорения документ, която би могла да обуслови отпадане на неговата формална доказателствена сила.
С Приложение № 1 от 22.01.2016 г. ищецът е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 10,00 лв., а срокът за ползване по абонамента е 24 месеца и изтича на 22.01.2018 г.
С Приложение № 1 от 23.06.2016 г. ищецът е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********, като избраният от абоната тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв., а срокът за ползване по абонамента е 24 месеца и изтича на 22.01.2018 г.
По делото са представени и Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които са приети от ответницата при подписване на договора за предоставяне на електронни далекосъобщителни услуги.
Разпоредбата на чл.26.4 от Общите условия за взаимоотношенията на „Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE предвижда, че заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми. По делото са представени издадени от ищеца по договорното правоотношение между страните фактури за месечни такси за представени електронни далекосъобщителни услуги както следва: фактура № *********/03.01.2017г. с падеж 23.01.2017г. за сумата 62 лв., фактура № *********/01.02.2017г. с падеж 21.02.2017г. за сумата 36,01 лв., фактура № ********* от 01.06.2017г. с падеж 21.06.2017г. за сумата 3,54 лв.
Ответницата е направила възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност. Съдът счита, че в случая давностният срок е три години, тъй като плащането е периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Съобразно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземането на ищеца за месечни такси за ползвани услуги попада изцяло в така дефинираното понятие за периодично плащане, с оглед на което давностният срок за това вземане е тригодишен и съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД тече от изискуемостта на вземането. В случая искът се счита предявен с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 18.03.2017 г., поради което вземанията на ищеца по фактура № *********/03.01.2017г. с падеж 23.01.2017г. за сумата 62 лв., фактура № *********/01.02.2017г. с падеж 21.02.2017г. за сумата 36,01 лв. са погасени по давност.
Следователно дължимата сума за месечни такси за ползваните електронни далекосъобщителни услуги от ответницата по договор № ********* от 12.02.2015 г. е 3,54 лв. по фактура № ********* от 01.06.2017г. с падеж 21.06.2017г. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че ответницата е заплатила на ищеца посочената сума.
С договор за продажба на изплащане от 13.08.2015 г. ищецът е продал на ответницата Апарат „ SAM Galaxy S6 Edge 32GB White MAT 15 23м.“ Договорът е сключен за срок от 23 месеца, като заплащането на продажната цена става с една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 55,00 лв.
Автентичността на посочени договор е оспорена от ответницата и е открито производство по чл.194 ГПК. От заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото се установява, че дигиталното изображение на двата ръкописни подписа, както и ръкописният текст, положени в посочения договор, са изпълнени от ответницата. С оглед на това следва да се приеме, че оспорването не е доказано и документът е автентичен.
По отношение годността на дигитално подписания документ като доказателство по делото и неговата доказателствена стойност са изцяло относими изложените по-горе съображения във връзка с Приложение № 1 от 13.08.2015 г.
По делото са представени издадени от ищеца по договорното правоотношение между страните фактури за месечни такси за представени продукти на изплащане както следва: фактура № ********* от 03.01.2017г. с падеж 23.01.2017г. на стойност 55 лв., фактура № ********* от 01.02.2017г. с падеж 21.02.2017г. на стойност 55 лв., фактура № ********* от 06.03.2017г. с падеж 26.03.2017г. на стойност 275 лв. Общият размер на вземането по договор за продажба на изплащане от 13.08.2015 г. е 385 лв., като по делото липсват доказателства за заплащане на посочената сума от ответницата.
Ответницата е направила възражение, че вземането на ищеца по договора за продажба е погасено по давност. Съдът счита, че по отношение на вземането за незаплатена продажна цена е приложима общата петгодишна давност, тъй като плащането не е периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. В случая не се касае за продажба на изплащане със запазване на собствеността, а за обикновена продажба, при която поначало възникват задължения за еднократни престации. В този смисъл изразеното съгласие от страна продавача вземането му да бъде разсрочено и той да получи изпълнение на части съобразно възможността, уредена в чл.66 и чл. 9 ЗЗД, не превръща вземането в периодично и не води до промяна в приложимия давностен срок. В случая от възникване на вземането по фактура № ********* от 03.01.2017г. с падеж 23.01.2017г., фактура № ********* от 01.02.2017г. с падеж 21.02.2017г. и фактура № ********* от 06.03.2017г. с падеж 26.03.2017г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 18.03.2020 г. не е изтекъл давностният срок по чл.110 ЗЗД.
Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги договор № ********* от 12.02.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението.
Ищецът се позовава на т. 5.3.1 от Приложение № 1 от 29.05.2015 г., Приложение № 1 от 13.08.2015 г., Приложение № 1 от 22.01.2016 г. и Приложение № 1 от 23.06.2016 г. към процесния договор, където е предвидено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Съдът намира, че тази клауза е неравноправна, поради което и нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, във връзка с чл. 143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. Мобилният оператор по прекратения договор би получил имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по договора. В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че текстът се изготвя от ищеца търговец, се налага изводът, че ответницата не е имала възможност влияе върху съдържанието на клаузата за неустойка. Поради това и не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема от КЗП за нарушение по чл. 68, ал.1 от ЗЗП и за нелоялна търговска практика. Налице е постигната по гр. дело № 12268/2014 г. по описа на Софийския градски съд спогодба между КЗП и ищеца в настоящото производство според която, когато абонатът е физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. При тези обстоятелства съдът намира, че размерът на дължимата неустойка следва да бъде ограничен до размера на три месечни вноски. Тъй като процесният договор за мобилни услуги е прекратен едностранно от ищеца поради виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му за заплащане на предоставените му мобилни услуги, за ищеца е възникнало вземане за неустойка в размер както следва: 125,01 лева /3 месечни такси по 41,67 лв./ по Приложение № 1 от 29.05.2015 г., 37,50 лева /3 месечни такси по 12,50 лв./ по Приложение № 1 от 13.08.2015 г., 24,99 лева /3 месечни такси по 8,33 лв./ по Приложение № 1 от 22.01.2016 г. и 39,96 лева /3 месечни такси по 13,32 лв./ по Приложение № 1 от 23.06.2016 г.
Ответницата е направила възражение, че вземането на ищеца за неустойка е погасено по давност. В случая с оглед естеството на вземанията давностният срок е три години - чл.111, б.”б” ЗЗД. и съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД тече от изискуемостта на вземането. Видно от твърденията на самия ищец, вземанията за неустойка по Приложение № 1 от 29.05.2015 г. и по Приложение № 1 от 13.08.2015 г. са начислени на 15.02.2017 г. и до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 18.03.2017 г. е изтекъл тригодишният давностен срок. Вземанията за неустойка по Приложение № 1 от 22.01.2016 г. и Приложение № 1 от 23.06.2016 г. са начислени на 02.06.2017 г. и не са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира за доказан претендирания размер на лихвата за забава както следва: 0,98 лв. по фактура № *********/01.06.2017г. за периода 21.06.2017г. – 17.03.2020 г., 17,55 лв. по фактура № *********/03.01.2017г. за периода 24.01.2017г. - 17.03.2020 г., 17,11 лв. по фактура № *********/01.02.2017г. за периода 22.02.2017г. - 17.03.2020 г. и 83,03 лв. по фактура № *********/06.03.2017г. за периода 27.03.2017г. - 17.03.2020 г. Тъй като на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с кратка тригодишна давност, до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 18.03.2017 г. по давност са погасени лихвите по фактура № *********/03.01.2017г. за периода 24.01.2017г. - 17.03.2017 г. и по фактура № *********/01.02.2017г. за периода 22.02.2017г. - 17.03.2017 г. Следователно по всяка от двете фактури се дължи лихва за забава в размер на 16,75 лева за периода 18.03.2017 г. - 17.03.2020 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от вземането в размер на 203,47 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 206,58 лв., представляващи дължимата държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение. Надвнесената държавна такса подлежи на връщане, поради което не следва да се присъжда като разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответницата разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 189,21 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.М.К. *** съществуването на вземането на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, за сумата 3,54 лв., представляваща месечни такси за ползвани електронни съобщителни услуги по договор № ********* от 12.02.2015 г. по фактура № *********/01.06.2017г., сумата 385 лева, представляваща продажна цена по договор за продажба на изплащане от 13.08.2015 г. по фактура № *********/ 03.01.2017г., фактура № *********/01.02.2017г. и фактура № *********/06.03.2017г., ведно със законната лихва от 18.03.2020 г. до изплащане на вземанията, сумата 64,95 лева, представляваща неустойка по договор № ********* от 12.02.2015 г., сумата 0,98 лв., представляваща законна лихва за забава по договор № ********* от 12.02.2015 г. и фактура № *********/01.06.2017г. за периода 21.06.2017г. – 17.03.2020 г., сумата 116,53 лева, представляваща законна лихва за забава по договор за продажба на изплащане от 13.08.2015 г. по фактура № *********/03.01.2017г., фактура № *********/01.02.2017г. и фактура № *********/06.03.2017г. за периода 18.03.2017г. - 17.03.2020 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 532/14.04.2020 г. по ч. гр. д.№ 1208/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, против Д.М.К. *** иск за установяване съществуване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 532/14.04.2020 г. по ч. гр. д.№ 1208/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата част относно: главница, представляваща задължение по Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане № *********, обективирано във фактури № *********/03.01.2017г., № *********/01.02.2017г. и № *********/01.06.2017г. – до претендирания размер 486,55 лева, лихва за забава за периода от 24.01.2017г. до 17.03.2020г. – до претендирания размер 149,66 лева, неустойка - до претендирания размер 447,33 лв., ведно със законната лихва от 18.03.2020г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.М.К. *** да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, сумата 203,47 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 206,58 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район Илинден, ул.”Кукуш” 1, ЕИК *********, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, да заплати на Д.М.К. *** сумата 189,21 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: