№ 1008
гр. Русе, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослава В. Монова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520103745 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от „Енерго – Про
Енергийни услуги“ЕАД, ЕИК201398872, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул, „Владислав Варненчик“258, Варна Тауърс Г, представлявано
от Боян Кършаков, Пламен Стефанов и Яна Димитрова, чрез адв. Я. Н.,
против „ЕТ Десислав Маринов –Дентем-Теменужка Маринова“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, с. Николово, общ. Русе, ул.
„Хан Кубрат“ № 6, с която е предявен установителния иск по чл. 422 от ГПК
за установяване на вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и чл.
327 ТЗ за сумата от 3663,38 лв.- главница дължима по сключен Договор за
комбинирани услуги № *** от 17.10.2019 г. за покупко-продажба на ел.
енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови
услуги, със срок до 31.10.2021 г., в полза на ищеца е възникнало твърдяното
вземане, представляващо неустойка по чл. 18 (4) от Договора за
неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 7 ал. 3 от Договора, а
именно да уведоми ищцовото дружество в срок от 3 работни дни при промяна
в собствеността или правото на ползване на обекта с абонатен № ***. На осн.
чл. 86 от ГПК се претендира и мораторна лихва върху главницата в размер на
59,81 лв за периода от 10.03.2022 г. до 26.04.2022 г., както и законната лихва
върху главницата от 05.05.2022 г. датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. *** г. на РРС до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника заявява, че на 02.06.2020 г. продал
на трето лице сградите в имота, за който е сключен договора между ищеца и
ответника и от тогава не е собственик нито ползвател на ел. енергия в
процесния обект № ***. На 05.10.2020 г. ищеца издал документ за
1
прекратяване на Договора за комбинирани услуги № *** от 17.10.2019 г., като
във връзка с получено уведомление от мрежовия оператор от 01.07.2020 г. за
извършена смяна на доставчик/координатор, счита договора за прекратен от
същата дата. Ответника твърди, че от страна на купувача не е инициирана
процедура за смяна и не е нарушена разпоредбата на чл. 17 ал. 1 т. б. Счита,
че Договора е прекратен на осн. чл. чл. 17 ал. 1, т. д от страна на ищцовото
дружество, което довело до невъзможност за изпълнение на договора и няма
клауза по договора, която да санкционира промяна на собствеността на
обекта. Заявява, че ответното ЕТ не е сключвало договор с друг доставчик на
ел. енергия за обект с № *** в село Николово, общ. Русе, което означава, че
не дължи неустойка.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, че ответния едноличен търговец е бил
клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер кл.№: ***, във връзка с
продажба на ел. енергия, учасгие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги за обект на потребление заведен с абонатен
номер аб.№: ***, находящ се на адрес с. Ннколово, общ. Русе. Тези
облигационни отношения са се регламентирали от Договор за комбинирани
услуги № *** от 17.10.2019 за покупко-продажба на ел. енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, сключен със
срок до 31.10.2021г., съгласно чл. 3 (2), и уговорени прогнозни количества
електрическа енергия за доставка и договорена цена, съгласно Приложение
№2.
На 02.06.2020 г. ответник продал на трето лице сградите в имота, за
който е сключен договора между страните и от тогава не е собственик нито
ползвател на ел. енергия в процесния обект № ***. На 05.10.2020 г. ищеца
издал документ за прекратяване на Договора за комбинирани услуги № ***
от 17.10.2019 г., като във връзка с получено уведомление от мрежовия
оператор от 01.07.2020 г. за извършена смяна на доставчик/координатор,
счита договора за прекратен от същата дата.
Съгласно чл. 7, ал. 3, от Договора ответника Купувач се задължава да
уведоми ищеца Продавач и Координатор в срок от 3 (три) работни дни при
промяна в собствеността или правото на ползване на обектите, посочени в
Приложение №1 и по-конкретно обект с ид. номер ***.
Ответника твърди, че от страна на купувача не е инициирана процедура
за смяна и не е нарушена разпоредбата на чл. 17 ал. 1 т. б, съгласно която при
получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на
координатор, в следствие на инициирана от Купувача процедура за смяна, на
координатора на балансиращата група, считано от датата,от която се
осъществява промяната и обектите по Приложение 1, вече не са част от
балансиращата група. Счита, че Договора е прекратен на осн. чл. 17 ал. 1, т. д
от страна на ищцовото дружество, което довело до невъзможност за
изпълнение на договора и няма клауза по договора, която да санкционира
2
промяна на собствеността на обекта. Съгласно чл. 17 ал. 1, т. д Договора се
прекратява от Продавача и Координатор с писмено уведомление при
промяна на собственика/ползвателя/наемателя на обектите от Приложение №
1, в случай че тази промяна води до невъзможност за изпълнение на
настоящия Договор или в случай, че Продавачът и Координатор няма интерес
от продължаване действието на Договора.
С Договора между страните е постигнатото съглашение в Раздел IX.
„Отговорности и санкции" и по-конкретно чл.18 (4) „При неизпълнение на
кое да е от поетите задължения по Договора с изключение на задълженията за
плащане, за всеки случай на неизпълнение неизправната страна дължи
неустойка на другата страна в размер на 50% от договореното прогнозно
средномесечно количество електрическа енергия за съответния/те обект/и по
договорената цена в Приложение № 2".
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза неустойката в размер на 3 529.74 лв. е изчислена правилно при
спазване на уговорената между страните методология и не е била
осчетоводена в ответното дружество, била е осчетоводена в ищцовото
дружество, но не е заведена в дневниците за ДДС, тъй като не включена като
фактура и Договора не е данъчен документ. Мораторната лихва върху
главницата вещото лице изчислява в размер на 47,07 лв. за периода от
10.03.2022 г. до 26.04.2022 г.
На основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от 3акона за
енергетиката на 04.05.2022 г. в Районен съд Русе е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ЕТ "Десислав Маринов - Дентем -
Теменужка Маринова" с ЕИК: ********* в резултат на което е образувано
ч.гр.д. *** г. на РРС за неизплатени задължения в размер на 3 529.74 лв.,
представляващи главница за неустойка на осн. чл. 18(4) от Договора във
връзка с неизпълнение на задълженията си по чл. 7, ал. 3 от Договора, ведно с
мораторна лихва в размер на 59.81 лв. върху главницата от деня следващ
падежа 10.03.2022г. до 26.04.2022г. Длъжникът е направил възражение в
срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК ищеца е
предявил насгоящия иск.
Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения,
обосноваващи предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 327 ТЗ, възникването на предявеното спорно
акцесорно материално право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: 1/. наличието на облигационна връзка – двустранна
правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква
задължение за изпълнение; 2/. че кредиторът /ищецът/ е изпълнил
задълженията си по сключения договор/че е бил готов да ги изпълни/; 3/. че
ответникът не е престирал дължимото в уговорения срок и 4/. че между
страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на неточно
изпълнение във времево отношение.
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
3
неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните.
Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени
вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно
неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са уговорили
предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно
определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите
от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното
неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в
договора.
По делото се установи по несъмнен начин наличието на кумулативните
предпоставки на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1
от ЗЗД, а именно – неустойката е била уговорена като вид обезщетение за
договорно неизпълнение от страните /чл. 18 ал.4 от договора/; наличие на
валидно възникнало главно задължение за уведомяване в срок от 3 работни
дни при промяна в собствеността /чл. 7 ал. 3 от договора/; настъпила на
02.06.2020 г. промяна в собствеността и изискуемост на главното задължение;
неизпълнение на обезпеченото с неустойка главно задължение; кредиторът е
изправна страна по договора. Основанието за прекратяване на договора по чл.
17 ал. 1 д не отменя уговорените в чл. 18 ал. 4 от Договора между страните
отговорности и санкции за неизпълнение на кое да е от поетите задължения.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза неустойката в размер на 3 529.74 лв. е изчислена правилно при
спазване на уговорената между страните методология и в този размер следва
да се уважи. Претендираната мораторна лихва съдът намира основателна до
размера 47,07 лв. за периода от 10.03.2022 г. до 26.04.2022 г., като в
останалата част до претендираните 59,81 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователна и недоказана.
Ищеца има право на разноски на осн, чл. 78 ал. 1 от ГПК, които са
доказани в размер на 100 лв. за юриконсултско възнаграждение, 119,40 лв. за
държавна такса и 200 лв. депозит за вещо лице, по настоящото производство,
а по заповедното 50 лв. юриконсултско възнаграждение и 71,79 лв. държавна
такса.
Така мотивиран, Русенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на
„Енерго – Про Енергийни услуги“ЕАД, ЕИК201398872, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул, „Владислав Варненчик“258, Варна Тауърс Г,
представлявано от Боян Кършаков, Пламен Стефанов и Яна Димитрова, чрез
адв. Я. Н., ЧЕ „ЕТ Десислав Маринов –Дентем-Теменужка Маринова“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, с. Николово, общ. Русе, ул.
4
„Хан Кубрат“ № 6, му ДЪЛЖИ вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
92 ЗЗД и чл. 327 ТЗ за сумата от 3663,38 лв.- главница дължима по сключен
Договор за комбинирани услуги № *** от 17.10.2019 г. за покупко-продажба
на ел. енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги, със срок до 31.10.2021 г., представляващо неустойка по чл.
18 (4) от Договора за неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 7 ал.
3 от Договора, а именно да уведоми ищцовото дружество в срок от 3 работни
дни при промяна в собствеността или правото на ползване на обекта с
абонатен № ***, както и на осн. чл. 86 от ГПК мораторна лихва върху
главницата в размер на 47,07 лв. за периода от 10.03.2022 г. до 26.04.2022 г.,
както и законната лихва върху главницата от 05.05.2022 г. датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. *** г. на РРС до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД в останалата част до
сумата 59,81 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн, чл. 78 ал. 1 от ГПК „ЕТ Десислав Маринов –Дентем-
Теменужка Маринова“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,
с. Николово, общ. Русе, ул. „Хан Кубрат“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго –
Про Енергийни услуги“ЕАД, ЕИК201398872, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул, „Владислав Варненчик“258, Варна Тауърс Г,
представлявано от Боян Кършаков, Пламен Стефанов и Яна Димитрова
направените по настоящото производство разноски в размер на 100 лв. за
юриконсултско възнаграждение, 119,40 лв. за държавна такса и 200 лв.
депозит за вещо лице, както и по заповедното 50 лв. юриконсултско
възнаграждение и 71,79 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5