РЕШЕНИЕ
№ 2117
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110117940 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от
ищцата АН. С. АЛ., ЕГН **********, с адрес : *** , чрез адв. Св. С. от ВАК със съдебен
адрес **** против ответниците: П. ХР. АЛ. ЕГН **********, с адрес: *** и ХР. ИЛ. АЛ.,
ЕГН ********** с адрес ***.
В исковата си молба депозирана на 16.12.2021 г. ищцата е навела следните
фактически твърдения:
Ищцата твърди, че по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка № ***, *** рег. № ***, дело № *** г. на нот.
В.П., нот. с район на действие ВРС ,с рег.№ *** по описа на НК, акт вписан в АВСВ, вх.рег.
№ *** от *** т., акт ***,том *, д.№ *, заедно със съпруга си А. И. А. ЕГН **********
/починал през 2019 г., б.ж . на с.*** / прехвърлили на ответниците при равни квоти за
всеки един ответник следния свой собствен недвижим имот : НЕДВИЖИМ ИМОТ,
намиращ се в село *** , община ***, област Варна, съставляващ УПИ № *** , в *** по
плана на същото село с площ 945 кв.м., при граници: улица и УПИ №, № *,*,*, заедно с
построената в същия имот жилищна сграда, без площ по документи за собственост ,
както и всички подобрения и приращения в имота . В замяна на прехвърления имот, описан
по-горе, приобретателите поели задължението за издръжката и гледането на
прехвърлителите /А. С. А. и А. И. А. ЕГН ********** / до края на дните йм.
Приобретателите се задължили да поемат „лично или чрез трети лица , съобразно
1
социалното им положение , както им осигурят спокоен и нормален живот , какъвто са
водели досега, докато са живи „. От датата на прехвърляне на имота, твърди ищцата, до
момента на подаване на исковата молба в съда, първият приобретател не бил полагал
никакви грижи и не полагал никаква издръжка на прехвърлителите . Ищцата била в добро
здравословно състояние и сама се издържала.Влошено било здравословното състояние на
съпруга на ищцата - А. , който починал през 2019 г.Грижите за него, който бил лежащо
болен, в последствие на прекарани няколко инсулта , ищцата заявява че полагала само и
изцяло самата тя. Както преди, така и след прехвърляне на имота, сочи ищцата, ищцата сама
се издържала и грижела за себе си , а от сключване на договора до предявяване на иска,
първият ответник по никакъв начин не бил подпомагал прехвърилителите ,а само през
първите шест месеца вторият ответник полагал епизодично някакви грижи . Отделно от
горното първият ответник се бил настанил в жилището на ищцата, не заплащал никакви
сметки за консумирани от него ток и вода.
Ищцата сочи, че е в пенсионна възраст, на 71 години, трудно подвижна , без
възможност да полага никакъв физически труд, с единствен доход пенсия в минимален
размер. Напредналата възраст на ищцата, недоброто й здравословно състояние, ниските
доходи, твърди ищцата, че са я поставили в тежко финансово състояние. Получаваната от
нея пенсия не стигала дори за заплащане на сметките на вода и ток, консумирани от нея и от
първия ответник. Поради и това се налагало ищцата да търси чужда помощ. Отделно от
горното, първият ответник през последната 1 година започнал да се държи много грубо с нея
- ежедневно й отправял обиди, псувни, заплахи за здравето й живота й , в това число и за
убийство . По повод акт на насилие, упражнен от първия ответник спрямо ищцата на
01.09.2021 г, ищцата сочи, че депозирала молба по реда на ЗЗДН, образувано било гр.дело
№ 20213110113172, по описа на ВРС за 2021 г., 41 състав, постановено било и Решение №
1697/16.11.2021 г., влязло в законна сила, въз основа на което била издадена Заповед за
защита и постановени мерки п чл. 5 , ал.1 т.1 и т.3 ЗЗДН.Постановената мярка по чл. 5 , ал.1
т.3 от ЗЗДН била за срок от 3 месеца и на осн. чл. 5, ал.4 ЗДДН на първия ответник била
наложена глоба в размер на 200 лв.
Ищцата А.С. , заедно със съпруга си заявява в исковата си молба, че били
прехвърлили притежавания от тях недвижим имот на внуците си - двамата ответника, с
надеждата, че си осигуряват спокойни старини, но се оказало , че с това прехвърлителите се
лишили от единствената си собственост , която можело да им осигури някакъв доход ,
необходим за физическото йм оцеляване , поради което е сезирала и РС Варна с исковата си
молба против двамата ответника .
В сезиращата съда молба ищцата е отправила искане с правно основание чл. 83 ГПК,
по което съдът се е произнесъл като е намерил същото за основателно . Обективирани са и
доказателствени искания. В изпълнение на дадените от съда указания, с уточнителната си
молба от 12.1.2022 г. / л.28-30 / ищцата е уточнила твърденията си в исковата молба и
прецизирала и искането си до съда .
Отправеното до съда искане е : след като съдът призове на съд ищцата и ответниците
2
- П. ХР. АЛ., ЕГН **********, с местожителство: с. ***, общ. ***, *** и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН
**********, с местожителство: с. ***, общ. ***, обл. Варна, *** и след установяване за
установено, че е налице сключен договор за дарение, между страните, по силата на който
ищецът-дарител е отстъпил на дарените лица ответниците веднага и безвъзмездно недвижим
имот, обективиран в нотариален акт ***, том ***, дело № ***, вх. рег. № *** от *** г. на
Служба по вписванията - Варна и под № ***, ***, peг. № ***, дело № *** от *** г. на
Нотариус В. П. с район на действие района на ВРС, вписан в РНК под № ***, представляващ
недвижим имот, находящ се в село ***, община ***, област Варна, съставляващ УПИ № ***,
от квартал ***, по плана на същото село с площ от 945 /деветстотин четиридесет и пет/
кв.м., при граници: улица и УПИ №,№ ***, *** и ***, заедно с построената в същия имот
жилищна сграда, без площ по документ за собственост, както и всички подобрения и
приращения в имота; да бъде прието за установено, че ответниците - П. ХР. АЛ., ЕГН
********** и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН ********** са отказали издръжка от нуждаещите се
дарители да бъде постановено решение, с което да бъде ОТМЕНЕН частично в обем само на
2/3 идеални части, придобити САМО по отношение на ищцата АН. С. АЛ., ЕГН **********
в СИО и в качеството й на наследник на съпруга си А. И. А., б.ж. на с. ***, общ. ***, обл.
Варна, починал на 24.06.2020 г., договор, обективиран в нотариален акт ***, том ***, дело
№ ***, вх.рег. № *** от *** г. на Служба по вписванията - Варна и под № ***, ***, рег. №
***, дело № *** от *** г. на Нотариус В. П. с район на действие района на ВРС, вписан в
РНК под № ***, с който АН. С. АЛ., ЕГН ********** и А. И. А., б.ж. на с. ***, общ. ***,
обл. Варна, починал на 24.06.2020 г. са прехвърли на ответниците П. ХР. АЛ., ЕГН
********** и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН **********, при равни квоти за всеки един от тях недвижим
имот, находящ се в село ***, община ***, област Варна, съставляващ УПИ № ***, от квартал
***, по плана на същото село с площ от 945 /деветстотин четиридесет и пет/ кв.м., при
граници: улица и УПИ №,№ ***, *** и ***, заедно с построената в същия имот жилищна
сграда, без площ по документ за собственост, както и всички подобрения и приращения в
имота, срещу задължение за гледане и издръжка и да бъде ОТМЕНЕН издадения въз основа
на него акт САМО по отношение на ищцата АН. С. АЛ., ЕГН ********** в обем само на 2/3
идеални части, поради неполагане на грижа и неплащане на издръжка от дарените лица - П.
ХР. АЛ., ЕГН ********** и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН **********.
Недвижимият имот, предмет на настоящото гражданско дело, изрично е посочила
ищцата, че е бил придобит в режим на СИО от ищцата АН. С. АЛ., ЕГН ********** и
съпруга й А. И. А., ЕГН **********.
На *** г. между тях и ответниците бил сключен атакувания договор за прехвърляне
на гореописания недвижим имот срещу гледане и издръжка.
На 24.06.2020 г. починал съпруга на ищцата АН. С. АЛ. -А. И. А., б.ж. на с. ***, общ.
***, обл. Варна. След настъпилата смърт на съпруга СИО била прекратена и е възникнало
наследственото правоприемство. С оглед на това, предявеният иск от ищцата АН. С. АЛ.
против ответниците е в лично качество и в качеството й на наследник на покойния й
съпруг, като с оглед на това е и уточнената искова претенция описана в т.1 от
3
уточнителната молба.
Изрично ищцата е навела уточнението, че ищцата и покойният й съпруг, считано от
*** г. са имали нужда от издръжка, която е била с продължителен характер.
Ищцата и съпруга й не могли да се издържат от личния си труд и нямали и нямат
друго имущество, от което да са могли или да може ищцата да се издържа.
Във връзка с последното ищцата е представила и Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние. Ищцата и съпруга й, твърди ищцата, че
живеели скромно, с множество материални лишения и под прага на бедността, която според
официалният сайт на НСИ за 2018 г. била 321 лв., за 2019 г. 348 лв., за 2020 г. е 363 лв. и за
2021 г. 369 лв. средномесечно на лице от домакинство. В този период и ищцата и съпруга й
,уточнява ищцата ,че били в пенсионна възраст, не работели, получавали пенсия за
прослужено време и старост и инвалидност, както следва - ищцата получавала пенсия в
размер на 255 лв., а след смъртта на съпруга си и на осн. чл. 84 КСО - 112.63 лв., като към
настоящият момент общия размер на пенсията на ищцата А.С. бил 367.63 лв., а размера на
получаваната от покойния съпруг в общ размер на 214 лв., от които 193.59 лв. лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване и 20.55 лв. лична социална пенсия за
инвалидност.Размера на издръжката, от която ищцата и покойния й съпруг са се нуждаели
бил по 300 лв. за всеки един от тях. Паралелно с това двамата съпрузи страдали от хронични
заболявания, нуждаели се от ежемесечно медикаментозно лечение за заболяванията си.
Покойният съпруг бил с поставени диагнози: „ Мозъчно съдова болест“,
„Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“, „Друга уточнена хронична
обструктивна белодробна болест /ХОББ/“,“Дегенеративна миопатия“. По повод последната
диагноза, покойният съпруг бил освидетелстван от ТЕЛК е му бил определен 82 %
неработоспособност. Ищцата твърди, че също страдала от хронични заболявания.
След привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност по
см. на чл.127 – 128 ГПК и оставяне на производството по делото „ без ход „,ищцата е
представила доказателства за вписване на исковата молба в АВ СВ Варна, след което съдът е
пристъпил към изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК.
Ответникът Х.А. намира предявената искова молба за допустима и основателна,
поради което и не възразява да бъдат уважени исканията отправени с исковата молба.Хр.А.
не отрича, че ищцата заедно със съпруга си, починал през 2019 г., прехвърлили на него и на
П.А. имот находящ се в с. ***, община ***, съставляващ УПИ *** от кв. 13 по плана на
същото село с площ от 945 кв.м. Договорът, който бил сключен признава ответника Хр.А. че
бил срещу издръжка и гледане. Твърди се от ответника Х.А., че другия ответник П. ХР. АЛ.
се настанил в посочения по-горе имот, без съгласието на ищцата и на нейния съпруг, не
полагал никакви грижи за тях, не им давал издръжка нито лично нито чрез трети лица, не
плащал никакви сметки за ток и вода, тормозел ищцата, тормозел и починалия А. И. А..В
отговора си на искова молба отв.Хр.А. признава, че също не е полагал достатъчно грижи
за ищцата А.С. и за А. А. преди да почини, заради което счита исковата молба за
основателна и допустима.
4
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.А. не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 03.06.2022 г.
ищцата явила се лично, представлявана от адв. Св.С. от АК Варна моли съда да уважи
предявенана искова молба като основателна и доказана. Ищцата претендира и присъждане
на съдебно – деловодни разноски само по отношение на първия ответник П. ХР. АЛ.,
предвид направеното признание на иска от втория ответник.Изрично е оспорено плащането
на адвокатски хонорар от отв. П.А. към адв.С.Н. от ВАК.
В същото съдебно заседание ответниците, редовно уведомени не се явяват.
Ответникът П.А., представляван от адв.С.Н. поддържа изразеното още в
първото открито съдебно заседание становище за неоснователност и недоказаност на
иска ,подчертавайки че отв.П.А. не е осъден с влязла в законна сила Присъда , моли съда да
присъди в полза на ответника П.А. и сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение .
СЪДЪТ, след запознаване със становищата и възраженията на страните, на база
събраните по делото доказателства, приложимия закон, в съответствие с нормите на
чл.235 и чл.236 ГПК , приема за установено и доказано по делото от ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО :
Районен съд Варна е сезиран с иск с правна квалификация чл. 87, ал.3 ЗЗД .
С проекта за доклад по делото , обявен за окончателен, съдът е обобщил наведените
от ищцата фактически твърдения, като е приел , че така залегналите в искова и уточнителна
молба фактически твърдения и изложени обстоятелства и в исковата и в уточнителната
молба на ищцата , независимо от първоначално дадените от съда указания , са ясни и водят
до определяне на правилната правна квалификация на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с предмет
разваляне на договора за дарение на недвижим имот срещу задължение за издръжка против
двамата ответника до притежаваната от ищцата квота от имота а именно 2/3 ид. ч. – 1/2 от
прекратената със смъртта на съпруга й СИО и останалата ид.ч. по наследяване от съпруга й.
С оглед изложеното по-горе , съдът е приел, че е сезиран с искането да бъде
постановено Решение, по силата на което съдът да развали основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД
договор за прехвърляне собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, сключен на *** год., обективиран в нотариален акт ***, том ***, дело № ***,
вх.рег. № *** от *** г. на Служба по вписванията - Варна и под № ***, ***, рег. № ***, дело
№ *** от *** г. на Нотариус В. П. с район на действие района на ВРС, вписан в РНК под №
***, по силата на който прехвърлителите АН. С. АЛ., ЕГН ********** и А. И. А., б.ж. на с.
***, общ. ***, обл. Варна, починал на 24.06.2020 г. са прехвърли на ответниците П. ХР. АЛ.,
ЕГН ********** и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН **********, при равни квоти за всеки един от тях
недвижим имот, находящ се в село ***, община ***, област Варна, съставляващ УПИ № ***,
от квартал ***, по плана на същото село с площ от 94 5 /деветстотин четиридесет и пет/
кв.м., при граници: улица и УПИ №, № ***, *** и ***, заедно с построената в същия имот
5
жилищна сграда, без площ по документ за собственост, както и всички подобрения и
приращения в имота, срещу задължение за гледане и издръжка срещу задължението на
приобретателите П. ХР. АЛ., ЕГН ********** и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН **********да поемат
издръжката и гледането на прехвълителите АН. С. АЛ. и А. И. А. лично или чрез трети
лица, съобразно социалното йм положение, като им осигурят спокоен и нормален живот
какъвто са водели , докато са живи САМО до размера на притежаваната от ищцата 2/3
ид.част, поради неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане от страна на
приобретателите - П. ХР. АЛ., ЕГН ********** и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН ********** .
По така предявените искове с посочената по-горе правна квалификация, съдът
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 т.5 от ГПК и чл. *** ГПК е разпределил
доказателствената тежест межди ищцата и ответниците както следва : Съгласно общото
правило за разпределяне на доказателствена тежест възведено в нормата на чл.*** ГПК,
съдът е указал на двете страни по спора, че всяка страна следва да установи и докаже
фактите и обстоятелствата от които черпи за себе си положителни права.
За да разпрели правилно тежестта на доказване между страните , съдът се придържал
към създадената трайна съдебна практика на касационната инстанция , в частност Решение
№ 284 от 01.10.2014 година, постановено от ВКС, Четвърто гражданско отделение, със
съдия-докладчик Маргарита Георгиева по гр.д.№ № 1892 по описа за 2014 година, по реда
на чл.290 - 293 ГПК. В цитираното решение за да бъде даден отговор на поставения
касационен въпрос : как, кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от
приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на
прехвърлителя до края на живота му; за последиците при неприемане от страна на
кредитора на изпълнението по такъв договор и за задължението на длъжника при неоказано
съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент,
ВКС е отчел че по тези въпроси е налице константна практика на ВКС, а именно:
обективирана в решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № ***2/2011 г. ВКС, III г.о.,
решение №363/ 26.05.2010г. по гр.д№756/2009г. ВКС, III г.о., решение №165/01.03.2010г. по
гр.д.№71/2009г. ВКС, III г.о., решение №70/05.07.2011г. по гр.д. №612/ 2010г. ВКС, III г.о.,
ТР№96/66г. на ОСГК.
С доклада по делото съдът е указал изрично на страните, че по предявения иск с
искане да бъде развален алеаторния договор до размера на притежавана от ищцата квота от
вещното право на собственост върху процесния недвижим имот , ищцата следва да
установи и докаже, че тя заедно със съпруга си, преди смъртта на последния в качество на
кредитори са сключили на *** год. договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължението на ответниците като насрещна престация да се грижат и издържат
прехвърлителите . Т.е. в тежест на ищцата е било възложено да установи, че тя лично и
съпруга й са изпълнили пълно и точно задълженията си по договора - прехвърлянето
на имота.
Ответниците от своя страна е следвало да установят и докажат точното
изпълнение на поетите задължения, а именно, че кредиторорите /прехвърлите/са
6
получи желаните от тях грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не
извън договорения обем.
С доклада по делото съдът е указал на ответниците, с оглед пасивната легитимация
по иска , че дължимата престация по своя характер е единна и неделима, дори и при
множество длъжници /ТР № 6/2012г. ОСГК/. Указано е било на ответниците, че при
договора за издръжка и гледане задължението на приобретателя има продължително
изпълнение, а когато по изключение бъде трансформирано в неговата парична
равностойност - то е периодично. Ето защо ответниците е следвало да установят и
докажат пълното и точно изпълнение на задължението си за гледане и издръжка на
прехвърлителите от сключване на договора до момента.
В случай, че ответниците наведат възражения , че кредиторът/кредиторите не
оказва/т необходимото съдействие, то тогава съдът е възложил доказателствената тежест да
установяват , че за всеки от длъжниците е възникнало само правото да трансформира
задължението си за гледане и издръжка в паричен еквивалент, но не и да се освободи от
даване на престация. Нещо повече, за да е изправна страна, съдът обявил на
ответниците, че длъжникът трябва да продължи изпълнението и да престира в пари, без
да чака решение за трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за
съществуване не може да остане неудовлетворена.Т.е. ответниците е следвало да
ангажират доказателства, от които да се опровергаят твърденията на ищцата, че са
преустановили напълно изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане на
ищцата и на съпруга й/до неговата смърт / , както и евентуални възражения за отказ на
прехвълителя/те да приема/т изпълнение в натура и или че са извършвали парична
престация.В тежест на ответниците е било и да установят и докажат още, че
неизпълнението на договора след сключването му не е съществено както и че са
предоставили гледане и издръжка в уговорения обем, необходим да осигури
спокойното и нормално съществуване на прехвърлителите.
При така разпределената тежест на доказване, на база приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, ВРС намира за напълно установено и доказано от
фактическа страна следното :
Ищцата АН. С. АЛ., ЕГН ********** е преживяла съпруга на А. И. А., ЕГН
********** .
Съпругът на ищцата А. А. , б.ж. на с.*** е починал на 24.06.2020 г. в с.***, за което е
съставен акт за смърт № *** г.
Ищцата и ответниците не спорят относно факта , че ищцата е била в брак с Ал. А., че
същият е починал, както и че по време на брака на ищцата и съпруга й двамата са
прехвърлили на ответниците процесния недвижим имот срещу задължението на
приобретателите да осигурят издръжката и гледане на прехвърлителите до края на дните им.
Твърденията на ищцата, че съпругът и е починал и че тя има качество на негов
наследник по закон са доказани по делото въз основа на приобщеното по делото на л. 44 , 45
7
заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за наследници .
От цитираното удостоверение за наследници се установява, че наследството на Ал.А.
е открито на дата 24.06.2020 г., съгласно чл.1 ЗН . Призовани към наследяване са лицата :
ищцата АН. С. АЛ. – преживяла съпруга А. А. Н., ЕГН ********** – низходяща – дъщеря ,
Х.А. И., ЕГН ********** – низходящ - син и И. А. И., ЕГН ********** – низходящ син. Т.е.
след откриване на наследството на Ал.А. , считано от 24.06.2020 г. съгласно правилата на
чл. 1 , чл. 5 – 9 ЗН , наследствената маса като съвкупност от права и задължения преминава
към наследниците му по закон – преживяла съпруга , една дъщеря и двама сина. Квотите в
наследствената маса на Ал.А. между наследниците му са равни, като съпругата има квота
равна на квотата на всяко от децата . При три деца и съпруга наследниците по закон на
Ал.А. имат квоти от по ¼ ид.ч.от наследството на общия им праводател.
Със смъртта на Ал.А. придобитите от него в режим на бездялова СИО права се
наследяват и от преживялата съпруга и от низходящите му деца, като съпругата получава ½
от прекратената със смъртта на съпруга СИО , а останалата ½ от прекратената СИО се
наследява по равно между съпругата и тримата низходящи по ¼ ид.ч. Така съпругата става
носител на квота от ½ от прекратената СИО плюс ¼ по наследяване , или общо ½ + 1/ 4 ,
подведено под общ знаменател 4 = ¾ ид.ч.
Установено и доказано по делото е ,че на 25 май 2018 г. ,пред нотариус В. П. , АН. С.
АЛ. и А. И. А. , в качество на прехвърлители са сключили договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка с ответниците – приобретатели ХР. ИЛ. АЛ.
, ЕГН ********** и П. ХР. АЛ. , ЕГН ********** . Договорът за гледане и издръжка е
обективиран в писмена , нотариална форма , подписан от страните лично , в нотариален акт
№ ***, том *, рег. № *** , дело № ***/ *г. по описа на нот.В. П. , нот.с район на действие
района на Варненски районен съд, вписан в Нотариалната камара под номер ***, акт вписан
в АВ СВ , дв.вх. рег. № ***,вх. рег. № *** , акт ***, т. *, от *** г.
От завереното за вярност с оригинала копие на нотариалния акт , обективиращ
алеаторния договор ,приложно на л.7 и л. 8 по делото се констатира,че ищцата и съпруга й
са прехвърлили на ответниците недвижим имот , находящ се в с. ***, община ***, обл.
Варна,съставляващ УПИ № * от кв. *, по плана на същото село с площ 945 кв.м , при
граници : улица и УПИ №№ * , *, * , заедно с построената в същи имот жилищна сграда , без
площ по документ за собственост, както и всички подобрения и приращения в имота, като
приобратетелите са поели издръжката и гледането на АН. С. АЛ. и А. И. А. , лично или
чрез трети лица , съобразно социалното им положение, като им осигурят спокоен и
нормален живот , какъвто са водили досега, докато са живи.
В цитирания нотариален акт изрично е отразена данъчната оценка на имота 2 507,60
лв. , както и запазване на правото на ползване на имота , описан в пункт първи
пожизнено от прехвърлителите АН. С. АЛ. и А. И. А..
Установено по делото е още, че с Решение № 1697/ 16.11.2021 г. РС Варна, ХLI – ви
състав по гр.дело № 20213110113172 / 2021 г. ,съдът е задължил ответника П.А. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.А., забранил е на П.А. да
8
приближава на по-малко от петдесет метра А.А. , за срок от 3 месеца, осъдил е П.А. да
заплати по сметка на ВРС глоба в размер на 200 лв. , както и държавна такса от 25 лв. ,
съгласно чл.5 от Закона за защита от домашно насилие. Видно от л. 20- ти , въз основа на
Решение № 16971 / 16.11.2021 г. е издадена и Заповед за защита № 62 от 16.11.2021 г. от
РС Варна в полза на А.А. и против П.А. с която са постановени мерките за закрила по чл.
5 , ал.1 т. 1 от Закона за защита от домашно насилие – задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие и забрана да приближава А.А. на по-малко от
50 метра за срок от три месеца .
Изяснено и установено по делото е ,че ищцата АН. С. АЛ. получава доходи само
от пенсия .Приобщеното на лист 46 –ти , заверено за вярност с оригинала копие на
удостоверение издадено на 18.10.2021 г. от ТП на НОИ Варна на ищцата отразява размерите
на получаваните доходи от ищцата . Съгласно чл. 68, ал.3 КСО ищцата получава безсрочна
пенсия за осигурителен стаж от 255 лв., добавка по чл. 84 КСО от лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване , безсрочна от 112,63 лв. , или общо към месец
октомври 2021 г. ищцата е получавала точно 367,62 лв.
Дори и само факта отразен в удостоверението на НОИ е достатъчен съдът да приеме,
че при отпусната безсрочна добавка по чл. 84 КСО ищцата е с доказано влошено здраве ,
обусловило нейната инвалидност .
По делото са приобщени основно доказателства за тежкото здравословно
състояние на съпруга на ищца , още преди да бъде извършена правната сделка между
съпрузите в полза на ответниците и преди да настъпи смъртта на Ал.А. .
Приобщените по делото на л. 33 – 43 заверени за вярност с оригинала копия на ЕР на
ТЕЛК № 0638 от 20.4.2000г./л. 33,34 /, ЕР на ТЕЛК № 0961 от 23.04.2008 г./л.35,36/
свидетелстват затова, че считано от 20.04.2000 г. Ал.А. е бил с установена от ТЕЛК
неработоспособност – инвалидност втора група с диагноза „болести на очната ябълка“ ,
„дегенерацио макуле окули дек ет миопия екпресива дегенератива окули син. „ на 12.6.2006
г. бил преосвидетелстван от ТЕЛК по повод водещата диагноза „ миопия „ – „болести на
очната ябълка „, с констатирана 80 % неработоспособност, преосвидетелстван на 23.4.2008
г. от ТЕЛК , с 82 % оценка на неработоспособността .
Приобщените на л. 37 – 40 заверени за вярност с оригинала копия на амбулаторни
листи от дати 14.2.2014 г., 23.5.2014 г., 8.7.2015г., 9.5.2016г. свидетелстват затова, че Ал.А. в
посочените периоди от време освен от дегенеративната миопатия е страдал и от мозъчно-
съдова болест, неуточнена , хронична обструктивна белодробна болест , хипертонично
сърце без (застойна ) сърдечна недостатъчност .
Приобщената на 41 –ви в заверено за вярност с оригнала копие на Епикриза ,
издадена от ВМА МБАЛ Варна по ИЗ № 5535 на Ал.А. доказва факта, че в периода от
10.11.2016 г. до 21.11.2016 г. същият тогава на 69 г. е бил хоспитализиран , като е постъпил
за пореден път в болничното заведение ,през 2016 г. с две екзацербации на ХОББ,
Хламидийна пневмония , бронхиектазии , плеврални адхезии в левия КДС ,на поддържащо
9
лечение, хронично болен . От вписаното в епикризата освен предприетите изследвания и
анамнеза на Ал.А. се констатира, че при дехоспитализацията му задухът е бил овладян ,
дадени са препоръки за хигиенно – диетичен режим, назначено е било медикаментозно
лечение, определени дати за контролни прегледи и препоръки към ОПЛ системно
проследяване от пулмолог и кардиолог .
Установеното по делото влошено здравословно състояние на съпруга на ищцата,
видно и от приложеното на л. 43 – ти заверено за вярност с оригинала съобщение за смърт е
довело до леталния изход на Ал.А. на 24.06.2020 г. в 10:40 ч. с вписана причина за смъртта в
медицинското свидетелство за смърт „ остра дихателна и сърдечна недостатъчност „ .
За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото са допуснати и
събрани гласни доказателства.
В проведеното по делото на 27.5.2022 г. открито съдебно заседание в качество на
свидетел е разпитана Д. А. , водена от ищцата. Пред съда св.Д.А. е заявила , че живее на
семейни начала с отв.Х.А., както и че желае да дава показания.
Св. Д.А., предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК , твърди пред съда
, че ищцата е баба на отв.Х.А. .Същата свидетелка излага показания от които се установява,
че ищцата и съпруга й прехвърлили на ответниците които били първи братовчеди имота си
в с. *** – къща с 2 стаи , без баня вътре, на почти един декар място срещу задължението на
ответните за издръжка и гледане на прехвърлителите. Към момента на сключване на
договора съпругът на ищцата А. сочи свидетелката , че бил жив. Както ищцата, така и
съпруга й според свидетелката А. не били здрави . Съпругът на ищцата преди да почине
бил много зле, година и повече бил на легло и само ищцата го гледала. Ищцата имала
проблеми с кръвното , краката я болели , трябвало да се движи за да не я болят , пиела много
хапчета , давала много пари за лекарства .По повод лекарствата на ищцата, свидетелката е
уточнила, че знае за тях от самата ищца.Ищцата твърди св.А. , че и споделила, че има ОПЛ,
на близо през две къщи от процесната къща, която се намирала в центъра на село *** .
По същество на спора самата свидетелка не е отрекла , а напротив самата тя твърди,
че заедно с ответника Х. помагали само в началото на сключване на договора за издръжка ,
но след 2016 г. когато се родил малкият им син , преди пет години, те спрели да помагат,
защото нямали възможност, излезли на квартира.За втория ответник свидетелката е заявила ,
че е първи братовчед на Х. и че за него от ищцата знаела, че има заповед да не живее в
къщата, защото се били скарали с ищцата , а ищцата споделила със свидетелката, че П.
тръгнал да бие ищцата и затова вече от преди два - три месеца П. бил на квартира . Св.А.
заявява пред съда, че П. влизал и излизал в процесния имот, все едно не познава никого,
дори и не поздравявал, а ищцата и съпругът се гледали сами от пенсията си.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание на 3.6.2022 г. /л.103 –
105 / в качество на свидетел е разпитан Х.А. И. – воден от ответника П. ХР. АЛ.. Свидетелят
П.А. е баща на ответника Х.А. И. и син на ищца А.А., предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 НК, обещал да говори истината .
10
Според изложеното от св. Хр. И. баща му А. и майка му А. , докато А. бил жив
прехвърлили на П. две стаи от къщата в центъра на село *** срещу гледане . Баща си
св.Х.И. сочи , че той гледал, той го погребал , а майка му оставяла баща му и си заминавала.
Бащата на свидетеля и съпруг на ищцата , сочи и св.Хр.И., че бил болен от бял дроб, пушел
и пиел до последно.Докато сина на св.Хр.И. – отв.П. бил в Германия – близо две три години
преди А. А. да се разболее , свидетелят И. бил този който помагал на баща си .Според
свидетеля П. пратил 100 евро, сестра му взела тези пари и купила на баща му памперси .
Проблемът станал заради снахата М., която дала на бащата на свидетеля газ и го уморила ,
за което сестрата на свидетеля можела да потвърди . Твърденията на св.И. са , че синът му
пращал на него пари от Германия , с всичко свидетелят помагал на баща си и на майка си,
600 лева дал и изкопал шахта , пари дал , но една стотинка не получил от майка си задето
копал шахтата , баща си погребал, сестра му му дала 300 лева , на сестра му парите й
върнали, но неговите не ги върнали , защото бил „амсалак „.
Твърди се от св. И. пред съда ,че П. като се върнал от Германия помагал, не оставяли
ищцата. П. отивал купувал, когато има възможност, а свидетеля плащал всичко – ток, вода ,
давал дори на майка си парите да плаща във Варна тока, но тя плащала с месец назад и се
трупали бележките и така се налагало свидетелят накуп да взема от шефа си по 500- 600 лв.
пак да ги дава за тока.
Ясно е заявено от свидетеля в откритото съдебно задание, че не е вярно ,че синът му
П. не помагал, били в един двор , а сега на квартира .
В останалата част от показанията си свидетеля сочи, че както той така и синът му П.
работели в Германия , като се връщали обратно в страната ни .Последно свидетелят се
върнал на девети септември 2021 г., не знаел от какво се оплаква А. , че синът му я бил бил
,“ такива глупости“ , а неговите деца не били такива , било абсурдно да направят нещо
такова .Иначе свидетеля не отрича,че знае за забраната сина му П. да приближава ищцата,
но твърди, че не те са били А., а и свидетелят тогова отсъствал. Отделно от горното самият
свидетел твърди че имал забрана година и осем месеца да не влиза в двора , като по тази
причина той като се върнал на 9 –ти септември от Германия, на 10 –ти септември полицаят
го изкарал от къщата, на 5 –ти бил на дело , като не разбира какво става , „какви са тези
дандании , всеки си правел каквото иска“, но след тези 2 години като минели ,щял да влезе в
същата , имал дял на баща си там и „никой не можел да го бутне“ .В заключение свидетелят
описва направената от него баня в къщата , а и твърди че приживе баща му искал на него да
припише къщата , но свидетелят искал да е на двамата и така се стигнало до прехвърлянето
на имота на двамата ответника .
Останалите приложени по делото писмени доказателства , ангажирани от ищцата още
с исковата молба приобщени на л. 10 – 15 в заверени за вярност с оригнала копия : 2 бр.
фискален бон от дата 20.08.2021 г. на стойност 50 лв. и 19 лв.; 2 бр. фискален бон от дата
20.08.2021 г. на стойност 0,37 лв. и 19 лв.; фискален бон на стойност 93,33 лв.; разписка №
0400014268138812/09.11.2021 г.; разписка № 0400013967847236/28.09.2021 г.; приложение
към разписка № 0400013967647236 за фактура **********.**********; отразяват плащането
11
на ел.енергия за процесната къща, както и таксата от 19 лв. за възстановяване на
ел.захранване .
Приобщените по делото скица № 456/24.07.2018 г. на УПИ * от *** по плана на с.
***, общ. ***, обл. Варна; скица № 66/24.01.2022 г. на УПИ * в *** по плана на с. ***, общ.
***, обл. Варна; удостоверение изх.№ Д0000262/02.02.2022 г. за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК , удостоверение изх.№ Д0002553/30.09.2021 г. за данъчна оценка по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК (оригинал) са ангажирани от ищцата с оглед пълното описание и
местонахождение на имота и отразяват размера на данъчната оценка на вещното право на
собственост върху дарения имот .
При така приетата за установена фактическа страна на спора съдът достига до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцата А.А. против ответниците Х.А. и П.А. иск с правно осн. чл. 87,
ал.3 ЗЗД е процесуално допустим, предявен от активно процесуално легитимира страна
против пасивно процесуално легитимираните ответници . Ищцата в лично качество и в
качеството на наследник на праводателя си и нейн съпруг желае сключения от нея и съпруга
й алеаторен договор да бъде развален до размера 2/3 от предмета на договора –обема от
права ,които твърди че има ,на основание прекратена СИО и наследяване от съпруга.
Приложените по делото на листи 50, 51 от масивите на НБДН относно всеки един от
ответниците освен , че отразяват и роднинските йм връзки свидетелстват затова, че нито
един от ответниците не се е намирал в брак към датата на договора, респективно исковата
молба ищцата е насочила само против приобрателите на имота .
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за безспорно установено по делото , че по силата на алеаторен договор сключен на
дата 25 май 2018 г. в град Варна, пред нот.В.П. ищцата А.С. и съпруга й А. А. да
прехвърлили на ответниците Х.А. и П.А. собствения си имот ,находящ се в с.*** ,
съставляващ УПИ **** в *** по плана на селото , с площ от 945 кв. м. ведно с построената в
имота жилищна сграда ,без документ за собственост, като приобрателите са поели
задължението за издръжката и гледането на прехвърлителите лично или чрез трети лица,
съобразно социалното им положение, като осигурят спокоен и нормален живот, какъвто са
водили , до като са живи . При прехвърлянето на имота прехвърлителите -съпрузи са
запазили правото на ползване на имота пожизнено .
Факт е по делото и не и спорно ,че съпружеската имуществена общност между
ищцата А.А. и съпруга й Ал.А. е прекратена съм смъртта на съпруга на дата 24.06.2020 г.
След прекратяване на СИО между ищцата и съпруга й , съгласно нормите на чл.1 , чл. 5- 9
ЗН , ищцата става носител на ½ ид.ч. от прекратената СИО , а останалата ½ ид.ч. от
прекратената СИО е обект на наследствено правоприемство между призованите към
наследяване лица – в случая преживялата съпруга и трите деца . Т.е. обема от права
притежавани от ищцата равен на сбора ½ плюс ¼ , подведени под общ знаменател 4 , 3/4
ид.ч. , а останалата ¼ ид.ч. се наследява по равно от трите деца на съпрузите А.и /по 1/12
ид.ч. за сина Х. И., за дъщерята А.Н. и за сина И. И. .
12
Ищцата е твърдяла че притежава вещно право в обем от 2/3 ид.ч. от имота , в
процентно съотношение 0,66 % , но при направените от съда изчисления ищцата притежава
не 2/3 , а ¾ части от имота или в процентно съотношение 0,75 % от правото на собственост .
Независимо от това , че според съда обема на права на ищцата е доказано по-
голям, спорният по делото въпрос е не до какъв размер от предмета на договора
алеаторния договор от 25 май 2018 г. може да се развали, а налице са основанията
затова .
Оспорване на предявения иск реално е извършено само от ответника П.А. .
Ответникът Х.А. още в срока по чл.131 ГПК е признал иска и независимо, че съдът
не постановява Решение при условията на чл.237 ГПК, признанието на иска е достатъчно за
да се изведе извод, че ответникът Х.А. нито лично, нито чрез трети лица е осигурявал грижи
и издръжка за прехвърлителите А. и А. А.и . В подкрепа на извода, че ответникът Х.А. не се
грижил за прехвърлителите на имота , макар и да е поел това задължение, са показанията на
свидетелката , водена от ищцата, живуща на семейни начала с ответника . Същата
свидетелка не е отрекла , е потвърдила , че макар и в началото , докато Ал.А. бил жив ,
помагали на прехвърлителите, след това спрели защото нямали възможност, родило им се
дете и се преместили на квартира.
По същество на спора, настоящият съдебен състав намира, че както признанието на
иска от отв.Хр.А., така и ангажираните по делото писмени и гласни доказателства,
анализирани в съвкупност и поотделно налагат единствения правен извод за основателност
и доказаност на иска , с който е сезиран РС Варна, т.к. безспорно е доказано неизпълнението
на поетите от ответниците насрещни престации по алеаторния договор .
Съдът приема, че договора сключен с н.а. №*** , т.* /1 рег. № *** , д.№ *** / 2018 г.
от *** г., с който АН. С. АЛ. и А. И. А. , по време на брака си, са прехвърлили на внуците си
– ответниците по делото Х.А. (син на И.А.) и П.А. ( син на Х. И.) собствения си недвижим
имот в с.*** ,съставляващ УПИ * , в кв. *, по плана на селото с площ от 945 кв.м. , при
граници улица, УПИ №№*, * * , заедно с построената в същия имот жилищна сграда , без
площ по документ за собственост, както и всички подобрения и приращения в имота
срещу задължението на преобретателите да ги гледат и издържат до края на живота им, като
съпрузите А.и са запазили правото на ползване по правна си същност е единствено и само
алеаторен договор .
На база гласните доказателства по делото допуснати в полза на двете страни се
установява несъмнено ,че съпрузите А. и А. А.и са изпълнили задължението си по договора
от 25 май 2018 г. да прехвърлят правото на собственост върху недвижимия имот на внуците
си Х. и П.А.и, като са продължили да живеят в имота при запазено право на ползване
.Правото на ползване което е имал прехвърлителя Ал.А. се е прекратило със смъртта му
настъпила на 24.06.2020 г.От приложеното по делото копие на нотариалния акт , на л. 7 и 8 ,
съдът извежда извод, че в процесната сделка по волята на страните и съгласно чл. 128 от
ЗЗД е уговорена неделимост на насрещната престация като единно цяло .Насрещната
престация ,поета по силата на договора от *** г. от всеки от двамата ответника за издръжка
13
и гледане има алеаторен характер.Изпълнението на насрещната престация по този договор
за който ищцата твърди че не е осъществено от ответниците по делото, на база всички
доказателства, за съда е доказано ,че не е извършено .
Правния извод, до който стига съда , след преценка на показанията на разпитаните по
делото свидетели и анализ и на писмените доказателства е, че договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от *** г. подлежи на разваляне по
съдебен ред . За да обоснове този правен извод , съдът на първо място намира за нужно да
отчете , че съгласно трайната съдебна практика задължението за гледане и издръжка по
алеаторен договор дори при комплексна (смесена) престация е неделимо по обем и по
периоди, а кредиторът не може да бъде задължен да приеме изпълнение на части дори
задължението да е делимо, щом то е уговорено като неделимо, съгласно чл. 66 от ЗЗД. Все
във връзка с основателността на иска , съдебната практика приема, че неизпълнението на
задълженията за част от обема на дължимата престация е основание за разваляне на договор
изцяло. Според настоящия първоинстанционен съдебен състав, хипотезата на чл. 87, ал. 4 от
ЗЗД е неприложима за конкретния случай, тъй като неизпълнената част не е незначителна с
оглед интересите на кредиторите. Предвид възрастта на прехвърлителите –съпругът на 71 г.
и съпругата на 68 г., към момента на сделката *** г., ищцата и съпругът й, починал на
24.06.2020 г., са се нуждаели от интензивни грижи, особено след като той се е разболял. В
този смисъл са всички ангажирани по делото от ищцата писмени доказателства, впрочем
неспорени от ответниците .В подкрепа на извода, че и ищцата и съпруга й още към 2018 г.
са се нуждаели от грижи и издръжка, са и показанията на свидетелката Д. А., които съдът
намира и за преки и непосредствени , но и пряко кореспондиращи с писмения
доказателствен материал, дадени дори във вреда на ответника Х. И. с когото св.А. живее на
семейни начала.
Показанията на свидетеля Х.И. , дадени в о.с.з. на 3.6.2022 г. съдът не кредитира
изцяло , т.к. попадат под хипотезата на чл.179 ГПК – същият е в роднински отношения със
страните по делото, а и няма преки и непосредствени впечатления от полаганите или не
грижи за прехвърлителите от страна на приобретателите . Самият свидетел твърди че
против него е издадена Заповед за защита по ЗЗДН в полза на ищцата, а против сина му П.А.
– ответник по настоящото дело има вече влязло в сила друго Решение (от м. 11.2021г. по
ЗЗДН в полза на А.С. , приложено по делото ведно със Заповед за защита № 62 / 16.11.2021
г.).Съдът кредитира показанията на св.Х. И. само в частта, в която се съдържат данни за
влошени отношения между страните по спора и в частност между ищцата и ответника П.А. .
Влошените отношения между страните, съгласно практиката на Първо гражданско
отделение на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, представляват също неизпълнение
на договора и правят невъзможно изпълнението му и за напред.
Ирелевантно е изложеното от процесуалния представител на отв.П.А. липсата на
влязла в законна сила Присъда.
С оглед това, настоящата инстанция намира, че договора от 25 май 2018 г. следва да
14
се развали до размер на личните и наследствени права на ищцата А.А. , след смъртта на
съпруга й, т. е. за 3/ 4 от предмета му. Съдът не може да развали договора за тази част от ¾ ,
т.к. не е сезиран с подобно искане , поради което и следва да развали договора само до
търсения размер от 2/3 от предмета , т.к. ако уважи иска за ¾ от предмета на договора би се
произнесъл плюс петитум.
В обобщение , съдът намира че предявеният иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, така както е
заявен от ищцата, като основателен и доказан следва да се уважи , а възраженията на
отв.П.А. са останали напълно недоказани .
При този изход на спора съдът следва да се произнесе по въпроса за отговорността за
разноските .
Ищцата , чрез адв.Св.С. е заявила в последното о.с.з., че претендира разноски само
спрямо отв. П.А., с оглед процесуалното поведение на отв. Х.А. . В проведеното по делото
о.с.з. ищцата не е представила списък по чл.80 ГПК , такъв не е инкорпориран и в исковата
молба .
За да се произнесе законосъобразно по въпроса за дължимостта на разноските по
делото, съдът констатира, че в приложеното по делото на л. 21 – ви пълномощно от ищцата
към адв.Св.С. не съдържа договорен адвокатски хонорар, нито данни защитата на ищцата да
е осъществена от адв. С. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Отделно от горното с
Разпореждане № 1593 /17.1.2022 г. /л. 47 от делото / съдът се е произнесъл по искането на
ищцата с правно осн. чл. 83 , ал.2 ГПК като е освободил ищцата от заплащане на държавни
такси и разноски, респективно и ищцата не е сторила никакви разноски по делото .
При горните констатации , независимо от изхода на спора съдът на осн. чл. 78, ал.1
ГПК не присъжда съдебно – деловодни разноски в полза на ищцата ,т.к. доказателства за
извършването им няма по делото, а и липсва договор за правна защита и / или изявление
било то на ищцата било то на адв.С. за приложение на нормата на чл.38 , ал.2 от Закона за
адвокатурата . С оглед факта , че ищцата е освободена от плащане на държавни такси по
делото, съдът на основание чл. 78, ал.6 ГПК следва да определи дължимата се държавна
такса за водене на исковото производство . При цена на иска от 1 951,40 лв./посочена и на л.
58 –ми по делото / , дължимата се държавна такса е равна на 4 % върху цената на иска, но
не по-малко от 50 лв. В случая държавната такса възлиза на 78,06 лева (седемдесет и осем
лева и шест стотинки ) .Съдът възлага дължимата се държавна такса в тежест на ответника
П.А., като счита ,че с направеното още в срока по чл. 131 ГПК признание на иска,
ответникът Х.А. не следва да бъде задължен по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК .
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по иска предявен от ищцата АН. С. АЛ., ЕГН **********, с адрес : ***,
15
чрез адв. Св. С. от ВАК със съдебен адрес: *** против ответниците: П. ХР. АЛ. ЕГН
**********, с адрес: *** и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН ********** с адрес ***,сключения на ***
год. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка ,
обективиран в нотариален акт ***, том ***, дело № ***, вх.рег. № *** от *** г. на
Служба по вписванията - Варна и под № ***, ***, рег. № ***, дело № *** от *г. на
Нотариус В. П. с район на действие района на ВРС, вписан в РНК под № ***, с който
прехвърлителите АН. С. АЛ., ЕГН ********** и А. И. А., б.ж. на с. ***, общ. ***, обл.
Варна ( починал на 24.06.2020 г. ) са прехвърли на ответниците П. ХР. АЛ., ЕГН **********
и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН **********, НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в село ***, община
***, област Варна, съставляващ УПИ № * /***/, от квартал *, по плана на същото село с
площ от 945 /деветстотин четиридесет и пет/ кв.м., при граници: улица и УПИ №, № ***,
*** и ***, заедно с построената в същия имот жилищна сграда, без площ по документ за
собственост, както и всички подобрения и приращения в имота, срещу задължението на
приобретателите П. ХР. АЛ., ЕГН ********** и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН ********** да поемат
издръжката и гледането на прехвърлителите АН. С. АЛ. и А. И. А. лично или чрез трети
лица, съобразно социалното йм положение, като им осигурят спокоен и нормален живот
какъвто са водели , докато са живи, при запазено пожизнено право на ползване на
прехвърлителите върху имота САМО до размер 2/3 част от предмета на договора, поради
неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане от страна на приобретателите -
П. ХР. АЛ., ЕГН ********** и ХР. ИЛ. АЛ., ЕГН ********** , на основание чл. 87 ал. 3
ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника П. ХР. АЛ. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна СУМАТА от
общо 78,06 лева (седемдесет и осем лева и шест стотинки )- дължима държавна такса по
предявения иск , на осн. чл.78, ал.6 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от
получаване на преписа от страните .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16