№ 269
гр. София , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Веселин Стоянов Стоев (АП-София)
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600669 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на наказателното производство по
НОХД №1901/2017год. по описа на Районен съд – Кюстендил, като бъде отменено
решението, постановено по ВНОХД №123/2020год. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.
Искането е депозирано от осъдения Н. С. В., чрез упълномощения му защитник в
настоящото производство – адв. Д.М. от САК. В искането се развиват доводи на първо място
за това, че решението на ОС - Кюстендил противоречи на материалния закон - събраните по
делото доказателства, поотделно и в своята съвкупност не установяват по един безспорен и
категоричен начин, че осъденото лице е осъществило деянието по чл.343б, ал.3 от НК както
от обективна, така и от субективна страна /оспорва се редът по който е била извършена
проверката за управление на МПС след употреба на наркотични вещества/. На второ място
се развиват доводи за това, че решението на ОС е постановено при съществени процесуални
нарушения – не са били изследвани обективно, всестранно и пълно доказателствата по
делото, което е довело до невъзможност да бъде разкрита обективната истина допуснати
/липса на обстоен анализ на доказателствата, включително и необсъждане на всички доводи,
направени от защитата/. Наведени са и доводи относно несправедливост при определяне
размера на наказанието, което се явява несъразмерно тежко, с неправилен отказ да бъде
приложена разпоредбата на чл.55 от НК.
В заключение се прави искане за възобновяване на наказателното производство
1
НОХД №1901/2017 г. по описа на РС-Кюстендил, с отмяна на решението на ОС-Кюстендил
по ВНОХД № 123/2020 г. и се постановяване на акт, с който да бъде оправдано осъденото
лице Н.В., алтернативно да бъде намален размерът на наложеното наказание или да бъде
върнато делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание адв.М., поддържа направеното искане по изложените в
същото съображения. В пледоарията си, акцентира на момента на употреба на наркотични
вещества от страна на подсъдимия и от тук липсата на умисъл за управление на МПС след
употреба на такива.
Осъденият Н. С. В. поддържа искането си по изложените в същото и в съдебно
заседание съображения от защитата му.
В предоставеното право на лична защита, осъденият В. иска наказателното
производство да бъде възобновено със съответните последици от това.
Представителят на АП-София изразява становище за неоснователност на
искането за възобновяване. Според него не са допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушения на материалния закон и наложеното наказание не е явно
несправедливо. Изтъква, че оскъдните мотиви на първоинстанционната присъда са
доразвити от въззивната инстанция, което е в нейните правомощия като първа втора
инстанция. Не е вярно и твърдението, че обстоятелствата свързани с авторството на
деянието и механизма на извършването му, не са установено по един категоричен начин. В
предвид на всичко това предлага искането за възобновяване да бъде оставено без
уважение.
Апелативен съд-София, Наказателно отделение, 3 състав, като провери данните
по делото, съобрази становищата и доводите на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, като в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл.422, ал.1, т.5, вр.
чл.348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал.3 от НПК. Разгледано по
същество, същото е неоснователно.
Осъденият Н. С. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК по НОХД №1901/2019год. по описа на РС-Кюстендил, като му е било
наложено наказание от две години „Лишаване от свобода“ при първоначален „Строг“
режим, „Глоба“ в размер на 1000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
три години, считано от 08.05.2017год. На основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение
наказанието, наложено му по НОХД №4150/2016год. по описа на Районен съд-Бургас, а
именно една година и четири месеца „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 2300лв.
2
С Решение от 07.04.2021год., постановено по ВНОХД №123/2020год. по описа на
ОС - Кюстендил е изменена първоинстанционната присъда, като при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК е намален размерът на наложеното наказание за престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК от две години на шест месеца „Лишаване от свобода“ а режимът е изменен от
„Строг“ на „Общ“ такъв. Намален е и размерът на срока за който е лишен от право да
управлява МПС от три години на шест месеца. Определен е на осн. чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС първоначален „Общ“ решим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, наложено по НОХД
№4150/2016год. по описа на РС-Бургас и е потвърдена присъдата в останалата й част.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени в
подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. При преценката
за наличието на тези основания следва да се отчете, че възобновяването на наказателно
производство е извънреден способ за контрол на влязлата в сила акт, ползващ се със
стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на
предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия
в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направените оплаквания, биха били допуснати
при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на
съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му.
Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по
настоящето дело.
Не могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания по отношение
на това, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Чрез събиране и оценка на
гласни и писмени доказателствени средства в хода на първоинстанционното съдебно
следствие са изяснени всички относими обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно формулираното обвинение. Тези доказателства са оценени при спазване на
формалната логика и са обосновали изводите за това, какви конкретни действия е извършил
осъденият Н.В.. Инстанционните съдилища не са допуснали нарушение на чл.116 от НПК,
тъй като съвкупният анализ на доказателствените източници показва, че обвинението е
несъмнено доказано. Неоснователно се твърди от защитата, че след като извършването на
проверка е станало по реда на Наредба №1 от 19.07.2017год., поради което това автоматично
води до задължително спазване на тези императивни разпоредби. На първо място, към онзи
момент - 08.05.2017год., когато е извършено деянието, е действала е Наредба №30 от
27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на моторни превозни средства /отм. 29.09.2017год./. На следващо място,
именно неприемането на положителните показанията на техническото средство, с което е
бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества от страна на осъденото лице,
е довело до необходимост за вземане на кръв за изследване за наличието на такива. Видно
от приетото заключение на вещите лица инж.химик В. Г. и доц.В. А., след проведен разпит,
3
по изготвената съдебно – химическа /токсилогична/ експертиза, се е установило в кръвната
проба на подсъдимия наличие на амфетамин и тетрахидроканабинол. Съдилищата са се
позовали на доказателствата въз основа на които са направили правният си извод относно
това, че осъденият е осъществил деянието по чл.343б, ал.3 от НК. Депозирани са показания
на свидетели очевидци С., П. и Г., които са били патрул при спиране за проверка на лекия
автомобил, управляван от осъдения В. и от свидетелите Б. и Б., извършила проверката с
техническо средство за употреба на алкохол и наркотични вещества. Посочените свидетели
които дават еднопосочна информация за извършителя на престъплението. Вярно е, че са
налице противоречие на част от показанията относно обстоятелството кое лице е закарало
автомобила до полицейското управление след проверката, но това не може да се цени като
противоречия в показанията, водещо само по себе си до разколебаване на свидетелските
показания относно авторството на деянието. Липсата на обсъждане на това обстоятелство
не води до съществен порок на съдебните актове, с нарушаване правото на защита на
подсъдимия, в предвид на изложеното относно доказателствата за съставомерност на
деянието му. Обясненията на осъдения също не могат да се приемат за достоверни, от една
страна поради двуяката им природа на доказателствено средство и средство за защита, а от
друга и поради това, че опровергават както от част от гласните доказателствени средства,
така и от заключението на приетата съдебно-химическата /токсикологическа/, включително
и от разпита на вещите лица в съдебно заседание пред районния съд, където същите
уточняват че приемът на наркотични вещества е в рамките от 12 до 24 часа преди
проверката.
Неоснователни са възраженията относно това, че проверката за употреба на
алкохол и наркотични вещества е била извършена от лице, което не е било преминало
обучителен курс и запознаване с правилата за боравене с техническото средство за това.
Искането в тази му част се основава единствено и само на това, че в кориците по делото
липсват доказателства за преминато такова обучение, каквото съмнение не е било изразено
по повод това обстоятелство пред съдебните инстанции. Доказателства в тази връзка не са
били представени и в настоящото производство. Както бе отбелязано, наличие на
амфетамин и тетрахидроканабинол е установено в кръвната проба на лицето, която е била
обект на съдебно – химическа /токсилогична/ експертиза, чието заключение е било прието и
ценено от съдилищата при решаване на делото.
По отношение на субективният елемент е налице и частично признание от страна
на осъденият В., че е пушил цигара марихуана, което признание е било обект на обсъждане
във въззивното решение на плоскостта и доказателствата по делото. При спиране от страна
на полицейските органи и извършената проверка, е съставен протокол за употреба на
наркотични с час на проверката 11,25ч. Свидетелските показания не противоречат на
отразеното в протокола, а именно че провереното лице В. е бил възбуден, с нарушено
равновесие при слизане от автомобила, походка с клатене, с ясно произношение, зачервени
очи. В последствие, в 13,45 ч., е изпратен на медицинско изследване, за което му е бил
издаден талон и срок да се яви в болнично заведение от 40 минути. Налице е промеждутък
4
от почти два часа и при извършване на медицинското изследване, е отразено че
координацията е запазена и няма нистагъм.
Поради изложеното, настоящият състав не констатира допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за
възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на осъдения
или връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.
При преценка на всички обстоятелства по делото, настоящия съдебен състав не
намира основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК или за извод че се касае за
несправедлив размер на наложеното наказание. За да бъде приложена посочената
разпоредба е необходимо деянието поради своята малозначителност да не е обществено
опасно или неговата обществена опасност да е незначителна, което се преценява във всеки
конкретен случай, с оглед обстоятелствата по делото. Налице е управление на МПС след
употреба на наркотични вещества в период от 12-24часа преди деянието. Касае се за деяние
по чл.343б от НК, Глава ХI “Общоопасни престъпления“, без да има изискване за
настъпване на вредоносен резултат. Добрите характеристични данни, сами по себе си, в
предвид и на изложеното по – горе, не могат да са основание за приемане на
малозначителност на извършеното или до явна незначителна обществена опасност. Същите
биха могли да намерят отражение при преценка и определяне размера на наказанието,
което е било изменено от въззивната инстанция, с приложението на чл.55 от НК, при което
размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ е бил намален към минималния срок за
този вид наказание – 6 месеца и Лишаване от право да управлева МПС“ от три години на 6
месеца.
Водим от горното, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 3-ти
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното
производство по НОХД №1901/2017г. на Районен съд - Кюстендил и ВНОХД № 123/2020 г.
на Окръжен съд – Кюстендил на осъденото лице Н. С. В. с постоянен адрес гр.***, ул.“***“
№**, ет.*, ап.**, с ЕГН:**********.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6