№ 14
гр. Благоевград, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.ова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231200600468 по описа за 2023 година
Производството по делото пред Окръжен съд Благоевград е образувано по
въззивната жалба на Н. Н. А. от гр.Я. и е за проверка на невлязлата в сила
присъда № 6 от 23.03.2023 год., постановена по нохд № 72 от 2023 год. по
описа на РС Р..
С цитираната присъда подсъдимия А. е признат от решаващия съд за виновен
в това, че на **** г., около 01:50 часа в с. К., по път II-84 с посока на
движение от гр. Б. за гр. Р. и в района на супермаркет „П.“, е управлявал
моторно превозно средство лек автомобил марка и модел „БМВ 320Д“ с рег.
№ ****, собственост на Р.А.Л., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, а именно 2,52 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, а именно - установено с химическа експертиза № 19 от 17.01.2023 г.
на Сектор „НТЛ“ при ОД на МВР Благоевград, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за извършено деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно
1
- с влязло в сила определение и сключено споразумение по НОХД 390/2016 г.
по описа на Районен съд - Своге, влязло в законна сила на 12.12.2016 г. -
престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 2 от НК , РС му у наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от петнадесет месеца, като на основание чл. 373, ал. 2 от
НПК, във вр. чл. 372, ал. 1 и ал. 4 от НПК, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е
намалил същото с една трета и е осъдил подсъдимия да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, като е приспаднал от това
наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан за един ден
задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, решаващия съд е определил
първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Н. А.
наказание „лишаване от свобода“.
С цитираната присъда на подсъдимия А., на основание чл. 343б, ал. 2 от НК,
РС Р. е наложил и наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Благоевград
сторените в хода на досъдебното производство разноски, а именно - 60.19
лева , представляващи разходи за изготвяне на експертиза, както и по сметка
на Районен съд - Р. сумата от 5 лева - дължима за служебно издаден
изпълнителен лист.
Недоволен от така постановената присъда, подсъдимия твърди във въззивната
си жалба, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че е
реабилитиран, поради което и неправилно наказателната му отговорност е
подведена по чл.343б,ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Намира, че и наказанието му,
определено да се търпи ефективно е несправедливо, тъй като са налице
основания за условно осъждане. Прави искане присъдата на РС Р. да се
отмени.
В съдебно заседание подсъдимия А. се явява лично и се представлява от
защитник- адв.К.. Последният поддържа въззивната жалба, депозирана от
подсъдимия, като също излага доводи, че подсъдимия е реабилитиран. Иска
се от въззивния съд да отмени присъдата и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на РС Р. или да се намали размера на наложените
наказания- „лишаване от свобода“ и „глоба“.
В право на лична защита, А. изразява становище, че съжалява, че се е качил
2
да управлява автомобила пиян, а в право на последна дума „иска
справедливост“.
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, както и счита изродите на съда за
липса на основания за условно осъждане за правилни и законосъобразни и в
предвид това, че наказанията са правилно индивидуализирани, пледира
атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното във
въззивната жалба, становищата на страните и събраните доказателства в хода
на ДП, като съобрази, че съдебното следствие е протекло пред РС като
съкратено такова в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, и след като извърши
цялостна проверка на атакуваната присъда и извън основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира
следното:
Доказателствата са събрани в хода на ДП по предвидения процесуален ред и
заедно с признанието на подсъдимия установяват безпротиворечиво следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Н. Н. А., с ЕГН **********, е от град Я., като същия е
осъждан / общо осем пъти, като за част от осъжданията е реабилитиран/.
Осъждан е и с определение, с което е одобрено писмено споразумение за
решаване на делото- по НОХД 390/2016 г. по описа на Районен съд - Своге,
влязло в сила на 12.12.2016 г. Осъден е за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК,
като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, с
ефективно изтърпяване на на 17.03.2017 г. След това си осъждане, А. е осъден
и с Протоколно определение №2880/13.06.2019 г. по НОХД №308/2019 г. по
описа на Pайонен съд - Р., за извършено на 05.03.2019 г. друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода, а именно -такова по чл. 345, ал. 2 от НК,
като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева. За това наказание
е издаден от РС Р. изпълнителен лист, който е изпратен в ТД на НАП, офис
Благоевград, като задължението е присъединено към изпълнително дело №
**********/2005 год. , като вземането- глоба от 300 лв. не е заплатено от
подсъдимия А.. Изпълнителното дело не е прекратено. Подсъдимият не е
реабилитиран за тези две осъждания.
На **** г., около 01:50 часа в с. К., по път II-84 с посока на движение от гр. Б.
3
за гр.Р. и в района на супермаркет „П.“, обвиняемият А. управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка и модел „БМВ 320Д“ с peг. № ****,
собственост на Р.А.Л., след като преди това бил употребил алкохол и с
концентрация на алкохол в кръвта си, когато бил спрян за проверка от
свидетелите Ю. и Г.- полицейски служители към РУ гр. Р., изпълнявали
служебните си задължения за времето от 20:30 часа на **** г. до 08:30 часа
на **** г..
В рамките на проверката била установена самоличността на обвиняемия А.,
който пътувал сам в автомобила. Свидетелите Ю. и Г. забелязали, че
обвиняемият лъхал на алкохол и говорел завалено, което станало повод да
извършат проверка на подсъдимия, с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен номер ****, собственост на ОДМВР-Благоевград, като била
взета проба № **** от **** г. Тестът на обвиняемия за употреба на алкохол,
извършен с посоченото техническо средство отчел положителен резултат за
употреба на алкохол от Н. Н. А., а именно 2,26 /две цяло и двадесет и шест/
промила на хиляда концентрация на алкохол в кръвта му.
За допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - управление на МПС
след употреба на алкохол, свидетелят М. Ю. съставил Акт за установяване на
административно нарушение по ЗДвП серия GA с № 651199 , като сторил
това в присъствието на св. М. А.Г.- автоконтрольор, който извикали също на
място, както и е издал талон за медицинско изследване с №134982 на Н. Н. А.,
а последният бил запознат с показанието на уреда. Тъй като подсъдимия не
приел показанията на техническото средство и посочил в талон за
медицинско изследване с № 134982, че желае да бъде изследван за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и
химическо изследване А. бил съпроводен от полицейските служители до
ФСМП - гр. Р., където в присъствието на медицинско лице дал кръв за
изследване за наличие на алкохол в кръвта му.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-химическа
експертиза на предоставената от обвиняемия кръвна проба, като от
заключението, материализирано в протокол № 19 от 17.01.2023 г. е
установено, че кръвта, иззета от Н. Н. А., е с доказано наличие на етилов
алкохол от 2.52 /две цяло и петдесет и две/ на хиляда.
Така установеното във фактическо отношение, правилно и законосъобразно е
4
мотивирало решаващия съд да приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин. В конкретния казус доказателствата еднопосочно,
безпротиворечиво установяват наличието на обективните признаци на
деянието, за което А. е обвинен. Времето, мястото и авторството на деянието
са безспорно установени от показанията на тримата полицейски служители-
Ю., Г. и Г.. Всички тези обстоятелства са отразени и в акта за извършване на
административно нарушение, самоличността на подсъдимия е посочена и в
талона за медицинско изследване, поради което и съдът кредитира напълно
гласните доказателствени средства. Обстоятелството, че А. е управлявал
МПС след употреба на алкохол се изяснява по несъмнен начин от
заключението на медицинската експертиза, изследвала кръвта му, от която се
констатира наличие на етилов алкохол от 2.52 промила. От друга страна
установяването на алкохола в кръвта е станало при спазване на надлежният
ред за установяване на това обстоятелство, който е регламентиран в Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
/Наредбата/ . Следва изрично да се отбележи, че признанието на подсъдимия
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се
подкрепят напълно от доказателствата по делото.
Единствено оспорвано от подсъдимия и защитата му е, правната
квалификация на деянието, като се твърди, че А. е реабилитиран и следва
наказателната му отговорност да бъде подведена по чл.343б, ал.1 от НК, респ.
няма и процесуална пречка наказанието да не се търпи ефективно, а да бъде
условно.
Въззивният съд, така както е сторил и решаващия не споделя тези доводи на
защитата, като напълно възприема изложеното в мотивите на РС- че
подсъдимия не е реабилитиран и е налице процесуална пречка за налагане на
условно осъждане. От приложените писмени доказателства по делото е
видно, че подсъдимия е осъждан многократно и измежду осъжданията са и
това със Споразумение от 12.12.2016 г., в сила от 12.12.2016 г., одобрено по
НОХД № 390 от 2016 г. по описа на Районен съд - Своге за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца. Така наложеното наказание е изтърпяно на 17.03.2017 г.
Преди настъпване на реабилитация за това осъждане, подсъдимия е извършил
ново престъпление на 05.03.2019 год., за което има одобрено Споразумение
5
от 13.06.2019 г., в сила от 13.06.2019 г., по НОХД № 308 от 2019 г. по описа
на Районен съд - Р., с което подсъдимия е осъден за престъпление по чл. 345,
ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Видно от писмо изх. № 4563 от 08.03.2023 г. НАП, ТД на НАП София, Офис
Благоевград, е издаден изпълнителен лист от 14.06.2019 г. във връзка с
дължимата глоба от 300 лева и същата не е платена. За да настъпи съдебна
реабилитация на първо място следва да изтекът сроковете, предвидени в
разпоредбата на чл.88а, ал.1 във вр. с чл.82,ал.1 от НК, а съгласно
Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017
г. на ОСНК на ВКС- т.2 и т.4 на същото , тъй като за глобата е образувано
изпълнително производство срокът за реабилитация ще настъпи след
последователно изтичане на сроковете по чл.82, ал.1 т.5 и чл.88а от НК. т.е.
след четири години или към дата-13.06.2023 год., или към датата на деянието
-**** год. реабилитация не настъпила и за посочените по-горе две осъждания.
Именно поради това дадената правна квалификация от обвинението е
правилна, съобразена с данните за наличие на предходно осъждане на А. за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че дори и
подсъдимия да беше реабилитиран, отново ефективно наложеното наказание
от РС щеше да е справедливо, тъй като е безспорно установено по делото, че
подсъдимия не е правоспособен водач и само като характеристични данни /в
предвид на настъпилата реабилитация за преходните му осъждания, без тези
по нохд № 390 от 2016 год. и нохд №308 от 2019 год./ същият не се е
поправил от налаганите му предходни наказания и наред с това, че упорито и
в продължителен период от време управлява без свидетелство за управление,
вече има и осъждане за управление на МПС, след употреба на алкохол.
Поради изложеното и наказанието "лишаване от свобода" е справедливо
определено от РС, както и наказанието "глоба".
В предвид изложеното, въззивният съд не споделя доводите на защитата,че
деянието на Н. А. е неправилно квалифицирано като престъпление по
чл.343б,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като счита, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 от 23.03.2023 год., постановена по нохд № 72
от 2023 год. по описа на РС Р..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7