Протокол по дело №57/2022 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 487
Дата: 6 юли 2022 г.
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20223330100057
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 487
гр. Разград, 04.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330100057 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА уведомена, явява се лично и с адв. Х. от АК Кърджали.
ОТВЕТНИКЪТ се явява лично и с адв. К., редовно упълномощен.
ПРЕВОДАЧА БР. Ф., се явява лично.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.Т. – В., се явява лично.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Тъй като за предното съдебно
заседание имах молба и считам, че беше налице хипотезата на чл.142, ал.2
ГПК, но съдът не ги е уважил молбите и съм пропуснал възможността да
направя искане за разпит на свидетели и имам да представям писмени
доказателства.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПО ОТНОШЕНИЕ на исканията на адв. К., тъй като настоящото
производство касае интересите на детето според съдебната практика няма
пречка доказателства, които изясняват интересите на детето да бъдат събрани
и по-късно.
АДВ. Х.: Представям трудов договор относно доходите на ищцата.
АДВ. К.: Представям постановление на Окръжна прокуратура Разград,
постановление за отказ да се образува ДП на РРП и постановление за отмяна
на това постановление за отказ, етапна епикриза и постановление на РРП във
връзка с наш подаден сигнал и психологическо изследване на бащата правено
по негова поръчка. Представям и имам искане за допускане до разпит на
двама свидетели, които водим С.П. П.а и М.К. П.а относно твърденията в
отговора на ИМ и претенцията за родителските права. Имам искания след
като се запознах с двата социални доклада и като ги четох внимателно не е
отговорено на един съществен въпрос, който е от голямо значение при кой
родител евентуално интересите на детето ще бъдат защитени по-добре. Няма
изложено в обстоятелствената част подробно какъв е родителския капацитет
1
на единия и другия родител и подробно не са обсъдени условията на живот
при единия и другия. Ищцата живее в защитено жилище, а К. в собствено. По
делото няма данни какви условия има тя и трайната съдебна практика е когато
се касае за отношения с международен елемент да се изисква чрез МП една
справка при какви условия за живот и отглеждане на детето има на адресите в
Румъния и Холандия и правим искане за извършване на такива проверки и
социални доклади. Ако съдът счете, че за изясняване на делото трябва да се
поставят допълнителни задачи на социалните работници. Моля да призовем и
лицензирания психолог, който е извършил психологичното изследване на
ответника П.Ч. и да бъде разпитана, за да защити това свое изследване. Тъй
като срещу К. се води и не е приключило още ДП, той беше задържан под
стража и домашен арест и сега е с мярка подписка, считам, че това
обстоятелство е от съществено значение къде и кой ще отглежда детето,
налице са предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, че до приключване на това
ДП и неговия изход е от съществено значение за изхода на този спор между
ищцата и ответника. И при двамата има амбиции и двамата искат да
упражняват родителските права и моля делото да бъде спряно, тъй като
предстои развръзка по това ДП и няколко месеца няма да бъдат фатални за
произнасяне по спора. Предните 10 дни когато бях болен с адвоката на
ищцата говорихме по телефона и не бяхме направили контакт, но ние
обсъдихме една идея при спиране на делото ние да обсъдим извънсъдебно
решаване на делото – за родителските права, извеждане на детето, режима,
но сега се видяхме и не успяхме да говорим на тази тема. За другите
действия, които сте извършили не се противопоставям, а само това как е
назначен преводача - ищцата разбира български. От данните по делото видях,
не видях, че има документ за неговата правоспособност и не знаем дали
разбира всички юридически термини. Моля да се спре делото и ние
четиримата да седнем и да начертаем план за бъдещето на детето.
АДВ. Х.: Не възразявам да се допуснат исканите свидетели от страна на
ответната страна. Ние водим трима свидетели Е.Б., Т.К.Б. и Й.М.Б.. По
отношение на искането за назначаване на експертиза и изискване на
становища от Холандия и Румъния по отношение на мястото където ще
пребивава детето са неотносими, тъй като считам, че предвид доказателствата
и предстоящото разпитване на свидетели тези обстоятелства могат да бъдат
изяснени, още повече като се има предвид, че ответника също е посещавал
тези адреси и има информация относно адресите, на които ищцата иска да
пребивава детето им. С това искане делото ще се протака за неопределено
време, което не е от интересите на детето, а най-важно е да се защитят
интересите на детето и то да не се влачи по кризисни центрове. Що се касае
до евентуално сключване на споразумение сме стигнали до някакви
разговори и за целта ще ни трябва малко отстрочка в рамките на деня да
уговорим режима на детето.
АДВ. К.: 8 месеца доверителят ми нямаше възможност да вижда детето
с оглед мярката за неотклонение и от кратко време излезе на свобода и
започна да работи и на него му трябваше малко време, за да си уреди
приоритетите в живота и извън съда да седнем с ищцата и ответника да
чертаем и да пишем, защото детето ще се извежда в чужбина и това не са
прости работи и поддържам искането делото да се спре и в рамките на
седмица – две да седнем и да дойдем при вас с едно споразумение.
ПО ОТНОШЕНИЕ на искането на адв. К. за спиране на делото на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът счита, че същото е неоснователно.
2
Разпоредбата сочи, че делото следва да бъде спряно когато в същия или друг
съд се разглежда дело решението, по което ще има значение за правилното
решаване на спора. В случая с оглед обстоятелството, че се касае за спор на
съдебна администрация и може да бъде искано изменение на мерките при
изменения на обстоятелствата, съдът счита, че не следва да спира делото
поради наличието на ДП спрямо ответника, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на производството.
ПО ОТНОШЕНИЕ на искането да бъде възложен на социалните
работници въпрос, на който да отговарят, а именно при кой от двамата
родители интересите на детето ще бъдат по-добре защитени – първо в
настоящото производство интересът на детето следва да бъде преценен от
съда. Действително социалните работници биха могли да коментират
капацитета на единия или другия родител, но когато както в случая става
дума за родители, които живеят на различни адреси на територията на
различни ДСП не е възможно един социален работник да вземе становище за
това при кого от родителите интересите на детето ще бъдат по-добре
защитени без значение от правната сила на това становище.
ПО ОТНОШЕНИЕ на искането за изготвяне на международен социален
доклад съдът ще реши въпроса след събиране на останалите по делото
доказателства.
СЪДЪТ допуска до разпит свидетелите Е.Б., Т.К.Б., Й.М.Б., както и
М.К. П.а и С.П. П.а.
С ОГЛЕД обстоятелството, че разпита на Е.Б., Т.К.Б. и Й.М.Б. следва
да бъде проведен на румънски, поради което назначения по делото преводач
следва да бъде назначен и за тези лица съдът определя допълнителен депозит
в размер на 90 лв., който следва да бъде внесен от ищцата в 3 дневен срок от
днес.
СЪДЪТ приема като писмени доказателства представените такива от
адв. К. – постановление на Окръжна прокуратура Разград от 08.06.2022 г.,
постановление на РП – Разград за отказ да се образува ДП, постановление на
Окръжна прокуратура – Разград за отмяна на постановление, етапна
епикриза, постановление на РП – Разград от 17.02.2022 г. за отказ да се
образува ДП, заповед от ОС Изпълнение на наказанията гр. Велико Търново,
психологично изследване на ответника и представеният трудов договор на
ищцата.
СНЕ СЕ самоличността на свидетелката.
Д.Т. Д. – В. – гр. ***, неосъждана, б.р.
ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 НК обеща да
говори истината.
СВИДЕТЕЛКАТА В.: Работя като управител на социална услуга в
Кризисен център за жени и деца жертви на домашни насилия и съм психолог
по професия. Д. при нас дойде след подаден сигнал от ДСП гр. Русе в
частност от консула на румънското посолство София, гранична полиция и от
полицията в гр. Разград за това, че има извършени актове на насилие спрямо
сестричката на Д. сексуално насилие от съжителстващия партньор на Д. и, тъй
като детето е български гражданин не може да напусне граничния пост Дунав
мост и консула присъства на срещата, социален работник, представител на
дирекцията и се взе решение от 04.10. 2021 г. Д. заедно с детето да бъде
настанена при нас. От 04.10. 21 г. заедно с детето е при нас. Това, което
видяхме заедно със социалните работници са две уплашени деца, погледа на
3
Д. беше доста тревожен, Д. се опитваше да запази самообладание, за да не
предава тревожността си на детето. Като ги настанихме проведохме кризисна
интервенция чрез преводач, за да може тя да ни разкаже какво е преживяла и
какво се случва, за да бъдем полезни. Детето беше в началото с памперс,
биберон и това е дете на 2 години и не говореше и за възрастта си нямаше
особеностите, които едно дете може най –малко да показва и познава
предмети и да може да общува и това много бързо се преодоля, тъй като в
центъра има и други майки с деца и имаше добра социализация и детето го
записахме на ясла. То посещава яслата, изключително лъчезарно и спокойно
дете е вече към момента. В началото се будеше нощем и плачеше на сън,
имаше една тревожна симптоматика, но вече плавно тревожността изчезва.
Относно майката тя полага грижи за детето си. Майките сами си приготвят
храната, имат режим и сами се грижат за децата си. Детето при нас не е
боледувало. Свързахме се с личния лекар на детето в Разград за
имунизациите и за яслата и днес дори е на ясла. Ние също консултирахме
майката с психолог и не знаех, че може да се представи такъв доклад и за нея.
Тя е доста травмираща не само от това, което се случва със сестричката й, но
и с неизвестността, тъй като тя не е български гражданин и в кризисния
център пребиваването й е с определен срок. Помогнахме й с езиков курс. Тя
сравнително добре разбира когато се говори бавно и по-ясно. Това, което
успяхме да направим в ОД на МВР подадохме документи и тя вече има
документ издаден от служба Миграция и подадохме документи за работа и от
01.06.22 г. тя е на работа по трудов договор в частна шивашка фирма като
общ работник ръчник- изрязва конци или почиства. В лицето на
работодателят срещнахме добронамереност. Предвид адаптирането на детето
на яслата затова сега започна работа. От отдел закрила на детето получихме
обаждане от социален работник, че бащата е подал заявление, за да се види с
детето на конферентен разговор на неговия рожден ден. Свързах се с К. и
осъществихме такъв конферентен разговор и подготвяхме рождения ден на
детето и след подготовката на рождения ден изпратих снимки на детето на К.,
за да види колко е добре и щастливо детето и му предложих когато има
възможност да се обажда, но не съм получавала такива обаждания. Може да
се подаде заявление дали режима на детето ще бъде присъствен или чрез
вайбър. Не сме отказвали на бащата да се види с детето. Не мога да кажа от
кога е известно на бащата, че детето е в кризисния център. На нас от
полицията ни се обажда разследващ полицай и те знаят къде е настанена
майката, аз не съм длъжна да уведомявам родител или който и да е било при
това, че знаем, че е задържан в ареста.
АДВ. К.: При нашите искания и заявленията ни свидетелката беше в
залата и слушаше и считам, че по настоящото дело няма специален статут. С
оглед навежданите доводи на процесуалния представител на ищцата края на
м. април получихме постановление за отказ от прокуратурата детето да се
издирва. Сигнала е подаден на тел. 112 и в ДСП гр. Разград и ние по-късно
подадохме жалба и чак м. март, април получихме това постановление, но К.
не е бил уведомен.
СЪДЪТ отбелязва, че действително свидетелката беше в залата от
началото на откритото съдебно заседание.
Съдът поканва и снема самоличността на останалите свидетели.
Е.Б. – Гражданин на Реп. Румъния, лична карта ** ***, майка на
ищцата. Желая да бъда свидетел по делото, неосъждана.
Т.К.Б. - лична карта *****, без родство по см. на чл.166 ГПК,
4
неосъждан.
Й.М.Б. – лична карта ** ***, брат на ищцата. Желая да бъда свидетел по
делото.
ПРЕДВИД необходимостта от превод на свидетелите съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА като преводач на същите БР. Ф. със снета от преди
самоличност и предупреден за НО.
СЪДЪТ прилага декларация от преводача.
С.П. П.А – гр. ***, неосъждана, сестра на ответника. Желая да бъда
свидетел по делото.
М.К. П.А – гр. ***, неосъждана, баба на ответника. Желая да бъда
свидетел по делото.
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от
съдебната зала с изключение на свид. Е.Б..
СВИДЕТЕЛКАТА Е.Б. /чрез превод от БР. Ф./: Познавам К.. Те двамата
се запознаха в Гърция, но не помня датата, преди 4 години. Като бяха в
Гърция нямаха проблеми, добре си живяха. След това двамата дойдоха в
България. След като се родило детето започнали проблемите. Дъщеря ми се
обаждаше и ми обясняваше, че са се карали и К. я изгонил от тях, К. ги
заплашил с познати, че ще отидат да ги търсят и ще ги застрелят. Като се е
родило детето той работеше, а тя се грижеше за детето, но ние пращахме пари
в помощ по 100 евро, 200 евро, 1000 евро. К. е идва при нас в Холандия един
път, а в Румъния два пъти. В Холандия стоя 2 месеца и работи и всичко беше
наред, докато една вечер се напи и всички се карали в семейството и тя
заради детето е мълчала. К. се кара със всички. Той идва в Румъния само да я
остави с детето и се върна, тъй като работеше и нямаше как да стои. По-
малката й сестра не искаше да разказва подробности, но брата, който е на 8
години стоял по 4 часа на стената, за да може да изнасили сестрата. Това е
било в Гърция. Никога не съм говорила с К. след това. Виждала съм само, че
прави лайкове в интернет. Държали са контакти само с фейсбук. Не съм
имала телефонните им номера. Не съм се опитвала да държа връзка с тях и не
съм се свързвала. Откакто се е родило детето аз винаги съм пращала пари за
тока, памперси, за храна и за грижи за детето и сега пак пращам пари за
детето на Д.. Преди беше добър баща и се грижеше за детето, но после
изведнъж се промени. Откакто е отишъл в Холандия и се променил. Била съм
осъждана в Холандия. Аз живея в това жилище в Холандия където Д. иска да
дойде с детето. В Румъния къщата е моя. В Холандия сме под наем. Адреса
ни в Румъния е ***. На адреса има ток, вода и комуникации – телефони,
интернет, телевизия. Познавам лице на име Ш. Приятелка съм му. Този човек
само е пращал съобщения до К. да направи по някакъв начин за детето. Само
е питал К. дали иска да говорят за детето. Аз повече време живея в Холандия,
но докато се налага докато приключи делото ще живеем в Румъния. На адреса
в Румъния аз живея там и нас като ни няма къщата е празна. Те са две къщи
там- едната е по адреса на личната карта на Д. и другата е на нашия адрес.
Едната къща е на бащата на Д.. Двете къщи са една до друга. Моята къща е от
4 стаи, кухня и хол. Когато К. носеше детето в Румъния тогава къщите бяха в
ремонт и живеехме на друго място. В Холандия къщата има 5 стаи, кухня, хол
и баня. К. и Д. живееха в друга къща под наем в Холандия. Другите ми две
деца живеят сега с мене. К. идва в Холандия без Д.. Тя през това време беше
в Румъния с детето.
5
СВИДЕТЕЛЯТ Т.К.Б. /чрез превод от БР. Ф./: Женен съм за майката
на ищцата. Познавам К., виждал съм го един път когато донесе детето. Само
по телефона сме говорили. Знам, че Д. е с него и че имат връзка. Д. се грижи
за детето. Имам за това информация от Консула на България и че са в
центъра. Не поддържам връзка с Д.. Чувам от майка й, имам информация
само от майката на Д. и от консула. Когато са били в Румъния Д. живеела при
майка й. Аз не живеех там. Д. и майка й живееха в едно жилище в Румъния.
Знам, че децата и майката на Д. живеят в Румъния сега. Майката на Д.
живееше в Холандия и Румъния и в Гърция. Е. живее през повечето време в
Холандия и там работят. Знам, че Д. иска да идва в Румъния с детето и знам,
че ще живеят при майката на Д.. Знам, че Д. и К. са имали проблеми като са
се разделили и че той посягал на другата сестра на Д. и затова са се
разделили.
СВИДЕТЕЛЯТ Й.М.Б. /чрез превод от БР. Ф./: Брат съм на Д..
Познавам К. от 3 години и знам, че е бил гадже на Д.. В Гърция не са се
карали, но като се върнали в България им започнали проблемите. Двамата се
грижеха за детето. Знам, че заради едни съобщения започнаха да се карат и
после имаха някакви други разправии между тях. И в Гърция и в България К.
е изнасилил сестрата на Д.. От месец август насам сестра ми се грижи за
детето. Аз и майка ми сме пращали пари да помагаме на Д. и на детето.
Много пъти сме пращали пари, за да може да им помагаме. Откакто се
случиха тези неща и от тогава ние пращаме пари да помагаме. Знам, че Д.
иска да идва да живее в Холандия. Аз живея в къща в Холандия в гр. ***.
Къщата е под наем. В нея живеят аз, майка, един братовчед и чичо ми. Имам
сестра на 17 години и тя не живее при нас в това жилище, живее в същия
град, но в друго жилище. Договора за наем на къщата е на мое име и на майка
ми. Съгласни сме Д. да дойде с детето да живее при нас. Има самостоятелна
стая с тоалетна и баня за тях. Къщата има 4 стаи и 2 тоалетни и бани.
СВИДЕТЕЛКАТА С. П.А: Сестра съм на К.. Познавам страните по
делото откакто са заедно, откакто имат връзка, не съм сигурна за годината. В
момента живея в Гърция в гр. Патра. Те като се запознаха живееха там. Тя
работеше в нощно време в магазин, където се запознаха. Бяха в добри
отношения. Когато той разбра, че е бременна и дойде при мен да ме попита
какво да прави и аз я пратих там на гинеколог. Той реши, че ще има
проблеми, защото тя беше нелегално, нямаше никакви документи и брат ми
направи всичко възможно да й извадят документ и се върнаха тук тя да роди
в Русе. Тя нямаше лична карта когато живееха там. В началото в Гърция Д.
живееше при майка си, а К. при нас семейството ни. След като тя забременя
дойдоха в България, за да може да роди и заживяха в нашия апартамент,
който се състои от две спални, хол с трапезария, кухня, тоалетна малка и баня
с тоалетна. Моето впечатление като сестра е, че К. я пазеше и помагаше и
работеше и аз също подпомогнах когато бяха тук да роди с някакви средства.
Малко след като роди Д. го накара да се върнат в Гърция. В началото всичко
беше окей като се върнаха докато не се намеси майка й. Виждам я тук в
залата, стои отзад. Тя отначало не беше съгласна за връзката им. Когато беше
бременна работеше нощно време и брат ми не беше съгласен с това, а майка
й беше съгласна, не я пазеше. Майка й казвала на наши познати, че не иска К.
за зет, но не знам защо. Когато беше отишла тя с детето в Румъния си беше
намерила любовник и се държаха много лошо с брат ми и го обиждаха и му
се подиграваха и го заплашваха, че повече няма да види сина си и щели да го
оставят в болница до 18 годишна възраст и никой да не го намери. Когато
6
тръгнаха от Румъния за Гърция опитаха се да преминат границата нелегално.
Той й обясни, че детето не може да мине границата без него и майка й каза, че
може да плати на граничарите и може с парите си да мине каквото иска. Аз
бях в Гърция, но постоянно говорех с тях по телефона. Бях на телефона когато
майката на Д. крещеше това на границата, че може да плати да минат
границата. Аз и сестра ми и баба ми, майка ми, леля ми ги подпомагахме
финансово. Последния път К. и Д. дойдоха тук в Разград в апартамента месец
август миналата година. Установиха се и К. работеше в автосервиза. Д. през
този период не е работила. Когато беше ковид преди да се върнат в България
живееха тя, сестра й и братята й и този, който беше днес живееше при нас в
Гърция в нашата къща за известно време. Д. детето като беше на 2 години тя
започна да се заяжда с К. с обиди, със заплахи, че няма да види повече това
дете, че може да го вземе и дори приказваше, че детето не било негово и да
отидат и да направят тест. Не са правили тест, защото сме сигурни, че детето
е на брат ми. Нещата станаха нетърпими от втората карантина 2021 г. преди
коледа и нова година ако не се лъжа когато започнаха да се карат. Караха се
за правата на детето. Тя каза, че имала друг мъж и не се интересува от него и
че той няма право да й казва какво ще прави тя с детето. Майката на Д. му
казала да отиде да работи в Холандия. Той отиде там и знам, че са ставали
някакви измами и той искаше дори да се прибере. От там той пращаше пари
за детето. Ние в Гърция бяхме наели адвокат, за да сключат споразумение с
детето и да се разберат колко време детето ще стои при него и колко време
при нея. Аз го имам този документ, но те не се появиха никакви и тя започна
да напира да идват в България и не искаше да подпише този документ. К.
веднъж, най-много два пъти ми е споменавал, че родителите на Д. са й
пращали пари. Преди да задържат брат ми говорех с тях с видео разговор, за
да виждам детето и два дни преди да го задържат говорих с тях и децата
играеха. Сестра й е на 14-15 години. Малкото й братче е на 7-8 години. Сина
на брат ми и нейното братче си играеха. Когато те го задържаха тя не си
вдигаше телефона. Ние не бяхме информирани, че с него става нещо и когато
аз й звънях тя ми затваряше. Не знаехме какво се случва с брат ми и с детето.
ние не сме го виждали 9 месеца това дете. Звъняла съм в социалните и не
знаехме нищо за детето. Знам, че апартамента е обран и два пъти за това е
подаван сигнал в полицията за липсващи работи от апартамента. Леля ми
когато отидоха с баба ми да проверят какво липсва в апартамента ми казаха.
Аз лично говорих с полицая. Знам, че брат ми е получавал есемеси, че повече
няма да види детето, че детето не е негово и ако иска може да го остави в
Румъния в болница до 18 години както майка й била оставила някакъв нейн
брат и че била на 18 години и нямала да се занимава с детето и ще си живее
живота с мъжете й, казваше да ни умре цялото семейство и ние детето няма
повече да го видим и ще пратела някой да вземат майка ми и много такива.
Един господин, който е с майка й турчин е притеснявала сестра ми малката
Александра П.а и ни звъняха по интернет, за да ни казват да не се занимаваме
и получих съобщение когато той беше под стража К. ако е навън да се
свържем и да се разберат какво ще правят и да оттеглят обвинението към брат
ми. Бяха много нахални и ние им блокирахме телефоните. К. страда за детето
си и от това, че 9 месеца не е виждал детето. Много силна е връзката между
него и детето. В Гърция детето е оставало и при нас да спи. Винаги К. се е
интересувал дали детето е закусило, дали е чисто, дали ходи на разходка, не
казвам, че й майката не го е правила. Интересува се дали детето има какво да
обуе, да облече и т.н. Имаме леля и баба в Разград. Леля ми се казва Т. П.а.
7
Между нас като семейство и леля ми връзката е много силна. Баба ми М. П.а
много ни помага също. Тя има апартамент и къща в с. Киченица. Много пъти
К. и Д. са водили детето в с. Киченица и баба също много им е помагала.
Мисля, че те не могат трайно да се грижат за детето, защото те не са
образовани, детето трябва да ходи на детска градина, да се учи да чете и да се
образова. Доколкото съм я виждала Д. не може много да чете и да работи. Тя
работеше в нощно заведение – налива питиета. Не е работила със смятане и
писане. Освен многото заплахи, които сме приели от тяхна страна друго не
мога да кажа. Заплахите бяха и писмени съобщения и гласни съобщения.
Пишеха ги майката и Д.. Пишеха ги на гръцки език. Могат да пишат, но не
правилно. Повечето съобщения са гласови, защото не знаят да пишат
правилно. Малко трудно ги разбирах за четене. Точно не знам кога е
образувано настоящото дело. С точност не знам кога К. е получил книжата по
делото. Не съм обърнала внимание, че има адрес посочен на Д. в гр. Русе.
Знам, че срещу брат ми има образувано ДП и за какво е това. Брат ми никога
не би докоснал малко дете, защото има три сестри и племенница трети клас.
Към Д. отношенията му бяха много точни и правилни като към съпруга и
дете, както към малката им сестра и брат им, той винаги не ги е оставил и се е
грижил дали имат какво да ядат и дори иска да запише брат й и сестра й да
ходят на училище. Не вярвам, че това, което се твърди той го е извършил към
сестра й.
СВИДЕТЕЛКАТА М. П.А: Баба съм на К.. Познавам страните по
делото. Д. дойде в България бременна и роди в България след 2 месеца. К. е
дете на дъщеря ми М., която е в Гърция от 15 години. От малък съм отгледала
К.. Майката на К. се раздели с баща му като той беше на 5 години. След К. се
роди С. и те вече бяха големи като замина майка им в Гърция. Той замина в
Гърция при майка си, но не помня годината. Беше на около 17-18 години той.
2019 г. К. дойде с Д. в Разград. Аз бях на село в Киченица. Тя роди
преждевременно в Русе. Детето четвъртия месец се разболя двойна бронхит
пневмония и лежа тук в болницата и после заминаха във Варна. К. тичаше на
работа и във Варна и аз покрай тях. После тя замина да си прави лична карта,
а през това време ходи за пасаван в София, защото тя дойде без документи от
Гърция. При раждане консула дойде в Русе да й носи друг пасаван и майка й
се обади, че идва в България в София, защото нямало билети за самолети за
Букурещ. Дойде в Разград и прибра Д. и заминаха в Румъния с малкото дете.
К. през това време майката на Д. се обади на приятелите си и замъкнаха К. в
Холандия. 4 месеца К. беше в Холандия, тя Д. през това време беше в
Румъния с любовника си и детето беше с нея в Румъния. Тя ми изпрати
снимка с един мъж с него снимани, с брада и мустаци. След това майка й пак
дойде тук с един куп народ, тук в апартамента в жк. Освобождение 6-7 човека
и домоуправителя дори ме пита какво е това нещо – тези румънци. Отидох и
питах К. какво става и те си заминаха после. Любовника на майка й също
беше тук и стоя 2 седмици тук. През това време малкото дете Д. беше в
Румъния. Втори път дойдоха Д. и майка й и детето Д. с тях. К. работеше и
негов приятел ходи да ги взема от гарата. Дойдоха и питах Д. дали остава тука
и тя каза, че ще отиде да прибере багажа и ще се върне и отиде пак с майка си
и детето в Румъния. Тя без детето никъде не ходи. К. я засече с този новия й
любовник и ми каза, че ще заминавали за Гърция. Не знам как я засече - по
вайбъри или друго, нямам представа и ми каза, че щели да заминават за
Гърция. Втория път накарали К. да напише документ, че можели да изнасят
детето и аз го питах какво ще прави това дете и ходихме да питаме как ще
8
стане работата с отмяната на документа и ходихме в митницата и в Русе
написаха на митницата втори документ, че не може да изнася детето без К.
никъде. Той разбра, че те ще тръгват и ние отидохме на митницата и с К.
седнахме да чакаме в колата и по едно време митничаря ни каза, че са дошли
и К. каза, че ще й даде втори шанс, заради детето. Той й показаха документ,
че не може да изнасят детето и казаха, че ще платят на митницата и скъсаха
документа. Тръгнаха към митницата и ние тръгнахме. На другата вечер
митничар от Кулата звъни на К. да отиде и да си прибере детето от Кулата за
Гърция и той отиде и ги взема и уж всичко беше наред. Но тя пак пощуря,
цял ден стои на телефона и пиши. В гр. Патра е приятеля й палестинец. Те
прибраха багажа на детето и ще отиват в гр. Патра и казаха, че ще започнат
работа, а то всичко беше затворено и К. взема детето и отидоха при дъщерята
в гр. Патра и с МВР там ги прибраха. Д. и детето се върнаха пак в
Комотрини. К. беше с детето в гр. Патра, а Д. не беше с него. Брат й беше там
в гр. Патра. След 2 месеца разбрахме, че се върнала в гр. Патра и живее при
този палестинеца. С детето живееше при палестинеца и брат й и сестра й.
Разбрахме, че майката на Д. била задържана. От там решили да идват в
България и Д. тръгва с брат си и сестра си и детето. С. малко преди това си
беше дошла и почисти да е чисто и след 1 седмица те се появиха с 8 големи
сака багаж от София. После С. си замина, те останаха и уж всичко беше
наред. К. тича да запишат брат й и сестра й в Киченица да учат първи клас. Те
преди това не са ходили никъде да учат. Тя 3 години тук стоя и една
българска дума не ми проговори, разбира, но не говори български. На детето
на румънски приказва. Лятото на 2021 г. аз брах лозето и звъннах на К. да го
питам дали ще дойдат да ми помогнат и никой не ми се обажда. После сестра
му ми звънна и каза, че тя им звъняла и никой не се обаждал. Звъннах на
шефката му и питах за К. и тя каза, че го били задържали, защото от
румънката имало жалба. Ние не знаем. В четвъртък го задържали и в
понеделник ми се обадиха от ареста да му занеса багаж и аз от тогава 8
месеца всяка седмица му нося храна и пране. После беше домашен арест.
Апартамента има 2 спални, хол, всекидневна и кухня. Има детето креватче и
дори има кола с дистанционно. Апартамента е в жк. Освобождение и на близо
има детска градина и училището Н. Икономов. Има кой да помага на К. да
отглежда детето. К. сега работи. Работодателят му е много доволен, той е
работлив, има приятели. Майка му и сестрите му от Гърция му помагат. 4
месеца детето живя при тях, те не могат без него и сега вече много страдат за
детето. Ние до скоро не знаехме къде се намира детето и много страдахме. За
рождения ден като се обади госпожата малко така натъртено говори и той я
пита дали има деца и ако не ги вижда толкова месеца как ще реагира. Детето
само като чуеше вратата и тичаше да посреща баща си и жадуваше да го
прегърне и да го целува. К. дори го къпеше. Ставаше сутрин и му сменяше
памперсите и го нахранваше и ги оставаше да се наспят с майка му. Сварвала
съм К. и да готви. Майка му и сестрите му помагаха и пращаха пари от
Гърция на моето име, на леля му на името в банката и на изи пей. Първия път
Д. като беше в Румъния четирите месеца с любовника си казваше, че ще го
дадяла в дом майка и дете до 18 годишна възраст, а той казваше, че без
неговия подпис тя нищо не може да направи. Нямам възможност за
съжаление да го прегърна и да го видя детето. Ако знаех къде е аз имам
роднини из русенския край и щях да отида да го видя, те крият къде е детето.
К. си беше вече в къщи като разбрахме къде е детето. Пролетта разбрахме
къде е детето. К. всичко ми споделя. Отдавна разбрах за това дело. Аз съм
9
чела всички документи К. които е получавал. Като излезе К. от ареста и леля
му каза, че детето е в Русе. Той излезе м. януари от ареста. Как да отидем в
Русе да видим детето когато ние не знаем в какво ще ни обвинят. Виж какво
стана с К., пратиха го зад решетките, за да могат изведат детето. К. като
разбра, че детето е в Русе е звънял да го търси. Как да опита да отиде да види
детето когато говори с госпожата, тя не му дава дори снимки за рождения ден
не му дават да го вижда. Показа му го чак на рождения ден. Показаха му
детето по джиесема. На живо не го е виждал. То ще го забрави, пък то не
можеше без баща си. Не знам на какъв език бяха заплашителните съобщения.
К. ми е казвал за тези съобщения. Дъщеря ми също има съобщения и заплахи.
На сестрите му са пращали също. Те са ми казвали за това. Едното съобщение
било от любовника й и казал, че бил в затвора до сега и искал да оправят
работите и да се разминат нещата, а А. му казала, че има съд за това. Майката
на Д. му се заканила, че ще го вкара в затвора. Не съм била там и не знам за
тази случка. Често съм ходила у тях когато бяха заедно с брат й и сестра й.
Брат й дойде преди пандемията и живя тук в Разград 2 седмици. Закараха го в
Русе, не знам кой го посрещна там и затвориха границата. Шефката му ми
каза, че прозореца на кухнята бил отворен. Ние отидохме в ареста да вземем
ключа. Аз със С. като отидохме в апартамента видяхме, че прозореца на
кухнята е отворен и отидохме в следствието да търсим ключа да затворим
прозореца. Моя ключ го бях дала на сестра му и ключа ми останал в нея. Ние
видяхме какво липсва и сменихме тогава ключалката на апартамента и
подадохме сигнал за кражбата и идва от полицията и писахме. После дори на
село идваха да пишем. Ние включихме камерата и С. от Гърция казваше какво
липсва от апартамента – каза, че я няма кафе машината. Малката да каже за
този акт, пратиха ми на мен снимка, че малката се кълчи. Това го видях на
телефона моя на вайбъра. Сестрата на Д. от Румъния го прати на моя
джиесем.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на страните.
АДВ. К.: С оглед евентуалното споразумение предлагам това
изслушване да стане другия път.
АДВ. Х.: Моля днес да се изслушат страните.
ИЩЦАТА: Не се смятам за по-добър родител и че ще се грижа по-
добре, но смятам, че е по-подходящо детето да бъде при мене, защото съм по-
близка с детето и мога по-добре като майка да се грижа за детето от един
баща. Не искам да кажа, че К. не може да се грижи за детето. Той се грижи
добре за детето, но нуждите за едно три годишно дете са по-необходими за
майката като грижи, обличане, къпане. Аз сега в момента го пращам на ясла и
правя всичко възможно да се грижа добре за него и да има всичко
необходимо за него. Учила съм до 4 клас. Не съм неграмотна и че не мога да
чета и говоря, но учих до 4 клас, защото се наложи да тръгна от Гърция.
Нямам нищо против К. да дойде да си види детето. Детето тази година да е на
празниците с мене, догодина да е с К.. Примерно Коледа, Нова година и за
Великден да бъде половината време при него, половината при нея. Нямам
нищо против или аз да донеса детето при К. или той да дойде да го вземе и да
си прекарат времето в България и после да го върне. Детето все още няма
документи в Румъния. Аз ще приготвя всички необходими документи детето
да напусне Румъния и да дойде в България и пак да се върне в Румъния.
Първоначално ще живея в Холандия с детето, да може да си намеря работа
или да го запиша на градина и после може да се върна в Румъния, но ще
уведомя К., за да може да дойде да види детето. В Холандия имаме всички
10
условия да живеем там с детето. Направено е всичко необходимо аз и детето
да може да живеем там.
ОТВЕТНИКЪТ: Не искам да кажа дали аз съм по-добрия или тя и
двамата сме полагали грижи. Правил съм много опити от момента от когато
започнаха нашите проблеми, но всичко, което съм правил не беше много
оценено. Аз ще направя всичко необходимо да има образование и всичко,
което му е необходимо. Ако замине с нея както тя твърди, че ще живее в
Холандия това дете ще учи нов език, то започва вече да се обърква и за мен
това не е нормално детето да е постоянно по пътищата, да го разкарват, не е
куфар или някакъв багаж. Имам си работа и всичко и имам възможността да
му дам това, от което то има нужда. Съгласен съм, че детето трябва да е при
двамата. Съгласен съм да се разберем лятото колкото е нужно да е с единия,
през празниците. При положение, че бях лишен 8 месеца възпрепятстван да
не го видя много искам да го видя. Твърдят, че не съм правил начин да се
свържа с тях, но аз нямам как да се свържа с тях и не смея да звънна, защото
казват, че ги заплашвам. След замяната ми на мярката в домашен арест след
месец и нещо като получихме документите от съда разбрахме, че са настанени
в Русе. Бяхме пуснали сигнали, че детето е в неизвестност и ни уведомиха, че
е в Русе. Мисля, че мога да се справя ако детето бъде предоставено на мен.
Шефовете ми много ми помагат, близките ми също могат да ми помагат. Бях
готов да запиша детето на ясла, но се случи това нещо и не успях. Винаги съм
гледал най-доброто за детето. Когато става въпрос за детето не е имало
проблем да си взема почивен ден и да изляза от работа, а ако се случи нещо
спешно баба ми и леля ми може да ми помогнат. Всичко това както пране и
готвене съм го правил и мога сам да се справя с тези неща. Аз 5 години съм
живял сам. Завършил съм 10 клас и след това започнах да работя, но мисля,
задочно да си взема изпитите. Работя в авто сервиз. По договор съм като общ
работник. Извършвам тенекеджийски услуги по автомобилите. Свързал съм
се със социални служби, леля ми подава сигнал на 112. Възпрепятстван бях да
се свържа с детето, защото бях под домашен арест. Един път й писах в
месинджъра. Бях подавал молби, за да мога да си видя детето и на последната
получихме отговор и ме свързаха с центъра в Русе и от там ми дадоха
телефонен номер да се свържа с госпожата, която днес даде показания и тя ми
каза, че трябва да преценят дали детето е готово да се види с мене и само
казаха за видео разговори. На рождения ден звъннах, но на следващия ден го
видях на видео връзка, но той не стоеше пред камерата и тогава ми казаха, че
ще ми пратят снимки от рождения ден. След това звънях да питам каква е
възможността да отида и да го видя и те ми казаха, че пак по съдебен път да
подам молба, за да нямам проблеми и да се консултират с майката дали ще е
съгласна.
АДВ. Х.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. К.: Няма да соча други доказателства. Моля да отложите делото
за евентуална спогодба.
АДВ. Х.: Моля да ни дадете разумен срок за евентуална спогодба.
С ОГЛЕД становището на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА делото и го насрочва за 29.07.2022 Г. от 11.30 ч., за която дата
страните уведомени.
НА ПРЕВОДАЧА за днешното съдебно заседание и за предходното да
се изплатят 140 лв.
11
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 18.06 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.



Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
12