РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от С.на Анг. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502978 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №30188/16.11.2022 г. по описа на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив (вх. №14564/20.10.2022 г. на ДСИ
Пловдив), подадена от адв. И. И. – пълномощник на взискателя А. И., срещу
постановление на ДСИ от 05.10.2022 г. за намаляване на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя. Излагат се съображения за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, тъй като определеното
адвокатско възнаграждение е под размера, предвиден в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се отмяна на
атакуваното постановление на ДСИ от 05.10.2022 г., като на жалбоподателя
се присъдят и разноски за настоящето производство.
Постъпило е становище от длъжника „************“ ЕАД чрез
юрисконсулт С. Б., като се посочва, че жалбата е неоснователна, тъй като
сумите – предмет на изпълнителното производство, са внесени в срока за
доброволно изпълнение, не са налице основания за възлагане в тежест на
длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на делото.
Иска се присъждане на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от съдебния
изпълнител, които не са подписани.
1
Жалбата е подадена от легитимирано лице /взискател в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител съгласно
задължителните за настоящия състав указания по в.ч.гр.д. №136/23 г. на
ПдАС. Касае се за произнасяне на съдебния изпълнител съобразно общите
правила за разпределение на разноските по ГПК чрез приложение по аналогия
на чл.78, ал.5 ГПК в изпълнителния процес. Взискателят в този случай също
има право на жалба срещу неизгодния за него акт на съдебния изпълнител, с
който по възражение на длъжника се редуцира размера на разноските му в
изпълнителния процес, която следва да се разгледа по реда на чл.435 и сл.
ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след проверка на представеното копие
от изпълнителното дело, установи следното:
Изпълнително дело №6165/2022 по описа на Държавен съдебен
изпълнител Пловдив е образувано на 16.09.2022 г. с разпореждане на ДСИ
*******, въз основа на молба от 14.09.22 г. на адв. И. И., пълномощник на А.
И., с приложен изпълнителен лист, издаден на 21.06.2022 г. от РС Пловдив на
основание подлежащо на изпълнение съдебно решение по гр.д. №5265/2020 г.
по описа на същия съд, срещу длъжника „************“ ЕАД Пловдив, за
сумата от 0.24 лв. разноски по съразмерност. Към молбата е приложен
договор за правна защита и съдействие, като е договорено възнаграждение в
размер на 400 лв., с отбелязване, че е изплатено в брой при подписване на
договора, и списък на разноските в общ размер на 429.90 лв. С молбата за
образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на запор върху
конкретно посочена банкова сметка на длъжника.
ПДИ е изпратена на длъжника и е връчена на 23.09.2022 г. (л.10
ИД), като освен сумата по изпълнителния лист и разноските в общ размер
429.90 лв., е посочена и сумата от 51.61 лв. такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по
ГПК или общ размер на задължението – 481.75 лв. На 29.09.2022 г. сумата е
преведена по сметка на ДСИ.
Изпратено е и съобщение до ТД НАП Пловдив за започналото
принудително изпълнение срещу длъжника, връчено на 23.09.2022 г., но не са
установени публични задължения на длъжника.
На 04.10.2022 г. е постъпила молба от взискателя, като е посочена
банкова сметка в страната.
На същата дата е депозирана молба от „*************“ ЕАД,
като е поискано редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение до
минимално предвидения размер съобразно чл.36 ЗАдв. във вр. чл.10, т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно до сумата от 200 лв.
С атакуваното постановление от 05.10.2022 г. ДСИ е уважила
молбата, като е определено възнаграждение на пълномощника на взискателя в
2
размер на 200 лв. ДСИ е приел, че по делото е подадена молба за
образуването му и е изпратена ПДИ. Действително извършените процесуални
действия от страна на пълномощника на взискателя и размерът на
задължението са мотивирали ДСИ да намали размера на адвокатското
възнаграждение съобразно правилата на чл.10, т.1 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Постановлението е връчено на взискателката на 17.10.2022 г., а
частната жалба е депозирана на 20.10.2022 г.
С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите
в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:
Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита
на взискателя е неоснователно. Делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Изпълнението е извършено чрез плащане на сумата по банкова
сметка на ДСИ, след получаване на ПДИ, но в срока за доброволно
изпълнение. Други изпълнителни действия по делото не са предприети и няма
да се извършват. Работата на пълномощника на взискателя е приключена с
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело. Към нея е
приложен договор за защита и съдействие, като е отбелязано, че сумата е
заплатена.
С молбата за образуване на делото е поискано да се наложи запор
на банкова сметка на длъжника. Действително, по делото е депозирана и
втора молба от пълномощника на взискателя, като в съответствие с
констатирана нередовност на молбата по чл.426 ГПК и определен от ДСИ
срок за отстраняването, е посочена банкова сметка на взискателя в българска
банка. Това обаче не са действия, свързани с изпълнението.
Изпълнителното дело не е водено – по него не са извършвани
принудителни действия, респективно – не се дължи адвокатско
възнаграждение за такава дейност. Подаването на молба, отстраняваща
констатирана нередовност на молбата за образуване на изпълнителното дело,
не се възприема като водене на изпълнителното дело.
Не могат да се възприемат и доводите на жалбоподателката, че за
посочването на изпълнителен способ е предвидено в т.2 на чл.10 от Наредба
№1 възнаграждение. Такова се дължи за процесуално представителство на
страна по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Съгласно чл.426, ал.2 от ГПК, в
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е длъжен да
посочи начин на изпълнението, като именно това е и направено в случая с
посочването на способ – запор, и банкова сметка, върху която да се наложи.
Не следва да се обсъждат доводите, свързани с влизане на
съдебното решение в сила и възможността за извършване на доброволно
плащане. Същите са ирелевантни за настоящето производство – при
образувано изпълнително дело се обжалват действия на ДСИ по същото.
3
С оглед характера на воденото изпълнително производство
определеното възнаграждение на пълномощника на взискателя е прекомерно
на свършената работа. Възнаграждението следва да се редуцира до
минимума, предвиден в чл.10 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200 лв. по т.1 за
образуване на делото, но не следва да се заплаща и за процесуално
представителство по чл.10 т.2, пр.1 от Наредбата – 200 лв. за вземания до
1000 лв. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че в
конкретния случай възнаграждението следва да се определи в съответствие с
действащата към момента на договаряне редакция на Наредбата (към
31.07.2020 г.), а не според действащата към настоящия момент.
По изложените съображения жалбата е неоснователна, като следва
да се остави без уважение, а постановлението на ДСИ да се потвърди.
По отношение на разноските – такива са поискани от двете
страни, но, с оглед изход на делото, следва да се присъдят единствено на
въззиваемата страна в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В този смисъл са и указанията на ПдАС – произнасянето по разноските
следва да е съобразно общите правила по ГПК.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на ДСИ от 05.10.2022 г. по
изпълнително дело №6165/2022 г. по описа на ДСИ при Районен съд Пловдив
за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
взискателя А. И. И. на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН **********, от град П*************, да
заплати на „***************“ ЕАД със седалище и адрес на управление град
*************, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4